РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110210749 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на СЛ. СТ. КР. срещу електронен фиш серия К №
4720158, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
В жалбата се оспорва издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен. Поддържа се, че не е индивидуализирано мястото на
нарушението, че е налице противоречие между словесното описание на
нарушението и правната му квалификация по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Сочи се, че в
електронния фиш не е посочена допустимата грешка за техническото
средство. Оспорва се изправността на техническото средство. Изтъква се, че
не е представена снимка на разположението на техническото средство. По
същество се счита, че нарушението не е доказано по несъмнен начин. Оспорва
се правната квалификация по чл. 182, ал. 4 ЗДвП като неправилна. Моли се за
отмяна на обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, депозирана е молба от
адв. Л., в която се излагат съображения по същество и моли за присъждане на
разноски.
1
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.04.2021г. в 08.47 часа с автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1 с № 11743с7 е установено и заснето, че МПС - лек автомобил „Т К” с
ДК № , се движи в гр. София по бул. „Цар Борис III“ № 509 с посока на
движение от с. Владая към ул. „Княжевска“ със скорост от 53 км/ч при
ограничение от 40 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В-26.
Преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1
e одобрен тип средство за измерване видно от удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност до 07.09.2027г..
Мобилната система за контрол на скоростта е преминала последваща
техническа проверка на 1.10.2020г. съгласно съставения протокол № 68-С-
ИСИС/1.10.2020г.
Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартия –
фотоснимка, отразяваща локация, GPS координати, дата, точен час, засечена
скорост от 56 км/ч, разстояние, ограничение на скоростта и регистрационен
номер на МПС.
Видно от протокола за използване на техническото средство СПУКС №
11743с7 е била разположена за използване на 12.04.2021г. в гр. София на бул.
„Цар Борис III“ № 509 с посока на движение на контролираните МПС от с.
Владая към ул. „Княжевска“ при стационарен режим на измерване при
важащо ограничение на скоростта от 40 км/ч за населено място, въведено с
пътен знак В-26, за времето от 07.00 часа до 09.00 часа.
Съгласно справката за регистрация на МПС към посочената дата същото
е собственост на СЛ. СТ. КР..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените по делото писмени доказателства - справка за регистрация
на МПС, заповед № 8121з-931/30.08.16г., протокол за последваща проверка
от 1.10.2020г., удостоверение за одобрен тип, протокол за използване на
автоматизираното техническо средство, ежедневна форма за отчет,
2
извлечение от електронната система на ОПП-СДВР за връчване на
електронния фиш и веществените доказателствени средства – снимка на
заснетия автомобил с конкретно отчетени стойности, снимка на техническото
средство и контролирания участък ведно с пътния знак за ограничение на
скоростта.
Съдът възприема в цялост приобщените по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства и веществените доказателствени средства, които по
еднопосочен и категоричен начин изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка.
Възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт,
който подлежи на обжалване в рамките на преклузивния срок за обжалване,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, макар и не по изложените в нея съображения.
Нормата на чл. 189, ал 4 ЗДвП въвежда облекчена процедура за
санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата,
която дерогира общия принцип за безспорна установеност на авторството на
деянието – наказанието се налага на собственика на автомобила или посочен
от него конкретен извършител.
Законосъобразно е образуването на административнонаказателно
производство въз основа на електронен фиш, когато издаването му е
съобразено с изчерпателно определените условия в чл. 39, ал. 4 ЗАНН,
респективно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно при установяване и заснемане на
административното нарушение е използвано автоматизирано техническо
средство в отсъствие на контролен орган и нарушител.
Атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец, като съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП реквизити. Същият е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като съдържа задължителните реквизити,
изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената
разпоредба, а именно: данни за триториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
3
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото за доброволното й заплащане. По силата на чл. 189, ал.
11 ЗДвП електронният фиш е приравнен по правни последици на наказателно
постановление.
Съдът намира по-голямата част от възраженията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на електронния фиш за неоснователни.
