РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Четиринадесети Септември през Две хиляди и Двадесета
година в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от председателя
Чиликов А.Н.Д. 1328 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно
постановление № 24 – 002635 от 27.05.2020 година на Директора на дирекция „
Инспекция по труда „ град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от
наложеното му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се че са
допуснати процесуални нарушения и претендира за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Жалбоподателят редовно
призован не се явява в с.з. и не взема становикще по делото.
Въззиваемата страна чрез
юрисконсулт Мутафова взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да
потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото
доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна
проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в срок и
от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН
съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият
орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за
установено, че жалбоподателят „ ПСК Пътстрой „ ЕООД със седалище град Стара
Загора в качеството си на работодател е разрешил ползването на неплатен отпуск
на Иван Господинов И. от 30.09.2019 г. без да е налице искане от страна на
работника.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на св. Х.М. / актосъставител / ,сигнал
/ жалба /, трудов договор № 28/30.09.2019 г., Заповед № 22/16.12.2019 г.,
отчетна форма / таблица за отчитане явяване и неявяване на работа /.
При така посочената фактическа
обстановка, която се потвърждава по несъмнен и безспорен начин от цитираните
доказателствени средства административно-наказващият
орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 160, ал. 1 КТ и на
основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложил имуществена санкция в размер на
2 000 лева.
Жалбоподателят „ ПСК Пътстрой
„ ЕООД град Стара Загора има качеството на работодател по смисъла на параграф 1
т. 1 от КТ.
Видно от трудовия договор и
отчетните форми различни физически лица в това число и Иван И. са предоставяли
работна сила / наемен труд / за другиго - „ ПСК Пътстрой „ ЕООД в качеството на
работодател с всички елементи от съдържанието на трудовото правоотношение / чл.
66, ал. 1 КТ/. Основание за този извод дават следните обстоятелства : Сключени са трудови договори, отчита
се явяването и неявяването на работа на различни работници / отчетни форми
/,Полагането на наемен труд/предоставянето на работна сила / от страна на работник за работодател –
изпълнявана е трудова функция, Определен характер на работа, трудът се
предоставя от работника възмездно.
Следователно съдът приема,
че се касае за трудови правоотношения между работник и работодател.
Тези правоотношения се
регулират от трудовото законодателство.
В конкретния случай е
установено, че работодателят и жалбоподател в настоящият процес е разрешил ползването
на неплатен отпуск на работник без искане от страна на последния / отчетни
форми, показанията на св. М. /. С това действие жалбоподателят е нарушил 160,
ал. 1 КТ. Издадено е разрешение за ползване на неплатен отпуск на работник без
да е осъществен в пълнота фактическия състав – липсва искане от страна на
работника.
Нарушението по чл. 160,
ал. 1 КТ е от категорията на формалните административни нарушения – в състава
му не са обхванати съставомерни обществено опасни последици, съставомерен
резултат. Същото е било извършено към 30.09.2019 г., когато е разрешен
неплатения отпуск на работника и всички последващи действия не могат да го
заличат.
Следователно съдът
приема, че изложената в обстоятелствената част на наказателното постановление
фактическа обстановка и установена в с.з. съответства на правната квалификация
на административното нарушение по чл. 160, ал. 1 КТ.
При така установеното и
доказано административно нарушение административно-наказващият орган не е имал
алтернатива за приложението на имуществената санкция по чл. 414, ал. 1 КТ.
Същата е наложена при
превес на смекчаващите обстоятелства над минимума.
При индивидуализацията
на имуществената санкция следва да се
отчете, че нарушението е за първи път, а като отегчаващи обществената опасност
на нарушението / засегнати са правата на работниците, които са икономически
по-слабата страна/, обстоятелството, че извършеното нарушение става повод за
неизплащане и на трудово възнаграждение на работника.
На фона на тези
обстоятелства и в съответствие с целите на чл. 12 ЗАНН съдът приема, че
правилно е определена имуществената санкция в близост до минимума при превес на
смекчаващите обстоятелства.
Следователно няма
основание за изменение на наложената имуществена санкция.
Разпоредбата на чл. 415
В изисква отстраняване на допуснатото нарушение и липса на настъпили вреди.
Настоящият казус не е такъв, тъй като не е отстранено допуснатото нарушение/ а
и това е невъзможно/, поради което няма законова възможност за приложение на
смекчената АНО.
Изложените до тук мотиви дават
основание на съда да приеме, че възприетата от административно-наказващият
орган фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното
постановление отговаря на обективната истина и се подкрепя от различни по вид
доказателствени средства –показания на свидетеля, писмени доказателства, АУАН –
които образуват едно хомогенно цяло и доказват фактическата страна на
извършеното административно нарушение.
Няма основания и за
приложение на чл. 28 ЗАНН.
Макар и извършено за
първи път подобни административни нарушения са широко разпространени в страната
и съдебния район.Предварителното искане от страна на работника за ползването на
неплатен отпуск предвидено в чл. 160, ал. 1 КТ е гаранция за охраняване правата
на работника, който е икономически по-слабата страна в трудовото
правоотношение.Извършеното нарушение води и до ограничаване на редица други
права на работника - изплащане на
трудово възнаграждение , осигурителни вноски, обезщетения и т.н.
В този смисъл извършеното
деяние не е с по-ниска степен на обществена опасност и обществената опасност не
е незначителна, а напротив – завишена.Противното би означавало неоправдан
либерализъм, което е в разрез с генералната превенция на чл. 12 ЗАНН.
В обстоятелствената част на
наказателното постановление са изложени всички факти и обстоятелства релевантни
за състава на административното нарушение , с което е удовлетворено изискването
на законодателя в чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.Административното нарушение е
конкретизирано по време, място, начин на извършването му и възраженията в тази
насока са също без основание.Конкретно и ясно е посочено, че нарушението е
извършено на 30.09.2019 г. , а седалището на работодателя, където е издадено
разрешението за ползване на неплатен отпуск респективно, където е извършено административното
нарушение е град Стара Загора.
Наказателното постановление е
издадено от компетентно длъжностно лице.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на атакуваното наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на
изискванията на чл. 57 ЗАНН, правилно е приложен материалният закон, поради което жалбата се явява неоснователна,
а наказателното постановление следва да се потвърди.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24 – 002635 от 27.05.2020 година
на Директора на дирекция „ Инспекция по труда „ град Стара Загора, с което е
наложена имуществени санкции в размер на 2 000 / ДВЕ ХИЛЯДИ / лева на „
ПСК ПЪТСТРОЙ „ Е0ОД град Стара Загора, със седалище и адрес на управление град
Стара Загора,Зона Голеш ,ЕИК № *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: