РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Карлово, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и П. година в
следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215320200309 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 56 от 14.04.2021 г. на Директора на
Дирекция „НПЦБ“, на ИВ. ОГН. Ч., ЕГН ********** от с. Б., обл. П., ул. „П.“
№ **, на основание чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ е наложено административно
наказание- глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.21 т.6 предлож.2 от
ЗЗТ вр. т.6 предлож.първо от част 3.2.2.4. „Зона Инфраструктура“ от Плана за
управление на НПЦБ 2016-2025.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Поддържа
жалбата и прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
представлява от адв. А.- упълномощен, който оспорва жалбата, счита
1
атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което пледира същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели К.К. като
актосъставител, Р.Ц. и М.Ш. като свидетели по акта, Р.Р. като очевидец на
нарушението, както и допуснатия по искане на жалбоподателя свидетел Ч.Д.,
както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление №
56 от 14.04.2021 г., писмо относно връчване на наказателно постановление,
разписка за връчване на наказателно постановление, констативен протокол №
0000306 от 25.10.2019 г., ведно с приложени фотоснимки, писмо във връзка с
установяване самоличност на нарушител, покана за явяване за съставяне на
АУАН, известие за доставянето й, АУАН № 60453 от 04.03.2020 г., писмо
относно предявяване и връчване на АУАН, писмо от Кмета на с. Б., справка
от НБДН, заповед № РД-157 от 01.09.2020 г. за спиране на
административнонаказателно производство, разписка за връчване на АУАН,
заповед № РД-56/13.04.2021 г. за възобновяване на
административнонаказателно производство, схема на местонарушение,
трудов договор № 1006/18.12.2015 г., допълнително споразумение към трудов
договор, заповед № РД-196/28.02.2020 г., заповед № РД-149/21.08.2020 г.,
длъжностна характеристика за длъжността „Главен специалист“ в ДНПЦБ,
заповед № РД-192/28.02.2020 г., заповед № РД-506/29.12.1998 г., заповед №
РД-75/03.02.2006 г., съдът намери за установено следното:
На 07.08.2018 г. служителите на ДНПЦБ- свидетелите Р. и Ц.
осъществявали служебните си задължения на територията на НПЦБ, Парков
участък Карлово, Охранителен участък М.р., в района на хижа Д., в
землището на гр. С.. Пътувайки по път № ** гр. С.- хижа Д. от Приложение №
3.1.16. Пътна инфраструктура от Плана за управление 2016- 2025 г. двамата
служители установили, че на две места по пътя, а именно на пътна отсечка
2
между място с GPS координати N 42º41.44.15´´ E 24º44´48.19´´ и място с GPS
координати N 42º42.16´´ E 24º45´16´´ са извършени земно изкопни и насипни
работи по пътното платно и откоса на пътя. На място бил заварен багер с рег.
№ *****, управляван от лице, представило се като ИВ. ОГН. Ч., ЕГН
**********, който извършвал посочените работи по пътното платно. В
резултат от извършената дейност на места пътят бил разширен, като от откоса
била отнета от земна маса, която била положена върху платното. Били
изградени три броя отводнителни канавки с дълбочина между 30-40 см.,
разположени напречно на пътя.
За констатираното бил съставен констативен протокол, към който били
приложени и фотоснимки от местонарушението, направени със служебен
фотоапарат.
Във връзка с установеното било изпратено писмо до ОДМВР- Пловдив
за установяване самоличността на лицето, извършило ремонтните работи по
пътя за х. Д..
Бил получен отговор от РУ- Карлово към ОДМВР- Пловдив, в който
били посочени данните на И.О. Ч. с ЕГН **********.
Била изпратена покана за съставяне на АУАН до Ч., получена от лицето
М.Н., отбелязана в известието за доставяне като сестра на Ч..
На посочената в покана датата, Ч. не се явил и в негово отсъствие бил
съставен АУАН на 04.03.2020 г., с който било прието, че лицето е
осъществило нарушение на чл.21 т.6 предлож.2 от ЗЗТ вр. т.6 предлож. първо
от част 3.2.2.4. „Зона Инфраструктура“ от Плана за управление на НПЦБ
2016-2025, тъй като на 25.10.2019 г. е извършил ремонтни работи по път с
ограничен достъп № 66 гр. С.- хижа Д., на пътна отсечка между място с GPS
координати N 42º41.44.15´´ E 24º44´48.19´´ и място с GPS координати N
42º42.16´´ E 24º45´16´´, изразяващи се в извършване на земно изкопни и
насипни работи по пътното платно и откоса на пътя, чрез използване на багер
с рег. № *****, на места пътят бил разширен като от откоса била отнета от
земна маса, която била положена върху платното. Били изработени три броя
отводнителни канавки с дълбочина между 30-40 см., разположени напречно
на пътя. Извършването на тези дейности не било съгласувано писмено с
ДНПЦБ, с което била нарушена забраната за ремонт и поддръжка на
съществуващите пътища и паркинги, освен от ДНПЦБ, без писмено
3
съгласуване по реда на чл.13 и/или §7 от ПЗР на ЗЗТ, посочено в Приложение
№ 3.1.16. от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г.
АУАН бил изпратен за връчване на Кмета на с. Б., от където се върнал
невръчен, но с данни, че лице с фамилия Ч. няма, но на посоченото ЕГН
********** отговаряло лицето ИВ. ОГН. Ч., ЕГН **********, който се
намирал в Г.. Въз основа на това била извършена справка НБДН, от която
било установено имената на лицето с ЕГН ********** са ИВ. ОГН. Ч..
Предвид данните, че лицето ИВ. ОГН. Ч., ЕГН ********** се намира в
Г. и не може да му бъде връчен съставения АУАН,
административнонаказателното производство било спряно със заповед на
Директора на ДНПЦБ.
АУАН бил връчен на лицето ИВ. ОГН. Ч., ЕГН ********** на
08.04.2021 г., поради което и производството било възобновено.
Въз основа на така съставения АУАН на 14.04.2021 г. било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Ч. било
наложено наложено административно наказание- глоба в размер на 500 лева,
за нарушение на чл.21 т.6 предлож.2 от ЗЗТ вр. т.6 предлож. първо от част
3.2.2.4. „Зона Инфраструктура“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
08.06.2021 г., а жалбата срещу него- депозирана на 14.06.2021 г.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът не констатира пороци в съдържанието на
наказателното постановление и процедурата по издаването му, които да
налагат неговата отмяна.
Възраженията, изложени в процесната жалба относно допуснати
нарушения на императивните правила по издаване на наказателното
постановление са неоснователни. Не са налице нарушения на сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Процесното нарушение се явява такова на екологичното
законодателство, за които чл.34 от ЗАНН предвижда двугодишен срок за
съставяне на АУАН, считано от извършване на нарушението, което в
конкретния случай е безспорно установено да е станало на 25.10.2019 г. Като
е съставил АУАН на 04.03.2020 г. контролният орган е спазил срока по чл.34
4
от ЗАНН. Не са налице и твърдените нарушения на чл.40 ал.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели- Ш. и Ц., като последният
е и свидетел при установяване на нарушение, поради което съдът намира, че
са спазени изискванията на закона в тази насока.
Административно- наказващия орган въз основа на събраните в
административно- наказателното производство доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗЗТ, като след
задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е
дал правна квалификация на извършеното от жалбоподателя. Съгласно чл.21
т.16 от ЗЗТ „В националните паркове се забраняват други дейности,
определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за
управление“, а т.6 предлож. първо от част 3.2.2.4. „Зона И.“ от Плана за
управление на НПЦБ 2016- 2025 г. забранява в зона „Инфраструктура“
ремонт и поддръжка на съществуващите пътища и паркинги, освен от
ДНПЦБ, без писмено съгласуване по реда на чл.13 и/или §7 от ППЗР на ЗЗТ.
Събраните по делото доказателства установяват безспорно, че път № **
гр. С.- х. Д. е част от Зона „Инфраструктура“ на НПЦБ. Установено е също
така безспорно и че жалбоподателят Ч., управлявайки багер с рег. № ***** е
извършил ремонтни дейности на две места от посочения път, като същият е
разширен на места и от откоса е отнета земна маса и е била положена върху
пътното платно, както и са били изграден три броя отводнителни канавки.
Жалбоподателят не спори да е извършил горепосочената дейност.
Твърди се, че жалбоподателят е бил помолен да извърши ремонт на
пътя от стопанисващия хижа Д. св. Д., тъй като същия бил опасен за
преминаване, а и бил изровен 20 киловолтов кабел, който захранвал хижата с
ток. Жалбоподателят твърди, че му било казано от св. Д. да работи спокойно,
което го уверило, че последният като дългогодишен стопанин на хижата бил
наясно с административните процедури по поддръжка на пътя, което му
създало увереност и спокойствие да работи. По тази причина се оспорва
съставомерността на процесното деяние от субективна страна. Възражението
е неоснователно. Жалбоподателят е действал в случая при условията на
несъзнавана непредпазливост, същият не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но е били длъжен и е могъл да ги предвиди.
Независимо, че не е бил наясно с процедурите, жалбоподателят е бил длъжен
5
да се информира преди да започне работа, дали са спазени всички изисквания
за конкретната работа, включително и налице ли е писмено съгласуване с
ДНПЦБ за ремонт на пътя.
Доколкото при така събраните доказателства безспорно се установи
извършване на ремонтни дейности на участък от път в зона
„Инфраструктура“ се налага извода за осъществяване на нарушението на
чл.21 т.6 предлож.2 от ЗЗТ вр. т.6 предлож.първо от част 3.2.2.4. „Зона
Инфраструктура“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025.
При определяне на наказанието, административно- наказващият орган е
приложил разпоредба на чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ, която предвижда наказание
глоба от 500 до 5000 лева, като е наложил наказание в минималният
предвиден размер, а именно глоба в размер на 500 лв.. Съдът намира, че така
определеното по размер наказание се явява съобразено с тежестта на
нарушението.
Предвид, че процесното деяние се явява нарушение на екологичното
законодателства и е свързано с действително извършена промяна в обект,
който е предмет на защита, то и процесният случай не може да се счете за
маловажен.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 56 от 14.04.2021 г. на
Директора на Дирекция „НПЦБ“, с което на ИВ. ОГН. Ч., ЕГН ********** от
с. Б., обл. П., ул. „П.“ № **, на основание чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ е наложено
административно наказание- глоба в размер на 500 лева, за нарушение на
чл.21 т.6 предлож.2 от ЗЗТ вр. т.6 предлож. първо от част 3.2.2.4. „Зона И.“ от
Плана за управление на НПЦБ 2016-2025.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд
гр. Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6
7