В електронния фиш е конкретизирано мястото на извършване на
нарушението, а именно – гр. София на бул. „Цар Борис“ № 509, посоката на
движение на заснетия автомобил, наказуемата скорост след приспадане на
допустимата грешка, техническото средство, заснело автомобила, с оглед на
което възражението за липса на коректно и пълно описание на нарушението
не е основателно, както и на мястото му на извършване.
Електронният фиш е връчен на собственика на заснетото МПС, който не
е посочил друго лице, което на процесната дата да е управлявало собственото
му МПС, с оглед на което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Доказано е, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, тъй като
МПС – лек автомобил „Т К“ с ДК № , се е движел със скорост над
максимално разрешената. В процесния случай видно от приобщените
доказателства – протокол за използване на техническото средство и снимка на
контролирания участък ведно с поставения знак за ограничение от 40 км/ч,
въведено с пътен знак В-26, доказано се явява наличието на ограничение от
40 км/ч, въведено с пътен знак.
Неоснователно е твърдението, че не е посочена ясно наказуемата
скорост във фиша, като такава е приета 53 км/ч след приспадане на
допустимата грешка на техническото средство, тъй като несъмнено се
установява, че заснетата скорост е 56 км/ч/видно от снимковия материал/, а в
електронния фиш като установена скорост е отразена 53 км/ч след
приспадане на 3% толеранс. С оглед на това и автомобилът се е движел със
скорост, превишаваща максимално допустимата, въведена с пътен знак за
населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От приобщените писмени доказателства е видно, че мобилната система
за контрол на скоростта на МПС е одобрен тип средство за измерване,
преминала последваща проверка за изправност на 1.10.20г., като резултатите
4
от проверката са отразени в протокол № 68-С-ИСИС/1.10.20г., с оглед на
което техническото средство е било изправно към датата на нарушението. С
оглед приобщените писмени доказателства възраженията за техническа
неизправност на средството за измерване са неоснователни.
Веществените доказателствени средства - снимки на инсталираното
техническо средство и на контролирания участък, снимката на заснетия
автомобил и засечената скорост, както и писмените доказателства -протокол
за използване на техническото средство и ежедневна форма за отчет,
допринасят за несъмненото доказване на нарушението, както и за
установяване липсата на допуснати нарушения в процедурата.
Независимо от горното съдът намира издаденият електронен фиш за
незаконосъобразен на едно от посочените в жалбата основания. На
жалбоподателя е ангажирана административнонаказателна отговорност на
основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП, която разпоредба предвижда когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца. В електронния фиш не е посочена конкретната
норма на чл. 182 ЗДвП, обуславяща повторност на нарушението. Само въз
основа на словесното описание на нарушението във фиша може да се
обосновава извод, но не и несъмнен, предвид липсата на пълна правна
квалификация на нарушението, че се касае за твърдяно повторно нарушение
на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП – превишаване в населено място на скоростта от 11
до 20 км/ч. Касае се обаче само за предположение, още повече че във фиша
отсъстват конкретни твърдения за предходното нарушение/конкретен влязъл
в законна сила електронен фиш или наказателно постановление/, обуславящ
повторността и налагане на административно наказание в двоен размер. С
оглед на това съдът счита, че липсата на пълно посочване на правното
основание за налагане на конкретното административно наказание води до
невъзможност на жалбоподателя да се защити, а за съда – до невъзможност да
прецени правилно ли е определен размерът на наказанието, като отделно от
това липсват въведени факти, обуславящи наличието на повторност, като
независимо че се касае за бланка, при отразяване на основанието за налагане
5
на административно наказание следва да бъде посочен и електронният
фиш/наказателното постановление, обуславящи изводите на
административнонаказващия орган за повторност на нарушението.
По изложените съображения атакуваният електронен фиш следва да
бъде отменен.
При този изход на делото и тъй като жалбоподателят е бил
представляван от адвокат в съдебното производство, въззиваемата страна
СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно
представения списък с разноски и договор за правна защита и съдействие,
видно от който сумата 300 лева е заплатена в брой при подписването на
договора.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4720158, издаден от СДВР, с
който на СЛ. СТ. КР. е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП за нарушение на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя СЛ. СТ. КР. 300 лева
разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6