Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр.Плевен, 11,01,2017 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на девети януари две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Ц.С., като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №7612 по описа на съда за 2016 година, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.422 вр. чл. 124 от ГПК
Производството по
делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявана от изпълнителния директор ***, против В.С.Н., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същия дължи на ищеца сумата от 416,52 лева, от които сумата от 361,78 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,11,2013 г. – 30,04,2016 г., и сумата от 54,74 лева, представляваща лихва за
забава за периода 04,01,2014 г. – 16,08,2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.
№6404/2016 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу
която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите за
топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на
изготвяни от *** отчети, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.***, е с абонатен
№29000. В с.з. процесуалният представител на ищеца сочи, че претендираната сума
е платена изцяло, включително и разноските.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з. ответникът
се явява лично и се представлява от адв.***, която сочи, че са заплатени както
главницата и лихвата, претендирани в настоящото производство, така и всички
разноски от заповедното и исковото производство. Твърди се, че тъй като ищецът
не е поискал прекратяване на делото поради извършеното плащане, ответника е
направил разходи за ангажиране на адвокат за съдебно заседание, поради ктоето
следва да му бъдат присъдени такива разноски.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК с предмет
признаване на установено, че по отношение на ответника съществува вземане,
претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже, че ответникът
е клиент на топлинна енергия, че му е доставил твърдяното количество топлинна
енергия, както и вземането си по основание и размер. От приложеното ч.гр.д. №6404/2016
г. по описа на ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за изпълнение спрямо ответника за част от процесните суми.
Не се спори по делото,
че ответника е собственик на имота с абонатен №29000. Не се оспорва и
облигационната връзка между страните.
С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът
следва да докаже наличието на валидно възникнало вземане спрямо ответника за
сумата, посочена в исковата молба. Това е сторено по надлежния ред, като ищеца е
провел пряко и пълно доказване на твърдените от него факти. В с.з. ответникът
представя платежно нареждане от 30,11,2016 г. за сумата от 1130,65 лева, като
изрично е посочено, че тя включва главница в размер на 361,78 лева за периода
01,11,20113 г. – 30,04,2016 г., 54,74 лева лихва за забава за периода 04,01,2014
г. – 16,08,2016 г., разноски по ч.гр.д.№6404/2016 г. и гр.д.№7612/2016 г. В
с.з. ищецът също признава извършено плащане на всички претендирани суми.
Горното позволява да се обобщи, че
предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.
По отношение на
разноските, претендирани от ищеца – доколкото ответникът е платил всички свои
задължения, включително и направените разноски в исковото и заповедното
производство, и това обстоятелство се признава в с.з. от ищеца, то съдът не
дължи произнасяне.
По отношение на
разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от ответника - съдът
приема, че на практика се касае за искане на ответника за прилагане на
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно – понасяне на разноските от ищеца,
тъй като ответникът е признал задължението /с оглед извършеното плащане на
цялата претендирана сума/ и не е станал
повод за завеждане на делото. Съдът счита, че същото е неоснователно - съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът
с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. В конкретния случай ответникът признава иска /с оглед извършеното пълно
погасяване/ след направеното изменение в размера, но съдът счита, че с
поведението си /непогасено задължение към ,,*** в един продължителен период от
време/ е дал повод за завеждане на дело срещу него. Не е достатъчно да е налице
само едно от тези две условия на чл.78, ал.2 от ГПК, а е необходимо да са
налице и двете условия кумулативно, за да бъдат възложени разноските върху
ищеца. Ето защо следва да
се остави без уважение искането на ответника за присъждане на деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, със седалище и адрес
на управление гр.***, представлявана от изпълнителния директор ***, против В.С.Н., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
за признаване за установено спрямо ответника, че същия дължи на ищеца сумата от
416,52 лева, от които сумата от 361,78 лева главница, съставляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2013 г. – 30,04,2016 г., и
сумата от 54,74 лева, представляваща лихва за забава за периода 04,01,2014 г. –
16,08,2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумите, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСТАВЯ без
уважение искането на ответника за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: