№ 89
гр. , 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Ц.Т.М.
при участието на секретаря Г.И.Г.
като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Административно наказателно дело №
20231860200131 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е жалба от „******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: град *********, ***** област, ул. „*******“ № 36,
представлявано от З. И. В. – управител, с която обжалва наказателно
постановление № 702226-F689688/ 11.05.2023 г. на Началника на отдел
„******“ ******, Дирекция „******“ в ГД „*******“ при ЦУ на *********
/*****/ ******, с което на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
„имуществена санкция“ на търговското дружество в размер на 1 500 лева
(хиляда и петстотин лева) за административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във връзка с
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Жалбоподателят моли обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно или да бъде
изменено като бъде намален размера на наложената „имуществена санкция“
на търговското дружество от 1 500 лева на 500 лева. Жалбоподателят моли да
му бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно приложения
договор за правна защита и съдействие.
1
Началника на отдел „******“ ******, Дирекция „******“ в ГД „*******“
при ЦУ на ********* /*****/ ******, чрез процесуалния си представител, в
писмена защита, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено като законосъобразно, и претендира присъждане на по
делото в размер на 300 лева.
Районна прокуратура – *******, ТО – ********* не взема становище
по жалбата.
Районен съд – *********, след като обсъди събраните доказателства по
делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от протокол за извършена проверка сер. АА № 0130147, че на
09.12.2022г. в 22:51 часа, В. В. Р. – инспектор по приходите /ИП/ в ГД ФК
при ЦУ на ***** и Р.Х. В.ев – инспектор по приходите /ИП/ в ГД ФК при ЦУ
на *****, извършили проверка на търговски обект – ресторант, стопанисван
на „******“ ЕООД, ЕИК ********, находящ се в гр. *********, на ул.
„*******“ № 36./л.15-л.17/ Установява се от този протокол, че по време на
проверката е било констатирано, че: „Към момента на контролните действия
в обекта е инсталирано един брой фискално устройство модел „Datecs DP-
150“, с регистрационен № в ***** 4012953, дата на регистрация в *****
05.02.2019 г., Инд. № на DT7407569 и ИН на фискална памет 02740759. При
съпоставянето на отчетния оборот чрез ФУ и фактическата наличност на
парични средства в касата на ТО е установена разлика. Съгласно отпечатания
при проверката ДФО Х № 0003505/ 09.12.2022 г. касовата наличност е в
размер на 0.00 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на
140.00 лева, съгласно изготвен Опис на парите в касата от З. И. В. с ЕГН
********** – управител на дружеството. Установената промяна в касовата
наличност е в размер на 140.00 лева.“ Към протокола за проверка са
приложени опис на налични пари в каса към момента на започване на
проверката, изготвен от З. И. В. с ЕГН ********** – управител на
дружеството, копия от фискални бонове от дата 09.12.2022 г., декларация от
лицето С.В.К., обяснение от З. И. В., копия от 14 броя фактури./л.17-л.29/
На 17.12.2022 г. е съставен АУАН № F689688/ 17.12.2022г. срещу
жалбоподателя „******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: град *********, ***** област, ул. „*******“ № 36,
2
представлявано от З. И. В. с ЕГН ********** – управител, за следното
нарушение: „На 09.12.2022 г., в 22:51 часа е извършена проверка в търговски
обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – ресторант, находящ се
на адрес гр. *********, ул. „*******“ № 36, стопанисван от „******“ ЕООД,
ЕИК ********. Към момента на контролните действия в обекта е инсталирано
един брой фискално устройство модел „Datecs DP-150“, с регистрационен №
в ***** 4012953, дата на регистрация в ***** 05.02.2019 г., Инд. № на
DT7407569 и ИН на фискална памет 02740759. При съпоставянето на
отчетния оборот чрез ФУ и фактическата наличност на парични средства в
касата на ТО е установена разлика. Съгласно отпечатания при проверката
ДФО Х № 0003505/ 09.12.2022 г. касовата наличност е в размер на 0.00 лева, а
фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 140.00 лева, съгласно
изготвен Опис на парите в касата от З. И. В. с ЕГН ********** – управител на
дружеството. Установената промяна в касовата наличност е в размер на
140.00 лева. Нарушението не е довело до неотразяване на приходи.“/л.13-л.14/
В АУАН е посочено, че с горното жалбоподателят е извършил нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ. Видно е от АУАН, че
същия е връчен срещу подпис на лицето З. И. В. – управител на дружеството,
като няма отразени възражения в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление
№ 702226-F689688/ 11.05.2023 г. на Началника на отдел „******“ ******,
Дирекция „******“ в ГД „*******“ при ЦУ на ********* /*****/ ******,
срещу „******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
град *********, ***** област, ул. „*******“ № 36, представлявано от З. И. В.
с ЕГН ********** – управител, като в него е отразено, че същото се издава
въз основа на АУАН № F689688 от 17.12.2022г./л.10-л.12/ В наказателното
постановление е посочено, че: „На 09.12.2022 г., в 22:51 часа е извършена
проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
ресторант, находящ се на адрес гр. *********, ул. „*******“ № 36,
стопанисван от „******“ ЕООД, ЕИК ********. Към момента на контролните
действия в обекта е инсталирано един брой фискално устройство модел
„Datecs DP-150“, с регистрационен № в ***** 4012953, дата на регистрация в
***** 05.02.2019 г., Инд. № на DT7407569 и ИН на фискална памет 02740759.
При съпоставянето на отчетния оборот чрез ФУ и фактическата наличност на
парични средства в касата на ТО е установена разлика. Съгласно отпечатания
3
при проверката ДФО Х № 0003505/ 09.12.2022 г. касовата наличност е в
размер на 0.00 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на
140.00 лева, съгласно изготвен Опис на парите в касата от З. И. В. с ЕГН
********** – управител на дружеството. Установената промяна в касовата
наличност е в размер на 140.00 лева. Нарушението не е довело до
неотразяване на приходи.“ В наказателното постановление е посочено, че с
горното жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4
от ЗДДС и на основание на основание чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
„имуществена санкция“ на търговското дружество в размер на 1 500 (хиляда и
петстотин лева).
Видно от заповед № ЗЦУ-1149/ 25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на *****, че актосъставителят В. В. Р. е оправомощен да съставя
АУАН по ЗДДС и посочените Наредби и че Началника на отдел „******“
******, Дирекция „******“ в ГД „*******“ при ЦУ на ********* /*****/
******, е упълномощен да издава наказателни постановления по ЗДДС и
посочените Наредби./л.30-л.35/
От показанията на свидетелите В. В. Р. – актосъставител, М. Я. В. и Г.
П. Д. – свидетели при съставяне на акта, дадени в с.з. на 26.09.2023 г. се
установи, че те поддържат фактическите констатации, отразени в протокола
за проверка и АУАН./л.56-л.58/
Наказателното постановление № 702226-F689688/ 11.05.2023г. на
Началника на отдел „******“ ******, Дирекция „******“ в ГД „*******“ при
ЦУ на ********* /*****/ ******, е връчено на жалбоподателя „******“
ЕООД, ЕИК ********, чрез пълномощника Г.И.В., на 11.05.2023г., а жалбата
против същото е изпратена по пощата на 25.05.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата на „******“ ЕООД, ЕИК ********, срещу Наказателно
постановление № 702226-F689688/ 11.05.2023г. на Началника на отдел
„******“ ******, Дирекция „******“ в ГД „*******“ при ЦУ на *********
/*****/ ******, е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 от ЗАНН, поради
4
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се
явява частично основателна по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по издаване на
наказателното постановление, което се атакува, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акта за установяване на административно нарушение. Същият е съставен от
компетентен актосъставител, при съставянето му са спазени изискванията на
чл. 42, чл. 43 и чл. 44 от ЗАНН. Наказателното постановление, издадено във
връзка с нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., във
връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е издадено от компетентно длъжностно лице.
Не се констатираха нарушения на изискванията на чл. 57 и сл. от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е протекло в
законоустановените срокове, не са пропуснати съществени реквизити от акта
или наказателното постановление, което да обуслови незаконосъобразност на
крайния акт, достатъчно са конкретизирани обстоятелствата на нарушението,
както и мястото на извършването му.
По същество правилно е приложен и материалния закон – издаденото
наказателно постановление е за извършено от жалбоподателя нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ
във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като на юридическото лице е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева (хиляда и петстотин лева) по чл.
185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. „Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.“ Установи се безспорно по делото,
че жалбоподателят е допуснал извършването на визираното нарушение по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Съдът счита, че законосъобразно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
юридическото лице за допуснатото нарушение. В НП е посочено, че
имуществената санкция е наложена по чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал.
1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Съгласно
5
разпоредбата на чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС „Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.
1. На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв.“
Съдът счита, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС предвижда за извършване на визираното административно нарушение
да бъде наложена имуществена санкция от 500 до 2000 лева.
Административнонаказващия орган в конкретния случай е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1 500 лева (хиляда и
петстотин лева) – така наложената санкция е приблизително към
максималния размер на предвиденото в закона. Не се обосноваха от
въззиваемата страна обстоятелствата, взети предвид от
административнонаказващия орган при индивидуализацията на наказанието.
При индивидуализиране на наказанието съдът взе предвид, че така
наложеното наказание се явява завишено с оглед на факта, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е за първи път (противното не бе установено от
административнонаказващия орган) и горното съставлява смекчаващо
отговорността обстоятелство. Съдът следва да вземе предвид, че в
административнонаказателната процедура не е установено имотното
състояние на жалбоподателя. Горното поражда необходимостта
административното наказание да се определи при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, съобразено с неустановеното имотно състояние
на жалбоподателя. Поради горното имуществената санкция следва да се
намали от 1 500 лева (хиляда и петстотин лева) на 500 лева (петстотин лева) т.
е. към минималния размер, в какъвто смисъл следва да се измени
обжалваното наказателно постановление. Настоящият съдебен състав намира,
че по този начин ще бъдат постигнати целите на административното
наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани, както и
изискването на чл. 27 от ЗАНН при определяне на наказанието да се отчита
винаги тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
6
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и имотното
състояние на нарушителя, както и обществената опасност и динамиката на
съответния вид административни нарушения.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
Национална агенция за приходите /*****/ следва да заплати на
жалбоподателя „******“ ЕООД, ЕИК ********, направените разноски по
делото в размер на 400 лева (четиристотин лева), представляващи адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие.
Воден от гореизложеното Районен съд – *********
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 702226-F689688/ 11.05.2023 г.
на Началника на отдел „******“ ******, Дирекция „******“ в ГД „*******“
при ЦУ на ********* /*****/ ******, с което на жалбоподателя „******“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град *********,
***** област, ул. „*******“ № 36, представлявано от З. И. В. – управител, на
основание чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „имуществена санкция“ на
търговското дружество в размер на 1 500 лева (хиляда и петстотин лева) за
административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция“ от
1 500 лева (хиляда и петстотин лева) на 500 лева (петстотин лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Национална агенция за
приходите /*****/, с адрес: град ******, бул. „**********“ № 52, да заплати
на „******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град
*********, ***** област, ул. „*******“ № 36, представлявано от З. И. В. –
управител, направените разноски по делото в размер на 400 лева
(четиристотин лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в четиринадесет
дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
****** област, по реда на глава дванадесета от
7
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – *********: _______________________
8