Р
Е Ш Е
Н И Е
№
412/09.04.2020 г. 06.04.2020 г. град Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски
районен съд V-ти наказателен състав
На
тринадесети март през две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав :
Председател: Мая Стефанова
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното
от съдията Стефанова наказателно от
административен характер дело № 899 по
описа за 2020 година на БРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Г.Г.Г. с ЕГН ********** *** и съдебен адрeс в гр.Б., чрез адв.М. П. АК-Бургас против наказателно
постановление № 19-0769-004839 от 09.10.2019 г издадено от Началник група към
ОД на МВР-Бургас сектор „Пътна полиция”-Бургас, с което за нарушение на чл.150а ал.1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена
глоба м размер от 300 /триста/ лева.
В
жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на наказателно постановление.
Твърди се за нарушение на процесуалния и материалния закон, излагат се аргументи.
Моли се за отмяна на наказателното постановление и алтернативно да се счете, че
нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Жалбоподателят
редовно призован не се явява. За него се явява упълномощен адвокат. Не се сочат
нови доказателства.
Административнонаказващият
орган е редовно призован, но представител не се явява. Изпратено е писмено
становище, с което моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
както и ако решението е в обратен смисъл да бъдат намалени претендирания
адвокатски хонорар до минималния размер визиран в закона.
След по отделна и съвкупна преценка на
доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице пред териториално и материално компетентен съд и против годен за обжалване
акт. Производството пред БРС е редовно образувано.
От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, съдът изведе следната фактическа обстановка:
Видно
от АУАН серия АА, бланков № 449443 (лист №14 от делото) съставен от мл.автоконтрольор
Л.М.-***, от показанията му и тези на свидетеля–очевидец О.А., на 09.09.2019г.,
около 23,30 часа, в гр.Б., по ул.“С.“ до
№..., в посока бул.”С. С.”, жалбоподателят управлявал МПС-лек автомобил марка
Мерцедес Е220 ЦДИ с рег. № ..., собственост на Р. Г. Г. с ЕГН ********** от
гр.С. З. Бил спряна за проверка от свидетелите М. и А.. Установили, че водачът Г.
не представя СУМПС по причина, че същото му било отнето поради управление на
МПС след употреба на алкохол. При това изявление на водача, свидетелят М.
направил справка при дежурния в ОДЧ и установил, че действително водачът Г. бил
лишен от СУМПС по реда на чл.171 ал.1 б.”б” от ЗДвП. На място на водача Г. бил
съставен АУАН и му бил взет талона за регистрация на МПС както и били свалени
регистрационните табели на автомобила. Правната квалификация в акта е за нарушение
по чл. 150а ал.1 от ЗДвП.
Актът
бил предявен на жалбоподателя да се запознае с него и да го подпише. Водачът
направил в акта писмени възражения в смисъл, че не знаел, че е бил лишен от
право да управлява, тъй като дал кръв за анализ. Подписал акта и получил
екземпляр.
В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени
писмени възражения.
Административнонаказващият
орган приел фактическите констатации в АУАН и издал атакуваното наказателно
постановление при идентичност с фактическата обстановка изложена в акта и правната квалификация на нарушението както в акта. На основание чл.177
ал.1 т.2 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 300 (триста) лева. В
обстоятелствената част на наказателното постановление било допълнено, че СУМПС
на водача Г. е било отнето по реда на чл.171 т.1 б.”б” от ЗДвП, както и че за
това е била издадена ЗППАМ №19-0346-000147/12.08.2019г от РУ-Созопол. Правната
квалификация на нарушението в НП е по чл.150а ал.1 ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка се доказа по несъмнен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление (НП) са издадени от компетентни органи в кръга на
правомощията им дадени от закона и установените от закона срокове по аргумент
на Заповед №8121з-515/14.05.2018 г /лист
27 и 28 от делото/.
С думи в Акта е посочено, че СУМПС е отнето
по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП , а в НП е посочено, че свидетелството е отнето
на основание чл.171 т.1 б.”б” от ЗДвП на основание издадено ЗППАМ
№19-0346-000147/12.08.2019г от РУ-Созопол.
Съгласно чл.150а ал.1 от ЗДвП /в приложимата
редакция от ДВ бр.2/2018г в сила от 03.01.2018г/, за да управлява МПС водачът
трябва да притежава СУМПС валидно за категорията, към която спада и
управляваното от него МПС. Т.е. отнемането, респективно изземването на СУМПС по
административен или съдебен ред води до един и същ резултат, а именно до
липсата на СУМПС, което безспорно е в нарушение на изискването на чл.150а ал.1 ЗДвП.
Видно от събрания доказателствен материал и
по-конкретно приложената справка за нарушител/водач /на лист 20-26 от делото/
на лист 22 е отразено, че СУМПС на Г. е отнето на 12.08.2019г. Отново от същата
справка е видно, че на 12.08.2019г срещу лицето Г. е съставен акт за
установяване на административно нарушение №143815/12.08.2019г от РУ-Созопол при
ОДМВР-Бургас, въз основа на който е издадено и НП №19-0346-000318/13.09.2019г,
което е със статут „получено за връчване”,
като по делото липсват каквито и да е данни дали е било връчено. Отново според
съдържанието на справката се установява, че срещу Г. има издадена Заповед за
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №19-0346-000147/12.08.20119 г на
основание чл.171 т.1 б.”б” от ЗДвП –временно отнемане на СУМПС до решаване на
въпроса за отговорността, като относно тази мярка липсват каквито и да е данни
дали е връчена на адресата и дали същата е оспорена или не пред съда, влязла ли
е в законна сила, както и това дали е постановено предварителното й изпълнение
или не. Така цитираните актове не са приложени по делото независимо от доказателствената
сила на АУАН, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП, то не са налице доказателства, които да подкрепят изложеното от органа. В
този смисъл Решение №1816/2018 г по КНАХД №2616/2018г по описа на Административен
съд-Бургас.
Предвид изложеното настоящият състав намира,
че независимо от наличието на индиции за отнемане на СУМПС на Г., то същото не
е доказано по несъмнен начин.
Наказателното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно .
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в
редакцията му от ДВ.бр.94/2019 г в съдебните производство по ал.1, страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 АПК
когато съдът отмени обжалвания акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производствата като и възнаграждението на
адвокат, ако подателят на жалбата е ползвал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказа От изложеното следва, че в полза на
жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат правилата по ГПК. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие /лист 7 от делото/, в
който е изрично отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева. По делото е направено възражение за прекомерност, а
съгласно чл.63 ал.4 от ЗАНН /ДВ бр.94/2019г/ предвижда, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на отсрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минималния размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата вр. чл.18 ал.2
от Наредба №1 за минималните адвокатските възнаграждения, което в случая е
отново 300 лева. Следователно, в настоящия казус съдът не може да намалява
размера на платеното от жалбоподателя възнаграждение за процесуално
представителство. Доколкото преди измененията на чл.63 от ЗАНН исканията за разноски
са се разглеждали по ЗОДОВ и се прилага чл.205 АПК, по аргумент на който за
разноските направени от жалбоподателя при обжалване на наказателно постановление
издадено от органите на ОДМВР е отговаряла дирекцията съдът намира, че
областната дирекция на МВР-Бургас следва да заплати сторените в настоящото
производство от жалбоподателя разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63,
ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0769-004839 от 09.10.2019
г издадено от Началник група към ОД на МВР-Бургас сектор „Пътна полиция”-Бургас, с което на Г.Г.Г. с ЕГН ********** *** и
съдебен адрeс в гр.Б., чрез адв.М. П.
АК-Бургас за нарушение на чл.150а ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП)
и на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба м размер от 300
/триста/ лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас
да заплати на Г.Г.Г. с ЕГН ********** *** направените от него разноски за адвокат
в размер на 300 лева по адвокатско пълномощно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административния
съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.