Р Е Ш
Е Н И Е
Номер ІV-804 Година
2019, 27 септември гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд,
четвърти въззивен граждански състав,
на двадесет и седми септември година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
Мл.с.ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ……………………..
като разгледа
докладваното от съдия Даниела Михова
гражданско дело № 1438 описа за 2019 година
Производството
е по реда на чл.435, ал.2, т.6, вр.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и е образувано по
жалбата на Р.В.Г. ***, против Постановление за отказ да се прекрати на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнително дело № 800/2011 г. по описа на
ЧСИ Наско Георгиев, рег.№ 802 на КЧСИ.
В
жалбата се твърди, че обжалваното постановление е неправилно, тъй като ЧСИ е
отказал да издаде прекратително постановление, независимо от това, че в
продължение на повече от 2 години по изпълнителното дело не са извършвани
изпълнителни действия. Сочи се, че от 07.11.2011 г., когато по делото е бил
наложен запор върху банковата сметка на длъжницата в „Прокредит банк“,
принудителни действия не са били предприемани в продължение на повече от 2
години, поради което изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона, а
ЧСИ е следвало само да констатира този факт. Цитира се разяснението, дадено в
т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС. Твърди
се, че предприетите след 07.11.2013 г. (към който момент, според жалбоподателката
изпълнителното производство се е прекратило ex lege)
от ЧСИ Георгиев действия – приемане на плащания от длъжницата и предприемане на
принудителни действия – налагане на запори, са нищожни поради настъпилата към
този момент перемпция, както и поради обстоятелството, че принудителните
действия са насочени към несеквестируеми суми.
Претендира
се отмяна на постановлението на ЧСИ, с което е отказано да се прекрати
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и да се приеме за
установено, че на 07.11.2013 г. е настъпила по силата на закона перемпция –
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона.
С
твърдението за тежко здравословно състояние на жалбоподателката и липсата на
финансови средства, е заявено искане за освобождаването й от заплащане на
държавна такса и за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в назначаването
на адв.Г.П. от БАК на основание чл.25, ал.5 от Закона за правната помощ.
На
основание чл.438 от ГПК е заявено и искане за спиране на производството по
изпълнителното дело до произнасянето на съда по жалбата.
Към
жалбата са приложени доказателства във връзка с искането за освобождаване от
заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ чрез назначаване
на адвокат за процесуално представителство на жалбоподателката в настоящото
производство.
Взискателят
по изпълнителното дело и ответник по подадената жалба – „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД гр.Бургас, в законовия срок представя възражение, с което
оспорва жалбата като неоснователна. Посочено е, че от последния наложен запор
през м.септември 2017 г. до подаване на искането за прекратяване на
производството няма изтекли две години, поради което искането, съотв. и
жалбата, са неоснователни. Оспорва се твърдението на жалбоподателката, че
прекратяването на изпълнителното производство настъпва ex lege и се твърди, че това става с нарочен акт от съдебния
изпълнител по искане от длъжника. Претендира се отхвърляне на жалбата.
По
делото са постъпили Мотиви от ЧСИ Наско Георгиев, в които е изложено становище
за неоснователност на жалбата. Изложена е фактология – описани са поисканите от
взискателя и извършени от ЧСИ изпълнителни действия по изпълнителното дело и е
направен извод, че не са налице условията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство.
Жалбата
е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство; в
законовия срок (видно от отразената дата на връчване – 05.08.2019 г. върху
съобщението до длъжницата за постановения отказ за прекратяване на
производството – л.45); против акт на съдебния изпълнител, подлежащ на
обжалване съгласно чл.435, ал.2, т.6, предл.второ от ГПК, поради което съдът я
намира за допустима.
Преди
да се произнесе по съществото на спора, настоящият състав следва да се
произнесе по направените в жалбата искания за освобождаване на жалбоподателката
от заплащане на държавна такса; за предоставяне на правна помощ, изразяваща се
в назначаването на адв.Г.П. от БАК на основание чл.25, ал.5 от Закона за
правната помощ; и за спиране на основание чл.438 от ГПК на производството по
изпълнителното дело до произнасянето на съда по жалбата.
Предпоставките за предоставяне
на правна помощ за процесуално представителство са уредени в разпоредбата на чл.23, ал.1 и сл., вр.чл.21, т.3 от ЗПП, а тези за наличието
на основание за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в
разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК. И в двата случая
преценката за наличието на основание за предоставяне
на правна помощ и освобождаване от такси и разноски, се основава на законово
уредени идентични критерии за съобразяване от компетентния орган, в случая от
сезирания съд, за съобразяване, съответно: доходите на лицето или на неговото
семейство, имуществено състояние, удостоверено с декларация, семейно положение,
здравословно състояние, трудова заетост, възрастта и други обстоятелства.
Искането за освобождаване
на жалбоподателката от заплащане на държавна такса е с правно основание чл.83 от ГПК.
След като се запозна с приложените към
жалбата писмени доказателства, съдът намира искането за основателно. Видно от
представените Декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, жалбоподателката е вдовица, не
полага труд, поради влошеното й здравословно състояние, единствените й доходи
са от получавана пенсия в размер на 223 лв месечно. Жалбоподателката е
декларирала, че притежава 4/6 ид.части от недвижим имот – полумасивно жилище с
площ 50 кв.м. в гр.Бургас, подробно описано в жалбата, и не притежава други
имоти или движими вещи, от които да може да получава приходи. Декларирала е, че
не притежава МПС, ценни книги или дялове в търговски дружества, както и парични
средства по банкови сметки. Декларираните от жалбоподателката обстоятелства се
установяват от представените с жалбата: удостоверение за наследници,
разпореждане от ТП на НОИ гр.Бургас за определяне на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО на наследодателя на
жалбоподателката; експертно решение на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас и 4 бр.епикризи.
Представените от жалбоподателката доказателства, според
настоящия състав установяват, че тя не разполага с достатъчно средства за заплащане
на необходимата за обжалване действието на съдебния изпълнител държавна такса, независимо
от ниския й размер - 25 лв, както и разноските за адвокатска защита.
Ето защо искането за освобождаване от заплащането
на държавна такса е основателно.
По искането по чл.95 от ГПК за предоставяне
на права помощ чрез назначаване на адвокат за процесуално представителство на
жалбоподателката в настоящото производство, съдът намира, че същото е
неоснователно, независимо от посоченото по-горе, че жалбоподателката не разполага
с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.23, ал.1 и 2 от ЗПП, системата
за правна помощ по чл.21, т.3 - процесуално
представителство, обхваща случаите, при които по силата на закон задължително
се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, или
(ал.2) - когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно,
гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на
адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.
Настоящият случай не попада в хипотезата на чл.23, ал.1 от ЗПП, тъй като
настоящото производство не предвижда задължително адвокатска защита. Настоящият
съдебен състав намира, че не е налице и хипотезата на чл.23, ал.2 от ЗПП,
доколкото жалбоподателката вече е подала жалба против отказа на ЧСИ, изложила е
съображенията си по повод обжалваното действие на съдебния изпълнител, ангажирала
е доказателства (приложено е копие от изпълнителното дело), и жалбата й ще се
разгледа в закрито заседание, което не предполага възможност за участие на
процесуален представител на жалбоподателката. Ето защо, искането за
предоставяне на права помощ чрез назначаване на адвокат за процесуално
представителство на жалбоподателката в настоящото производство следва да бъде
оставено без уважение.
На
трето място, с оглед на посоченото по-горе, че съдът намира жалбата за
допустима, т.е.съдът ще се произнесе с акт по същество, и предвид характера на
производството – чл.436, вр.чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, при който чл.437, ал.4,
изр.второ от ГПК, актът на съда не подлежи на обжалване, съдът намира, че с
настоящото произнасяне по жалбата, липсва основание за спиране на
производството по изпълнителното дело до произнасянето на съда по подадената
жалба.
С
оглед заявените твърдения и представените доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Видно от
приложеното изпълнително дело № 20118020400800, същото е образувано на
03.09.2011 г. по молба от взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
гр.Бургас, по представен изпълнителен лист от 18.05.2011 г., издаден по реда на
чл.410 ГПК по ч.гр.д.2985/2011 г. на БРС. В молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е поискал и възложил на ЧСИ извършването на
пълно проучване на имущественото състояние на длъжницата и е възложил на ЧСИ насочване
на принудителното изпълнение чрез извършване на опис на имущество (движими вещи
и недвижими имоти) на длъжницата, възбрана и публична продан на имотите.
На длъжницата
е връчена покана за доброволно изпълнение, получена от дъщеря й на 12.09.2011 г.
На
28.12.2011 г., ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжницата за трудово
възнаграждение от „Бургас Прес“ ООД - работодател на
длъжницата, и от „Прокредит банк (България)“ АД. С Уведомително писмо от
10.11.2011 г. управителят на дружеството е уведомил ЧСИ, че към 10.11.2011 г.
длъжницата не е служител в дружеството.
На 22.10.2014
г. ЧСИ е наложил запор на пенсията на длъжницата в НОИ. С писмо изх.№
94Р-3130-1/29.10.2014 г., ТП на НОИ Бургас е уведомило ЧСИ, че запорът не може
да бъде наложен, тъй като получаваната от длъжницата пенсия (208,66 лв) е под
размера на минималната работна заплата за страната (340 лв към този момент).
На 22.02.2016
г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи, съобщен на длъжника лично на 22.06.2016
г. На 22.02.2016 г. на длъжницата е връчена Призовка за принудително
изпълнение, в която е отразено, че е насрочен опис на имуществото й. По делото
няма данни описът да е бил извършен.
На
11.04.2016 г. длъжницата е заявила писмено, че желае да внася доброволно всеки
месец до 30-то число по 50 лв, които да се разпределят по три изпълнителни дела
образувани в кантората на ЧСИ Наско Георгиев (вкл. Настоящото), по които тя е
длъжник. Длъжницата е внесла доброволно суми по специалната ми сметка на ЧСИ за
трите му дела, на 11.07.2016 г. и на 15.08.2016 г.
На
08.09.2017 г. ЧСИ Н.Георгиев е изпратил запорни съобщения на ОББ АД, Юробанк
България АД, и Първа инвестиционна банка АД, като от трите банки му е
отговорено, че сметките са вече запорирани по други изпълнителни дела и по тях
няма авоари.
На 15.04.2019
г. по сметката на ЧСИ е постъпила сума, събрана от друг ЧСИ по негово
изпълнително дело срещу същия длъжник.
На
01.07.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжницата, с която
тя е поискала да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, поради това, че взискателят по изпълнителното дело за период от
повече от 2 години не е поискал извършване на изпълнителни действия.
Със
съобщение изх.№ 22466/26.07.2019 г., връчено на адв.П. на 05.08.2019 г., ЧСИ
Н.Георгиев е отказал да прекрати делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Съдът
намира обжалваното постановление за неправилно.
От
изброената по-горе фактология се установява, че след налагането на запор върху
вземанията на длъжницата за трудово възнаграждение от „Бургас Прес“ ООД - работодател
на длъжницата, и от „Прокредит банк (България)“ АД - на 28.12.2011 г., до
следващото предприето изпълнително действие – налагане на запор на пенсията на
длъжницата в НОИ на 22.10.2014 г. – период от почти три години, по
изпълнителното дело не са предприемани никакви изпълнителни действия, още
по-малко – такива са искани от взискателя. Нещо повече, в кориците на
изпълнителното дело (копието от него, което е предоставено на съда от ЧСИ),
освен първоначалната молба на взискателя за образуване на изпълнителното дело,
не се съдържа никаква друга молба или искане от взискателя за предприемане на
изпълнителни действия против длъжницата.
Ето защо настоящият състав приема, че в резултат на изтекли
повече от 2 години след налагането на запор върху вземанията на длъжницата от
„Прокредит банк (България)“ АД - на 28.12.2011 г., без по изпълнителното дело
да е имало искане от взискателя за извършване на изпълнителни действия или
такива да са били извършени по инициатива на ЧСИ, изпълнителното производство
се е прекратило на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона. По
повод възражението на взискателя в отговора му на жалбата на длъжницата, че
прекратяването на изпълнителното дело не настъпва по силата на закона, а става
само с нарочен акт на съдебния изпълнител, следва да се отбележи, че настоящият
съдебен състан не споделя това твърдение.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.
10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане, съгласно чл.18 от ЗЧСИ. Взискателят има
задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес,
извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК
по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер.
С така изложените съображения съдът намира подадената жалба
за основателна.
Следва да се добави, че в настоящото производство съдът дължи
произнасяне само по законосъобразността на обжалваното действие, но не и по
валидността, съотв.нищожността на последвалите процесуални действия на съдебния
изпълнител.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА по жалбата на Р.В.Г. ***, Постановление за отказ да
се прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнително дело № 800/2011
г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, рег.№ 802 на КЧСИ, инкорпорирано в Съобщение
изх.№ 22466/26.07.2019 г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев.
На основание чл.83 от ГПК ОСВОБОЖДАВА жалбоподателката Р.В.Г.
*** от заплащане на държавна такса в размер на 25 лв за настоящото
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателката Р.В.Г. *** за предоставяне на правна помощ чрез
назначаване на адвокат за процесуално представителство на жалбоподателката в
настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателката Р.В.Г. *** за спиране на изпълнителното производство
по изп.дело № 800/2011 г. по описа на ЧСИ Наско
Георгиев, рег.№ 802 на КЧСИ, до произнасяне на съда по подадената от жалба.
В частта, с която е оставено без уважение
искането на жалбоподателката за предоставяне на правна помощ, решението (имащо
характера на определение) може да се обжалва с частна жалба пред Бургаски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката.
В останалата си част решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.