№ 221
гр. С.З., 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
в присъствието на прокурора Юл. Ст.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело №
20225500100255 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 336 и сл. от Граждански процесуален
кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по искова молба на СН. СТ. П. от гр.С.З. срещу Р. П. П. от
гр.С.З., с която е предявен иск за поставяне на ответника под запрещение.
Ищцата твърди, че е майка на ответника, който от раждането си страда от
Синдром на Даун, във връзка с което с ЕР № 90116 от 6 зас./12.01.2022 г. на
ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД – гр.С.З. на Р. П. П. е
била призната 100 % трайно намалена работоспособност, с чужда помощ,
пожизнено, с диагноза тежка умствена изостаналост, значително нарушение
на поведението, изискващо грижи или лечение.
Здравословното състояние на ответника препятствало възможността му
да се грижи сам за себе си и още от ранна детска възраст грижите за него
били полагани от родителите му, а след смъртта на баща му на 26.04.2013 г. –
единствено от неговата майка и ищца.
Претендира се за уважаване на иска.
В срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от ответника.
Прокурорът при Окръжна прокуратура – С.З. е представил писмено
1
становище, с което не оспорва иска.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата, лично и чрез
пълномощник-адвокат поддържа исковата молба и пледира за уважаване на
иска.
Ответникът не изразява становище.
Прокурорът не оспорва иска и пледира за поставяне на ответника под
запрещение.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените от ищцата в заверен препис удостоверение за раждане
№ 0020836/23.08.2002 г., издадено въз основа на акт за раждане №
1295/23.08.2002 г. на Община С.З. се установява, че СН. СТ. П. е майка на
ответника Р. П. П..
С ЕР № 90116 от 6 зас./12.01.2022 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р
Стоян Киркович“ АД – гр.С.З., на Р. П. П. е призната 100 % трайно намалена
работоспособност пожизнено, с чужда помощ, поради заболяването му от
синдром на Даун, довело до тежка умствена изостаналост и значително
нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение.
Видно от клинико-психологично изследване от 10.11.2021 г. на клиничен
психолог Х.К., Р. П. П. е с когнитивни, невропсихологически и личностни
дефицити, кореспондиращи с интелектуална инсуфициентност в рамките на
тежка умствена изостаналост. Тези дефицити значимо нарушават цялостното
личностно и социално функциониране и са предпоставка за изразена
социална дезадаптация. Налице е потребност от системни грижи, подкрепа и
контрол. При проведеното изследване е установена недоразвитост на речта и
езика, затруднена комуникация висока отвлекаемост на вниманието,
двигателна оживеност, импулсивност, които не позволяват провеждането на
психометрично изследване на когнитивните функции. Р. П. П. е много грубо
ориентиран аутопсихично, дезориентиран алопсихично за време и място.
Налице са клинични данни за изразено снижение на внимание и памет. Има
неразвито абстрактно-логическо мислене; конкретно-образно мислене; без
данни, кореспондиращи с налудни идеи и/или сетивни измами. Невъзможност
за извършване на надеждна психометрична оценка на интелект, отчитайки
изразения когнитивен дефицит, неразвитостта на речта и езика /неразвитата
2
експресивна и силно недоразвитата рецептивна реч/, значимите
комуникативни и интеактивни дефицити, значимите затруднения при
самообгрижването и самообслужването, значимите дефицити в личностното и
социално функциониране и значимите адаптационни нарушения,
кореспондират с интелектуална инсуфициентност в рамките на тежката
умствена изостаналост.
От показанията на разпитаният свидетел СТ. ХР. П. се установява, че е
баба по бащина линия на ответника и има преки впечатления от Р. П. П. и
бита му, т.к. живеят в едно домакинство. Сочи, че раждането си внукът й има
заболяване, препятстващо състоянието му да се грижи сам за себе си. Поради
заболяването си Р.П. е можел сам да се храни, да се грижи за личната си
хигиена, да се облича, всичко ставало с помощта на близките му. С него не
можело да се проведе разговор, не можел да чете и пише. Знаел отделни
прости думи и можел да казва числата от едно до десет, но рядко, т.к.
вниманието му лесно се отвличало. В ежедневието си основно си играел със
списания, играчки, балони. Посещавал дневен център за деца с умствена
изостаналост, където имал подходящи занимания.
При разпита на ответника по реда на чл.337 , ал.1 от ГПК съдът
констатира, че лицето не е ориентирано за място, обстановка и време. В
невъзможност е да проведе разпит, т.к. вниманието на Р.П. е изцяло
съсредоточено върху вещи, които държи в ръцете си /балон и разлистено
списание/. Постоянно пристъпя от крак на крак и периодично поднася балона
към носа си или го показва на пълномощника на ищцата. Нечленоразделно се
обръща към своите майка и баба, но по никакъв друг начин не реагира на
заобикалящата го среда, като поведението му е изцяло несъобразено с
обстановката.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.5, ал.1 от Закона за
лицата и семейството /ЗЛС/, който намира за допустим, т.к. е предявен от
лице, на което процесуалният закон в разпоредбата на чл.336, ал.1 от ГПК е
признал правото на иск, предявен е срещу надлежен ответник, и при
наличието на правен интерес за ищцата.
Разгледан по същество съдът приема иска за основателен, т.к. намира, че
3
са налице предпоставките на материалния закон, обуславящи поставянето на
Р. П. П. под пълно запрещение.
Налице са доказателства за обстоятелствата, че лицето страда от форма
на слабоумие, а именно тежка умствена изостаналост, довела до когнитивни,
личностни и социални дефицити, възпрепятстващи в пълна степен
възможността му да участва самостоятелно в социалния живот, поради което
се нуждае изцяло от чужди грижи и контрол.
Съдът счита, че ответникът следва да бъде поставен под пълно, а не под
ограничено запрещение, т.к. съобразно събраните по делото доказателства
интелектуалните, мисловните и поведенческите възможности и социалната
компетентност на Р. П. П. са сравними с идентичните възможности на
малолетно дете в ранната си детска възраст.
С оглед на това съдът приема, че Р. П. П. е в обективна невъзможност
сам да се грижи за своите работи и да извършва валидни правни действия, т.к.
за осигуряване на ежедневното си съществуване се нуждае от подкрепа и
чужда помощ и не е в състояние да изразява самостоятелно воля, която да е
резултат от нормално протичащ интелектуално-волеви мисловен процес.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен като Р. П. П. бъде
поставен под пълно запрещение.
По изложените мотиви и на основание чл.339 от ГПК, Окръжен съд –
С.З.
РЕШИ:
ПОСТАВЯ на основание чл.5, ал.1 от Закон за лицата и семейството Р. П.
П., ЕГН – **********, роден на *** с адрес: *** под пълно запрещение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните и на Окръжна прокуратура - С.З. пред Апелативен
съд- Пловдив.
След влизане в сила на решението заверен препис от него да се изпрати
на органа по настойничество и попечителство при Община С.З. за учредяване
на настойничество/попечителство над поставеното под запрещение лице.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
4