Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 15.07.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 27.04.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Д. ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.дело № 11 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявените
искове са с правно основание чл.430 ТЗ.
В исковата
молба се твърди, че на 15.04.2008г. между „Ю.“
АД (сегашно „Ю.“ АД) и кредитополучателя Д.С.Е., ЕГН ********** е сключен
договор, по силата на който кредитодателят отпуснал
на кредитополучателя кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 74 000,00 лв. (седемдесет и четири хиляди лв.) по курс „купува" за
швейцарския франк на банката в деня на усвояване на кредита, както следва: 1/
равностойността в швейцарски франкове на 67460 лв. по курс „купува" за
швейцарския франк на Банката в деня на усвояване на кредита за покупка на
недвижим имот в гр. С.З. и 2/ равностойността в швейцарски франкове на 6 540 лв.
по курс „купува" за швейцарския франк на банката в деня на усвояване на
кредита за довършване на закупения с кредита имот, а кредитополучателят се
задължил да го ползва и върне, заедно с дължимите лихви в сроковете и при
условията на договора.
Посочено е, че в чл. 2 от договора страните се
споразумяват, че сумата в размер на равностойността в швейцарски франкове на 67
460,00 лв. по курс „купува" за швейцарския франк към лв. на банката в деня
на усвояване на кредита е предоставена за покупка на недвижимия имот по чл.1,
ал.1 от договора, а сумата в размер на равностойността в швейцарски франкове на
6 540,00 лв. по курс „купува" за швейцарския франк към лв. на банката в
деня на усвояване на кредита е предоставена за довършване на имота, като се
усвоява на два пъти, съобразно уговореното в чл.2, ал. 2 от договора. Твърди
се, че кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП),
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
от 1,15 (едно цяло и петнадесет) пункта. Към момента на сключване на договора
БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5% (четири цяло и
пет десети процента). Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на
кредита. Изложено е, че при просрочие на дължимите погасителни вноски по
кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят
дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за
съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10
(десет) пункта. Сочи се, че кредитополучателят заплаща на банката и следните
такси: 1/ такса за управление на кредита в размер на 1,5% върху размера на
разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване на кредита; 2/
комисионна за управление, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната
погасителна вноска по кредита, в законоустановената
последователност на плащането, спрямо месечната погасителна вноска, в размер на
0,03 % (нула цяло и три стотни процента) върху размера на непогасената главница
по кредита, считано към същата дата; 3/ административна такса за обработка на
документи в размер на 20,00 лв. - еднократно платима при подаване на молба за
кредит. С договора страните били уговорили краен срок за издължаване на
кредита, включително дължимите лихви - 324 (триста двадесет и четири) месеца, считано
от датата на откриването на заемна сметка по кредита. Между страните е
договорено, че кредитополучателят погасява кредита на равни (анюитетни) месечни погасителни вноски, включващи главница и
лихва. Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен. При частично или пълно предсрочно погасяване се дължи такса в размер
на 4% (четири процента) върху размера на предсрочно погасената главница.
Съгласно чл.18, ал.1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска,
както и при неизпълнение от страна на кредитополучателите на което и да е
задължение по договора, банката има право да направи кредита изцяло или частично
изискуем. Съгласно чл.18, ал.2 от договора за кредит, при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото
и да е волеизявление на страните. Съгласно чл.19, в случаите на обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 18, ал. 1 или чл. 18, ал. 2
банката има право да се снабди с изпълнителен лист и да пристъпи към
принудително събиране на вземането си по установения от закона ред.
С Приложение от 17.05.2008г. страните констатират, че заемната сметка по
договора е открита на същата дата - 17.05.2008г., като към датата на усвояване
на кредита приложимият курс „купува" за швейцарския франк на банката към лв.
е в размер на 1,173800, като определеният съобразно този курс размер на
предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски
франкове е 60 815,00 швейцарски франка (шестдесет хиляди осемстотин и
петнадесет швейцарски франка).
С Приложение от 21.05.2008г. страните констатирали, че заемната сметка по
Договора е открита на същата дата - 21.05.2008г., като към датата на усвояване
на кредита приложимият курс „купува" за швейцарския франк на банката към лв.
е в размер на 1,173800, като определеният съобразно този курс размер на
предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски
франкове бил 2 229,00 швейцарски франка (две хиляди двеста двадесет и девет
швейцарски франка).
С Допълнително споразумение от 10.06.2010г. страните предоговорили
съществуващите към датата на споразумението задължения на кредитополучателя към
банката, съобразно клаузите на споразумението.
С Допълнително споразумение от 26.05.2011г. страните отново предоговорили клаузите на договора, като ищецът подробно ги
е описал в исковата си молба.
С Договор за цесия от 12.06.2008г., сключен между „Б." АД и „Ю."
АД (сегашно „Ю." АД), вземанията на „Ю." АД по Договор за кредит за
покупка и довършване на недвижим имот № HL 29019/11.04.2008г. с
кредитополучател Д.С.Е., ЕГН ********** са прехвърлени на „Б." АД.
С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 28.03.2013г.,
сключен между „Б." АД и „Ю." АД, вземанията на „Б." АД по
Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL
29019/11.04.2008г. с кредитополучател Д.С.Е., ЕГН ********** са прехвърлени
обратно на „Ю." АД.
С нотариална покана с peг. №589, том I, акт 21 от
19.01.2016г. на нотариус Д.Н. с pег. № 181 в
регистъра на Нотариалната камара, връчена лично на длъжника на 19.01.2016г., „Ю."
АД уведомила ответницата, че договорът за кредит, прехвърлен на „Б." АД, е
цедиран обратно на „Ю." АД с Договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 28.03.2013г.
Във връзка със сключения Договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот № HL 29019/11.04.2008г. длъжникът Д.С.Е. е завела срещу „Ю."
АД дело по осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД. В рамките
на съдебното производство съдът е констатирал, че: „клаузите за превалутиране от договора водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по кредитната сделка". Съдът
преценил, че „основният предмет на кредитиране се съхранява в съдържанието на
процесния договор, без счетените за неравноправни клаузи от него, доколкото са
ясни общият размер на главницата, ползвана на кредитополучателя - 74 000 лв.,
крайният срок на ползване и първоначално уговорения размер на възнаградителната лихва". С оглед тези констатации на
съдебния състав, банката превалутирала задължението
по договора за кредит от швейцарски франкове в лв. и към настоящия момент
претендира същото в лв., видно от приложените към исковата молба извлечение и
справки.
С покана за доброволно изпълнение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК
на 10.12.2019г. чрез ЧСИ И.С. с peг. № 870 в Камарата
на ЧСИ и район на действие Окръжен съд - С.З., „Ю." АД уведомила длъжника,
че поради неплащане на дължимите вноски по кредита, обявява същия за изцяло и
предсрочно изискуем. С поканата банката поканила длъжника в седемдневен срок от
получаването й, да погаси изцяло задълженията си към банката и го уведомила, че
в противен случай банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по
договора.
Ищецът твърди, че към настоящия момент не са постъпили никакви плащания и
непогасените вноски са, както следва - 77 непогасени вноски за главница,
считано от 17.08.2013г., и 77 непогасени вноски за лихва, считано от
17.08.2013г., поради което е налице правен интерес от завеждане на настоящия
иск.
Посочва се, че към датата на предявяване на иска общото задължение на
длъжника възлиза на 97 790,13 лв., съгласно извлечение от счетоводните
книги на банката към 07.01.2020г., от които:
- 67 021,93 лв. (шестдесет и седем хиляди двадесет и един лв. и деветдесет
и три стотинки) - главница за периода от 17.08.2013г. до 07.01.2020г.;
- 22 218,98 лв. (двадесет и две хиляди двеста и осемнадесет лв. и
деветдесет и осем стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 17.08.2013г.
до 10.12.2019г.;
- 6 110,94 лв. (шест хиляди сто и десет лв. и деветдесет и четири стотинки)
- наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания)
за периода от 17.11.2019г. до 07.01.2020г.;
- 1 385,89 лв. (хиляда триста осемдесет и пет лв. и осемдесет и девет
стотинки) - банкови такси от 17.08.2013г. до 07.01.2020г.;
- 292,69 лв. (двеста и деветдесет и два лв. и шестдесет и девет стотинки) -
имуществени застраховки за периода от 12.06.2014г. до 07.01.2020г.;
- 759,70 лв. (седемстотин петдесет и девет лв. и седемдесет стотинки) -
нотариални такси за периода от 24.02.2016г. до 07.01.2020г.
Поради изтичане на предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност по
отношение на дължимата по договора за кредит главница към датата на подаване на
настоящата искова молба от общото вземане на банката по приложеното извлечение
от счетоводните книги погасени поради изтичане на давността са 2 306,66 лв. -
главница за периода от 17.08.2013г. до 16.01.2015г. Посочената сума не се
претендира в настоящото производство.
Поради изтичане на предвидената в чл.111 от ЗЗД тригодишна давност по
отношение на дължимите по договора за кредит лихви и такси към дата на подаване
на настоящата искова молба от общото вземане на банката по приложеното
извлечение от счетоводните книги погасените поради изтичане на давността суми
са, както следва:
- 12 401,64 лв. - възнаградителна лихва за периода от 17.08.2013г. до
16.01.2017г.;
- 1562,33 лв. - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на
просрочени плащания) за периода от 17.08.2013г. до 16.01.2017г.;
- 773,60 лв. - банкови такси за периода от 17.08.2013г. до 16.01.2017г.
Посочените суми не се претендират в настоящото производство.
Сумата в размер на 759,70 лв. представлява направени от ищеца разноски,
както следва:
- 246 лв. - разноски за връчване на покани по договора за кредит до
ответника;
- 513,70 лв. - разноски за подновяване на договорната ипотека, обезпечаваща
договора за кредит.
На ответника са изпратени 2 броя покани - за уведомяване за извършена цесия
и за обявяване на предсрочна изискуемост, като общата стойност на тяхното
връчване е в размер на 126 лв. с ДДС. Сумата за изготвянето на нотариалните
покани е в общ размер на 120 лв. с ДДС, съобразен с чл. 6, т. 5 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изтичането на 10-годишния срок на учредената договорна ипотека и с
оглед на обстоятелството, че задължението по договора за кредит все още не е
погасено, банката е предприела действия по подновяване на учредената договорна ипотека.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за кредит, разноските, свързани с
подновяване на обезпечението, се поемат от длъжника.
Съгласно чл.78 от ЗЗД във вр. чл.309а от ТЗ
разноските по изпълнение на задължението са в тежест на длъжника, когато същият
е изпаднал в забава за задълженията си. В настоящия случай ищецът сочи, че е
налице неизпълнение по договора за кредит, поради което и банката е уведомила
длъжницата с нарочна покана, като й е предоставила подходящ срок да изпълни
доброволно. В срока за изпълнение обаче, същата не е заплатила задълженията си,
поради което банката предявила настоящите искове.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата Д.С.Е., ЕГН **********
да заплати ЧАСТ от дължимите суми по Договор за кредит за покупка и довършване
на недвижим имот № HL 29019/11.04.2008г., ведно с прилежащите към него
Допълнително споразумение от 10.06.2010г. и Допълнително споразумение от
26.05.2011г., в общ размер 80 303,21 лв. (осемдесет хиляди триста и три лв. и
двадесет и една стотинки), от които:
- 64 715,27 лв. (шестдесет и четири хиляди седемстотин и петнадесет лв. и
двадесет и седем стотинки) - ЧАСТ от общо дължимата главница за периода от
17.01.2015г. до 07.01.2020г.;
- 9 817,34 лв. (девет хиляди осемстотин и седемнадесет лв. и тридесет и
четири стотинки) - ЧАСТ от общо дължимата възнаградителна лихва за периода от
17.01.2017г. до 10.12.2019г.;
- 4 548,61 лв. (четири хиляди петстотин четиридесет и осем лв. и шестдесет
и една стотинки) - ЧАСТ от общо дължимата наказателна лихва за просрочие (обезщетение
за забава на просрочени плащания) за периода от 17.01.2017г. до 07.01.2020г.;
- 612,29 лв. (шестстотин и дванадесет лв. и двадесет и девет стотинки) -
ЧАСТ от общо дължимите банкови такси за периода от 17.01.2017г. до
07.01.2020г.;
- 609,70 лв. (шестстотин и девет лв. и седемдесет стотинки) - ЧАСТ от общо
дължимите нотариални такси за периода от 04.04.2018г.
до 07.01.2020г., ведно с дължимата законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се направените по делото съдебни и деловодни разноски и разходи
за адвокат.
Посочена е банкова сметка.
По
делото е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответницата оспорва исковете.
Оспорва твърдението на ищеца, че исковете произтичат
от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL
29019/11.04.2008 г. и Допълнителни споразумения към него от 10.06.2010 г. и от
26.05.2011 г.
Посочва, че основните задължения на кредитополучателя
по договора за кредит са уредени със следните клаузи:
Съгласно чл. 6, ал. 2 “Погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски
франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата
и/или лихвата КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не е осигурил дължимата сума в швейцарски
франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лв. или евро по
своите сметки в БАНКАТА, погасяването на кредита се извършва с тези средства
след служебно изкупуване от БАНКАТА на дължимите швейцарски франкове по курс
“продава” на Ю. АД за швейцарския франк към лв./евро, за което
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и
безусловно съгласие и оправомощава БАНКАТА.”
Сметката по чл.2, ал.1 от договора за отчитане и
погасяване на кредита била в швейцарски франкове и ответницата нямала банкова
сметка ***. при банката.
В отговора на исковата молба ответницата цитира чл. 20
от договора, като посочва, че не е
искала от банката да превалутира кредита от
швейцарски франкове в лв. и не се е съгласявала с такова превалутиране.
Също така цитира чл. 22, ал. 1 от договора, като
твърди, че е погасявала кредита в швейцарски франкове по увеличен курс на
швейцарския франк към датата на плащането.
Цитира и чл.3, ал.1 от договора, както и чл. 3, ал. 5,
изр. 1 от същия. Посочва, че Банката е прилагала по кредита увеличена лихва за
кредити в швейцарски франкове и ответницата е плащала завишени месечни вноски в
швейцарски франкове.
Цитира чл. 4, ал. 2 от Допълнителното споразумение от
10.06.2010 г. и чл. 4, ал. 2 от
Допълнителното споразумение от 26.05.2011 г., като твърди, че вноски в лв.
страните не са уговаряли.
Според ответницата, процесният договор за кредит е
прекратен едностранно от банката на 19.01.2016г., когато на ответницата е
връчена нотариална покана за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем
(Доказателство № 1, приложено и към исковата молба).
Банката е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК за вземане в швейцарски франкове и въз основа на
договора за кредит, уведомлението за предсрочна изискуемост и извлечение от
счетоводните й книги е издадена Заповед № 584 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
29.02.2016 г. по ч.гр. д. № 958/2016 г. на PC - С.З.. Ответницата била подала
възражение срещу заповедта за изпълнение и по искова молба на банката било образувано
т. д. № 206/2016 г. на ОС - С.З. за установяване на вземането по реда на чл.
422 ГПК. С Определение № 515 от 02.05.2017 г. производството по делото било
прекратено и заповедта за изпълнение - обезсилена. Определението е потвърдено с
Определение № 404 от 03.10.2017 г. по в. т. д. № 536/2017 г. на АС - Пловдив, а
последното не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 154 от
02.03.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г. на ВКС, II ТО.
С влязло в сила Решение от 10.12.2018 г. по в. гр. д. №
4269/2018 г. на СГС на основание чл. 55, ал.
1 от ЗЗД банката била осъдена да заплати на Д.Е. суми за валутни разлики и
лихви от увеличението на курса на швейцарския франк и на лихвата. Съдът е приел
за нищожни поради неравноправност клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 от
договора за кредит, в които е предвидено задължение на кредитополучателя по
договора в швейцарски франкове, и клаузите на чл. 3, ал. 1 /частично/ и чл.3,
ал. 5, които въвеждат правото на кредитора едностранно да променя размера на възнаградителната лихва.
Оспорва исковете по основание и по размер. Ответницата счита, че няма
договорно задължение в лв., тъй като такова не е уговорено в договора за
кредит. Размерът на исковото вземане е определен едностранно от ищеца и липсват
доказателства за него.
Договорното задължение на ответницата е в швейцарски
франкове и е уговорено с неравноправни клаузи.
Сочи, че предявените искове са за изпълнение на парично задължение в лв. по
договора за кредит. Задължението за плащане на кредита е в швейцарски франкове
и е предвидено в чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от процесния договор. От сключване на
договора, банката отчита исковото вземане в счетоводните си книги и претендира
от ответницата плащане по договора само в швейцарски франкове. Това се
установявало от: Приложения 1 и допълнителните споразумения към договора, в
които задълженията на ответницата са посочени в швейцарски франкове, договорите
за прехвърляне на вземанията по договора за кредит - в приложенията към тях в
колона “Валута” на вземането е посочено “CHF”; от нотариалната покана от
19.01.2016 г. за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем и искане за
плащането му в швейцарски франкове; от Извлечението от счетоводни книги на
банката, представено в производствата по ч. гр. д. № 958/2016 г. на PC - С.З. и
по т. д. №206/2016 г. на ОС - С.З..
С влязлото в сила Решение от 10.12.2018 г. по в. гр. д. № 4269/2018 г. на
СГС било установено, че клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора за
кредит, с които е уговорено кредитното задължение в швейцарски франкове, са
неравноправни и нищожни. Тъй като неравноправността на клаузите съставлява основание
на исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, решението на СГС се ползвало със сила на пресъдено нещо относно нищожността на клаузите и
несъществуване на задължението в швейцарски франкове.
Наведени са твърдения, че в процесния договор няма уговорка, че валутата на
кредита е лв., че потребителят дължи национална валута, или че вноските се
определят в лв.. Страните не са се споразумели за промяна на валутата на кредита,
съгласно чл. 20 от договора.
Ищецът установявал исковото вземане в лв. единствено с Извлечение от
счетоводните си книги и с Подробна справка по чл. 366 от ГПК. Според
ответницата, това са частни свидетелстващи документи, изготвени от ищеца за
целите на настоящия процес и те нямат доказателствена стойност и не могат да
заместят липсващото писмено съгласие на страните, предвид писмената форма за
действителност на договора за кредит.
Намира, че представеното в настоящото производство Извлечение от
счетоводните книги на “Ю.” АД по процесния договор за кредит е с различно
съдържание от Извлечението от счетоводните книги на “Ю.” АД по същия договор за
кредит, представено по ч. гр. д. № 958/2016 г, на PC - С.З. и по т. д. №
206/2016 г. на ОС - С.З.. В едното извлечение задълженията на кредитополучателя
са посочени в един размер в швейцарски франкове, а в другото - в друг размер в лв.
Предвид изискването за реалност, своевременност, точност и яснота на
счетоводните записвания, ищецът не би следвало да разполага със счетоводни
книги с различно съдържание за едно и също вземане и за един и същ период от
време, които да използва пред съда в зависимост от случая. Противоречията в
съдържанието на представяните от ищеца “счетоводни книги” в различни съдебни
производства сочели, че същите са неверни.
Намира за несъстоятелни доводите на ищеца, че въз основа на “констатации”
във влязлото в сила решение на СГС банката “превалутирала”
кредита и претендира вземане в лв., каквото в договора за кредит не е
предвидено. С Решението на СГС по исковете на потребителя срещу банката по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД валутата на кредита не е и не може да бъде променена, тъй
като то не е постановено по конститутивен иск за
изменение на договора и няма произнасяне на съда в този смисъл. Основанието на
уважените искове, което се ползва със сила на пресъдено
нещо, е неравноправността на договорните клаузи, а не уговорка за погасяване на
кредита в лв., каквато страните не са правили. В този смисъл е посочена съдебна
практика.
Твърди, че с предприетото “превалутиране” на несъществуващо задължение в швейцарски
франкове, банката не може да създаде ново задължение в лв. на мястото на
поетото с неравноправни клаузи. Сочи се, че това едностранно действие не
обвързва ответницата, не е породило правно действие и исковото вземане не е
възникнало.
Заявено е, че предсрочната изискуемост на процесния
кредит е настъпила на 19.01.2016г.,
когато банката е уведомила кредитополучателя, че обявява кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. Банката е декларирала това обстоятелство в Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и в приложеното към него
Извлечение от счетоводните книги на “Ю.” АД. След обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, страните не са предоговаряли
условията по договора за кредит.
Според ответницата, обявяването на кредита за предсрочно изискуем
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което
настъпва с достигане на волеизявлението на кредитора до кредитополучателя. След
като кредиторът е прекратил договора на 19.01.2016 г., той не може да го
прекрати отново чрез ново уведомление до кредитополучателя за предсрочна
изискуемост на кредита. Счита, че поканата за доброволно изпълнение, връчена на
ответницата на 10.12.2019 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК не е породила правно действие и твърдяната от
ищеца повторна предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила. Тъй като това
действие не е било необходимо и няма правни последици, ответницата не дължала
нотариалните разходи за него, които са включени в исковата сума.
Исковете за възнаградителна лихва, наказателна лихва за просрочие и банкови
такси са предявени за периода от 17.01.2017 г. до 07.01.2020 г. В Извлечението
от счетоводните си книги и в Подробната справка по чл. 366 ГПК банката сочела,
че претендира горните суми на основание процесния договор за кредит.
Сочи се, че исковите суми за лихви и такси не са дължими, тъй като
са начислени въз основа на договора за период след настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение от 27.03.2019 г.
по тълк. д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, уговорената в договора лихва е възнаграждение
за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора, а
предсрочната изискуемост има за последица загуба на преимуществото на срока,
поради което тя изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените
за срока на договора лихви.
Твърди се, че исковото вземане не е доказано по размер, както и че по делото няма каквито и да било писмени
доказателства за размера на вземането.
Излага аргументи, че съгласно чл.6, ал.1 от договора, кредитополучателят
погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на
всяка вноска, съгласно погасителен план. Твърди, че погасителният план не е
подписан от страните и не е представен по делото. Не е представено и извлечение
от банковата сметка на ответницата, по която е обслужван кредитът, от което да
е видно в какъв размер и в каква валута са платените суми за погасяване на
кредита и какви задължения и в каква валута са погасени с тях.
Счита, че в подробната справка по чл. 366 от ГПК ищецът е посочил произволни суми. От исковата молба и приложенията към нея
не ставало ясно по какви валутни курсове ищецът е “превалутирал”
дължимите суми и платените суми, при какъв лихвен процент е изчислил кредитното
задължение (предвид прогласените за неравноправни клаузи относно начина на
формиране на договорната лихва), съобразени ли са периодите с намалени месечни
вноски в швейцарски франкове, съгласно допълнителните споразумения, как са
отнасяни по пера платените от ответницата суми и изобщо как е формирано
исковото вземане.
Ответницата се позовава на нищожност на целия договор за кредит, тъй като
по смисъла на чл. 146, ал. 5 ЗЗП същият не може да се прилага без
неравноправните клаузи и не са налице предпоставките за тяхната замяна,
установени в задължителната тълкувателна практика на Съда на ЕС. Съгласно т.48
и втория диспозитив на Решение по дело С-397/11 на Съда на ЕС, националният
съд, който констатира неравноправния характер на договорна клауза, е длъжен да
направи преценка, по принцип въз основа на обективни критерии, дали съответният
договор може да се прилага без тази клауза.
Неравноправното договорно условие, че задължението на потребителя е в
швейцарски франкове, не можело да бъде заменено с друго задължение за
изпълнение на договора в лв. В практиката на Съда на ЕС - т, 28 - 32 от Решение
по съединени дела С- 482/13. С-484/13. С-485/13 и С-487/13: т. 65-71 от Решение
по дело С-618/10: т. 77-79 от Решение по дело С-26/13. е установен принципът,
че когато констатира нищожност на неравноправна клауза в договор между продавач
или доставчик и потребител, националният съд не може да допълни договора, нито
да измени съдържанието на тази клауза, вместо просто да не я приложи спрямо
потребителя. Съображенията за това са, че ако на националния съд бъде позволено
да изменя съдържанието на неравноправните клаузи в такива договори, подобно
правомощие би могло да застраши постигането на дългосрочната цел на член 7 от
Директива 93/13. Това правомощие би способствало за премахването на възпиращия
ефект, който се упражнява върху продавачите и доставчиците чрез самото
неприлагане на неравноправните клаузи спрямо потребителя, доколкото те биха
останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и
въпросните клаузи да бъдат обявени за нищожни, договорът ще може да бъде
допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се съхранят интересите
им.
В отговора на исковата молба се цитира Решение от 14.03.2019 г. по дело С-118/17 на
Съда на ЕС, в което е разгледан конкретно случай като процесния и е разрешен
въпросът следва ли националният съд да обезсили договор за заем в чужда валута
по искане на потребителя, основаващо се на неравноправна договорна клауза
относно валутния риск. В отговора на ответницата подробно е разгледано и
коментирано посоченото решение.
Ответницата цитира т. 56 от Решение по дело С-118/17, според която възможността националният съд да замени
неравноправна клауза с диспозитивна разпоредба от
вътрешното право, за да запази действието на договора, е ограничена до
случаите, когато обезсилването на договора в неговата цялост би могло да изложи
потребителя на особено неблагоприятни последици, които да му се отразят като
наказание. В т. 57 от Решение по дело С-118/17 Съдът на ЕС е приел, че при правните
и фактически обстоятелства, които са налице в настоящия случай - банката е
обявила процесния договор за кредит за изцяло предсрочно изискуем и ответницата
е направила възражение за нищожност на целия договор, запазването на действието
на договора би противоречало на интересите на потребителя. Поради това замяна
на неравноправните клаузи с диспозитивна разпоредба
от вътрешното право в случая не се налагало.
В Решение от 03.10.2019 г. по дело С-260/18 Съдът на ЕС доизяснявал
предпоставките, при които постигането на целите на потребителската защита
налагала обезсилването на целия договор за кредит в случай като процесния. Подробно
се коментира посоченото решение и становището на Съда.
Моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
присъждане на деловодните разноски за производството.
С допълнителната
искова молба ищецът посочва, че по ч.
гр. д. №958/2016г. на PC С.З. е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу
ответницата, като същата е възразила в срок, вследствие на което е предявен иск
на основание чл. 422 ГПК.
Образувано е т.д.№ 206/2016г. по описа на ОС С.З.,
като съдът прекратил производството на основание недопустимост на същото, с
мотив, че вземането е било прехвърлено на небанкова институция, след това
прехвърлено обратно на банката и по този начин „изгубило характер на банков
кредит".
Определението за прекратяване е потвърдено от
Пловдивски Апелативен Съд - т. д. 536/2017г. и недопуснато до касационно
обжалване от ВКС - ч. т. д. № 226/2018г. II ТО.
Сочи се, че впоследствие ВКС изоставил тази неправилна
практика. Узнавайки за инициираните действия от страна на банката, ответницата
е образувала производство гр. д. №27363/2016г. по описа на СРС. С решението „Ю."
АД е осъдено да заплати на ответницата 6247,17 лв., представляваща получена от Банката
сума в резултат на курсови разлики на швейцарския фрак по отношение на лв.,
както и сумата от 4002,21 лв., представляваща левовата равностойност на сумата
от 2525,55 швейцарски франка към датата на плащане - получена без правно
основание възнаградителна лихва по Договор да кредит за покупка на недвижим
имот №HL 29019/11.04.2008г. Решението е потвърдено от въззивна инстанция по гр.
д. №4269/2018 на СГС, което решение е окончателно и влязло в сила. Банката е
била осъдена да заплати горните суми, тъй като е прогласила нищожността на клаузите
на чл.3, ал.1; чл.3, ал.5, чл.6, ал.2; чл.22, ал.1 от процесния договор.
В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение,
банката е променила счетоводните компоненти на кредита, като го е преизчислила в лв. при фиксиран лихвен процент 5,65%, като
това било видно от счетоводните книги и искът е предявен съобразно това преизчисление.
Заявено е, че в исковата молба по гр. д. №
27363/2016г. ищцата (в това производство ответница) твърдяла следното, като
цитира от решението: „Твърди, че по силата на договора е усвоена сума в лв., а
банката изисквала връщането й в швейцарски франкове". В отговора на искова
молба по това дело пък твърдяла, че кредитът е в швейцарски франкове. Ищецът
счита, че когато им е изгодно, кредитополучателите твърдят, че кредитът не е в
швейцарски франкове, когато им е изгодно, кредитът изведнъж отново е в
швейцарски франкове. Посочва, че ответницата е водила делото, че кредитът не е
в швейцарски франкове. В този смисъл се
сочи, че банката се е съобразила с влязлото в сила съдебно решение по гр. д. №
4269/2018г. на СГС и задължението в настоящото производство е съобразено с това
решение. Независимо от лихвите и валутата, ответницата, според ищеца, е
недобросъвестна и не заплаща задълженията си. Със сумите, които й са
възстановени по гр. д. №4269/2018 на СГС, същата не е погасила формираните
дългогодишни просрочия.
Посочва, че последващите
изложения са абсолютно неясни. Те отново обсъждали неравноправни клаузи, които
вече са прогласени за нищожни от съда и заменени с влязло в сила решение. Счита,
че тези обстоятелства не могат да бъдат пререшавани, дори когато се прави
възражение за нищожност на целия договор за кредит.
Обръща внимание, че съдът се произнася по
неравноправност/нищожност не само по посочени от потребителя клаузи, а извършва
и служебна проверка. При служебната проверка не е констатирана неравноправност
на други клаузи, нито пък на целия договор за кредит и това е потвърдено с
влязло в сила решение.
Счита, че потребителят не може във всяко дело от и
срещу него да твърди различна неравноправност на всяка клауза или да твърди
неравноправност на други клаузи, при положение, че е извършена проверка от съда
на тези клаузи и не е установена неравноправност.
Ищецът сочи, че независимо, че се цитира нова практика
на СЕС, тази практика е неприложима към влязло в сила решение, преди да бъдат
постановени тези решения на СЕС и това не може да бъде заобиколено
с уж „ново" възражение, каквото е възражението за нищожност на целия
договор.
Отбелязано е, че съдът следва да вземе предвид и
поведението на кредитополучателя. Въпреки, че кредитът е преосчетоводен
съгласно съдебно решение и то така, както е искал кредитополучателят и са му
възстановени суми, отново не е извършено нито едно плащане, което е толкова
продължително, че дори по давност са погасени суми (както е посочено в исковата
молба).
Ответницата е депозирала отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа заявените в отговора на исковата молба твърдения,
възражения, правни доводи и доказателствени искания.
Счита, че са ирелвантни и
неверни твърденията на ищеца, че ответницата е оспорила като неравноправна
договорната клауза на чл. 6, ал. 2, според която дължи връщане на кредита в
швейцарски франкове, “узнавайки за инициираните действия от страна на банката”
за издаване на заповед за изпълнение за вземане в швейцарски франкове през 2016
г. Сочи, че според първи абзац на Решение от 10.12.2018 г. по в. гр. д.
№4269/2018 г. на СГС (доказателство към исковата молба), Д.Е. е подала исковата
си молба по делото на 31.01.2013 г. Въпреки това и трайната съдебна практика за
неравноправност на оспорените клаузи от типовия договор за кредит на банката,
на 26.02.2016 г. същата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК за задължение в швейцарски франкове по договора за кредит
(доказателство към отговора на исковата молба). Ето защо, според ответницата,
именно банката навежда взаимноизключващи се твърдения
в образуваните съдебни производства по искове в различни валути и в различни
размери за едно и също вземане по договора за кредит, предвидено в
неравноправни клаузи.
Поддържа възражението за нищожност на целия договор за
кредит.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е
установено, че на 11.04.2008г. между „Ю.“
АД (сегашно „Ю.“ АД) и кредитополучателят Д.С.Е. е сключен договор, по силата
на който кредитодателят отпуснал на кредитополучателя
кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 74 000 лв. по курс „купува" за швейцарския франк на
банката в деня на усвояване на кредита, както следва: 1/ равностойността в
швейцарски франкове на 67 460 лв. по курс „купува" за швейцарския франк към лева на
Банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот в гр. С.З.,
подробно описан в договора и 2/ равностойността в швейцарски франкове на 6 540 лв.
по курс „купува" за швейцарския франк към лева на банката в деня на
усвояване на кредита за довършване на закупения с кредита имот, а
кредитополучателят се задължил да го върне, заедно с дължимите лихви в
сроковете и при условията на договора.
Съгл.чл.3 от договора, кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,15 (едно цяло и
петнадесет) пункта. Към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити
в швейцарски франкове е в размер на 4,5% (четири цяло и пет десети процента).
Съгласно чл. 18, ал. 2 от договора за кредит,
при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или
частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноска.
С Приложение №1 към
договора за банков кредит от 17.05.2008г. страните удостоверяват, че датата на
усвояване на кредита е 17.05.2008г., като към тази дата приложимият курс
„купува" за швейцарския франк на банката към лв. е в размер на 1,173800,
като определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е 60 815 швейцарски франка.
С Приложение №1 към договора за банков кредит от 21.05.2008г.
страните удостоверяват, че датата на усвояване на кредита по договора е 21.05.2008г., като към датата на усвояване
на кредита приложимият курс „купува" за швейцарския франк на банката към лв.
е в размер на 1,173800, като определеният съобразно този курс размер на
предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франка е
2 229,00 швейцарски франка.
С Договор за цесия от
12.06.2008г., сключен между „Б." АД и „Ю." АД (сегашно „Ю." АД),
вземанията на „Ю." АД по Договор за кредит за покупка и довършване на
недвижим имот № HL 29019/11.04.2008г. с кредитополучател Д.С.Е., ЕГН **********
са прехвърлени на „Б." АД.
С Договор за прехвърляне
на вземания по договори за кредит от 28.03.2013г., сключен между „Б." АД и
„Ю." АД, вземанията на „Б." АД по Договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот № HL 29019/11.04.2008г. с кредитополучател Д.С.Е.,
ЕГН ********** са прехвърлени обратно на „Ю." АД.
С нотариална покана с peг. № 589, том I, акт 21 от 19.01.2016г. на нотариус Д.Н.
с pег. № 181 в регистъра на Нотариалната камара,
връчена лично на длъжника на 19.01.2016г., „Ю." АД уведомила ответницата,
че поради непогасяване на формираните просрочия по Договора
за кредит от 11.04.2008г. към 10.09.2015г.
в размер на 10 318.71 швейцарски франка и неизпълнение на условията
по договора, Банката обявява договора за изцяло и предсрочно изискуем преди
крайния срок на погасяване. В нотариалната покана до длъжницата е посочен
общият размер на задълженията по договора –общо в размер на 68 529.07 швейцарски
франка.
Във връзка със сключения Договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот № HL 29019/11.04.2008г. длъжникът Д.С.Е. е завела
срещу „Ю." АД дело по осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1
от ЗЗД.
С решение от 16.08.2017
г., постановено по гр. дело № 27363/2016 г. по описа на СРС, ГО, 29 с-в, съдът е осъдил „Ю." АД на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
да заплати на Д.С.Е. сумата от 6247,17 лв. (шест хиляди двеста четиридесет и
седем лв. и седемнадесет ст.), представляваща получена от ответника сума в
периода от м. юни 2008 до м. януари 2013 г. по Договор да кредит за покупка на
недвижим имот № HL 29019/11.04.2008 г.в резултат на курсови разлики на
швейцарския фрак по отношение на лв., както и сумата от 4002,21 лв. (четири
хиляди и два лв. и двадесет и една ст.), представляваща левовата равностойност
на сумата от 2525,55 швейцарски франка към датата на плащане - получена без
правно основание възнаградителна лихва по Договор да кредит за покупка на
недвижим имот № № HL 29019/11.04.2008 г. в периода м. август 2008 г. до м.
януари 2013 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване
на исковата молба - 31.01.2013 г. до окончателното й плащане.
Горепосоченото решение е
потвърдено с Решение № 7759 от 10.12.2018
г. на СГС по в. гр. д. № 4269/2018 г.
С покана –уведомление за
предсрочна изискуемост, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 10.12.2019г.
чрез ЧСИ И.С. с peг. №870 в Камарата на ЧСИ и район
на действие Окръжен съд - С.З., „Ю." АД уведомил длъжницата, че поради
неплащане на дължимите вноски по кредита, обявява същия за изцяло и предсрочно
изискуем. С поканата банката поканила длъжницата в седемдневен срок от
получаването й, да погаси изцяло задълженията си към банката и я уведомила, че
в противен случай банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по
договора.
С оглед изясняване на
фактическите обстоятелства по делото е назначена съдебно- икономическа
експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно
дадено.
От същото се установява,
че към датата на подаване на исковата молба общото задължение
на длъжницата възлиза на 97 790,13 лв., съгласно извлечение от счетоводните
книги на банката към 07.01.2020г., от които:
- 67 021,93 лв. - главница за периода
от 17.08.2013г. до 07.01.2020г.; Поради изтичане на предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна давност по отношение на дължимата по договора за кредит
главница, към датата на подаване на исковата молба, са приспаднати 2 306,66 лв.
главница.
За периода от 17.08.2013 г. до
16.01.2015г. остатъка от главницата е 64
715.27 лв.
Поради изтичане на предвидената в чл.
111 от ЗЗД тригодишна давност по отношение на дължимите по договора за кредит
лихви и такси към дата на подаване на исковата молба от общото вземане на
банката по приложеното извлечение от счетоводните книги, погасените поради
изтичане на давността суми са, както следва:
- 22 218,98 лв. (двадесет и две хиляди
двеста и осемнадесет лв. и деветдесет и осем стотинки) - възнаградителна лихва
за периода от 17.08.2013г. до 10.12.2019г.: - 12 401,64 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 17.08.2013г. до 16.01.2017г.; Остатък 9 817.34 лв.
-6 110,94 лв. (шест хиляди сто и десет
лв. и деветдесет и четири стотинки) - наказателна лихва за просрочие
(обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 17.11.2019г. до
07.01.2020г.; -1562,33 наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на
просрочени плащания) за периода от 17.08.2013г. до 16.01.2017г.; Остатък 4 548.61
лв.
-1 385,89 лв. (хиляда триста осемдесет и пет лв.
и осемдесет и девет стотинки) - банкови такси от 17.08.2013г.до 07.01.2020г.;
773,60 лв. банкови такси за периода от 17.08.2013г. до 16.01.2017г., Остатък 612.29 лв.
-292,69 лв. (двеста и деветдесет и два лв. и
шестдесет и девет стотинки) - имуществени застраховки за периода от
12.06.2014г. до 07.01.2020г.;
-759,70 лв. (седемстотин петдесет и девет лв.
и седемдесет стотинки) - нотариални такси за периода от 24.02.2016г. до
07.01.2020г. -150 лв. 609,70 лв. (шестстотин и девет лв. и седемдесет стотинки)
— част от общо дължимите нотариални такси за периода от 04.04.2018г.
до 07.01.2020г.,
Според експертизата, дължими суми по
Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № НL
29019/11.04.2008г. и прилежащите към него Допълнително споразумение от
10.06.2010 г. и Допълнително споразумение от 26.05.2011 г., са в общ размер 80 303,21 лв. (осемдесет
хиляди триста и три лв. и двадесет и една стотинки}, от които: 64
715, 27 лв. (шестдесет и четири хиляди седемстотин и петнадесет лв. и двадесет
и седем стотинки) - част от общо дължимата главница за периода от 17.01.2015г.
до 07.01.2020г.; 9 817, 34 лв. (девет хиляди осемстотин и седемнадесет лв. и
тридесет и четири стотинки) - част от общо дължимата възнаградителна лихва за
периода от 17.01.2017г. до 10.12.2019г.; 4 548,61 лв. (четири хиляди петстотин
четиридесет и осем лв. и шестдесет и една стотинки) - част от общо дължимата
наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания)
за периода от 17.01.2017г. до 07.01.2020г.; 612,29 лв. (шестстотин и дванадесет лв. и
двадесет и девет стотинки) - част от общо дължимите банкови такси за периода от
17.01.2017г. до 07.01.2020г.; 609,70 лв. (шестстотин и девет лв. и седемдесет
стотинки) - част от общо дължимите нотариални такси за периода от 04.04.2018г. до 07.01.2020г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 430,
ал.1 от ТЗ
с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
В настоящия
случай не е спорно, че на 15.04.2008г. между „Ю.“
АД (със сегашно наименование „Ю.“ АД) и кредитополучателят Д.С.Е. е сключен
договор, по силата на който кредитодателят отпуснал
на кредитополучателя кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове
на 74 000 лв. по курс „купува" за швейцарския франк на банката в деня
на усвояване на кредита, както следва: 1/ равностойността в швейцарски франкове
на 67 460 лв. по курс „купува" за швейцарския франк на Банката в деня на
усвояване на кредита за покупка на недвижим имот в гр. С.З. и 2/
равностойността в швейцарски франкове на 6 540 лв. по курс „купува" за
швейцарския франк на банката в деня на усвояване на кредита за довършване на
закупения с кредита имот, а кредитополучателят се задължил да го върне, заедно
с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от договора за кредит,
при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или
частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от датата на падежа на последната вноска.
От заключението на съдебно
- икономическата експертиза се установява, че длъжницата Д.С.Е. е преустановила
плащанията по процесния договор и на главницата, и на лихвите от
17.08.2013г., поради което за банката е възникнало правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
С нотариална покана с peг. № 589, том I, акт 21 от 19.01.2016г. на нотариус Д.Н.
с pег. № 181 в регистъра на Нотариалната камара,
връчена лично на длъжницата на 19.01.2016г., „Ю." АД уведомила
ответницата, че поради непогасяване на формираните просрочия
по Договора за кредит от 11.04.2008г. към 10.09.2015г. в размер на 10 318.71 швейцарски франка
и неизпълнение на условията по договора, Банката обявява договора за изцяло и
предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване. В нотариалната покана до
длъжницата е посочен общият размер на задълженията по договора –общо в размер
на 68 529.07 швейцарски франка, от които главница в размер на
60 137.85 швейцарски франка, лихви в размер на 7 759.61 швейцарски
франка и 631.61 швейцарски франка такси.
Съдът приема, че в случая предсрочната
изискуемост е била надлежно обявена, като ответницата е получила лично на
19.01.2016г. нот.покана от Банката за обявявяне на кредита за предсрочно изискуем, като следва да
се има предвид, че в настоящото производство ищецът претендира вноски по
договора за кредит, които са вече с настъпил падеж. По
делото не са представени доказателства от страна на кредитополучателката,
чиято е доказателствената тежест, съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, че е
изпълнили задължението си за заплащане на дължимите вноски по договора за
банков кредит.
Съдът намира, че в настоящия случай
паричното задължение между страните е уговорено в чуждестранна валута /швейцарски
франкове/, поради което няма законово основание за присъждане на нейната левова
равностойност. Паричните суми, уговорени в чуждестранна валута, се дължат и
съответно присъждат от съда в съответната валута. Длъжникът не може да бъде
задължен от съда да изпълни нещо различно от уговореното с изключение на
изрично предвидените в закона случаи. Това разрешение е дадено с ТР № 4/2015 г.
по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК, в което изрично е посочено, че съдът служебно
присъжда левовата равностойност само в случаите, в които е недопустимо да се
уговаря задължение в чужда валута. След като плащането трябва да се извърши в
уговорената между страните по договора чуждестранна валута, то съдът не може да
присъди левовата й равностойност. В случаите, при които е предявен иск за
присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута,
съдът следва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с
иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато съдът
служебно присъжда вземането във валута, не се нарушава диспозитивното
начало (чл. 6, ал. 2 ГПК), защото не се променя предметът на делото - не се
присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца. Поради това, след
като в случая съдът е сезиран с искане за присъждане на левова равностойност на
договорено във валута задължение, то следва да се произнесе относно вземане,
определено в съответната валута.
С оглед изложеното, в настоящия случай
при постановяване на решението, съдът следва да се произнесе по претендираните суми във валутата, в която е предоставен
кредитът на ответницата, а именно швейцарски франкове / в този смисъл решение № 136 от 20.01.2021 г., по т. д. №
1467/19 г. на ІІ т. о. на ВКС; решение № 168 от 29.01.2021 г., по т. д.
№2184/19 г. на ІІ т. о. на ВКС; решение № 295 от 22.02.2019 г., по т. д.
№3539/15 г. на ІІ т. о. на ВКС/. В
посочените решения е прието изрично, че в хипотезата на банков кредит, по който
цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в
националната или резервната валута, а не в чуждестранната валута (швейцарски
франкове), уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен
в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в
чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в националната или резервната
валута на страната (евро) и връщането на кредита се дължи в чуждестранната
валута (швейцарски франкове). Съобразно така установената съдебна практика,
процесният договор за кредит се счита отпуснат в швейцарски франкове и следва
да бъде погасяван в швейцарски франкове.
Видно от Приложение от 17.05.2008г. /стр.48/ към датата
на усвояване на кредита – 17.05.2008 г. приложимият курс „купува" за
швейцарския франк на банката към лв. е в размер на 1,173800. От заключението от съдебно – икономическата експертиза се установява, че
задължението на ответницата по процесния договор за кредит е следното: 64 715, 27
лв., което е част от общо дължимата главница за периода от 17.01.2015г. до
07.01.2020г., което се равнява на 55 133, 13 швейцарски франка /64715,27лв./1,173800
= 55 133, 13 швейцарски франка/;
Дължимата сума за възнаградителна лихва е в размер на 9 817, 34 лв., което
е част от общо дължимата възнаградителна лихва за периода от 17.01.2017г. до
10.12.2019г., която се равнява на 8 363,72 швейцарски франка /9 817, 34
лв./1, 173800 = 8 363, 72 швейцарски франка/;
Дължимата сума за наказателна лихва
е в размер на 4 548,61 лв., което е част от общо дължимата наказателна лихва за
просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 17.01.2017г.
до 07.01.2020г. което се равнява на 3 875, 11 швейцарски франка /4 548, 61
лв./1,173800 = 3 875, 11 швейцарски франка/.
От заключението на съдебно –
икономическата експертиза се установява, че ответницата дължи и банкови такси в
размер на 612, 29 лв. и 609, 70 лв. нотариални такси.
Както беше посочено по-горе в
изложението, с нотариална покана с peг. № 589, том I,
акт 21 от 19.01.2016г. на нотариус Д.Н. с pег. № 181
в регистъра на Нотариалната камара, връчена лично на длъжницата на 19.01.2016г.,
„Ю." АД уведомила ответницата, че поради непогасяване на формираните просрочия по Договора за кредит от 11.04.2008г. към
10.09.2015г. в размер на 10 318.71
швейцарски франка и неизпълнение на условията по договора, Банката обявява договора
за изцяло и предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване. В
нотариалната покана до длъжницата е посочен общият размер на задълженията по
договора –общо в размер на 68 529.07 швейцарски франка, от които главница в
размер на 60 137.85 швейцарски франка, лихви в размер на 7 759.61 швейцарски
франка и 631.61 швейцарски франка такси.
Съгласно ТР №3/2017 от 27 март 2019
год., постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за 2017 г. на ОСГТК, предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит,
уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а,
ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. В настоящия
случай волеизявлението на Банката за предсрочната изискуемост на кредите е достигнало
до ответницата лично. Според посоченото ТР, при настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са
уговорили кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция,
съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Упражненият
избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок
поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на
паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване
за последващ период, след настъпване на предсрочната
изискуемост, не се дължи.
Според посоченото ТР №3/2017 от 27
март 2019 год. по тълк.
дело №3 по описа за 2017 г. на ОСГТК размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
С оглед на изложеното, съдът намира,
че искът на ищеца се явява основателен по отношение на претендираната
главница, която съдът приема, че е в размер на 55 133, 13 швейцарски
франка, част от общо дължимата главница за
периода от 17.01.2015г. до 07.01.2020г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Съдът приема, че ответницата
Д.С.Е. следва да заплати на „Ю.“ АД част от дължимите
суми по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL
29019/11.04.2008г., ведно с прилежащите към него Допълнително споразумение от
10.06.2010г. и Допълнително споразумение от 26.05.2011г., както следва:
главница в размер на 55 133, 13 швейцарски франка, част от общо дължимата главница за периода от
17.01.2015г. до 07.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
По отношение на претендираната
възнаградителна лихва в размер на 8 363, 72 швейцарски франка, част от
общо дължимата възнаградителна лихва за периода от 17.01.2017г. до 10.12.2019г.и
наказателната лихва в размер на 3 875, 11 швейцарски франка, част от общо
дължимата наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени
плащания) за периода от 17.01.2017г. до 07.01.2020г. съдът намира исковете за
неоснователни с оглед предсрочната изискуемост на кредита, настъпила на
19.01.2016г. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ
период, след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. С оглед на
това, съдът намира исковете за неоснователни и недоказани, поради което счита,
че следва да ги отхвърли като такива.
Съдът намира за основателна
претенцията на ищеца за присъждане на дължимите банкови такси в размер на 612,29 лв., част
от общо дължимите банкови такси за периода от 17.01.2017г. до 07.01.2020г.
По отношение на претендираните
нотариални такси в размер на 609,70 лв.,
част от общо дължимите нотариални такси за периода от 04.04.2018г.
до 07.01.2020г., съдът намира за неоснователна претенцията, тъй като липсват
доказателства за направени такива разходи във връзка с настоящото производство,
като според експертизата такива разходи са направени, но доказателства от ищеца
в тази връзка не са представени. Липсват данни за какво са заплатени
съответните нотариални такси, след като на
19.01.2016г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем с връчената нотариална
покана. Поради изложеното, съдът намира за неоснователна
претенцията по отношение на този иск за сумата 609,70 лв., част от общо
дължимите нотариални такси за периода от 04.04.2018г.
до 07.01.2020г.
С оглед изхода на
делото, Д.С.Е. следва да заплати на „Ю.“ АД направените по делото разноски в
размер на 5889 лв., съобразно уважената част на предявените искове, а ищецът
следва да заплати на ответницата сумата 548лв., направени по делото разноски, съобразно
отхвърлената част на предявените искове.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.С.Е. ЕГН ********** с адрес: *** ** да заплати на "Ю."
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** част от дължимите суми по Договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот № HL 29019/11.04.2008г., ведно с прилежащите към
него Допълнително споразумение от 10.06.2010г. и Допълнително споразумение от
26.05.2011г., както следва: главница в размер на 55 133, 13 швейцарски франка, представляваща част от общо
дължимата главница за периода от 17.01.2015г. до 07.01.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, сумата 612,29 лв. банкови такси, част от общо дължимите банкови такси за периода от
17.01.2017г. до 07.01.2020г., както и направените по делото разноски в размер
на 5889 лв., съобразно уважената част на предявените искове по следната банкова
сметка: ***: ***.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „Ю."
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *** против Д.С.Е.
ЕГН ********** с адрес: *** ** искове, както следва: претенция за възнаградителна лихва в размер на 8 363, 72 швейцарски франка, част от
общо дължимата възнаградителна лихва за периода от 17.01.2017г. до 10.12.2019г.,
претенция за наказателна лихва в размер на
3 875, 11 швейцарски франка, част
от общо дължимата наказателна лихва за просрочие за периода от 17.01.2017г. до
07.01.2020г., претенция за нотариална такса в размер
на 609,70 лв., част от общо дължимите нотариални такси за периода от 04.04.2018г. до 07.01.2020г.
ОСЪЖДА"Ю."
АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
"Околовръстен път" №260 да
заплати на Д.С.Е. ЕГН ********** с адрес: *** ** сумата 548лв., представляваща направени по делото
разноски, съобразно отхвърлената част на предявените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :