Определение по дело №1273/2016 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Варненският окръжен съд                                          Наказателно отделение

  На двадесет и четвърти март                Година две хиляди и седемнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

 

        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Х.Г.И.Д.

                                                                   

СЕКРЕТАР К.А.

ПРОКУРОР РАДОСЛАВ ЛАЗАРОВ

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

НОХД № 1273 по описа за 2016 година

 

Съдът като взе предвид размера на наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца намира, че е налице опасност подсъдимия да се укрие, поради което счита, че взетата мярка за неотклонение „Подписка“ следва да се замени с по–тежка, поради което и на основание чл.309 ал.2 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение взета по отношение на подсъдимия И.Н.И. от „ПОДПИСКА“ в „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.

 

Определението подлежи на обжалване или протест в 7 дневен срок от днес пред ВАпС.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:                                                          

                                                                     

 

 

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД : 1273/2016 г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 ----------------------------------------------------------------------------------

 

С внесен от Варненска окръжна прокуратура по отношение на подсъдимия И.Н.И. е повдигнато обвинениe по престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на 12.03.2016 г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, използвал платежни инструменти :

– с кредитна карта № 377758 ****2272  издадена от „Юробанк България“ АД извършил три транзакции изтегляйки общо сумата от 1 000 лв.

-с кредитна карта № 547696 ******7470, издадена от банка "Уникредит Булбанк" АД, изтеглил двукратно по 400 лв.,общо сумата от 800 лева

 без съгласието на титуляра А.  К.О., като  изтеглил сума общо в размер на 1 800/хиляда и осемстотин/ лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление .

 По преценка на съда, делото е насрочено по реда на глава 27 от НПК и съгласно становището на защитата и подсъдимия, съдът с определение обяви провеждането на съдебното следствие по реда на чл. 373, ал.1 във вр. с чл. 372, ал.3 от НПК.

 В хода на производството пред съда и  след като приключиха съдебните пледоарии, подсъдимият предложи  да се отложи делото за да възстанови щетите на пострадалия О.. Преди провеждане на последното съдебно заседание пред ВОС  бяха получени доказателства  от приложено преводно нареждане от 22.03.2017 г. на лицето А.  О. в размер на цялата щета 1 800 лв. 

В пледоарията си в хода на съдебните прения представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение и моли съда да признае подсъдимия за виновен. С оглед вида на диференцираната процедура мотивира наказание "лишаване от свобода" което да бъде изтърпяно ефективно.Предвид двете предхождащи осъждания на подсъдимия и  очевидно факта ,че не са изпълнили целите на генералната превенция,прокурора предложи да се наложи  ефективно наказание макар и в минимален размер.

 

 В пледоарията си в хода на съдебните прения защитника на подсъдимия обосновавайки, се че подзащитния му е съдействал за разкриване на обективната истина и че е възстановил изцяло щетите , моли за наказание "лишаване от свобода" определено към минимума предвиден в чл. 249, ал.1 от НК, което да бъде изтърпяно при условията на чл.66 от НК.

 

 В своя защита подсъдимия изказва съжаление, за стореното.

 В последната си дума подсъдимия моли за минимално наказание.

 Съдът за да се произнесе, като взе предвид самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти изложени в обвинителния акт:

 

 На 12.03.2016 г. около 13,00 ч. свид.Крънджалов  изчаквал в личния си автомобил  съседа си  пострадалия свид.О. да премести колата си,т.к. запушвала излаза му към  ул.“Селиолу“. След като сторил това свид.О. напуснал л.а. и потеглил пеш към Окръжна болница. Свид.Крънджалов  забелязал,че  непознато лице отваря  предна дясна врата на колата на О.  и вади оттам тъмна чанта,поставя я на рамото си и потегля към бул.“Чаталджа“. това лице се оглеждало непрестанно,поради което и  свид.Крънджалов тръгнал след него.   Последно бил на около 10 м. от крадеца,когато той се намирал на  пешеходната пътека пред бившия“Пикадили-чаталджа“,когато пред него спрял л.а. „Волво“ с рег.№ В 65 10 ВВ и непознатия се качил на предна дясна седалка,след което колата потеглила в посока училище „Стефан Караджа“. След като го изгубил от поглед свид.Крънджалов веднага се обадил  на свид.О.. по делото било установено чрез справка в КАТ/л.157/ че собственик на л.а.“Волво“ с рег.№ В 65-10 ВВ е подс.И.. около 13,13 ч. на 12.03.2016 г. според показанията на  часовника на охранителна камера № 2 на клон „Сосиете Женерал Експресбанк“-гр.Варна,бул“Ян Палах“ № 13 към банкомата се приближил подс.И. облечен  с тъмно яке/горнище/,тъмен анцуг/долнище с бели кантове,много късо подстриган и с шапка тип –жокейка.Подс.И. поставил дясната си ръка пред камерата на банкомата, за да не бъде заснет изцяло, а с лявата си ръка оперирал. Банкоматът  е идентифициран като АТМ № 051423. Според  часовника му на тази дата в периода  между 13,10 ч. и 13,13 ч. подс. И. е изтеглил от кредитна карта с № 377758 ******2272, издадена  от „Юробанк България“АД на три пъти сумите от 400 лв.,400 лв.  и 200 лв.,тоест общо  1000/хиляда/лева. Подс. Продължил да тегли с кредитна карта № 547696 ******7470 издадена от „Уникредит Булбанк“АД в периода  от 13,17 ч. до 13,18 ч. двукратно сумите от по 400 лв., или общо 800 лв. Използването на двете кредитни  карти на О. от подс.И.. е документирано със видеозаписи. Видно от заключението по назначената видеотехническа лицево-идентификационна експертиза № 27/16 г./л.45-л.112 от ДП/ потвърдено и пред ВОС, вещото лице категорично посочва че на предоставените записи е заснето едно и също лице,посочено като И.И.-подсъдимият. При разпитите се на ДП единствено е твърдял,че не се е занимавал с престъпления и че не желае да дава обяснения.

 

 Общо св.О. е бил ощетен със сумата от 1 800 лв., които бяха възстановени. 

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: самопризнанията на подсъдимия само пред съда; показанията на свидетелите А.О. и Мартин Крънджалов; заключението на видеотехническа лицево-идентификационна експертиза и писмените доказателства.

 Съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни и взаимно допълващи се и незаинтерисовани показанията на всички свидетели.

 Съдът кредитира заключението на видеотехническа лицево-идентификационна експертиза, като го намери за пълно, ясно и обосновано.

 Подсъдимия се признава за виновен, като призна фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт.

 

 ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

 

По делото не се спори, че свид.А.О. е притежавал платежен инструмент -  два броя кредитни карти и същите са  му  били отнети от владението .Като  именно подсъдимия ведно с пин код на 12.03.2016 г. в гр.Варна, ги  използвал, без съгласието на титуляра  като изтеглил общо сумата в размер на 1, 800 лева. Деянието не съставлява по-тежко престъпление .

 

Авторството на деянието е безспорно доказано от кредитираните от съда доказателства.

 Подс. И. точно и ясно е осъзнавал, че не е титуляр на платежния инструмент и че го използва без съгласието на същия. Съвсем съзнателно е обективирал поведение, изцяло насочено към извършване на разплащания чрез ПОС устройства, от което е получил равностойна на инкриминираната сума материална облага.

 

 От подсъдимия са извършени са две деяния, през непродължителен период от време, всяко от което от обективна и субективна страна осъществяват самостоятелно един и същ състав на престъпление, при една и съща обстановка, при което последващите се явяват продължение на предшестващите, с което са налице изискванията за приложението на чл. 26, ал.1 НК.

 

 Действайки по описания по-горе начин, от субективна страна подсъдимия е извършил престъплението, в което е обвинен, като условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал. Подс.И. е съзнавал всички елементи от фактическия състав на престъплението.

 

 От така събраните доказателства съдът направи единствено възможния и категоричен правен извод, че от обективна и субективна страна подсъдимия осъществил състава на престъпление по чл. 249, ал.1, вр с чл. 26, ал. 1 от НК и го призна за виновен в за това, че на 12.03.2016 г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, използвал платежни инструменти – кредитни карти № 377758 ***** 2272, издадена от банка " Юробанк България" АД и кредитна карта № 547696******7470 издадена от „Уникредит Булбанк“АД, без съгласието на титуляра А.К.О., като изтеглил общо сумата в размер на 1 800 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление

 

ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението от страна на подс. И. - незачитане на установения правов ред във финансовата сфера.

При определяне на вида и размера на наказанията на подсъдимия И.Н.И. съдът взе предвид:

 СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА - съдействие при разкриване на обективната истина на едва на съдебното производство и възстановяване на причинената щета на свид.О..

 

ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА - лоши характеристични данни свързани с две минали осъждания за престъпления против собствеността, не влияещи на квалификацията.Съдът обаче взе предвид,че очевидно  не е налице поправяне  личността на подсъдимия И.,след като  в последната си дума пред съда,същият заяви ,че веднага след като приключи делото  му предстои излизане извън страната,това даде основание  на съда   да измени мярката за неотклонение в по-тежка. Очевидно  не са налице доказателства,че дори и преди да бъде уведомен за размера и вида на наложеното му наказание от съда,то ще може да бъде изпълнено надлежно.

 Съдът  се съобрази с действащото законодателство и то единствено с разпоредбата на чл. 54 от НК , като взе предвид че в  настоящия случай  не  е налице наличието на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. При това положение определяйки наказанието при условията на чл. 54 НК, като взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието чл. 249, ал.1 вр с чл. 26, ал.1 от НК, високата степен на обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства му определи наказание към минималния размер ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ както и ГЛОБА в размер на 3,600 лв. явяваща се равностойността на двойния размер на получената от престъплението сума.

 

 Мотивиращи налагането на това наказание са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението, по които като акт на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и поправително - възпитателна функция, наказателна санкция. Характеристиката на осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние, подведено към престъпният състав на чл. 249, ал.1 вр с чл. 26, ал.1 от НК, сочат на завишена степен на обществена опасност на същото, оценено с висок социален резонанс на този вид противоправни посегателства. Не случайно законодателя е предвидил не малък минимум на наказанието. Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, очертаващи висока степен на обществена опасност с оглед обременено съдебно минало а именно и двете му предходни осъждания са за отнемане на вещи,чужда собственост, като и двете му наложени предходни наказания са били условни- което за настоящият състав на съда изключват разглеждането на чл. 66 от НК. Изолирането на подсъдимия от обществото за да бъде превъзпитаван и поправян, е обусловено съгласно правилата на ЗИНЗС - чл. 57, ал.1,т.3 при първоначален общ режим.

 

 Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл. 36 от НК да поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

 

 На основание чл. 189, ал3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 92,30 лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Варна.

  

Водим от горното, съдът постанови присъдата.

 

 

СЪДИЯ: