РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Благоевград, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210102920 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава 25 ГПК, чл.310 и сл. ГПК - Бързо производство.
Образувано е по искова молба от В. Й. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С , ул. „П ” , чрез пълномощника си адв. К.П.,
Адвокатска колегия - Благоевград, с адрес за призоваване: гр. Б , ул. „А ” , с която против „М ” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление гр. Б , ул. „П “ , представлявано от Вл Р В при условията на кумулативно обективно съединяване са предявени искове за
- за признаване на уволнението, обективирано в заповедта, издадена от управителя на „М ” ООД, за незаконно и за отмяна на същото;
за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - „шивач на обувки” с код по НКП 75331012 , при „М ” ООД;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3026.34 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за
срок от шест месеца за периода от 28.09.2021г. до 28.03.2022г., ведно със законната лихва от предявяване на иска да окончателното
плащане, както и разноските по делото - правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ.
Препис от ИМ е връчена на ответната страна, която в срока по чл.131 ГПК е подала писмен отговор.
Твърди се от ищеца, че на основание сключен на 01.04.2019г. трудов договор между страните същите са се намирали в трудово
правоотношение, като заеманата от ищеца длъжност е била „шивач на обувки” с код по НКП 75331012. Сочи, че съвестно е
изпълнявала трудовото си задължения по време на съществуване на трудовото правоотношение.
Твърди, че на 28.09.2021г. около обяд управителя на дружеството й заявил да напусне работното място, тъй като трудовото и
правоотношение ще и бъде прекратено без да получи обяснение защо и на какво основание ще бъде прекратено. Ищцата сочи, че е
останала изненадана от действията на своя работодател по отношение прекратяването на договора и, тъй като до настоящият момент
съвестно е изпълвала трудовите си задължения и не е имала никакъв конфликт с ръководството на дружеството.
Твърди, че не й е връчена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, но на 08.10.2021г. направила справка в ТД на
НАП за основанието на прекратяване на трудовото и правоотношение от която се установило, че трудовото й правоотношение е
прекратено от дата 28.09.2021г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие на страните, което се потвърждавало и
отразеното във върнатата й трудова книжка.
Твърди се, че липсва писмено волеизявление на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т.
1 от КТ по взаимно съгласие на страните.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се иска уважаване на исковете.
Доказателствените искания са за приемане на писмени доказателства, за задължаване на ответника, на основание чл. 190 от ГПК да
представи за датата на първото по делото заседание ЛТД на ищеца, да се изиска от ТД на НАП С , справка, от която да е видно дали
В. Й. ИВ., ЕГН **********, след 28.09.2021г. има регистриран трудов договор, както и на основание чл. 195 ГПК да се допусне и
назначи съдебно — счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице-счетоводител, което след като се запознае с материалите по
делото и направи справка в счетоводството на предприятието на работодателя и провери РПВ, да отговори на поставените в исковата
молба въпроси.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответния работодател.
Не оспорва твърдението на ищцата, че между нея и ответното Дружество е налице сключен трудов договор на 01.04.2019г. за
длъжността „шивач, обувки”, като последно действащото споразумение с нея е от 04.01.2021г.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че ищцата е била в неизвестност относно прекратяването на трудовото й
правоотношение Твърди се, че на 28.09.2021 г. от И. е подадена молба за прекратяване на договора, като от страна на работодателя
1
същата е приета и респ. искането уважено чрез издаване на заповед № 130/28.09.2021г. Сочи се, че със същата трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ — по взаимно съгласие на страните, както и че заповедта е връчена
на И. на същата тази дата, за което от нея е положен и подпис, удостоверяващ това обстоятелство.
На това основание искът за отмяна на уволнението се определя за неоснователен, а като последица от това неоснователни са и
претенциите за възстановяване на работа и респ. за заплащане на обезщетение. По отношение на последното в исковата молба се
изтъква, че липсват всякакви обстоятелства, което я прави и нередовна от процесуална гледна точка. Независимо от това обаче се
заявява становище, че и този иск се оспорва по основание, като се твърди, че не са налице предпоставките на чл. 225 КТ за
уважаването му.
