№ 2067 дата 04
декември 2014 год.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-
ти състав,
в публично заседание на 24 ноември
2014 год.,
в следния състав:
Съдия:
ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: К.Л.
Прокурор: ………………………….
разгледа адм. дело № 1826 по описа
за 2014год.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба на М.К.Г. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 70012/09.01.2014г., издадена от началника на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас, с която, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП
е иззето свидетелството му за управление на МПС.
Жалбоподателят счита
наложената принудителна мярка за незаконосъобразна. Възразява, че не са били
налице законовите предпоставки за отнемане на свидетелството за
правоуправление, тъй като не е бил уведомен за възникналите основания за
отнемането. Посочва, че изводът на административния орган за отнети всички
контролни точки не е подкрепено от никакви доказателства, а от приложената
справка за наложени наказания не може да се установи дали са връчени
наказателните постановления и кога са влезли в сила. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по
делото.
В съдебно заседание,
чрез пълномощник, поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът
– началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас не се явява и не се
представлява.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на
страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:
Жалбата
е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна,
засегната от действието на наложената принудителна административна мярка и
депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Със заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 70012/09.01.2014г., издадена
от началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас, на основание
чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на
жалбоподателя М.Г.. В мотивите на заповедта е посочено, че мярката се налага,
тъй като на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни
постановления, описани в приложената справка, както и поради неизпълнение на задълженията
по чл.157, ал.4 от ЗДвП.
Заповедта е законосъобразна.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, б. „а”, т.6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Видно от разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. По аргумент от посочената
правна норма, водач на когото са отнети всички контролни точки е длъжен сам да
върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до
налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП.
За периода, в който против водача
са били издадени наказателни постановления, въз основа на които са били
отнемани контролни точки, са действали отменената Наредба № I-139 от
16.09.2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията и Наредба № Iз-1959
от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им
и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се
отнемат. Съгласно и двете наредби, отнемането на контролни точки се извършва
въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
В случая, обжалваната заповед е
мотивирана с отнемането на контролни точки по 6 броя наказателни постановления,
конкретно посочени в справка за контролните точки на водача от 07.01.2014г.,
издадени в периода от 2006г. до 2011г., а именно: НП № 657/17.05.2006г. –
отнети 6 к.т., НП № 853/10.06.2008г. – отнети 3 к.т., НП № 2459/11.07.2008г. –
отнети общо 16 к.т., НП № 4833/07.11.2008г. – отнети 3 к.т., НП №
11338/09.11.2009г. – отнети 6 к.т., НП № 291/18.03.2011г. – отнети 5 к.т. Или
общо отнети контролни точки – 39, като е посочено, че на водача остават 0
контролни точки.
Жалбоподателят оспорва връчването
на част от наказателните постановления и влизането им законна сила - НП №
2459/2008г., НП № 4833/2008г. и НП №
657/2006г., като видно от отбелязванията върху тях, същите са били връчени в
условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като жалбоподателят възразява, че не са били
налице условията на тази разпоредба, за да се счетат НП за редовно връчени, тъй
като той не е сменял постоянния си адрес, за което представя и копие на личната
си карта. Възражението съдът счита за неоснователно. За целите на настоящия
процес съдът следва да зачете отразеното в НП относно тяхното връчване и датата
им на влизане в сила. По същество възражението за ненадлежно връчване може да
бъде слушано пред съда разглеждащ жалбата против наказателното постановление, с
оглед установяване спазването на срока за обжалването, но както се отбеляза, за
целите на настоящия процес това възражение следва да се счете за неотносимо,
тъй като пред настоящия съд не се упражнява право на жалба против НП, поради
което съдът зачита отбелязаното в НП относно връчването му по реда на чл.58,
ал.2 от ЗАНН и влизане в законна сила на отбелязаната в тях дата. От друга страна, дори и да се приеме тезата
на жалбоподателя, за посочените три наказателни постановления той е узнал най
–късно към момента на връчване на процесната заповед на 04.08.2014г., като по
делото няма данни и твърдения от страната, че са предприети действия по
обжалването на тези наказателни постановления след издаването на процесната
заповед, поради което към настоящия момент следва да се приемат за влезли в
сила.
С оглед изложеното следва да се
приеме, че всички посочени от административния орган наказателни постановления
са влезли в сила към момента на издаване на процесната заповед, а отнетите с
тях 39 контролни точки се изчерпват напълно, поради което за водача е
възникнало задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП, което, като не е било
изпълнено, обуславя фактическите основания за издаване на заповед за налагане
на принудителна административна мярка по изземване на свидетелството за
правоуправление.
На основание горните мотиви
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради което и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.Г. *** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 70012/09.01.2014г., издадена от началника
на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас.
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: