Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД РУСЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Бисерка Василева и с участието на прокурора Мирослав Маринов, като
разгледа докладваното от съдия Дякова к.а.н.д.
№ 393 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2
от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от В.Л.В.
с ЕГН ********** ***, против Решение № 260005 от 17.08.2020 г., постановено по
АНД №1140/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърден
Електронен фиш/ЕФ/ Серия К № 2531743 от 11.04.2018г., издаден от ОД на МВР –
Русе, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 600 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т.
5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 21,
ал. 1 от същия закон. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на
решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се
да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени
електронният фиш.
Ответната страна в производството, чрез
процесуален представител в представено
писмено възражение по жалбата излага съображения, че касационната жалба е
неоснователна и като такава я оспорва. Считат решението за правилно и молят да
бъде потвърдено. Претендират присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището на представителя на ОП –
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
За да постанови обжалваното съдебно
решение, районният съд е приел, че оспореният пред него електронен фиш съдържа
всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Съдът е приел още, че административното нарушение, за което е санкциониран
жалбоподателят, е безспорно установено и се потвърждава от събраните по делото
доказателства, при което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност чрез издаване на електронен фиш за
налагане на административно наказание, определено в предвидения по чл. 182, ал.
1, т. 5 от ЗДвП размер.
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са
неоснователни. Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени. При установяване на
нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Правилно и напълно обосновано
районният съд е счел, че процесният електронен фиш съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за законосъобразното
ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението, че не е
посочено точно и не е доказано мястото на извършване на нарушението така, както
е описано в ЕФ. Това възражение е направено още пред въззивния съд и във
въззивното решение са развити подробни мотиви, които настоящият съдебен състав
изцяло споделя. В ЕФ мястото на извършване на нарушението е описателно посочено
с град, улица и конкретно забележително и индивидуализирано място на пътя. В ЕФ мястото на извършване на нарушението е
конкретизирано прецизно с точно посочване на GPS координати.
На посоченото място съответства и приложения снимков материал и данните от
обработката му.
Следващото възражение в жалбата е по
повод връчването на ЕФ, като се сочи, че същият е връчен незаконосъобразно на
жалбоподателя, тъй като бил връчен на българо-румънската граница от служители
на МВР на РБългария. Във въззивното решение са изложени подробни мотиви и
аргументи за това, че в този вид връчването на ЕФ не е опорочено и същото
поражда предвидените правни последици от това процесуално действие. Мотивите на
въззивния съд са обосновани с цитирането
на чл.11, ал.1 от Споразумението между
правителството на РБългария и правителството на РРумъния относно съвместен
контрол за преминаване на границата, обн. ДВбр.51/2007г. В същото споразумение, в раздел „Граничен
контрол“ в Член 5 е предвидено , че по време на граничния контрол, извършван в
зоната на действие, контролиращите служители на съседната държава прилагат
националното си законодателство за преминаване на лица и превозни средства през
границата в същия обем и при същите условия както на територията на собствената
държава. На основание посочената
разпоредба изцяло законосъобразно е извършено връчването на ЕФ от бълг.
контролен орган на бълг. гражданин на
територията на РРумъния, в зоната на действие на споразумението. В случая с
посочените аргументи се отхвърля възражение,
в което твърденията на жалбоподателя не са доказани по никакъв начин. От
представените доказателства /разпечатка от база данни на Сектор ПП при ОДМВР
Русе/л.17 НАХД1140/20г. се установява
единствено, че връчването на ЕФ на жалбоподателя е извършено на 18.06.2020г. Останалите
фактически подробности като място и начин на връчване, които се твърдят в
жалбата, не са подкрепени от никакви доказателства.
В касационната жалба не са посочени
други възражения, но настоящият съдебен състав изцяло подкрепя мотивите на
въззивния съд относно това, че са налице всички изискуеми от закона реквизити
на ЕФ, изрично посочени в правната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП., както и че
производството се е развило при спазени давностни срокове по чл.34 от ЗАНН.
Във въззивното решение правилно е
установена фактическата обстановка, така, както е описана в ЕФ и изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Към
момента на заснемането на нарушението, за което впоследствие е съставен
електронния фиш, е използвана дигитална, стационарна, радарна установка Sitraffic ERS 400, фиксираща дата, час и скорост на движение, което
техническо средство е от одобрен тип за измерване, като е преминало съответните
проверки, видно от събраните доказателства по делото. В случая нарушението се
установява по несъмнен начин от изготвения с това автоматизирано техническо
средство снимков материал, разпечатка от паметта на техническото средство, като
съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Правилно са приложени относимите
законови разпоредби към установеното административно нарушение.
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр.чл.143, ал.4 от АПК и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по касация има право на
юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, което съдът определя
в размер на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в
полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе
съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
260005 от 17.08.2020 г., постановено по АНД № 1140/2020г. по описа на Районен
съд - Русе.
ОСЪЖДА
В.Л.В. с ЕГН ********** ***/“Петко
Енев“/ № 9, вх.А, ет.5, ап.15, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе,
представлявана от директора Т.А.А., сумата от 100 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.