Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2019 година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, Първи
касационен състав в публично
съдебно заседание на десети октомври през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Анна Димитрова и прокурора Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 2138/2019 година
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на „Вистилон“
ООД, ЕИК **********, със седалище в гр.Варна срещу
Решение № 1231/19.06.2019
г. постановено по НАХД № 2978/2018г. по описа на Районен съд - Варна, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-009698/04.05.2018 г. издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, с което на „Вистилон“ ООД, на основание
разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева
(две хиляди лева) за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, като е
намалил размера на наложената
„имуществена санкция“ до размер от 1500 лева (хиляда и петстотин лева).
Навеждат се доводи за допуснати от ВРС съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон, представляващи касационни основания съгласно
чл.348,ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Счита, че ВРС не е сторил дължимото и не е
изяснил в пълнота фактическата обстановка. Сочи се, че съдът не е обсъдил
показанията на св. Радева и не е изложил съображения защо не ги кредитира. Сочи се, че съдът е проявил процесуално
бездействие и не е събрал относими доказателства, както и не е допуснал съдебна
експертиза. Касаторът твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, поради неправилно
възприета от въззивния съд фактическа обстановка, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон . Сочи се, че
съдът е формирал изводите си въз основа на документ ,чието съдържание в частта на отразеното присъствие на 03.03.2018 г. на Станимир
Галинов Рачев е било оспорено. Сочи се, че неправилно съдът не е кредитирал
показанията на разпитаните свидетели освен тези на свид. Драгнева. Счита, че обстоятелството,
че другите свидетели са в трудово-правни отношения с дружеството, не обосновава
извод за недостоверност на техните показания. Сочи се, че съдът не е установил
обективно фактическата обстановка, поради което и материалния закон е приложен
неправилно. Моли за отмяна на решението на РС- гр.Варна като
неправилно и вместо него да се постанови друго, с което изцяло да се отмени наказателното постановление. В условие на
евентуалност моли решението на ВРС да се отмени и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на ВРС. В съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея
основания и моли съда
да я уважи.
Ответникът
по касация – Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна не изразява становище по касационната жалба.
Представителят
на ВОП намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно постановено,
поради което пледира за оставянето му в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „Вистилон“
ООД против наказателно постановление /НП/ № 03-009698/04.05.2018 г. издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, с което на дружеството на основание
разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева
(две хиляди лева) за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
За да се произнесе по спора
районният съд е установил от фактическа страна, че на на 07.03.2018 г. св. Драгнева – началник отдел БТКД към дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Варна извършила проверка по спазване на трудовото
законодателство на дружеството, което е с предмет на дейност предлагане на пощенски
и куриерски дейности и услуги в два търговски обекта – офиси в гр.Варна.
Констатациите от проверката били документирани в Протокол № ПР 1807992 , като в
т. 11 от него било дадено задължително предписание относно изискването за
работа през дните на официални празници, независимо дали представлява
извънреден труд или не, на работника или служителя да се заплаща според уговореното
,но не по – малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, съгласно чл.
264 от КТ във вр. с чл. 154, ал. 1 от КТ. Крайният срок за изпълнение бил
определен до 02.04.2018..
През месец април 2018 г. била извършена последваща
проверка , при която било установено, че дружеството не е изплатило на
служителя С. Г. Р. не по – малко от удвоения размер на
трудовото му възнаграждение за работа на официален празник 03.03.2018 г., на
който ден съгласно проверената от св. Д. отчетна форма за явяване и неявяване на
работа, С. Р. е престирал
труд за 4 часа в полза на дружеството. На 27.04.2018 г. бил съставен АУАН , с
който било повдигнато обвинение за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от Кодекса на труда. В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН постъпило писмено
възражение срещу АУАН , което било прието от наказващия орган за неоснователно.
Било издадено наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството е
наложенА имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 415, ал.
1 от Кодекса на труда.
За да измени наказателното постановление ВРС е приел
от правна страна, че обективната и субективна съставомерност на санкционираното
деяние е установена със събраните
доказателства. Направил е преценка за спазването на процесуалния закон, като е
установил , че в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения и
НП е издадено от компетентен орган. Анализирал е показанията на разпитаните
свидетели, като е приел, че показанията на свидетелите, които са в
трудово-правни отношения с дружеството не следва да се кредитират, поради тяхната
свързаност и логически противоречия. Приел е, че чрез представената в хода на проверката присъствена
форма за 03.03.2018 г. изготвена от управителя на дружеството и показанията на
свид. Драгиева се установява възприетата от АНО фактическа обстановка. Изложил
е доводи за отсъствие на основания за приложението на чл.415в, ал.1 от Кодекса
на труда, тъй като не са представени доказателства, че нарушението е било
отстранено. За да се постигнат целите на наказанието съгласно чл.12 от ЗАНН е
изменил наказателното постановление и е определил санкцията в предвидения в
закона минимален размер.
Решението на
РС-Варна е правилно.
Приетата от съда
фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства
на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от касационния съд.
Правилни са и правните изводи на ВРС.
С оспореното пред
районния съд наказателно постановление административно-наказателната
отговорност на „Вистилон“ ООД е ангажирана за допуснато нарушение на чл. 415,
ал.1 от Кодекса на труда , която разпоредба предвижда имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. за неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.
На дружеството е
дадено задължително предписание в т.11
от Протокол № ПР1807992/19.03.2018 г. за
работа през дните на официални празници , независимо дали представлява
извънреден труд или не, на работника или служителя да се заплаща според
уговореното , но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение,
съгласно чл.264 от Кодекса на труда във вр. с чл.154 от КТ, със срок на
изпълнение до 02.04.2018 г. Изводите на ВРС, че това предписание не е било
изпълнено в указания срок са обосновани с представената в хода на проверката
отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец март 2018 г.,
съставено от управителя на дружеството и чрез показанията на свид. Д.. В дружеството е съставена отчетна форма за явяването/неявяването на
работа за месец март 2018 г., в която е отразено, че С. Г. Р. е положил 4 часа труд на 03.03.2018 г. При изготвянето на
разчетно-платежната ведомост за месец март 2018 г. не е съобразена отчетната
форма за явяване на работа по отношение на С. Г. Р.. Формираната от касатора защитна теза, че се касае за допусната техническа
грешка не се установява със събраните доказателства, както правилно е приел
въззивният съд. Дори и да се приеме, че в представената отчетна форма е
допусната фактическа грешка, то при изготвянето на разчетно-платежните
ведомости, следва тази грешка да е била коригирана. Не са представени
доказателства за отстраняването на допуснатата техническа грешка. Ведомостта за
заплатите се изготвя въз основа на информацията съдържаща се в присъствената
форма, в случая въз основа на представената от управителя на дружеството, в
която е отбелязано, че служителят С. Г. Р. е положил 4 часа труд на 03 март 2018 г. Свид. М., която е дала показания, че предоставя
счетоводни услуги на дружеството е заявила, че не е получавала нова отчетна
форма за месец март 2018 г. Правилно въззивният съд не е кредитирал показанията
на свид. С. Р., поради вътрешното им противоречие. .
ВРС е изложил
доводи по всички наведени във въззивната жалба основания, включително и възражението,
че датата на нарушението не е била установена. Правилни са и изводите, че
административно-наказателното производство е проведено при спазване на
процесуалните правила. Не се установяват основания за приложението на
привилегирования състав на чл.415в,ал.1 от КТ, тъй като липсват данни, че
нарушението е било отстранено след установяването му. Предвид, че деянието е с
по-ниска степен на обществена опасност, правилно ВРС е наложил наказанието в
предвидения в санкционната норма минимален размер , с което са изпълнени целите
на наказването съгл. чл.12 от ЗАНН.
Като е достигнал до този правен извод и е изменил оспореното пред него наказателно постановление,
Варненският районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила, поради
липса на касационни основания за отмяната му по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, предложение
второ от ЗАНН.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви
касационен състав, на основание чл. 221, ал.1, предл.1 от АПК
РЕШИ :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1231/19.06.2019
г. постановено по НАХД № 2978/2018г. по описа на Районен съд - Варна .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател:
Членове: 1.
2.