Решение по дело №991/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от В. С. О., подадена чрез адв. И. Г., срещу Решение № 419 от 27.03.2024 г. на Районен съд – Варна (ВРС) по АНД № 5514/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0002164 от 28.09.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна. С процесното НП, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева за извършено нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, във вр. с § 1, т. 2 от ПЗР.

С жалбата се настоява, че решението на ВРС е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложен материалният закон. Сочи се, че не са изложени никакви мотиви за това, защо не са приети за основателни възраженията на наказаното лице, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът е коментирал стара редакция на приложената санкционна норма, а с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. е изменена разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП и новата редакция се отнася само до документи, издавани за превозното средство, каквато картата за квалификация не е. Според касатора в случая е приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, като се сочи, че, от друга страна, е следвало да се наложи наказание на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтП, поради което е налице неправилно приложение на материалния закон. На следващо място се поддържа, че доколкото в хода на проверката е представена карта за квалификация за превоз на товари, относима за категория „С“, а управляваният съчленен състав изисква категория „СЕ“, то съставеният акт е незаконосъобразен като противоречащ на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, във вр. с чл. 2, ал. 1 и във вр. с § 1, т. 2 ПЗР на същата наредба, според които разпоредби „удостоверението за професионална компетентност, издадено за една от категориите превозни средства С, СЕ, C1 или C1E, удостоверява професионалната компетентност на водача за всяка от останалите категории, посочени в тази разпоредба, за която водачът притежава правоспособност за управление на моторно превозно средство“. Касаторът излага и доводи за приложимост на чл. 28, б. „а“ ЗАНН, а именно: нарушението разкрива пренебрежимо ниска степен на обществена опасност и противоправност, т.к. към момента на проверката водачът притежава и представя валидна карта за квалификация, отговаряща на изискванията, като се сочи, че са налице смекчаващи обстоятелства. Искането е да се отмени обжалваният съдебен акт и да се отмени НП, като се претендира присъждането на адвокатско възнаграждение и се възразява да се присъди юрисконсултско възнаграждение на ответника (позовавайки се на т. 1, т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГКТК на ВКС). С писмена защита касаторът поддържа изложените с жалбата доводи и направените искания.

Ответникът – Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна (предвид промяната в структурата на ИА АА, ДВ, бр. 15 от 20.02.2024 г.), с писмено отговор, чрез мл. експерт В. К., поддържа становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение, позовавайки се на Директива 2003/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L 226/2003 г.) Ответникът заявява, че правилно е определена и приложена санкцията по чл. 93 ЗАвтП. В условията на евентуалност се отправя искане за отмяна на решението на РС – Варна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със съответни указания, отнасящи се до преквалификация. Претендира се присъждането в полза на ИА АА на разноски за процесуално представителство. С писмено становище ответникът по касационната жалба изтъква, че независимо от нормата на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 41, всякога следва да бъде издадена карта квалификация, включваща всяка една от съответните категории, което се обосновава с целта и необходимостта от издаване на карта квалификация и нейната удостоверителна функция. Твърди се, че нарушението е доказано и се иска да се остави в сила обжалваният съдебен акт, като се поддържат изложените в отговора по жалбата доводи и искания.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, като прецени доводите на страните, заключението на прокурора и фактите, установени от ВРС от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за него.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от настоящия касатор срещу НП № 23-0002164 от 28.09.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна.

Въззивната инстанция стига до извод, че законосъобразно на касатора е наложена глоба в размер на 2 000 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАПр, предвид установяващото се от доказателствата по делото извършване на нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ.

От фактическа страна ВРС приема, че на 18.08.2023 г., в гр. Варна, подход за пристанища ПЧМВ, Петрол Островна зона и Пристанище Варна-Изток, В. С. О. извършва обществен превоз на товари, като управлява Съчленено ППС Влекач с рег. № [рег. номер] от кат. N3, с прикачено полуремарке с рег. № [рег. номер] от кат. О4, за управлението на което се изисква СУМПС от кат. С + Е, каквото СУМПС водачът притежава от 25.03.2022 г., но не притежава карта за квалификация на водача за съответната категория „С + Е“, което се е потвърждава от справка в информационната система на ИА АА, според която водачът притежава карта квалификация за категория „С“.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, ВРС приема, че НП е издадено от компетентен орган, а в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - НП е издадено в 6-месечния срок, съобразено е с нормата на чл. 57 ЗАНН, нарушението е индивидуализирано в необходимата степен, словесното описание на нарушението кореспондира с посочената административнонаказателна разпоредба.

Направен е извод, че правилно административнонаказващият орган е приел, че е реализирано описаното нарушение и правилно е определена правната квалификация на нарушението – чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, както и приложимата санкционна разпоредба – чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, която предвижда административно наказание в твърд размер. ВРС приема, че не са налице предпоставки за прилагане на нормата на чл. 28 ЗАНН.

Обжалваното решение на ВРС е неправилно.

С основание касаторът настоява, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да извърши пълно, всестранно и обективно разглеждане и анализ на фактите и обстоятелствата, описани в НП спрямо възраженията, изложени в жалбата срещу НП. Действително в случая не са налице изложени мотиви защо не са приети за основателни доводите на наказаното лице за незаконосъобразност на НП, изложени пред въззивната инстанция.

В случая въззивната жалба съдържа доводи, идентични с посочените и в касационната жалба. Обжалваният съдебен акт обаче не съдържа мотиви, обосноваващи неоснователност на изложените от наказаното лице доводи за незаконосъобразност на НП. Липсва произнасяне на въззивната инстанция по възражението на санкционираното лице за неприложимост на разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП в новата й редакция по отношение на документи, различни от изискуемите за превозното средство и за приложимост на чл. 3, ал. 3 ЗАНН. Липсват мотиви в обжалваното решение за неоснователност и по отношение доводите за преквалифициране на деянието по чл. 105, ал. 1 ЗАвтП, както и за несъставомерност на вмененото деяние предвид разписаното в нормата на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ.

По аргумент от чл. 339, ал. 2 НПК, приложим по препращането от нормата на чл. 84 ЗАНН, когато потвърждава НП, въззивната инстанция следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Липсата на мотиви на съда по конкретните възражения не е в съответствие с прогласените в чл. 13 и чл. 14 НПК принципи, а и не може да попълни и критериите за справедлив наказателен процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ.

Изводите на районния съд не се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и изследване на конкретните възражения на санкционираното лице.

Така установеното от касационната инстанция съществено нарушение на съдопроизводствените правила е основание съгласно чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 2 НПК за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва районният съд да обоснове основателността или неоснователността на изложените от настоящия касатор както във въззивната жалба, така и в касационната жалба, доводи за незаконосъобразност на НП.

Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК по разноските, включително и пред настоящата касационна инстанция следва да се произнесе въззивната инстанция при новото разглеждане на делото.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от други пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 419 от 27.03.2021 г. по АНД № 5514/2023 г. на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване.