РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Бургас, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120200129 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Г. С. Г., ЕГН **********, чрез адв.
Д....Б.... от АК-С. сре.....щу НП № 22-0769-003095/24.11.2022 г., издадено от началник на
група в сектор Пътна полиция към ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д....Б.... от
АК-С...., който поддържа жалба и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Ж.....,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.07.2022 г., около 09:20 ч., в гр. Бургас, по ул. П......... срещу магазин „М....., в
посока кръгово кръстовище с ул. Я...К....., при извършена проверка от служители на МВР,
1
било установено, че жалбоподателят управлява т.а. М..... с рег. № ....., собственост на „Г.....“
ЕООД, ЕИК ...... който не е регистриран по надлежния ред. МПС било със служебно
прекратена регистрация на 13.07.2022 г.
За установеното нарушение е съставен срещу жалбоподателя АУАН. Преписката
била изпратена в РП - Бургас, като с постановление от 18.10.2022 г. прокурор при БРП
постановил отказ да се образува досъдебно производство, след което материалите били
върнати отново в МВР - Бургас. На 24.11.2022 г. било издадено и обжалваното в настоящото
производство НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се
оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но
заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и е съобразено с
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН.
В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния
фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателят е управлявал
процесния автомобил, собственост на друго лице, като регистрацията е била прекратена на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя неправилно е било
квалифицирано като нарушение.
За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
процесното нарушение е необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е
знаел, че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация. Съгласно чл. 6 от
ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
2
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Следователно,
за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено виновно от
установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се изключва
възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за
процесното деяние.
Съгласно чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях,
регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно, като това може да
стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредбата - по реда на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от
Наредбата, задължително следва да бъде уведомен собственика на превозното средство от
съответните органи на МВР за тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се
установява, доколкото нищо не сочи противното, че автомобилът е бил с прекратена
регистрация поради липса на гражданска отговорност, но за това действие не е бил
уведомен жалбоподателят.
Предвид изложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като в хода на производството не са
ангажирани доказателства за наличие на виновно извършване на вмененото нарушение,
поради което и атакуваното НП следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 400 лв. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие /л. 4/, съгласно който договореното възнаграждение за
процесуално представителство е 400 лв. Предвид на това, в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят разноските в размер на 400 лв., които да се заплатят от ОД на МВР - Бургас.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-003095/24.11.2022 г., издадено от
началник на група в сектор Пътна полиция към ОД МВР - Бургас, с което за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя Г. С.
Г. са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца.
3
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на жалбоподателя Г. С. Г.,
ЕГН **********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4