При тези обстоятелства се иска отхвърляне на предявените искове.
Доказателствените искания на ответната страна са за приемане на писмени доказателства. Възразява се по искането за представяне
на ЛТД на ищеца, с оглед на писмените документи представени към отговора. Оспорва се искането за служебно изискване на
документи от НАП, тъй като тежестта да ангажира доказателства е изцяло върху ищеца, а не на съда. Искането за експертиза се
определя за процесуално допустимо, но се иска отхвърлянето му, поради неотносимост на първия въпрос , поради неотносимост на
първия въпрос към предмета на спора, а за втория се сочи, че не са необходими специални знания на в.л.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца чл.146, ал.1, т.2 от ГПК - Предявени са от ищеца при условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива чрез разпит на свидетели при довеждане от страните.
Допусната и назначена е еднолична и тройна съдебно – графологична и ССЕ експертизи и са приети заключения на вещи лица.
В съдебно заседание от 26.05.2022г., на основание чл.214, ал.1 ГПК, по искане на ищеца е допуснато изменение на размера на иска
по чл.225, ал.1 КТ като същият е поддържан последно за сумата от 3946,80 лв.
Анализът на събраните доказателства, във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:
Не се спори между страните, че на основание трудов договор № 088/01.04.2019г. помежду им е възникнало валидно трудово
правоотношение, на основание чл.67, ал.1 КТ вр. с чл.70, ал.1 КТ със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя, като
заеманата от ищеца длъжност е била „шивач, обувки“ с код по НКПД: 75331012, в отдел цех Б ,с място на работа Б , при 8 часов
работен ден и договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв. Към този трудов договор на 04.01.2021г. е сключено
Допълнително споразумение, с което на основание чл.119 КТ , считано от 01.01.2021г. е изменен размера на трудовото
възнаграждение от 650 лв. месечно.
Няма спор между страните и че възникналото като срочно трудовото правоотношение между страните се е трансформирало в
безсрочно такова, когато работодателят е издал обжалваната Заповед № 130/28.09.2021г., с която на основание чл.325, ал.1 КТ, т.1 КТ
е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 28.09.2021г. – по взаимно съгласие с молба от работника. Върху заповедта
е отразено, че ищцата В. Й. ИВ. е получила лично заповедта срещу подпис на 28.09.2021г.
От работодателя е представена молба , изходяща от В. Й. ИВ., с която същата иска да бъде освободена от заеманата от нея
длъжност в предприятието на работодателя, считано от 28.09.2021г., като върху същата тази молба има резолюция: „Да се издаде
заповед по чл.325, ал.1, т.1 КТ“ с подпис и дата – 28.09.2021г.
От ищеца е оспорен както подписа, така и датата върху молбата и върху заповедта, като е оспорено, че са положени от ищеца. На
основание това оспорване е назначена еднолична, а впоследствие, поради оспорване и тройна съдебно – графологична /почеркова/
експертизи. Едноличната експертиза, изготвена от в.л. С сочи, че подписите, положени за „подпис“ в молба от 28.09.2021г., изписан
от името на В. Й. ИВ., до управителя на „М “ ООД и за работник/служител в издадената Заповед № 130 от 28.09.2021г. за
прекратяване на Трудов договор № 088 от 01.04.2019г., изписан от името на В. Й. ИВ. са изписани от В. Й. ИВ..
Ръкописно изписаните тестове в частта „28.09.2021г.“ в молба от 28.09.2021г., подадена до управителя на „М “ ООД и в издадената
Заповед № 130 от 28.09.2021г. за прекратяване на Трудов договор № 088 от 01.04.2019г. не са изписани от В. Й. ИВ., а от някой друг.
Горните изводи на едноличната съдебно – графологична /почеркова/ експертиза изцяло и единодушно се потвърждават и от
тройната такава, а именно, че подписите в молбата от 28.09.2021г. до управителя на ответното дружество и в заповед №
130/28.09.2021г. са положени от ищеца, но не и датите върху тези два документа. В тройната експертиза се сочи, че датите върху
молбата и обжалваната заповед не са изписани от ищцата.
По делото като свидетел е разпитано лицето В Г . Св.Г сочи, че познава ищцата като работник в предприятието на ответната страна
и посещава често цеха на ответника. Твърди, че работи във фирма, която възлага работа на ответника, една и съща счетоводна къща ги
обслужва. Твърди, че е присъствала на прекратяването на правоотношението с ищцата. Твърди, че става дума за дата 28.09., която
свързва с рождения ден на дъщеря й на следващия ден. Твърди, че на тази дата в офиса дошла ищцата и поискала молба, защото
искала да напусне още същия ден. Провела с управителя някакъв разговор, след което се разбрали да се прекрати правоотношението
без страните да си дължат обезщетение. Свидетелката посочва, че след около 10 минути по ел.поща пристигнали молби – бланки,
заповед за освобождаване, които ищцата пред нея подписала, прочела и си тръгнала. Нее имала възражения, както по молбата, така и
по заповедта, номера на която свидетелката твърди, че получила от счетоводството и положила лично тя. След като документите били
разписани от ищцата свидетелката твърди, че установила, че върху тях няма дата, подканила ищцата да постави дата, но тя заявила на
свидетелката тя да попълни липсващите дати върху документите. Св. твърди, че тя е попълнила датите върху молбата и върху
заповедта.
2
Св.Г уточнява в показанията си, че не е служител в ответното дружество , няма трудово правоотношение с ответника, но е
попълнила документите с изписване номера на заповедта, както и датата върху молбата и върху заповедта, след като ищцата била
поканена, но същата тръгвайки заявила на свидетеля тя да попълни липсващите дати и си тръгнала.
Във връзка с проверка достоверността на показанията на свидетеля от ищеца е представена и приета като доказателство Заповед №
130/28.09.2021г., съдържаща подпис само на работодател, без печат от ответното дружество и без данни за вписан ръкописен текст ,
изцяло с напечатан текст без да съдържа ръкописен такъв, находяща се на лист 88 от делото.
От ищеца е представено копие от трудовата книжка, от която е видно, че в същата след отразяване прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника не е отразено започване на работа при друг работодател, от която е видно, че след вписаното
прекратяване на трудовия договор при ответника няма вписани сключването на други договори с други работодатели. Тази справка
към с.з. от 08.03.2022г. не е оспорена от ответника и същата е приета като доказателство.
Според приетата по делото ССЕ се установява, че последният пълен отработен месец от ищеца преди прекратяване на
правоотношението му е м.07.2021г. и полученото за този месец БТВ от ищеца е в размер на 657,80 лв. Размерът на обезщетението по
чл.225, ал.1 КТ за периода от 28.09.2021г. до 28.03.2022г. включително е в размер от 3946, 80 лв.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ и са процесуално допустими - доколкото с
оглед твърденията на ищеца страните има съответно качеството на работник и работодател по възникнало помежду им валидно и
безсрочно трудово правоотношение, за които факти няма спор между страните. Правото на иск е надлежно упражнено с подаване на
редовна искова молба и при наличието на положителните предпоставки и липсата на отрицателни такива.
По същество:
Основанието, на което работодателят е прекратил трудовото правоотношение с обжалваната заповед № 130/28.09.2021г., предмет
на съдебен контрол – е взаимно съгласие, правно основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Съгласно чл.325, ал.1, т.1 КТ трудовият договор се
прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие, изразено писмено. Страната, към която е
отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата в 7 – дневен срок от получаването му. Ако тя не
направи това, смята се, че предложението не е прието. Фактическият състав на това основание включва установяване съвпадане на
двете писмени изявления между работника и работодателя. Взаимно съгласие е налице, когато съвпаднат двете писмени
волеизявления, като взаимно съгласие означава не само съгласие сключения между страните трудов договор за престане да
съществува, но и се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява. Несъвпадането на волята на страните относно
датата на прекратяване на трудовия договор означава липса на взаимно съгласие /така определение № 86 от 22.07.2015г. на ВКС по
гр.д.№ 5957/2014г., III г.о., ГК/.
Установяване на точната дата на подаване на молбата е от съществено значение е оглед на това, че разпоредбата на чл. 325, ал. 1,
изр. 2 КТ изисква работодателят да отговори на отправеното предложение в седмодневен срок, в противен случай предложението не
се смята за прието и трудовото правоотношение не се прекратява.В тази връзка съдът счита, че по делото липсват доказателства за
това, че е налице постигнато съгласие между страните и по отношение на датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В
практиката на ВКС се приема, че при наличие на съдебен процес, при който е оспорено основанието по чл. 325, т. 1 КТ за
прекратяване на договора и във връзка е това оспорване се установи, че датата от която се иска прекратяването не е изписана от
предложителя и същата не се установява с други доказателствени средства не може да се приеме, че е постигнато съгласие относно
тази дата и следователно, че е налице прекратяване на договора по взаимно съгласие. Настоящият случай е именно такъв. В писмената
молба на ищеца, адресирана до работодателя /дори и да се приеме, че е подадена на 28.09.2021г./ липсва посочване на датата, от която
следва да се прекрати договорът. Работодателят не е установил при условията на пълно и пряко доказване, че работникът е посочил
датата, от която договорът следва да се счита прекратен, поради което не може да се приеме, че има волеизявление в тази насока. При
тази хипотеза не е изпълнен фактическият състав на хипотезата на чл. 325, ал.1 КТ. Следователно прекратяването на трудовия
договор на това основание е незаконно и следва да бъде отменено.
В посочения по-горе смисъл е многобройната практика на ВКС, част от която е Определение № 249/20.03.2019г. на ВКС по гр. дело
№ 10/2019г. IV г.о. ГК; Решение № 60/07.05.2015г. на ВКС, постановено по гр. дело № 5467/2014г. на III г.о. ГК; Решение №
4/21.02.2012г., на ВКС по гр. дело № 278/2011г. IV г.о. ГК. Несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяване на
трудовия договор прави прекратяването на трудовия договор незаконно – Решение № 1865/08.02.2006 г. по гр.д. № 1374/2003 г. на
ВКС, III г.о.
Обстоятелството, че ищецът е подписал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не означава изразяване на
съгласие за прекратяване на правоотношението на отразеното в нея основание, т.е. подписът удостоверява само факта на връчването,
но не и съгласие с прекратяването /така Определение № 60845 от 21.12.2021г. на ВКС по гр.д.№ 1927/2021г., 4 г.о.; Решение № 146 от
7.05.2013г. на ВКС по гр.д.№ 935/20212г., 4г.о., ГК и др./.В посочения по-горе смисъл са и Решение № 10/01.02.2017г., постановено по
гр. дело № 2801/2016г. III, Г.К. на ВКС и Определение № 568/23.04.204г. на ВКС по гр. дело № 954/2014г. IV г.о, Г.К.; Решение №
69/20.04.2012г. по гр.д.№ 898/2011г., 3 г.о., ГК; Решение № 183/21.12.2011г. по гр.д.№ 565/2010г. на 3 г.о., ГК; решение №
383/29.11.2012г. по гр.д.№ 141/2012г. на 3 г.о., ГК и мн.др./.
В Решение № 183 от 21.12.2011г. на ВКС по гр.д.№ 565/2010г., 3г.о., ГК, постановено по чл.290 ГПК е посочено, че писмената
форма за изявленията на страните за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие е условие за действителността
им. Не е възможно формиране на взаимно съгласие за прекратяване на трудовия договор чрез устни волеизявления на двете страни
3
или на едната от тях. Всяка от страните следва да изрази волята си ясно, категорично и безусловно. Взаимното съгласие се счита
постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор. Последвалото издаване на
заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, т.1 КТ има само констативно действия. Подписването на заповедна
от работника удостоверява единствено получаването й , а не воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.
Направеното писмено изявление то работника за прекратяване на трудовия договор на предвидените в КТ основания за едностранно
прекратяване не е израз на воля за прекратяване по взаимно съгласие.
В тази връзка в Определение № 60845 от 21.12.2021г. на ВКС по гр.д.№ 1927/2021г., 4 г.о, ГК е посочено, че поради изискване от
закона волеизявлението на страните за прекратяване на правоотношението на това основание да е писмено то не може да бъде
доказвано с гласни доказателства, предвид забраната на чл.164, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, освен в случаите на чл.165, ал.1 ГПК.В този
смисъл е съд.практика по приложението на чл.325, ал.1, т.1 КТ в Решение № 1333/19.01.2009г., постановено по гр.д.№ 704/2005г. по
описа на ВКС, ГК, 3 г.о.; Решение № 400/13.05.2010г., постановено по гр.д.№ 1109/2009г.; Решение № 146/07.05.2013г., постановено по
гр.д. № 935/2012г.; Решение № 244/03.10.2016г., постановено по гр.д.№ 2123/2016г., 4 г.о., ГК и др./.
По делото е спорно, че ищецът е поискал прекратяване на трудовото правоотношение на това основание и най – вече на посочената
в оспорваната заповед дата. Според приетите и неоспорени от страните еднолична и трайна графологични /почеркови/ експертизи
вещите лица са категорични, че подписите, както в молбата с посочената дата от 28.09.2021г., така и върху оспорваната заповед №
130/29.09.2021. са изписани от ищеца, но не и посочените в двата документи дати „28.09.2021г.“, като експертизите са еднозначни, че
датите върху двата документа НЕ са изписани от ищцата, а от някой друг.
В конкретния казус липсват категорични доказателства, както за датата, на която е депозирана молбата от ищеца за освобождаването
му от длъжност, както и считано от коя дата е поискала тази страна да се прекрати правоотношението й с ответника. При наличие на
такова изрично оспорване по делото не беше доказано по категоричен и безспорен начин, че молбата е подадена на посочената в
самата молба дата – 28.09.2021г. и че считано от тази дата ищеца желае прекратяване на правоотношението. В тази връзка
работодателят, чиято е доказателствената тежест, ангажира гласни доказателства при довеждане на св. В.Г , която посочва, че
молбата е подадена лично от ищеца на процесната дата, както и изрично потвърждава, че лично свидетелката е поставила датата,
както върху молбата за прекратяване на правоотношението, така и върху оспорваната заповед. Няма спор между страните обаче, че
водената от ответника свидетелката не е служител при ответника, както и не се събраха доказателства от страната, която носи
доказателствената тежест /работодателя/ да е била упълномощена от името и за сметка на работодателя да приема молби, да ги
попълва, входира и администрира по някакъв начин. Самата свидетелка в показанията си изрично посочва, че тя лично и
собственоръчно е поставила датата, която е преценила тя, а не датата, на която ищцата е отправила волеизявление до работодателя за
прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие и датата, считано от която иска прекратяване на тр.договор помежду им. Част
от основанието за прекратяване на правоотношението според съд.практика е постигане не само на ясно и недвусмислено съгласие
между страните по трудовия договор относно датата, считано от която правоотношението да се прекрати, но и ясно и недвусмислено
да се установи на коя дата валидно такова волеизявление е направена от някоя от страните и другата в 7 – дневен срок от това
волеизявление е изразила съгласие. В случая няма доказателства на коя дата ищцата е поискала да й се прекрати договора по взаимно
съгласие и в срока по чл.325, ал.1 т.2 КТ работодателят да се е съгласил. Недопустимо е трето на едно спорно правоотношение лице
/свидетеля/ да прави изявление относно съществени елементи на същото или относно съществуването и прекратяването му. Дори да е
установен фактът, че на процесната дата 28.09. ищецът е бил при работодателя това не доказва подаване на молба за прекратяване на
правоотношението на визираното основание на тази дата, нито установява валидно обективирано волеизявление на ищеца да
прекратяване на правоотношението, считано от тази дата. Индиция в тази насока, която опровергава достоверността на показанията
на свидетеля , е приетото като писмено доказателство Заповед № 130 на лист 88, представен от ищеца, съдържаща индентични
реквизити с тази на обжалваната заповед, но с липсващ подпис на ищеца, което сочи, че инициатива за прекратяване на
правоотношението между страните на визираното основание е предприел работодателя с предаване на този документ на ищеца.
С оглед на изложеното предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен,
като се отмени като незаконосъобразна Заповед № 130/28.09.2021г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на
основание – взаимно съгласие.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ – Тъй като уволнението, извършено едностранно от работодателя, е незаконосъобразно, както и с
оглед обстоятелството, че ищеца е полагал труд при ответника към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по
безсрочно трудово правоотношение, са налице всички материални предпоставки за уважаване на обусловения иск с пр.основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ, като се постанови възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „шивач на обувки“ с код
по НКП 75331012 при ответника.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ:
Искът е частично основателен, поради следното :
Претендира се обезщетение за оставяне без работа, което може да се присъди за максимален срок 6 месеца, считано от прекратяване
на правоотношението. Претендира сена основание чл.24 ГПК сумата от 3946,80 лв. за периода от 28.09.2021г. до 28.03.2022г., ведно
със законната лихва от подаване на иска до изплащането.
От ССЕ се установи, че пълният отработен месец от ищеца, предхождащ прекратяването на правоотношението е м. юли 2021г. и
полученото БТВ от ищеца за този месец е в размер от 657,80 лв.
Като доказателство за оставяне на ищеца без работа е представено в с.з. , проведено на 08.03.2022г. справка за вписани трудови
договори на ищеца, от която е видно, че към датата на изготвяне на справката – на 14.02.2022г. представяне на справката и
4
приемането й като писмено доказателство няма данни за вписан друг работодател на ищеца след прекратяване на спорното
правоотношение.
Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в
трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в
бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането
без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от
работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993 г./. Предвид
задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП
също е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово правоотношение /ТР № 6 ОТ 15.07.2014 Г. НА
ВКС ПО ТЪЛК. Д. № 6/2013 Г., ОСГК/. Според цитираното ТР изцяло в тежест на ищеца е да установи фактът, че е останал без
работа след уволнението и този факт следва да се установи за целия 6 месечен период или най – късно до устните състезания.
Страната, която следва а го установи – ищеца, не доказан, че до 28.03.2022г. е останала без работа. Претендираното обезщетение
възмездяла само тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в оставане без работа на
незаконно упражнено от работодателя потестативно право на уволнение. Ето защо в случая искът по чл.225, ал.1 следва да се уважи
само за периода от 28.09.2021г. до 14.02.2022г., до която дата има доказателства, че ищецът е бил без работа и не е вписано
възникване на ново трудово правоотношение след спорното. Този факт следва да се установи от ищеца за целия претендиран период
от максимум 6 месеца и установяване само за определен не период не води до презюмиране оставане без работа за целия , а следва
пълно и главно да се установи от ищеца във всеки един момент от целия поискан период.
Ето защо и предявеният осъдителен иск се явява основателен само за сумата от 2990,00 лв. /за периода от 28.09.2021г. до
14.02.2022г. ищецът е бил без работа общо 4 месеца /х 657,80 лв. и 12 работни дни/х29,90 лв. на ден – вж.експертизата/, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й плащане. Над този размер и период искът
е неоснователен, като недоказан по основание и размер .
По разноските:
И двете страни са направили и поискали присъждане на разноски.
Ищецът е ангажирал доказателства за направени разноски от 1200 лв. за адвокатско възнаграждение. При предявени три иска, два от
които основателни, а осъдителният частично- на тази страна й се дължат разноски в размер на 1103,03 лв., съобразно уважените два
иска и уважения размер на осъдителния при преценка дължимо адвокатско възнаграждение по равно за трите иска от по 400 лв. за
всеки, доколкото ищецът не е разграничил поотделно за всеки иск конкретен размер на адв.възнаграждение.
Ответната страна е направила общо разноски от 650 лв.
В случая са предявени обективно, кумулативно три иска - два неоценяеми по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и един оценяем с
пр.основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.2 КТ с материален интерес от 3946,80 лв. При отчитане направените от ответника
разноски от общо 650 лв. с оглед на двата уважени конститутивни иска и частично основателния осъдителен иск и отчитане
направени разноски и за трите иска по равно /липсва уточняване и от тази страна на конкретния размер за всеки иск/ на тази страна от
ищеца се дължат разноски от 52,53 лв.
Страните не са поискали компенсиране на тези вземания, поради което служебно съдът не дължи произнасяне.
С оглед изхода от спора и по аргумент на противното на чл.359 от КТ и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна дължи по
сметка на РС Б държавна такса по неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ – в размер на по 80,00 лева за всеки един от
тях - арг. чл.3 от ТДТССГПК/, а по оценяемия - по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ - от 119,60 лв. или 279,60 лв. общо
държавна така по предявените искове.
За вещи лица са изплатени възнаграждения от бюджетната сметка на съда общо 1745,70 лв. , от която сума ответната страна дължи
по сметка на РС Б 1604,63 лв./съобразно уважените два иска и съобразно уважената, респ.отхвърлената част от осъдителния при
средно по 581,90 лв. разноски за експертиза по трите иска, като за двата основателни иска ответникът дължи двата пъти по 581,90 лв. и
за уважената част от осъдителния иск от 440,83 лв. общо 1604,63 лв./, както и пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист при
липса на доброволно изпълнение.
На основание чл.242 ал.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението, в частта, с която е присъдено
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ до уважения размер.
Водим от горното и на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ вр. с чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК и чл.242, ал.1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 130/28.09.2021г. , издадена от В Р В като управител на „М “ ООД, с която на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ –
по взаимно съгласие, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца В. Й. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С , ул. „П ” .
ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца В. Й. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С , ул. „П ” на заеманата преди уволнението длъжност
– „шивач на обувки“ с код по НКП 75331012 при ответника „М ООД, с ЕИК: .
На основание чл.225, ал.1 КТ, ОСЪЖДА „М ” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. Б , ул. „П “ , представлявано от
5
В Р В да заплати на ищеца В. Й. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С , ул. „П ” 127 сумата от 2990,00 /две хиляди
деветстотин и деветдесет/ лв., обезщетение за оставяне на ищеца без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от
28.09.2021г. до 14.02.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на иска – 25.11.2021г. до изплащането, като
за сумата над уважения размер до поискания от 3946,80 лв. и за период, различен от посочения, отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
На основание чл.242, ал.2 ГПК, Допуска предварително изпълнение на решението в горната част до уважения размер на
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ОСЪЖДА „М ” ООД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. Б , ул. „Пе “ , представлявано от
В Р В да заплати на ищеца В. Й. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С , ул. „П ” 127 сумата от 1103,03 лв. /хиляда сто и три
лева и три стотинки/ лева направени по делото разноски, съобразно уважената част и размер от исковете за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 КТ, ОСЪЖДА В. Й. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С , ул. „П ” да заплати на „М ” ООД,
ЕИК със седалище и адрес на управление гр. Б , ул. „П “ , представлявано от В Р В сумата от 52,53 /петдесет и два лева и петдесет и
три стотинки/ лв. разноски, съобразно отхвърлената част и размер от исковете.
ОСЪЖДА „М ” ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. Б , ул. „П “ , представлявано от В Р В да заплати по сметка
на РС Б сумата от 279,60 /двеста седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/ лв. общо държавна така по предявените искове,
съобразно уважения размер, както и сумата от 1604,63 /хиляда шестстотин и четири лева и шестдесет и три стотинки/ лв. за
заплатени от бюджетната сметка на съда възнаграждения за вещи лица, съобразно уважената част от исковете, както и 5 /пет/ лева за
служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горните суми при липса на доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва от страните в 2- седмичен срок, считано от датата на обявяването му, ведно с мотивите –
09.06.2022г. с въззивна жалба, подадена чрез РС Бл до Окръжен съд Б , а на основание чл.244 ГПК, в частта, с която е допуснато
предварително изпълнение на решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в 1- седмичен срок,
считано от посочената дата на обявяване на решението.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6