№ 21636
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20241110126422 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искове, предявени от Д. М.
З. срещу с********А: по чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ - за
установяване на незаконност и отмяна на дисциплинарно наказание
„уволнение”, наложено със Заповед № ССИ24-РД/15-477/25.04.2024 г.; по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „старши инспектор“ при ответника; по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225,
ал.1 КТ - за обезщетение в размер на 11 100 лв. за оставане без работа в
периода от 25.04.2024 г. до 25.10.2024 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба. Твърди се, че ищецът е работила при ответника
по трудов договор на длъжност „Старши инспектор“ в Районен инспекторат
„Младост,, до 25.04.24 г., когато с нарочна Заповед и на основание чл. 188, т. 3
и чл. 195, ал.1 във вр. с чл. 330, чл. 330, ал.2, т.6 и чл. 190, ал.1.,т.4 пр.1 във вр.
с чл. 187, ал.1, т.8, пр.1 КТ и след процедура по чл. 193. ал.1. от КТ й е било
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и на основание чл. 330, ал.2,
т.6 от КТ във вр. с чл. 190, ал.1, т.4, пр.1 от КТ и чл. 7, ал. 3 т. 6 от Правилника
за организацията и дейността на с********а трудовите и правоотношения са и
прекратени.
Според изложеното в исковата молба, ищецът счита за
незаконосъобразно да бъде уволнена въз основа на снети устни обяснения и
видеозапис, във връзка с подаден сигнал. Допълнително като основания за
незаконосъобразност на уволнението ищецът сочи, че не му е дадена
възможност да посочи или представи доказателства в своя защита; не е спазен
1
принципа за еднократност на наказанието; издадената заповед за налагане на
дисциплинарно уволнение не е мотивирана от работодателя; не са съобразени
от работодателя критериите по чл.189 ал 1 от КТ; не е отчетена конкретната
обстановка, при която е извършено нарушението.
От страна на ответника се оспорва исковата молба, като се поддържа,
че дисциплинарното наказание „уволнение“ е законосъобразно наложено.
Твърди се, че видеозаписът е възпроизведен от работодателя пред служителя и
чрез това действие работодателят е запознал ищеца с обстоятелствата, за
които иска обяснения; устните обяснения са снети в присъствие на свидетели.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ищецът З. е заемала длъжността „старши инспектор“
при ответника с********а до уволнението с процесната Заповед № ССИ24-
РД/15-477/25.04.2024 г.
Видно от неоспореното съдържание на заповедта, дисциплинарното
наказание „уволнение” е наложено след получен сигнал с посочен входящ
номер от 23.04.24 г. и предоставен видеозапис от 03.04.24 г. от търговски
обект, стопанисван от фирма „Бакалия 2014“ ООД, и след като работодателят
е изслушал и приел устните обяснения на служителя, обективирани в нарочен
Протокол от 24.04.24 г., за нарушение, квалифицирано като такова по чл.190,
ал. 1, т. 4, предл. 1 („злоупотреба с доверието на работодателя“), от
фактическа страна изразило се в това, че ищецът е взела, без да заплаща,
продукти от проверявания обект с цел да не бъдат предприемани действия за
констатирани от нея нарушения в търговския обект.
Проверката на съда за законосъобразност на уволнението е ограничена
от заявените от ищеца с исковата молба оплаквания за незаконосъобразност
на уволнението. Така съгласно задължителните за съобразяване разяснения,
дадени от ВКС (Решение № 158 от 01.07.2013 г. по гр.д.№ 1008/2012 г. на ІV-
то ГО; Решение № 503 от 05.01.2012 г. по гр.д.№ 44/2011 г. на ІV-то ГО;
решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д.№ 242/2009г. на ІV-то ГО;, постановени
по реда на ч. 290 ГПК), ищецът по иск по чл. 344, ал. 1 КТ за признаване на
уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, като
съдът не може да основе решението си по иск за признаване на незакононност
и отмяна на уволнение на факти, които опорочават уволнението (опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя), но
не са посочени в исковата молба.
Според изложеното в исковата молба, счита се от страна на ищеца, че е
незаконосъобразно да бъде уволнена въз основа на снети устни обяснения и
2
видеозапис, във връзка с подаден сигнал.
В проведеното първо открито съдебно заседание по делото, по повод
заявени от страна на ищеца доказателствени искания /за обстоятелства, които
съдът е намерил, че вероятно съставляват нови или по-конкретни оплаквания
срещу уволнението/, на ищеца е дадена възможност да прецизира
оплакванията си, като с писмена молба да посочи изчерпателно фактическите
и правни съображения, поради които ищецът счита уволнението за
незаконосъобразно.
С молба от 08.10.2024 г. и по повод даденото от съда указание, от
страна на ищеца са развити оплаквания принципни съображения.
В проведеното на 23.10.2024 г. второ и последно открито съдебно
заседание по делото, от името на ищеца процесуалният представител
поддържа, че в депозираната уточнителна молба от 08.10.2024 г. са изложени
„една малка част от фактическите основания. Всички останали фактически
основания се съдържа в протокола на Столичен инспекторат от 24.04.2024
година, където е записано, че на датата 03.04.2024 година в обект, … там /в
Протокола/ е изложена фактическата обстановка…“, като се заявява
становище, че от страна на ищеца са изпълнени указанията на съда „за
правните и фактически основания за незаконосъобразност на уволнението на
Д. З.“.
По повод така заявеното допълнение/уточнение съдът е допълнил
проекта за доклад и след като страните са заявили, че не го оспорват, ведно с
допълнението, изготвения проект за доклад е обявен за окончателен, като в
частта относно основанията за незаконосъобразност на уволнението, които се
твърдят от ищеца и подлежат на разглеждане /в обобщение на изложените в
исковата молба твърдения, както и твърденията в уточнителната молба на
ищеца от 08.10.2024 година/, двете страни са се съгласили, че оплакванията
срещу уволнението са следните:
- не е допустимо да бъде уволняван служител само въз основа на
Сигнал и видеозапис;
- не е дадена възможност на ищеца да посочи или представи
доказателства в своя защита;
- Не е спазен принципа за еднократност на наказанието;
- издадената заповед за налагане на дисциплинарно уволнение не е
мотивирана от работодателя;
-не са съобразени от работодателя критериите по чл.189 ал 1 от КТ;
- не е отчетена конкретната обстановка, при която е извършено
нарушението.
3
Относно оплакванията на ищеца, че не е допустимо да бъде уволняван
служител само въз основа на Сигнал и видеозапис, както и че не е дадена
възможност на ищеца да посочи или представи доказателства в своя защита,
съдът намира следното:
Със задължителната за съобразяване съдебна практика, / решение №
205/08.04.2004 г. по гр. дело № 1235/2002 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение
№ 629/01.11.2010 г. по гр. дело № 279/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС, които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК/ е подчертано, че за
разлика от дисциплинарно производство, уредено в ЗАдв, ЗННД, ЗЧСИ и др.,
производството за налагане на дисциплинарни наказания в КТ не е уредено
като динамичен фактически състав. За да бъде упражнено надлежно
потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение
или да наложи друго дисциплинарно наказание, не е необходимо, но и не е
забранено работодателят да бъде “сезиран” с нарочен акт (жалба, оплакване,
сигнал или друг документ). Работодателят не е длъжен да уведоми работника
за “висящото производство” и да му връчи копие от акта, с който е “сезиран”,
нито да разяснява на служителя, че във връзка със случая е възможно да бъде
наложено дисциплинарно наказание. Същественото е, когато на работодателя
станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина,
работодателят да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези
обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на
дисциплинарното наказание. Събирането и преценката на доказателствата от
работодателя също не е подчинено на правила за публичност,
непосредственост и състезателност.
Законът не предвижда конкретен начин, по който да бъде установено
нарушението на трудовата дисциплина. Дисциплинарно наказание се налага за
„открито”, т.е. установено нарушение. В случая от страна на работодателя в
уволнителната заповед се твърди нарушение, което е открито след получен
Сигнал и видеозапис.
За нарушаване на принципа за еднократност на наказанието, от страна
на ищеца не са изложени конкретни твърдения и съдът не намира
доказателства наложеното на ищеца дисциплинарно наказание да повтаря
друго наложено на ищеца дисциплинарно наказание за нарушаване на
трудовата дисциплина във връзка със случая.
Въпреки ясно даденото от съда указание ищецът да изчерпи
фактическите и правни съображения, поради които счита уволнението за
незаконосъобразно, от страна на ищеца не са изложени конкретни
съображения защо счита, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно
уволнение не е мотивирана от работодателя; защо счита, че не са съобразени
4
от работодателя критериите по чл.189 ал 1 от КТ /работодателят да съобрази
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя/ и че не е била отчетена конкретната
обстановка, при която е извършено нарушението. В заповедта ясно е
посочено, че предвид заеманата от ищеца длъжност на контролен орган, от
страна на работодателя се преценява за недопустимо представляващият го
като контролен орган служител да изнася от проверявания обект продукти, без
да заплати същите, като това уронва престижа на работодателя и поради това
се приема за злоупотреба с доверието на работодателя.
Според чл. 195, ал. 1 ГПК, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. Съдът намира, че процесната заповед е достатъчно пълно мотивирана,
като съдържа посочена датата на нарушението, описани са обстоятелствата,
при които е извършено и в какво се изразява нарушението, както и са
посочени законовите разпореди, които обосновават наказанието от правна
страна, както и вътрешните правила на работодателя.
Съдът е отказал събиране на поисканите от страните гласни и
веществени доказателства /в т.ч. видеозаписа, повод за уволнението/ поради
липса на необходимост. Необходимост от събиране на такива доказателства не
е налице с оглед изложеното по-горе – тъй като не е допустимо съдът да
извършва служебна проверка на законосъобразността на уволнението на
основание, което не е въведено от ищеца в исковата молба, а в случая ищецът
нито в исковата молба, нито в уточнението от 08.10.24 г. отрича да е
извършила действията по описания в заповедта начин, които действия
работодателят е квалифицирал като нарушение на трудовата дисциплина. От
страна на ищеца няма заявена версия за посоченото в заповедта изнасяне на
стока, без ищецът /конкролен орган на обекта/да я заплати, излизане през
задния вход на проверявания обект – които именно действия са възприети от
работодателя чрез видеозаписа като нарушения на трудовата дисциплина.
След като няма оплакване от страна на ищеца, че не е извършила посочените в
заповедта действия и на посоченото място, безпредметно да бъдат слушани
свидетели и да бъде проверяван твърдения видеозапис за достоверност и
съдържание.
Само за пълнота следва да се посочи, че не се спори, че обяснения са
били поискани от работодателя във връзка със случая и са били дадени от
ищеца.
По изложените съображения и тъй като никое от посочените от ищеца
обстоятелства не представлява порок на уволнението, нито води до
незаконосъобразност, съдът намира, че дисциплинарното наказание е
5
законосъобразно наложено, като видът на нарушението /за отхвърляне на
противоправния характер на което ищецът дори не представя своя версия/ е
достатъчно тежко, за да обоснове налагане на предвидената в закона най-
крайна мярка за дисциплинарна отговорност, каквото е дисциплинарното
уволнение.
С оглед неоснователността на предявения главен иск по чл. 344, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ - за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”,
пряко следва извод за неоснователност и на обусловените искове за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за
оставане без работа.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК
основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. М. З. с ЕГН ********** с р е щ у
с********А 0006963271785 искове: по чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ -
за установяване на незаконност и отмяна на дисциплинарно наказание
„уволнение”, наложено със Заповед № ССИ24-РД/15-477/25.04.2024 г.; по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „старши инспектор“ в Районен инспекторат „Младост“; по чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за обезщетение в размер на 11 100 лв. за
оставане без работа в периода от 25.04.2024 г. до 25.10.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба.
ОСЪЖДА Д. М. З. с ЕГН ********** да заплати на с********А
0006963271785 сумата 100 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6