Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-49 10.06.2019 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На седми май
две хиляди и деветнадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1023 по описа за
2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по въззивна жалба от М.Д., гражданин на Република Полша,
роден на *** г., с лична карта № *** 978658, издадена от ПА Полша, с адрес: О. ***, 38-241, ул., чрез адвокат Лъчезар
Ковачев с адрес за съобщения гр. Царево, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ № 6, против
Решение № 998/18.05.2018 г., постановено по гр. дело №5889/2017 г. по описа на
БРС, с което съдът е отхвърлил поради неоснователност исковете на въззивника
против „Сичес Полска Сп З.О.О.“, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД,
представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, за заплащане
на сумата от 2571,50 лв. - възнаграждение за извънреден труд, положен в периода
от 01.07.2014 г. до 31.10.2014 г., в това число 1276,50 лв., представляваща
дължимо възнаграждение за 46 часа положен извънреден труд след изтичане на
работното време, 1295 лв.- възнаграждение за 40 часа положен извънреден труд в
почивни дни, ведно с мораторна лихва в размер на 784,42 лв., начислена върху
сборната главница за периода от 10.08.2014 г. до 08.08.2017 г., както и
законната лихва за забава върху главницата, начиная от 09.08.2017 г. до
окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска на въззивника срещу въззиваемото
дружество за заплащане на сумата от 1230,59 лв., представляваща обезщетение,
дължимо по чл. 224, ал.1 от КТ - за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за
2014 г., ведно с мораторна лихва в размер на 319,07 лв., начислена върху
обезщетението за периода от 10.08.2014 г. до 08.08.2017 г. и за законната лихва
върху главницата, начиная от 09.08.2017 г. до окончателното й изплащане поради
неоснователност.
Недоволство от така постановеното съдебно решение
изразява въззивникът, който го намира за незаконосъобразно и неправилно. Моли
съда да отмени обжалваното решение. Излага подробни съображения. В хода на
делото съдът е допуснал събирането на гласни доказателства при условията на чл. 614 от ГПК във връзка с
Регламент ЕО №1206/2001 г. на Съвета, като по делегация са разпитани свидетелите
Д.Г. и П.А..
В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от „Сичес Полска Сп. З.О.О.“, с място на стопанска дейност
България, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
Индустриална зона, Лукойл Нефтохим Бургас АД, представлявано от Клаудио Пала
чрез адвокат Иван Люцканов от Адвокатска колегия гр. Варна, с който счита
обжалваното решение за правилно, законосъобразно и постановено съобразно
събраните по делото доказателства. Моли съда да го потвърди. Излага
съображения.
Въззивната жалба е подадена в срок, от лице, имащо
право на жалба и е процесуално допустима.
Предявените пред Районен съд – Бургас искове са с
правно основание чл.128, във връзка с чл. 150, чл. 262 и чл. 224 от КТ и чл. 86
ал. 1 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е
установено по делото, че на 04.03.2014 г. между станите е сключен срочен трудов
договор, по силата на който въззивникът Д. е започнал работа по трудово
правоотношение на длъжността „монтьор, тръби за продуктопроводи“. Няма спор по
делото, че трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ по
взаимно съгласие е прекратено, считано от 31.07.2014 г. По делото са
представени извлечения от ведомостите за работни заплати, включително
направените удръжки на ищеца за месец юли 2014 г. и дължимо обезщетение по
чл.224 от КТ за 8 дни полагаем отпуск.
По подадената
искова молба въззивникът твърди, че работния му ден продължава с около един до
два часа повече ежедневно, а по отношение на почивните дни твърди, че също е
полагал труд. Така за месец юли 2014 г. работникът счита, че му се дължи
обезщетение за извънреден труд общо за 46 часа – по 2 часа всеки ден, както и
по 40 часа месечно – извънреден труд през почивните дни. На въззивника не е
изплащано никакво обезщетение или възнаграждение за платен годишен отпуск.
