Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3774 27.12.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд XXI – ви граждански състав
на двадесет
и шести ноември две хиляди и деветнадесета година
в открито
съдебно
заседание, в състав:
Районен съдия: Моника Яханаджиян
Секретар:
Жасмина Славова
като разгледа докладваното от съдия
М.Яханаджиян
гражданско дело №6223 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Г.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, чрез адв.Й.К., подадена срещу Р.У.Д.
с адрес в с.Сан Стефано, Бургаска област, съдебен адрес ***, чрез адв.А.Д, с която претендира постановяване на съдебно
решение за осъждане на ответника да премахне незаконно изградения в коридора на
избения етаж на триетажна жилищна сграда с идентификатор * разположена в
поземлен имот с идентификатор 07079.610.66*, адрес в гр.Бургас, ул. „*” №23, преграден
монолитен тухлен зид в линията на разделителния зид между собствените на
страните складови помещения, както и да й осигури свободен достъп и преход през
източната част от коридора в избения етаж с излаз към входа от към двора на
жилищната сграда от към югоизток, като възстанови източната част на коридора в
избения етаж, както и да й предаде ключ и свободен достъп за ползване на
вратата на избения етаж от към югоизточната част на сградата от към двора.
Твърди
се в исковата молба, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ
избено помещение с площ от 12,45 кв.м., находящо се в сграда с идентификатор *,
ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху ПИ с кадастрален идентификатор №*, в който ответникът притежава
самостоятелен обект, представляващ апартамент, ведно с избено помещение с площ
от 20 кв.м., както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж.
Твърди
се още, че преди около 10 години, праводателите на ответника изградили монолитен
тухлен зид в коридора на сутеренния/избения етаж на сградата, по линията на
разделителния зид, между складови помещения, едното собственост на ищцата, а
другото понастоящем собственост на ответника, както и заключили югоизточния
вход на сутеренния етаж /избения/, с което ограничили достъпа на ищцата в
избата й откъм двора.
Според
обстоятелствената част на исковата молба, след закупуване на имота ответникът
отказал доброволно да премахне незаконно изградения масивен зид, както и да
даде на ищцата ключ за достъп до сутеренния етаж от югоизточния вход на
сградата, откъм двора, а така също и че започнал незаконни строителни дейности
като приобщил към собствената си изба източната част от коридора в избения
етаж, който незаконно е преграден с монолитна стена. Според твърденията на
ищцата, това незаконно отклонение е било констатирано и от Община Бургас.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощения си процесуален
представител, поддържат иска и молят за уважаването му, претендират разноски. Представя писмена защита.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си да подаде писмен
отговор на исковата молба, в който оспорва същия като неоснователен с
твърдение, че изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения са неверни и по-конкретно, че неговите праводатели, а и техните
такива, не са правили каквито и да е структурни и конструктивни изменения на
етажа, а собственото му избено помещение напълно отговаря на правилата и
нормите по строителство, както към момента на изграждане на сградата, така и
впоследствие. В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.
В
съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощения си процесуален
представител, поддържат отговора на исковата молба и молят за отхвърляне на
иска. Представя писмена защита.
Правното
основание на предявения иск е по чл.109 от Закона за собствеността.
Съдът,
след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания
по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Между
страните по делото не се спори, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда
в режим на етажна собственост, разположена в поземлен имот с идентификатор * по
КККР на гр.Бургас, с адрес в гр.Бургас, ул. „в” №23, ведно с прилежащите към
тях избени помещения, като това на ищцата е с площ от 12,45 кв.м., а това на
ответника - с площ от 20 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху горепосочения поземлен имот, като за
ищцата собствеността върху самостоятелния обект е възникнала по силата на
дарение от нейните родители, а за ответника по силата на покупко-продажба от
трети за спора лица. В този смисъл са и приетите писмени доказателства - н.а.
за дарение на недвижим имот №110, г.VIII, д.№5314/1998 г. на
нотариус при БРС, н.а. за поправка на нотариален акт №119, т.IIа,
рег.№3589, д.№284/2007 г. на нотариус при БРС, н.а. за покупко-продажба на
недвижими имоти №74, т.II, рег.№6020,
д.№229/2013 г. на нотариус с рег.№464 на НК и район на действие РС-Бургас, н.а.
за собственост на недвижим имот №81, т.II, рег.№5161,
д.№254/2019 г. на нотариус с рег.№290 на НК и район на действие РС-Бургас, н.а.
за дарение №159, т.IV, рег.№4577, д.№670/11.07.2007 г. на
нотариус с рег.№248 на НК и район на действие РС-Бургас, н.а. за продажба на
недвижим имот №181, т.I, рег.№3890,
д.№128/2013 г. на нотариус с рег.№491 на НК и район на действие РС-Бургас и
н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №55, т.IV, д.№907/1959 г. на
нотариус при БНС.
По
делото е извършена от в.л. инж.К.М. съдебно-техническа експертиза, от
заключението на която става ясно, че избените помещения се намират в сутерена
на триетажната жилищна сграда, която по функционално предназначение
представлява многофамилна жилищна сграда с три самостоятелни обекта, както и че
между собствените на страните избени помещения съществува изпълнен тухлен зид
като продължение на разделителната стена между тях.
Безспорно
в отношениеята между страните е и това, че тухленият зид не е бил изпълнен от
ответника и е съществувал към 11.07.2007 г., когато ищцата е придобила
собствеността върху самостоятелния обект в сградата.
Горното
като фактология се установява и от показанията на разпитаните две групи
свидетели по делото, чийто показания кореспондират помежду си и взаимно се
допълват, поради което и съдът ги кредитира като достоверни, като от съвкупният
им анализ се установява, че преграждането на сутерена е започнало след 1997 г.,
като първоначално е било изпълнено с дъсчени летви, а след 2000 г. и с тухли,
както и че преграждането е било осъществено от праводателите на ответника и
по-конкретно техните родители, но по настояване на майката на ищцата.
Между
страните е безспорно и това, че преди преграждането на сутерена, достъпът до него
се е осъществявал откъм два входа – един от към улицата, където се намира
стълбищната клетка на сградата и от където понастоящем ищцата достига до
собственото си избено помещение, и втори от към двора, от където ответникът
достига до собственото си избено помещение, както и че входните врати и на
двата достъпа до сутерена са заключени, като ответникът отказва да предостави
на ищцата ключ за входната врата откъм двора.
Безспорно
е и това, че с преграждането на сутерена достъпът на ищцата до избеното й
помещение е възпрепятстван откъм двора и обратно, достъпът на ответника до
избеното му помещение е възпрепятстван откъм стълбищната площадка, което
неминуемо създава затруднения и за двете страни при ползване на избените
помещения.
В
този смисъл е и заключението на вещото лице, от което става ясно и това, че
понастоящем ответникът извършва СМР в преградената част от сутерена, в която се
намира избеното му помещение, като същите се изразяват в полагане на
хидроизолация по стени и предстенна обшивка от гипсокартон. Вещото лице дава
заключение и за това, че с процесния зид се обособява допълнително помещение,
което е достъпно само от входа на ответника, като по чертеж размерите на
чистата му площ са 4,58 кв.м., а по измерване към момента на огледа – 4,35 кв.м.
и с него чистата площ на избеното помещение на ответника възлиза на 21,80
кв.м., докато по документи трябва да е 17,08 кв.м., или е налице разлика от
4,72 кв.м. В съдебно вещото лице заявява, че така обособеното помещение има
характеристиките на изба.
При
така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС,
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право.
Анализът
на цитираната разпоредба сочи, че негаторният иск е средство за правна защита
на собственика срещу всяко неоснователно действие или бездействие или създадено
състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на
имота или в съответствие с обема на това право, т.е. ако действията са
основателни, или неоснователни, но не създават пречки на собственика, то няма
да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС. Преценката за това обаче кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими е
конкретна по всяко дело.
В
настоящето производство, засегнатото право на собственост е по отношение на
обект, който се намира в режим на етажна собственост, като твърденията на
ищцата са, че са засегнати правата й в общите части на сградата и по-конкретно
в коридора на полувкопания сутерен на сградата. По реда на чл.109 от ЗС е
допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие
върху общи части на сграда, която е в режим на етажна собственост, като няма законова
пречка един етажен собственик да предяви срещу друг етажен собственик или трето
лице, и да иска от него да прекрати неоснователните действия, с които му пречи
да упражни правото си на собственост върху общите части. Предявяването на иска
е действие по обикновено управление и не е нужно съгласие на останалите
собственици за това, като целта е да се преустановят тези действия, чрез които
се пречи на ползването на общите части според тяхното предназначение, а по
смисъла на чл.38 от ЗС, общи части са тези, които с оглед характеристиката
(архитектурата и конструкцията) на сградата са свързващи за всички обекти в
нея, имат обединяваща роля и без тях нито сградата като цяло, нито отделните
обекти биха могли да съществуват.
Установи
се по делото, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в триетажна жилищна
сграда с адрес в гр.Бургас, ул.„Възраждане” №23, като притежаваните от нея
части от общата част на сградата са в размер на 1/3, поради което и същата е материално
правно легитимирана по предявения иск.
С
оглед на установеното по делото като фактология се налага извод, че ответникът
е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като е лицето, което поддържа създадено от правоприемниците
му състояние - изграждане на преграда в коридора на сутерена, което пречи на
ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Спорния
по делото въпрос е дали изграждането на монолитен зид в коридора на сутеренния
етаж съставлява противоправно деяние, което препятства ползването му по
предназначение.
В
тази връзка трайната съдебна практика застъпва становището, че неоснователното
въздействие може да се изразява както в активна човешка дейност, водеща до
промяна на външния свят – действие, така и до укоримо бездействие. Въздействието
върху вещта може да бъде извършено пряко или косвено и да се изразява във
вредно отражение върху вещта или създадено състояние. Неоснователното действие също
така трябва да пречи, да ограничава или да смущава собственика на вещта да упражнява
правото си на собственост спокойно и в пълен обем, съобразно предназначението
на вещта, макар да не накърнява владението и да съществува към момента на
предявяване на иска или да съществува опасност, че то и занапред ще продължи да
съществува. Без правно значение е обстоятелството, дали действието е извършено
виновно, дали извършителят е действал за себе си или за другиго.
По делото не се доказа наличието на
правно основание, както за извършване на посоченото действие – изграждане на
преграда по разделителната линия между избените помещения, нахоядщи се в
коридора на сутеренния етаж на триетажната жилищна сграда, така и за
поддържането на това състояние. За такова съдът не приема установеното от свидетелските
показания на С.И. и А.М. съгласие от страна на наследодателката на ищцата, за
което между впрочем не е необходима писмена форма в какъвто смисъл са
домогванията на ищцовата страна. Факт е, че строителната документация на
сградата не предвижда такава преградна стена между помещенията, означени като
„зимник” и „пералня/сушилня”, а само разделителна такава, както и че сградата е
била изградена именно по този начин, като това фактическо състояние е
продължило до 1997 г. Изложеното обосновава извод, че извършеното след 1997 г. преграждане
на коридора на сутерена, макар и със съгласието на другия съсобственик, не е било
извършено на годно правно основание.
За уважаване на иска по чл.109 от ЗС обаче
не е достатъчно единствено и само установяване фактът на извършване на неоснователното
действие, но и че същото препятства упражняване правото на собственост на ищцата,
а такова в настоящия казус не се установи. Да, действително с изграждането на
монолитния зид в коридора на сутерена се заграждат и част от общите части на
сградата, които се ползват само от ответника, но доколкото съществува друг вход
откъм улицата, това заграждане не прегражда достъпа на ищцата до останалата
част на коридора в сутеренния етаж, в която се намира собственото й избено
помещение и до която ответникът също няма достъп, то изводът, който се налага,
е че ползването на общите части по предназначение не е възпрепятствано с
извършеното неправомерно действие, поради което и претенцията на ищцата се
явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищцата следва да се възложат
направените от ответника разноски в размер на 1650 лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за експерт.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, чрез адв.Й.К., за осъждане на
ответника Р.У.Д. с адрес в с.Сан Стефано, Бургаска област, съдебен адрес ***,
чрез адв.А.Д, да премахне незаконно изградения в
коридора на избения етаж на триетажна жилищна сграда с идентификатор *,
разположена в поземлен имот с идентификатор *, адрес в гр.Бургас, ул. „в” №23, преграден
монолитен тухлен зид в линията на разделителния зид между собствените на
страните складови помещения, както и да й осигури свободен достъп и преход през
източната част от коридора в избения етаж с излаз към входа от към двора на
жилищната сграда от към югоизток, като възстанови източната част на коридора в
избения етаж, както и да й предаде ключ и свободен достъп за ползване на
вратата на избения етаж от към югоизточната част на сградата от към двора.
ОСЪЖДА Г.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, чрез адв.Й.К., ДА ЗАПЛАТИ на Р.У.Д. с адрес в с.Сан
Стефано, Бургаска област, съдебен адрес ***, чрез адв.А.Д,
сумата от 1650,00 лева (хиляда шестстотин и петдесет лева), представляваща
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Яханаджиян
Вярно
с оригинала!
С.
Добрева