ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 06.12.2019 г.
Административен
съд-Русе, 7 състав,
в закрито заседание на шести декември, през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Йълдъз Агуш
като разгледа докладваното от съдията
ч.адм. д. № 770 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал.5 от АПК във вр. с чл.188 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Карина Агро“ ООД, със седалище
гр.Русе, против разпореждане за предварително изпълнение на принудителна
административна
мярка "запечатване на търговски обект" – ведомствена бензиностанция, находяща
се в с.Бъзън, обл.Русе, стопанисван от жалбоподателя, наложена със заповед за
налагане на ПАМ № 471-ФК/22.11.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. В жалбата са изложени подробни
съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане поради
противоречието му с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че изложените
в заповедта мотиви са общи и бланкетни и въз основа на тях не могат да се
направят изводи за наличието на предпоставките за допускане на предварително
изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ. Развити са съображения, че не са
налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта за
налагане на ПАМ.
Моли съда да постанови определение, с което да отмени
оспореното разпореждане.
Съдът, след преценка на оплакванията в
жалбата и доказателствата по делото, приема
за установено следното:
Жалбата срещу разпореждането за допускане на
предварителното изпълнение е подадена в срок, от процесуално легитимирана
страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, тя е основателна.
От мотивите на заповедта за налагане на принудителни
административни мерки става ясно, че при извършена проверка на 13.11.19г. на
търговски обект -ведомствена бензиностанция, находяща се в с.Бъзън, обл.Русе, на
ул.“Стара планина“ № 53, стопански двор, стопанисван от жалбоподателя, е
установено, че дружеството, като лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ не е привел дейността си в съответствие с изискванията на Наредбата в срок
до 30.09.19г. и използва фискално устройство, което не е от одобрен тип по
отношение на него като търговец, който е регистриран по ЗДДС, не използва ЕСФП,
ИАСУТД и софтуер за управление на продажби.
Констатирано е, че е осъществен състав на нарушение по
чл.8, ал.2 вр.с & 8
от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Като мотиви за допускане на предварителното изпълнение в
заповедта е посочено, наред с другите по-общи съображения, че неправилното
отчитане на доставките и продажбите от ЕСФП е от категорията на
най-съществените нарушения на данъчното законодателство. Нарушава се съществено
обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като препятства
възможността за отчитане на търговските обороти и като последица води до
неправилно отчитане на реализираните доходи и отклоняване от данъчното
облагане.
Неправилното отчитане на извършените продажби и доставки
на горива от ЕСФП действително засяга пряко фискалните интереси на държавата,
които безспорно изискват засилена закрила. Изложените в тази връзка мотиви в
заповедта, макар и да не са изцяло общи, не са достатъчно убедителни и почиват
на предположения.
Съдът не споделя
становището на административния орган, че без предварително изпълнение ще бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на ПАМ, както и че могат да
настъпят трудно поправими вреди.
Описаните в
разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК цели кореспондират с
целите на ПАМ по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които са различни от
необходимостта да се промени незабавно с издаване и връчване на акта
досегашното фактическо положение. Посоченият от ответника интерес на държавния
бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите и доставките чрез фискално устройство в проверения обект,
респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера
на неговите публични задължения е защитим чрез налагане на ПАМ, а не чрез
допускане на предварително изпълнение на акта, с който ПАМ е наложена, поради
което съдът приема, че тези мотиви не обосновават приложение на чл. 60, ал. 1 АПК.
Действително, интересът
на държавния бюджет от законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство, респективно правилното определяне на реализираните от
задълженото лице приходи и на размера на публичните му задължения, могат да се
квалифицират като особено важни държавни или обществени интереси по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК. Но налагането на всяка
една утежняваща мярка, каквато е наложената ПАМ ведно с постановеното й
предварително изпълнение, следва да бъде съразмерно и пропорционално спрямо
конкретния адресат на акта по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК и съобразено със
спецификите на конкретния случай. Именно това налага изискването разпореждането
по чл. 60, ал. 1 АПК да съдържа мотиви в
подкрепа на защитимите в същата норма интереси, относими към всеки конкретен
случай.
В настоящия случай при
преценка на баланса между охранения значим държавен и обществен интерес и
засегнатия частен интерес изложените мотиви не обосновават налагането на
мярката по чл. 60, ал. 1 АПК, респ. същата е несъразмерна по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК.
Предвид
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Карина Агро“ ООД, със
седалище гр.Русе, представлявано от Д.Д.,
разпореждане
за предварително изпълнение на
принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – ведомствена бензиностанция,
находяща се в с.Бъзън, обл.Русе, на ул.“Стара планина“ № 53, стопански двор, стопанисван
от „Карина Агро“ ООД, със седалище гр.Русе, както и забрана
за достъпа до него за срок от 20 дни, допуснато със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 471 - ФК/22.11.2019 г., издадена от
началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП.
Определението
подлежи на обжалване в седмодневен срок от
получаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: