и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 6, без дата, постановено по гр. д. № 333 по описа за 2003 г., Момчилградският районен съд е осъдил “Проммаш “ ООД със седалище гр. Момчилград да заплати на ВК ”Наркооп”- Момчилград, сумата в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва, считано от 7.11.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 900 лв. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят “Проммаш” ООД- Момчилград, който го обжалва като незаконосъобразно. Твърди се в жалбата, че без да има искане за разваляне на договора, районният съд се е произнесъл за това без да обсъди правилно доказателствата. Решението не било съобразено с разпоредбата на чл. 188 ал.1 от ГПК и не били обсъдени всички доказателства по делото. Жалбодателят моли да се отмени решението на районния съд и се постанови ново, с което се обезсили решението на първоинстанционния съд като недопустимо и се прекрати производството по делото или се постанови решение по същество като се отхвърли иска като недоказан. Прави се довод за това, че иска е погасен по давност. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Съображения се излагат и в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът по жалбата ВК ”Наркооп”- гр. Момчилград чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се отхвърли. Намира решението на районния съд за законосъобразно. Налице било неизпълнение на договора да се извършат от изпълнителя 72- часови проби на съоръженията и да ги приведе в работещ вид, като се състави протокол за това. В писмена защита се излагат подробни съображения като се сочи и това, че неизвършването на пробите наложило през м. март 2003 година, ищецът да ангажира друга фирма да се довърши ремонта на хлебопекарната пещ. Моли съдът да остави в сила решението на районния съд и се присъдят разноски. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: По делото не се спори, че на 5.02.2002 г. между страните е сключен договор, по силата на който жалбодателят- ответник по иска, се е съгласил да извърши ремонт и реконструкция на хлебопекарна пещ тип ”ДЕЕН- РО”- пещ полутунелна тип “ДЕЕН- РО”- от нафтово на електрическо захранване и на парогенератор, на обща стойност 14000 лв. с уговорен срок на изпълнение два месеца. В договора бил уговорен начина на плащане като 50% се заплащали авансово, а останалите суми- след предаване на обекта. Съгласно раздел ІІ на договора, договорената цена включвала монтажа и демонтажа на пещта като всички разходи за консумативи за настройка на режим и 72- часови проби, били за сметка на възложителя. Било уговорено и това, че възложителят е бил длъжен да приеме машините и съораженията по опис и да присъства на 72- часовите проби и да подпише протокол за приемане. От представените по делото платежно нареждане от 6.02.2002 г. и фактура № 9/22.02.2002 г., се установява, че ВК ”Наркооп” гр. Момчилград е внесла по сметката на жалбодателя сумата 10000 лв., от които 1000 лв. ДДС. От представените по делото писмени доказателства, както и писма, изпратени с обратна разписка от ищеца до ответника по иска се установява, че договора от 5.02.2002 г. не е изпълнен качествено и в уговорения срок, и че ВК ”Наркооп”- Момчилград е ангажирала друг изпълнител на ремонта на хлебопекарната пещ. С писмо от 20.03.2003 година, получено от ответника на 03.04.2003 година, възложителят е предупредил последния, че разходите за ремонта ще бъдат за негова сметка и ако не се заплатят доброволно, ще ги търси по съдебен ред. А от свидетелските показания се установява, че ремонт на процесната хлебопекарна пещ е извършен след уговорения срок, но при 72- часовите проби се е произвел некачествен хляб и от две години пещта не се използва по предназначението й. Не се установява по делото да е съставен протокол за приемане на извършеното по опис. От съдържанието на исковата молба и поправената такава се установява, че ищецът търси от ответника сумата в размер на 10000 лв., представляваща размера на разходите, необходими за поправката на пещта поради това, че изпълнената работа има недостатъци. Или, следва да се приеме, че исковата претенция се основава на договорна отговорност и е с правно основание чл. 265 ал. І пр. 2 от ЗЗД. Съдът като взе предвид, че тежестта на доказване на основанието и размера на иска е върху ищеца, а по делото същият не е представил доказателства, установяващи не само вида на недостатъците, но и размера на необходимите разходи за поправка, за отстраняване на недостатъците /свидетели, заключение на вещо лице/, намира, че предявения иск е недоказан. Отделно от това, съдът намира за основателно направеното от изпълнителя по договора- ответник по иска, възражение за изтекла погасителна давност. И това е така, тъй като съгласно разпоредбата на ал. 3 на чл. 265 от ЗЗД правата на поръчващия, възникнали поради това, че изработеното има недостатъци, се погасяват в шест месеца. В случая, възложителят е предупредил с писмо от 20.03.2003 г. изпълнителя- ответник по иска, който го е получил на 03.04.2003 година, видно от представената обратна разписка, че разходите за ремонта ще бъдат за негова сметка и при неплащане ще бъдат търсени по съдебен ред. Искът е предявен на 07.11.2003 година, с оглед на което съдът приема, че е предявен след шест месечния срок по ал. 3 на чл. 265 от ЗЗД и предвид направеното от изпълнителя възражение за изтекла погасителна давност, намира че предявения иск следва да се отхвърли като недопустим и производството по делото се прекрати. По изложените съображения следва да се приеме, че първоинстанционният съд като е направил различни изводи, е постановил неправилно решение, което следва да се отмени като се постанови друго, с което иска се отхвърли като недопустим и се прекрати производството по делото. При този изход на делото следва на жалбодателя- ответник по иска да се присъдят разноски, платими от ищеца, в размер общо на 740 лв. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 6/без дата/, постановено по гр. д. № 333/2003 г. по описа на Момчилградски районен съд, с което “Проммаш“ ООД- гр. Момчилград е осъдено да заплати на ВК ”Наркооп” гр. Момчилград сумата в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва , считано от 07.11.2003 г. до окончателното изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 900 лв., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от ВК ”Наркооп” гр. Момчилград против “Проммаш“ ООД- гр. Момчилград иск за сумата 10000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.11.2003 г. до окончателното и изплащане, като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщението на страните, че е обявено.
Председател: Членове:1/ 2/
|