Понятието
извънреден труд е регламентирано в чл.143 от КТ и в разпоредбата на чл.144 от
същия закон. Според правните норми извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работник или служител извън установеното за него
работно време. Посочени са изключенията при полагане на извънреден труд, като в
чл.150 във вр. с чл.262 от КТ е посочено, че при полагане на извънреден труд,
трудовото възнаграждение се увеличава в размер, който не може да бъде по-малко
от 50/100 за работа през работните дни, 75/100 за работа през почивните дни и
100/100 за работа през дните на официалните празници.
За да е налице
извънреден труд следва да са налице определени материалноправни предпоставки, а
именно: фактически положен труд, продължителност на труда над законоустановеното
работно време за длъжността и при условията на алтернативност, както и
разпореждане на работодателя или знание и непротивопоставянето му за това.
Тежестта на доказване на обстоятелствата във връзка с извънредния труд е на
работника, а работодателят при установено полагане на извънреден труд следва да
установи заплащането му. Нормалната продължителност на работното време е
регламентирана в чл.136 ал.1 и ал.2 от КТ. Тя е петдневна със седмично работно
време от 40 часа и до 8 часа през деня.
В случая претенцията
на въззивника е, както беше посочено по-горе, за 46 часа извънреден труд през
работните дни и 40 часа извънреден труд през почивните дни. Пред настоящата
съдебна инстанция по посочения по-горе регламент бяха допуснати до разпит
свидетелите Д.Г. и П.А.. Според свидетеля Г. работното време обикновено било
удължено, но това зависило от сезона. При нормално работно време от 8 часа, удължението
било между 9,5 и 10,5 часа. Според свидетеля работниците работили всяка събота
между 5 и 9 часа. Свидетелят П.А. също посочва, че винаги се е работило над 8
часа – по 10 часа, евентуално по 9 часа дневно. В съботите винаги се е работило,
като свидетелят не знае дали въззивникът е работил в неделя.
Съвкупният
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства сочи на извода, че
М.Д. при полагане на труд, при реализиране на трудовото правоотношение е
превишил нормалната продължителност на работното време през седмицата с 1 час
дневно, което се установява и от разпита на двамата свидетели. Твърдяното
полагане на труд повече от 1 час над договореното между страните /от 8 часа/ се
е променяло в зависимост от сезона и други обстоятелства. В този смисъл
настоящата съдебна инстанция приема, че в рамките на претендирания месец юли
2014 година въззивникът е отработил общо 23 часа извънреден труд. Що се отнася
до твърденията за работа в събота и неделя, от представените по делото
доказателства и от разпита на двамата свидетели се установи, че М.Д. е работил
всяка събота минимум по 5 часа, което дава основание на съда да счете, че
положения от въззивника извънреден труд в съботните дни на месеца възлиза на 20
часа. Това налага преизчисляване на дадените от вещото лице в допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза данни за положен извънреден труд, съобразно
посочените от настоящата съдебна инстанция часове на извънредно положен труд.
По отношение на извънредния труд положен след изтичане на работното време – по
1 час дневно, дължимата сума възлиза на 638,25 лева, а по отношение на
извънредния труд положен в почивни дни – сумата възлиза на 647,50 лева. Върху
тези суми се дължи мораторна лихва, изчислена за периода от 10.08.2014 г. до
08.08.2017 г., възлизаща на сумата от 392,21 лева.
По отношение на
претенцията за неползван годишен отпуск, от експертното заключение се
установява, че въззивникът има 8 дни неизползван платен годишен отпуск,
възлизащ на сумата 1230,59 лева и мораторна лихва за същия, възлизаща на 374,70
лева за периода 10.08.2014 г. – 08.08.2017 г. Вещото лице е изразило становище,
че платеният годишен отпуск е отчетен, но реално обезщетение не му е начислено,
поради което претенцията за неплатено обезщетение за платен годишен отпуск е
дължима.
С отговора на
исковата молба въззиваемото дружество е направило възражение за прихващане със
сумата от 3827 лева – равностойността на заплатени от работодателя суми за
настаняване в хотел, храна и пътни разноски за срока на трудовия договор, които
са за сметка на работника. От заключението на вещото лице се установява, че
видно от представените фактури и доказателства в тази връзка, общия размер на
направените разноски от работодателя за пребиваване на работника в Република
България при осъществяване дейността на трудовия договор възлизат на 3827 лева.
Съдът като
съобрази разпоредбата на чл.446, ал.1, т.3 от ГПК намира, че месечното трудово
възнаграждение на въззивника надвишава несеквестируемия доход, поради което са
налице условията за извършване на компенсация между дължимите на работника суми
по настоящото дело и претендираните от въззиваемото дружество парични средства,
с които се иска извършване на прихващане. Общото задължение на работодателя към
въззивника възлиза на сумата от 3282,25 лева, а след извършена компенсация със
сумата от 3827 лева, съдът намира, че исковете на въззивника следва да бъдат
отхвърлени. Това налага отмяна на постановеното първоинстанционно решение като
неправилно и съответно отхвърляне на претенциите с оглед направеното възражение
за прихващане.
Съдът на
основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК, като взе предвид претенцията на ищеца и
направеното възражение за прихващане и представените списъци по чл.80 от ГПК,
намира, че на въззивника се дължи сумата от 905 лева – разноски по делото, а на
въззиваемото дружество – сумата от 998 лева.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
Решение № 998 от 18.05.2018 г., постановено по гр. дело №5889/2017 г. по описа
на БРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Д., гражданин на Република
Полша, роден на *** г., с лична карта № *** 978658, издадена от ПА Полша, с адрес: О. ***, 38-241, ул., чрез адвокат Лъчезар
Ковачев с адрес за съобщения гр. Царево, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ № 6, искове
против „Сичес Полска Сп З.О.О.“, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД,
представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста, за заплащане
на сумата от 1285,75 лв. - възнаграждение за извънреден труд, положен в периода
от 01.07.2014 г. до 31.10.2014 г., в това число сумата от 638,25 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за 23 часа положен извънреден труд след
изтичане на работното време, 647,50 лв. - възнаграждение за 20 часа положен
извънреден труд в почивни дни, ведно с мораторна лихва в размер на 392,21 лв.,
начислена върху сборната главница за периода от 10.08.2014 г. до 08.08.2017 г.,
както и законната лихва за забава върху главницата, начиная от 09.08.2017 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 1230,59 лв., представляваща обезщетение,
дължимо по чл. 224, ал.1 от КТ - за 8 дни неизползван платен годишен отпуск за
2014 г., ведно с мораторна лихва в размер на 319,07 лв., начислена върху
обезщетението за периода от 10.08.2014 г. до 08.08.2017 г. и за законната лихва
върху главницата, начиная от 09.08.2017 г. до окончателното й изплащане, поради
извършено прихващане със сумата от 3827 лева – равностойност на заплатени от
работодателя суми за настаняване в хотел, храна и пътни разноски за срока на
трудовия договор.
ОСЪЖДА М.Д., гражданин на Република Полша, роден на ***
г., с лична карта № *** 978658, издадена от ПА Полша, с адрес: О. ***, 38-241, ул., чрез адвокат Лъчезар
Ковачев с адрес за съобщения гр. Царево, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ № 6, да заплати на „Сичес Полска Сп З.О.О.“,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Индустриална
зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли
и Джовани Батиста, сумата от 998 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Сичес Полска Сп З.О.О.“, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Индустриална зона, „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани
Батиста, да заплати на М.Д., гражданин на Република Полша, роден на *** г., с
лична карта № *** 978658, издадена от ПА Полша,
с адрес: О. ***, 38-241, ул., чрез адвокат Лъчезар Ковачев с адрес за
съобщения гр. Царево, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ № 6, сумата от 905 лева – разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.