Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък 22.04.2019 год.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря А. Д., като разгледа докладваното от съдия М. АН дело №265/ 2019 год.
по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №742400-105/
18.02.2019г., издадено от Началник РС ПБЗН гр.К..
Жалбоподателят останал недоволен
от наложеното му наказание. В жалба негов процесуален представител моли съда да
отмени горното НП, което счита за незаконосъобразно и неправилно. В с.з. не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, представлявана от Началник РС
ПБЗН гр.Казанлък, изразява становище за неоснователност на жалбата и за
законосъобразност и правилност на обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на АУАН
и наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените
към делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на
такава, поради което съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е
допустима.
На 16.01.2019г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение №2, в който е отразено, че на 15.01. 2019г. в гр.К., ул.„С.
О.“№* при извършване на проверка по линия на ДПК и ПД на Детска градина №* „Т.“
било констатирано, че А.А. М., ЕГН **********, в качеството си на директор към
01.11.2018г. не е изпълнила т.7 от Разпореждане рег.№138/ 29.01.2018г., а
именно: „Да се премахне горимата облицовка, положена по тавана на най-високото
ниво на стълбищната клетка, в съответствие с чл.32,т.7 от Наредба №8121з-647/
01.10.2014г.“ със срок на изпълнение до 31.10.2018г.
Гореописаното поведение
на жалбоподателката е квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.140,т.2
от ЗМВР.
Въз основа на съставения
акт административно-наказващият орган издал НП №742400-105/ 18.02.2019г. и е
приел, че не е била спазена същата разпоредба, като на основание чл.260 от ЗМВР
наложил на нарушителката административно
наказание- глоба в размер на 200 лева.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установява по безспорен начин, че жалбоподателката,
на процесните дата и място, е бездействала и не е изпълнила т.7 от Разпореждане
рег.№138/ 29.01.2018г., изразяваща се в това да премахне горимата облицовка, положена
по тавана на най-високото ниво на стълбищната клетка на ръководената от нея
Детска градина №* „Т.“ в гр.К., в съответствие с чл.32,т.7 от Наредба
№8121з-647/ 01.10.2014г., със срок на изпълнение до 31.10.2018г.
Съдът при осъществяване на проверка на процедурата
по административно- наказателното производство, образувано против нарушителката,
установи, че са допуснати процесуални нарушения, опорочаващи го съществено и водещи
до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателката.
Съгласно императивната
норма на чл.42,т.6 ЗАНН актът за установяване на административно нарушение
трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на
нарушителя, точния му адрес и местоработата,единен граждански номер. Идентична
е и разпоредбата на чл.57,ал.1,т.4 от ЗАНН, съгласно която наказателното
постановление трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име на
нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер.
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен против А.А. М.. Наказателното
постановление е издадено срещу същото лице, с идентичен ЕГН.
Видно от заверено копие
на личната карта на нарушителката обаче е, че същата е с имена А.А.М. и с
различен ЕГН, завършващ с числото 7, а не с 2.
От разпита на
актосъставителя В.В.М. в съдебно заседание се установи, че той е установил
самоличността на жалбоподателката единствено и само по нейните думи, което
най-вероятно е довело и до несъответствието както с имената на въззивника, така
и с неговия единен граждански номер.
И в двата акта са
изписани имената на нарушителката, но те
не си съответстват с ЕГН, отговарящ на тези имена. Резултатът от това е едно порочно наказателно постановление, чийто
адресат не може безспорно да се установи. В тази връзка наличието на
несъответствие както в имената на жалбоподателката, така и в нейния ЕГН е
довело до липса на индивидуализация на субекта на нарушението, доколкото и в
акта и в постановлението са изложени останалите белези на жалбоподателя, които
изцяло съвпадат и недвусмислено изясняват неговата правосубектност. Не може да
се приеме, че е налице техническа грешка, допусната от наказващия орган. Това
би било възможно, ако в АУАН соченият за нарушител е с правилно изписани имена,
но с грешно ЕГН или обратното, а това, както се установи, не е така. Налице е
изначално опорочен акт,поради неправилно посочване на имената и ЕГН на жалбоподателката.
Във връзка с изложеното
от една страна се налага извод за формална неизрядност на съставения на
16.01.2019г. акт, поради липса на задължителни реквизити от неговото
съдържание, а от друга страна- за неустановеност на извършеното административно
нарушение от субективна страна към датата, посочена като такава на съставяне на
АУАН.
Действително актът може
да бъде съставен и срещу неизвестен извършител, но ако до изтичането на
преклузивния срок той не бъде открит, административно-наказателното производство
следва да се прекрати. Ако нарушителят обаче бъде открит в срока по
чл.34,ал.1,изр. второ от ЗАНН, задължително следва да се пристъпи към съставяне
на нов АУАН, доколкото според сегашната законодателна уредба не се предвижда възможност
за допълване на АУАН.От показанията на разпитания по делото актосъставител М.
безспорно се доказва, че при установяване на нарушението, лицето което е било
на място му е предоставило данните си устно, без да представи документ за
самоличност и неправилното изписване на имената според съда представлява
процесуално нарушение, което се дължи на предоверяването и недостатъчната
отговорност на лицето, съставило акта. При условие, че АУАН е изготвен на
следващия проверката ден, грешката е следвало да се установи още към този
момент на административно наказателното производство или да се отстрани от
наказващия орган впоследствие, като в наказателното постановление се изпишат верните
имена и ЕГН на нарушителката. Тази
грешка, която настоящият състав не
приема като техническа, не може да се санира в съдебното производство. Трите
имена на физическите лица и техният единен граждански номер са негови лични
данни и при несъответствието им, то единственият извод, който може да се
направи е, че такова лице не съществува и е без значение в случая, че между
АУАН и НП съществува идентичност.
Допуснатото нарушение е
от категорията на съществените процесуални такива, опорочаващи изначално
процедурата по съставянето на АУАН, който порок не може да бъде саниран по реда
на чл.53,ал.2 от ЗАНН.
Поради изложените съображения и на основание чл.63,ал.1,
предл.II от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №742400-105/ 18.02. 2019г., издадено от Началник РС ПБЗН гр.К., с
което на А.А. М., ЕГН **********,***, е
наложено административно наказание- глоба в размер на 200/двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: