РЕШЕНИЕ № 746

 

гр. Бургас, 26.02.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 9868/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Н.П.И., от гр. Карлово, с която претендира осъждане на „Престиж Холидейс” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, да й заплати следните суми: 700 лева – нетно трудово възнаграждение за месец 2019 год., 10 лева – обезщетение за забавеното му плащане за периода 01.10.-19.11.2019 год., и 235,79 лева – нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни за 2019 год., дължими на основание Трудов договор № ... год., прекратен от работодателя  със Заповед № 99/30.09.2019 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 700 лева, начиная от подаване на исковата молба – 20.11.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Исковете са уточнени устно в проведеното на 20.02.2020 год. открито съдебно заседание.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1, КТ във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

В проведеното на 24.02.2020 год. открито съдебно заседание ищецът е изменил претенциите си, като е намалил размерите им, както следва: от 700 лева до 271,18 лева, от 10 лева до 3,84 лева и от 235,79 лева до 212,21 лева.

Ответникът, във фазата на устните прения, изразява становище за основателност на главните искове; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски, на основание чл. 78, ал. 2, ГПК.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от писмените доказателства по делото, страните са били обвързани със срочно трудово правоотношение, възникнало със сключване на Трудов договор № .... год., по силата на който, считано от 15.04. с. г. Н.И. е била назначен на длъжност „...” в предприятието на ответника, с 6-месечен срок за изпитване, в полза на работодателя. Със Заповед № 99/30.09.2019 год. работодателят е прекратил едностранно правоотношението с ищеца.

Ищецът сочи, че и до настоящия момент не е получил дължимото нетно трудово възнаграждение за м. септември 2019 год., както и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от 8 дни, за 2019 год.

Ответникът признава главните искове по основание и размер, но твърди, че ищецът не е дал съдействие за получаване на плащането; оспорил е дължимостта на обезщетението за забава за период преди 20.10.2019 год.

По делото е прието експертно счетоводно заключение, което съдът цени като обективно и безпристрастно. Вещото лице установява размерите на претендираните вземания; сочи, че работодателят е удържал дължимите към държавния бюджет данъчни и осигурителни вноски.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главните искове за основателни. Съществуването на трудово правоотношение между страните през периода 12.04.-01.10.2019 год. е безспорен за страните факт, доказан с представените трудов договор и заповед за прекратяване на трудово правоотношение; между страните не съществува и спор за основанието и размера на процесните главници. Техният размер – за вземанията по чл. 128, т. 2 и по чл. 224, ал. 1, КТ, е установен с приетото експертно заключение, а е и признат от ответника в писмения му отговор. Делото не съдържа данни за плащане на сумите от 271,18 лева и 212,21 лева, поради което исковете са основателни и следва да бъдат уважени, ведно с присъждане на обезщетението по чл. 86, ЗЗД върху трудовото възнаграждение, начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Съдът намира за доказан по основание и иска за обезщетение за забава върху главницата от 271,18 лева за период преди подаване на исковата молба. Срокът за изплащане на трудовото възнаграждение е бил уговорен от страните в т. 1 на трудовия им договор – до 20-о число на месеца, следващ този, за който се дължи сумата. Изложеното мотивира съда да приеме, че забавата на длъжника-АД за изплащане на трудовото възнаграждение за м. септември 2019 год. е настъпила на 21.10. с. г., т. е. той дължи обезщетението по чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 86, ЗЗД за периода 21.10.-19.11.2019 год. В изпълнение задължението си по чл. 162, ГПК съдът изчислява служебно размера на това акцесорно вземане, той възлиза на 2,26 лева, т. е. претенцията следва да бъде частично уважена, а отхвърлена в частите й за горницата до 3,84 лева и за присъждане на обезщетението за забава за периода 01-20.10.2019 год.

Частичната основателност на претенциите налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1, ГПК за присъждане на направените в настоящото производство деловодни разноски, за адвокатско възнаграждение, в съответен размер – 398,70 лева. В полза на ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски от 0,49 лева, която част е съответна на отхвърлената част от претенцията за обезщетение за забава.

Молбата на ответника по чл. 78, ал. 2, ГПК е неоснователна, тъй като не е налице втората кумулативна предпоставка на нормата – с поведението си длъжникът да не е дал повод за предявяване на исковете. Делото не съдържа данни, че ищецът не е дал съдействие на получаване на предлагано му от ответника изпълнение – чл. 95, ЗЗД, нито че ответникът действително е предложил плащане и е поканил насрещната страна да получи сумите, или да посочи друг начин за изпълнение. Трудовият договор между страните не съдържа данни за мястото и начина на плащане на трудовото възнаграждение, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 68, б. „а“, ЗЗД, а ответникът не се е освободил от забавата и чрез законовата възможност по чл. 97, ал. 1, изр. второ, ЗЗД.

В изпълнение разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 и чл. 72, ал. 1, ГПК и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответното АД да плати държавна такса върху уважените искове – 150 лева, както и разноски за вещо лице – 150 лева.

На основание императива на чл. 242, ал. 1, предл. второ, ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частите му относно присъденото трудово възнаграждение и обезщетения за забавеното му плащане.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Престиж Холидейс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „... на основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Н.П.И., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: 271,18 лева – нетно трудово възнаграждение за м. септември 2019 год., 2,26 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 21.10.-19.11.2019 год., и 212,21 лева – нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни от 2019 год., дължими на основание Трудов договор № ... год., прекратен със Заповед № 99/30.09.2019 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 271,18 лева, начиная от подаване на исковата молба – 20.11.2019 год., до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за обезщетение за забава върху главницата от 271,18 лева – в частите му за горницата над 2,26 лева до 3,84 лева и за присъждане на обезщетението за периода 01-20.10.2019 год.

 

ОСЪЖДА „Престиж Холидейс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „...., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Н.П.И., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 398,70 лева.

 

ОСЪЖДА Н.П.И., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Престиж Холидейс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „... деловодни разноски в размер от 0,49 лева.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 78, ал. 2, ГПК на ответника „Престиж Холидейс” АД, ЕИК *********, за осъждане на ищеца Н.П.И., ЕГН **********, да му заплати всички направени деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА „Престиж Холидейс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „... на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС държавна такса в размер от 150 лева.

 

ОСЪЖДА „Престиж Холидейс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „...на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на БсРС разноски в размер от 150 лева.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на настоящото съдебно решение в частите му за присъденото трудово възнаграждение и обезщетения за забавеното му плащане.

 

ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми могат да бъдат преведени по следната банкова сметка *** Н.И. – ....

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