Р E Ш
Е Н И Е
№ ………., 27.07.2016 година, град София,
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-20 състав,
на
четвърти юли през две хиляди и шестнадесета година,
в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ : Валентина Ангелова
При
секретаря Е.К.,
след като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1730 по описа на
съда за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 365 и следващите от ГПК.
Образувано е по
искова молба на непълнолетната Б.Б.К., действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Р.Б.К., чрез адвокат Н. ***“ АД с която са
предявени обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Б.Б.К., със
съгласието на своята майка и законен представител Р.Б.К., чрез адвокат Н.Д.,
твърди в исковата молба, че пострадала при ПТП - самокатастрофа на л.а.
„Мерцедес“ с ДКН *****, собственост на К.И.К., управлявано от И.П.К. на
15.08.2014 г., настъпило в гр. Р.. И.П.К. *** с посока към ул. „А.“, било в
тъмната част на денонощието, асфалтът бил мокър и впоследствие на водача била
взета положителна проба за алкохол. К. се движел с 66 км/ч в населено място,
която скорост била и несъобразена с пътните условия, поради което се ударил
челно в крайпътно дърво.
В пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП пътничката в автомобила –
непълнолетната ищца Б.Б.К., претърпяла изключително тежки телесни травми, а
именно: съчетана механична травма с контузия на главата, гръдния кош, таза и
дясното бедро; Тежка мозъчна контузия с множество кръвоизливи в мозъка;
Субарахноидален кръвоизлив (кръвоизлив под меките мозъчни обвивки); Мозъчна
кома; Контузия на гръдния кош, с контузионен бял дроб, двустранен пневмоторакс
(навлизане в гръдните кухини на въздух, повече в дясно); пневмомедиастинум
(навлизане на въздух в средстението); Счупване на десния ацетабулум (стаената
ямка на дясната тазобедрена става); Счупване на дясната бедрена кост. Така
описаните увреди довели, както следва, до :
1. Разстройство на
здравето, опасно за живота поради получената тежка мозъчна контузия, с
описаните кръвоизливи в мозъчното вещество, мозъчната кома, контузията на
белите дробове, двустранната пневмония, навлизането на въздух в гръдните кухини
и средостението в съвкупност и всяко от изброените поотделно;
2. Трайно
затруднение движението на четирите крайника поради описаната квадрипареза;
3. Трайно намаление
на зрението поради описаната пареза на
очния нерв;
4. Трайно
затруднение на речта;
5. Трайно
затруднение движението на долните крайници поради счупването на десния
ацетабулум;
6. Трайно
затруднение движението на десен долен крайник поради счупването на дясната
бедрена кост, които в своята съвкупност представляват тежки телесни повреди,
обусловили постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
В резултат на удара
Б.Б.К. получила тежки травми, останала напълно парализирана.
Сочи, че за
управлявания от делинквента лек автомобил към датата на ПТП имало валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност”с ответното дружество ЗД „Б.И.”
АД по полица № 02114000534883, валидна
от 07.02.2014 г.до 07.02.2015 г. Иска да бъде осъден застрахователя да й
заплати обезщетение за претърпените болки и страдания от ПТП в размер на още
560 000 лева, ведно със законната лихва от 15.08.2014 г. до пълното изплащане
на обезщетението. Претендира сторените
по водене на делото разноски.
В първото съдебно
заседание по делото, по искане на ищцата и при условията на чл. 214 от ГПК, е
допуснато увеличение на така предявения иск от 560 000 на 1 100 000
лева.
В хода на съдебното
дирене, ищцата, чрез пълномощника си по делото, поддържа исковата си претенция,
като пледира за нейното уважаване. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА по представен списък, като сочи,
че същите са в размер на 33530 лева, определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Окончателното си становище по делото излага в молба, вх. №
89069/30.06.2016 г., както и в писмени бележки, вх. № 95449/13.07.2016 г. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение на претендираните от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът ЗД „Б.И.”
АД оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не е налице
застрахователно правоотношение с виновния водач. Смята, че не е налице деликт,
че няма влязла в сила присъда, която да установява да е извършено деянието,
представляващо престъпление от общ характер, във връзка с което се претендира
обезщетението. Евентуално прави възражение за съпричиняване, тъй като ищцата е
пътувала без поставен предпазен колан.
В хода на съдебното
дирене, поддържа заявеното с отговора становище, като пледира за предявените
искове да не бъдат уважавани в пълния предявен размер. Счита, че с оглед
представената в хода на производството влязла в сила присъда спрямо деликвента,
искът се явява частично основателен, но прекомерно завишен по размер. Поддържа
направените възражения за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат,
тъй като ищцата пътувала в управлявания от последния лек автомобил, на предната
дясна седалка, без поставен предпазен колан, като носенето на такъв можело да
ограничи или изключи най-тежката получена от ищцата травма, оставила я пожизнен
инвалид. Претендира разноски по представен списък, като сочи, че са представили
такъв в хода на производството..
Доказателствата по
делото са писмени и гласни, изслушани са заключенията на комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа и допълнителна съдебно-медицинска експертизи.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства
и след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
На основание чл. 300 ГПК не се нуждаят от доказване
виновното противоправно поведение на делинквента и причинната връзка между
причиненото от него ПТП и получените от ищцата травми, доколкото същите са
съставомерен резултат. Тези обстоятелства се установяват от приобщените
към доказателствения материал Присъда от 05.11.2015 г. постановено по НОХД №
117 по описа за 2015 г. на Р.ския районен съд, влязла в сила на 02.03.2016 г.,
и Решение № 16/02.03.2016 г. постановено по ВНОХД № 445/2015 г. на Р.ския
окръжен съд, влязло в сила на 02.03.2016 г. Със същите И.П.К. бил признат за
виновен в това, че на 15.08.2014 г. в гр. Р., на ул. „С.К.“, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 20, ал1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“, като се движел със скорост от
66,6 км/ч и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Б.Б.К., на 17
години, изразяваща се в : Съчетана механична травма с контузия на главата,
гръдния кош, таза и дясното бедро. Тежка мозъчна контузия с множество кръвоизливи
в мозъка. Субарахноидален кръвоизлив (кръвоизлив под меките мозъчни обвивки).
Мозъчна кома. Контузия на гръдния кош, с контузионен бял дроб, двустранен
пневмоторакс (навлизане на въздух в гръдните кухини-повече в дясно),
пневмомедиастинум (навлизане на въздух в средностението). Счупване на десния
ацетабулем (ставната ямка надясната тазобедрена става). Счупване на дясната
бедрена кост, които увреждания довели до : 1. Разстройство на здравето с
временна опасност за живота, поради получената тежка мозъчна контузия с
описаните кръвоизливи в мозъчното вещество, мозъчната кома, контузията на
белите дробове, двустранната пневмония, навлизането на въздух в гръдните кухини
и средностението (двустранен пневмоторакс и пневмомедиастинум) в съвкупност и
всяко от изброените по отделно; 2. Трайно затруднение на движението на четирите
крайника, поради описаната квадрипареза; 3.Трайно намаление на зрението, поради
описаната пареза на очния нерв; 4. Трайно затруднение на речта; 5. Трайно
затруднение на движението на долните крайници поради счупването на десния
ацетабулум (ставната ямка на дясната тазобедрена става); 6 Трайно затруднение
на движението на десния долен крайник, поради счупването на дясната бедрена
кост, които в своята съвкупност обусловили постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота на пострадалата-престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, предложение І във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, като му било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да изтърпи при първоначален
общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от пет години. В решението си Р.ският
окръжен съд правел констатации, че на 15.08.2014 г. в гр. Р., около 23,30 часа,
подсъдимият К. и пострадалата К., след като били заедно в заведението „С.Ц.“,
където всеки от тях консумирал по една бутилка „С.“, тръгнали към жилището на
приятел на подсъдимия, находящо се в района на Водната централа. Пътували с лек
автомобил „Мерцедес 250Д“, с рег. *****, управляван от подсъдимия, а
пострадалата седяла до него на предната седалка. И двамата били без предпазни
колани. Движейки се по ул. „С.К.“, в
близост до магазин „К.М.“, подсъдимият навлязъл в завой. Участъкът от пътя след
завоя бил двупосочен, прав, хоризонтален, с ширина 7,5 м., разделен на две
ленти с непрекъсната линия, осветен от улични лампи. Пътната настилка била от
дребнозърнест асфалт, нормално износена, без повреди и неравности, влажна, с
изсъхнали участъци, след паднал дъжд. Подсъдимият К. управлявал автомобила със
скорост 66,6 км/ч. При навлизане в левия завой, автомобилът поднесъл на дясно. К.
извил волана на ляво, употребил спирачки, но не могъл да овладее автомобила,
който преминал в насрещната лента за движение, качил се върху левия тротоар и
се блъснал челно в масивно липово дърво, разположено пред дом № 13. От удара
автомобила се завъртял по посока на часовниковата стрелка спрямо вертикалната
си ос, след което се ударил със задната си лява част в жилищната сграда и се
установил в спряло положение. Очевидец на станалото била пешеходката О.Д.,
която позвънила на спешен номер 112. Звукът от удара бил възприет и от
свидетелите Н. Н. и Й. Д., които излезли от близкото бистро „Парижки салон“ и
отишли на мястото на произшествието. В предната част на автомобила имало
пламъци, които свидетелят Н. угасил с пожарогасителя, предоставен му от
подсъдимия. Свидетелят Д. отворил предната дясна врата и с помощта на
свидетелят Н. извадил девойката, която
не давала признаци на живот. По късно пристигнал екип на Спешна помощ и я
откарал в МБАЛ „Свети И. ***, където била лекувана до 03.11.2014 г. В следствие
на ПТП пострадалата получила нараняванията, подробно описани в присъдата и
решението, съставляващи в съвкупност постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота на пострадалата.
Между страните не
се спори и относно наличието на валидно застрахователно правоотношение с
ответника, покриващо отговорността на водача на процесния лек автомобил към
датата на реализираното ПТП, като същият факт се установява и от констатациите,
направени в Констативен протокол № рег. № 159/ЗМВ-274/16.08.2014 г.
От представените по
делото медицински документи – епикриза, издадена на ищцата от Отделение по
анестезиология и активно лечение, МБАЛ „Св. И. ***, етапна епикриза и епикриза,
издадена от Отделение по Хирургия, МБАЛ „Св. И. ***, се установява, че след
претърпяното ПТП ищцата постъпила за в тежко състояние, неконтактна в
посоченото медицинско заведение, като за времето от 16 до 18 август 2014 г. тя
била в Отделение по анестезиология и активно лечение, където й била поставена
окончателна диагноза : „Травматичен шок. Съчетана травма-глава, гърди, корем,
долен крайник. Множестро интрацеребрални контузии. САК Пневмоцеле. Контузия на
гръден кош. Контузионен бял дроб, двустранно. Пневмоторакс двустранно.
Пневмомедиастинум. Контузия на корем. Фрактура на ацетабулум в дясно. Фрактура
на бедро в дясно. При приемането си в това отделение тя била в тежко общо
състояние, кома, с неефективно дишане на фона на липсваща протекция на ГДП, с
нестабилна хемодинамика. Пациентката била интубирана в спешно отделение и
включена на ИБВ, предприета била интензивна терапия и мониторинг на
състоянието. Проведени били диагностични и терапевтични процедури. От
отделението била изписана на 18.08.2014 г. и насочена продължаване на лечението
в Отделение по хирургия. Видно от посочените епикризи за лечението на ищцата
били предприети четири оперативни интервенции, съответно на 16.08.2014 г., на
19.08.2014 г., на 25.08.2014 г. и на 12.09.2014 г.
Видно от
представеното по делото експертно решение № 2644/27.11.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ
„Свети И. ***, на ищцата била призната
100 % трайно намалена рабоспособност с чужда помощ за срок от три години до
01.11.2018 г. (за работоспособността и за чуждата помощ), поради това, че
страдала от общо заболяване „Състояние след тежка ЧМТ. Контузия на мозъка-множество
интерцеребрални хематоми. Спастична квадрипареза-тежка. Моторна афазия“ с
водеща диагноза „ Последици от травми на главата“.
Разпитаната по
делото свидетелка В. Б. К., леля на ищцата, чиито показания съдът преценява по
реда на чл. 172 от ГПК и кредитира в цялост, установява, че за станалия
инцидент с племенницата си разбрала от обаждане на своята сестра, която била
силно разстроена, плачела, трудно се разбирало какво казва, но свидетелката от
чутото се убедила, че се е случило нещо сериозно и веднага тръгнала от гр. Б.,
където живеела, за гр. Р., където се намирала ищцата и майка й. Към 2-3 ч. през
нощта, свидетелката била в болницата на Р., където заварила сестра си, много
близки и познати. Сестра й не била в състояние да й обясни какво се е случило,
като й били казали, че ищцата нямала никакви шансове да оцелее през нощта. Не
ги пуснали в ОАИЛ за да видят ищцата. Чак на другия ден, лекарите ги съжалили и
ги пуснали за кратко при нея. Тя не била в съзнание, била в кома и останала в
това състояние два месеца. След това лекарите поддържали ищцата в изкуствена
кома за още половин месец, за да не чувства болките от нараняванията си, и да
не получава гърчове в следствие на тях. Племенницата й била в болница 4-5
месеца. Тя имала множество травми-черепно-мозъчна, стволово увреждане, счупена
бедрена кост, посттравматична пневмония, увреждане на белия дроб, затруднено
дишане. Поради състоянието й и липсата на гаранции, че ще оцелее, операцията на
счупването на бедрената кост се отложила с повече от месец. След това я оперирали и поставили
пирон. След като изписали племенницата й от болницата, им казали, че оттук
нататък всичко е въпрос на рехабилитация и божия намеса. При изписването си, ищцата
имала сонда, чрез която майка й подавала храна на каша. Отделно от това
трахеята й била отворена, като през отвора сестра й изсмуквала чрез апарат храчки,
което било много болезнено, а трябвало да се прави на всеки половин – един час,
24 пъти в денонощието. За ищцата се
грижела сестрата на свидетелката, която в следствие на шока от преживяното
загубила два зъба. Тя била вдовица, бащата на ищцата бил починал, когато тя
била на едногодишна възраст. През първите шест месеца, след инцидента,
свидетелката прекарвала поне три седмици от всеки месец при сестра си и една
седмица в дома си в Бургас, поради което познавала ежедневието й. Сега двете с
ищцата били при нея в Бургас, където се провеждало лечение чрез престой в
барокамера. Сестра й и племенницата й спели на едно легло, тъй като детето не можело
само да промени положението на тялото си, налагало се сестра й да я обръща. Не
можела да се почеше сама, дори не можела да намества храната в устата си с
език, майка й правела това с пръст. Сестра й изцяло поддържала личната хигиена
на ищцата. Б. не можела да говори, но разбирала всичко и ако имала нужда от
нещо, майка й изброявала азбуката, за да се разбере думата, а съответно и
желанието й (смяна на памперс, промяна на положението на тялото и т. н.) Ищцата
правела посещения в барокамера всеки ден, като това се правело, за да се насити
организма й с наситен кислород, който да стимулира клетките на мозъка и тялото.
Минималния брой процедури, които трябвало да направи ищцата били между 1500 и
2000, като според свидетелката те имали благоприятен ефект върху племенницата
й. Никой лекар не се ангажирал с прогноза дали ищцата ще може да ходи отново,
но свидетелката и сестра й знаели, че Турция имало апарат, с който в
продължение на месеци се провеждали процедури и евентуално ищцата можела да
проходи ако проведе същите. Те обаче били скъпи, а до момента те вече били
направили разходи за лечението на ищцата от около 150-200 хиляди лева. Преди
катастрофата ищцата била на 17 г., била добра ученичка, учела в математическа
гимназия, имала много приятели и социални контакти. След катастрофата,
приятелите й искали да продължат контактите с нея, но на ищцата й било трудно
да контактува с тях, страдала емоционално, разстройвала се да види приятелките
си в добро състояние, предвид собственото си здравословно състояние. Тя
страдала предвид състоянието си. Случвало се, когато приятелките й идват,
ищцата да започне да плаче или да буйства, дори близките й се плашели от
състоянието й. Тя иначе не можела да си движи ръцете, но в такива случай някак
си махала с ръце и ги гонела. Предвид това ищцата прекъснала контактите си с
приятелките си и всичките си социални контакти. Сега ищцата не учела и нямало
как да продължи обучението си. Те правили опити за това, но нямало как тя да се
явява на изпити, не можела да пише, можела само да диктува на майка си буква по
буква по описания начин (чрез изброяване на буквите от азбуката).
По делото е
изслушано заключение по допусната комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, което не се оспорва от страните и което съдът приема
като дадено обективно, компетентно и безпристрастно, поради което го възприема
в цялост. От заключението на същото, както и от разпита на вещите лица се
установява, че ищцата като пасажер на
предна дясна седалка претърпяла ПТП с възникнала тежка черепно мозъчна травма и
съчетана гръдна травма и травма на опорно двигателния апарат, причина за което
е претърпяното ПТП. При ищцата настъпила тежка черепномозъчна травма (ЧМТ) с
множество вътремозъчни контузии и кръвоизливи. От КТ на главен мозък от 18.08.2014
г. бил виден малък кръвоизлив в левия слепоочен дял, кръвоизлив в тилния лоб и
в областта на мозъчния ствол. Наличен бил травматичен субарахноиден кръвоизлив
(под паяжинообразната обвивка на мозъка – арахноидеа). Контузионно огнище,
обхващащо челен дял. Дифузна
аксонална увреда
(описана включително
на МРТ изследване от месец 11.2015). Касае се, според вещото
лице, за изключително тежко увреждане на централната нервна система (ЦНС)
със засягане на голямомозъчните хемисфери двустранно, както и мозъчният ствол. Пациентката
била дълго време в коматозно състояние наложило продължително лечение в
Отделение по интензивно лечение и реанимация. Не се е наложило оперативно лечение предвид
липса на мозъчен кръвоизлив със значима големина оказващ компресия на мозъчният
паренхим. Гръдна травма - Контузия на бял дроб двустранно. Двустранен пневмоторакс и
пневмомедиастинум наложил оперативно лечение на 25.08.2014 г. Фрактура на ацетабулум (бедрена
кост) в дясно. Проведено оперативно
лечение на 12.09.2014 в порядък на отложената спешност. Наличието
на съчетана травма допълнително утежнявало и затруднявало възстановителният процес при пациентката и нарушавало възможността за ранна
рехабилитация.
Тежката ЧМТ можела да бъде охарактеризирана, като
изключително тежко нарарняване на
централната нервна система (ЦНС), при което пациента е в
коматозно състояние
(Глазгоу кома скала
<8точки). Смъртността при този тип травма
достига,
според вещото лице, 70% независимо от
проведеното лечение. При пациенти в безсъзнателно състояние лечението се
провежда задължително в Отделение по реанимация и интензивно лечение.При липса
на индикации за оперативно лечение се провежда консервативно-медикаментозно
лечение. Лечението може да продължи от 1 понякога до 6 месеца. При някои
пациенти се развива т.нар.
будна кома, или вегетативно състояние, при което няма реално възстановяване на съзнание при функциониращи задоволително останали органи и системи. Такива
пациенти се обслужват в реанимационни условия изключително дълъг период от време. Провежда се
пасивна рехабилитация
(без възможни
самостоятелни движения на пациента) с оглед профилактика на усложненията. В реанимационни условия се
провежда лечение с противоточни медикаменти (манитол), често се налага
изкуствена белодробна вентилация с висок процент кислород предвид липса на
ефективна дихателна дейност на пациента, антибиотично лечение, ноотропни
медикаменти (подобряващи вижиланса), интравенозни водносолеви
разтвори, глюкозни разтвори, антиконвулсивни медикаменти (противоепилаптични) и др. Провежда са ранна
рехабилитация с оглед често дългият период на залежаване на тези пациенти.
Прогнозата за възстановяване често е песимистична
предвид честият остатъчен неврологичен дефицит - напр. парализа на горни или долни крайници, както тежките
психоорганични промени, които възникват след необратимите травматични промени в
различните части на ЦНС. Що касае гръдната травма възникването на т.нар
пневмоторакс изключително често налага оперативно лечение. Поставя се
аспирационен дренаж с оглед възстановяване на белодробният паренхим. Прогнозата на възстановяване на
гръдната травма е добра. Описаната
фрактура на ацетабулум
(бедрена кост) налага оперативно лечение с цел
остеосинтеза. Прогнозата също е добра. По отношение на наличието на остатъчни
последици при ищцата от получените увреждания, вещото лице сочи, че е налице остатъчна тежка спастична
квадрипареза
(липса на движение в
горни и долни крайници), невъзможна походка,
вертикализация само до седеж, нарушено преглъщане (вероятно свързано с увредата на мозъчният ствол), нарушения в говора - моторна афазия, смутена
артикулация
(изговаряне на думи), увреда на 6-ти черепномозъчен нерв в ляво.
Прогнозата при този тип травма е песимистична предвид високият риск от усложнения,
които неминуемо възникват при залежаване на такива пациенти. Състоянието им
предполага ограничаване на социалните им контакти в обществото, което се
отразява върху психосоциалният статус на пациента и възникват чести депресивни
състояния. Дълготрайната прогноза също е неясна и с висок риск от усложнения и
възможност да фатален изход. В съдебно заседание това вещо лице пояснява, че
белият дроб е с обвивка, която се нарича плевра, като при счупване на ребро и
разкъсване на плеврата се получавало разкъсване на участъци от белия дроб,
навлизал въздух и се получавал пневмоторакс, който водел до колапс на белия
дроб. Тогава било необходимо допълнително лечение на пациента, тъй като той не
можел да диша. Съчетанието на ЧМТ с
гръдна травма било още по-тежко, тъй като за възстановяването си мозъкът се
нуждаел от кислород, който поради наличния пневмоторакс не можел да му бъде
доставен своевременно. По отношение на ПТП, в което пострадала ищцата, същата
експертиза сочи, че то настъпило при следната пътна обстановка – на прав
участък от пътя с двупосочно движение, като пътните платна били разделени с
непрекъсната осева линия. Общата ширина на пътното платно била 7,5 м. с
настилка от асфалт, който към този момент бил мокър. Левия и десния тротоар
били с ширина от 3,2 м., като левия бил с бетонна настилка, а десния – с
тротоарни плочи. Вертикална сигнализация в района ПТП нямало, а хоризонталната
маркировка била непрекъсната осева линия тип М1. Констатациите направени от КАТ
относно пътната обстановка били относно това, че пътуването се осъществявало на
фарове, след дъжд, пътна настилка – асфалт, завой с профил лява крива.
Установените повреди по автомобила били в предната дясна част, заден ляв калник
и предно челно стъкло. В констативния протокол се правели констатации за
наличните деформации по автомобила, наличието на спирачни следи преди удара в
дървото с дължина 12,5 м. Вещото лице сочи като механизъм на ПТП следният такъв
– на прав участък от пътя с двупосочно
движение, след ляв завой, при висока скорост, водача на автомобила, след
употреба на спирачките и мокрото пътно платно, губи контрол върху управлението
му и се отклонява наляво, качва се на тротоара и се удря челно, леко
ексцентрично в дърво. След удара с дървото, автомобила се завърта наляво по
посока на часовниковата стрелка и удря с лява странична част сградата отляво на
дървото, след което се установява в покой. Вещото лице сочи, че ударът настъпил
по дължина на пътното платно на 15,9 м. след ОР (пътен знак на кръстовището на
ул. С.К.“ с ул. „Н.И.“), а по ширина на пътното платно на около 0,8 м. вляво от
пътното платно, считано по посоката на движение на л. а. „Мерцедес 250 Д“ или
извън пътното платно. На мястото на удара имало отразени следи от гуми с
дължина от 12,50 м, и предвид
деформациите по автомобила вещото лице приема, че скоростта на автомобила непосредствено
преди удара в дървото е приблизително 72
км/ч, а скоростта му преди ПТП е 82 км/ч, при което опасната зона за спиране е
84 м. При тези данни вещото лице е категорично, че ударът е бил непредотвратим
за водача, след употребата на спирачките и загуба на контрола върху
управлението. Ударът би бил предотвратим при движение, със скорост, при която
водачът не може да загуби контрол върху управлението и не се налага рязка
употреба на спирачките. Водачът обаче навлязъл в завоя с 82 км/ч при критична
скорост на завоя от 67 км/ч, което наложило употреба на спирачките. Ударът би
бил предотвратим при скорост от 50 км/ч. Като причина за ПТП вещото лице сочи,
че такива са високата скорост на движение на автомобила и рязката употреба на
спирачки и на органите за управление на автомобила в завоя, при което водачът
загубил контрол върху управлението му. По отношение на това, дали пострадалата
пътничка е била с предпазен колан и нейното местонахождение преди ПТП, вещите
лица сочат, че пътничката била на предната дясна седалка, където бил
концентриран челният удар в дървото и била без поставен предпазен колан. Лекият
автомобил „Мерцедес 250 Д“ бил фабрично оборудван с обикновени инерционни
предпазни колани, модел 1990 г. Носеното на предпазен колан би ограничило
директната травма на главата и свободното движение на тялото в купето на
автомобила. Що се касае до гръдната травма уврежданията биха се ограничили при
поставен колан, само при наличието на отворена въздушна възглавница, каквато не
било описано да има в автомобила. Вещите лица сочат също, че при установената
скорост при удара на лекия автомобил в дървото, тялото на пътничката би се
изместило напред и встрани с 60 см., при липсата на поставен предпазен колан. В
съдебно заседание вещите лица изясняват, че при липсата на въздушна възглавница
в автомобила и предвид установените травми на пострадалата, в частност
черепно-мозъчна травма, са приели, че същата е пътувала без поставен предпазен
колан. Движението на тялото би се ограничило, при поставен колан и при отворена въздушна
възглавница. Сочат също, че при челен удар, когато пострадалата е на дясната
предна седалка, тя би могла да се удари и в страничното стъкло, но този удар би
бил с по-нисък интезитет при поставен колан, но не може напълно се изключи
възникването на черепно мозъчна травма.
По делото е
изслушана допълнителна съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не се
оспорва от страните, а съдът приема за дадено обективно, компетентно и
безпристрастно и кредитира в цялост. Съгласно същото в присъдата по НОХД №
117/2015 г. били описани следните травми : Съчетана механична травма с контузия
на главата, гръдния кош, таза и дясното бедро. Тежка мозъчна контузия с
множество кръвоизливи в мозъка. Субарахноидален кръвоизлив (кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки). Мозъчна кома. Контузия на гръдния кош, с контузионен
бял дроб, двустранен пневмоторакс (навлизане на въздух в гръдните кухини-повече
в дясно), пневмомедиастинум (навлизане на въздух в средностението). Счупване на
десния ацетабулем (ставната ямка надясната тазобедрена става). Счупване на
дясната бедрена кост. При тези травми вещото лице сочи, че пациентката е
претърпяла тежка съчетана гръдна и черепномозъчна травма, както и травма на
опорно-двигателния апарат. Според медико-биологичната характеристика на
травмата това съответства на разстройство на здравето с временна опасност за
живота. В следствие от травмата при пострадалата възникнало трайно затруднение
в движението на четирите крайника (квадрипареза), както и нарушение на говора
(афазия). Увредата на 6-ти черепномозъчен нерв води до нарушения,
свързани с двойно виждане и нарушена очна координация. Счупването на десния
ацетабулум и дясната бедрена кост води до допълнително затруднение във
възстановяване на двигателния дефицит при ищцата. При нея, според вещото лице
било налично частично възстановяване, а пълно възстановяване е невъзможно
предвид тежестта на травмата. Възникването на всички тези увреждания довежда до
трайна инвалидизация на пострадалата, нарушавайки двигателните и
интелектуалните й функции, комуникация, социална функция и ролята й на индивид
в обществото. Тя не можела да се
обслужва сама и имала нужда от постоянен придружител. Вещото лице е
категорично, че прогнозата за възстановяване е песимистична, дори невъзможна.
Други относими
доказателства не са ангажирани от страните.
При тази фактическа установеност, съдът
достигна до следните изводи от правна страна :
За
основателността на прекия иск, в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към
датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и
какъв е техният размер. Едновременно с това, в тежест на ответника е да докаже
съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава, доколкото
установяването на последното е основание за намаляването на отговорността на
ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Със задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите застрахователя поема да
носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица на гражданска
отговорност за причинени при управлението или по повод притежаването на МПС на
трети лица имуществени или неимуществени вреди. Съобразно чл. 257, ал. 2 КЗ
застраховани лица по договора за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно
средство на законно основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения
с деликвента договор за застраховка “Гражданска отговорност” за процесния
период и МПС носи отговорност за причинените от него при управлението на същия
автомобил вреди на трети лица.
Размерът на
дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не
повече от договорената застрахователна сума. Съобразно нормата на чл. 266 КЗ минималните
застрахователни суми, за които се сключва застраховката, са за 2000000 лева,
когато се дължат за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт на едно пострадало лице при всяко застрахователно събитие,
и 10000000 лева - за две или повече пострадали лица. Тези "лимити на отговорност", съгласно § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби към КЗ
имат действие след 11 юни 2012 год., като са приложими в процесната хипотеза.
Решаващия състав на
съда при определяне обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
във връзка с нормата на чл. 52 ЗЗД отчетат многобройните получени от ищцата
травми при процесното ПТП, квалифицирани в приложените по делото присъда и
решение като тежка телесна повреда-постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота, остатъчните явления, довели до трайната инвалидизация на
ищцата при загуба на двигателните и интелектуалните й функции, възможност за
комуникация, социалната й функция и всякаква самостоятелност (доколкото тя не
може да се обслужва сама и е изцяло зависима от помощта на околните за
задоволяване на ежедневните си нужди), както и на ролята й на индивид в
обществото, песимистичната прогнозата, че възстановяване е дори невъзможно, наличието на
непредвидими рискове от усложнения и за фатален изход. Всички тези
обстоятелства са в пряка причинна връзка с търпяното увреждане и следва да
бъдат взети в предвид при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
При горните доводи съдът намира, че адекватния размер на обезщетението за
претърпените от ищцата в резултат на процесното ПТП болки и страдания следва да
бъде определен на 800 000 лв.
Предвид нормата на
чл. 223, ал.2 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност”
заплаща обезщетение и за лихвите за забава, когато застрахования отговаря за
тяхното плащане пред застрахованото лице. С оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, когато задължението е за обезщетение за непозволено увреждане – какъвто е
и процесния случай, длъжникът е в забава и без покана, и застрахования
делинквент дължи лихви за забава от датата на деликта 15.08.2014 г.
Ответникът навежда
доводи за съпричиняване
от страна на ищеца на вредоносния резултат, като сочи, че ищцата е пътувала без
предпазен колан, което обективно е улеснило или предпоставило настъпването на
вредите от ПТП. В процесната хипотеза съдът намира така направеното възражение
за основателно и доказано, предвид следното : Съгласно разпоредбата на чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 51
от 2007 г.) (1) от Закона за движение по пътищата „Водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. С разпоредбата
на чл. 137а, ал. 2 от същия закон е предвидена възможност, обезопасителни колани да не се използват
от няколко категории лица - бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява
използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни
крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни
средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили,
когато превозват пътници
в рамките на населеното място, и инструкторите - при управление на автомобила с
учебна цел.
Ищцата не попада в нито една от посочените категории, поради което е имала
вмененото от законодателя задължение да ползва обезопасителен колан. Съобразно
заключението на вещите лица по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, както и разясненията, дадени от тях в съдебно
заседание, процесният лек автомобил, в който е пътувала ищцата бил бил фабрично
оборудван с обикновени инерционни предпазни колани, модел 1990 г. Носеното на
предпазен колан би ограничило директната травма на главата и свободното
движение на тялото в купето на автомобила. Що се касае до гръдната травма
уврежданията биха се ограничили при поставен колан, само при наличието на
отворена въздушна възглавница, каквато не било описано да има в автомобила.
Вещите лица сочат също, че при установената скорост при удара на лекия
автомобил в дървото, тялото на пътничката би се изместило напред и встрани с 60
см., при липсата на поставен предпазен колан. В съдебно заседание вещите лица
изясняват, че при липсата на въздушна възглавница в автомобила и предвид
установените травми на пострадалата, в частност черепно-мозъчна травма, са
приели, че същата е пътувала без поставен предпазен колан. Движението на тялото
би се ограничило, при поставен колан и при отворена въздушна възглавница. Сочат
също, че при челен удар, когато пострадалата е на дясната предна седалка, тя би
могла да се удари и в страничното стъкло, но този удар би бил с по-нисък
интезитет при поставен колан, но не може напълно се изключи възникването на
черепно мозъчна травма. При тези данни, следва да се приеме, че макар да няма
никакво отношение към настъпването на ПТП, при което са получени подробно
описаните по-горе многобройни травми, при правилно поставен предпазен колан тя
е могла да ограничи интензитета на същите или дори да изключи настъпването на
някои от тях. Горното обуславя като единствено възможен извода, че ако тя е
била с предпазен колан травмите й биха били по-малко, респективно – по-леки, а
следователно и, че същата е допринесла за уврежданията, които е получила при
процесното ПТП. При преценка на всички относими обстоятелства, съдът приема, че
това съпричиняване следва да бъде определено на 25 %, като с ¼ следва да
бъде намалена определената сума за обезщетяване на претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
С оглед на така изложеното, искът по чл. 226, ал.1 от КЗ следва да бъде уважен за сумата от 600 000 лв. и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 1 100 000 лв.
По разноските :
Право на разноски
имат и двете страни във връзка с нормата на чл. 78 ГПК съразмерно на
уважената/отхвърлена част на иска, като и двете страни са направили
своевременно искания за присъждането им.
С разпореждане от
20.02.2015 г. ищцата била освободена от внасяне на държавни такси и разноски по
делото, като същата не е сторила такива.
Съдът е сезиран и с
искане на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата. Същото е неоснователно, предвид следното : по
делото са представени пълномощни-листове 12, 40 и 121, които очертават
правомощията на процесуалния представител на ищцата. По делото не е представен
договор за правна защита и съдействие, нито представените пълномощни дават
основания за извод предоставена ли е безплатна правна помощ на ищцата, както и
за причините за това. След като в представените по делото пълномощни не е
посочено никое от основанията по чл. 38 от Закона за адвокатурата за оказана
безплатна правна помощ, то не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение
по този ред. Обстоятелството, че ищцата е освободена от държавна такса по
водене на делото, не рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да
окаже безплатна правна помощ и съдействие и предопределя приложението на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, в какъвто смисъл е и константната
практика на ВКС по аналогични дела. Предвид изложеното, тази претенция на ищцата
следва да се отхвърли като неоснователна.
В полза на
ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 90,91 лева (сторени са разноски в размер на 200
лева). Следва да се отбележи, че сумите, внесени от тази страна като депозит за
разпит на свидетел, не са използвани, като подлежат на връщане, при поискване
от страната, а не следва да бъдат възлагани на другата страна. В настоящето
производство ответникът е бил представляван от надлежно упълномощен
адвокат-пълномощни – лист 34, 35 от делото, както и договор за правна защита и
съдействие от 14.07.2015 г., сключен от ответника с адвокат М.Г. от САК.
Съобразно представения списък сторените разноски от тази страна за процесуално
представителство чрез адвокат М. Г. са в размер на 72000 лева, като се развиват
и доводи за заплащане на договорено адвокатско възнаграждение в размер на 60000
лева, по банков път и при начисляване на ДДС, при което преведената сума била
вече в размер на 67500 лева. Представя и платежно нареждане от 25.03.2016 г.,
удостоверяващо превода на сумата от 67500 лева по сметка на адвокат Г. по
договор за правна защита по настоящето дело. Липсват каквито и да е
доказателства за твърденията на тази страна, че е сторила разноски за
адвокатско възнаграждение на адвокат Г. в посочения в списъка размер.
Представените по делото пълномощни не съдържат уговорки относно договореното
адвокатско възнаграждение, неговия размер и начина му на заплащане. Съгласно представения
договор, било договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
60000 лева. Договорът не съдържа уговорки за заплащане на допълнителни суми,
както и за друг начин, по който да стане плащането, като има характера на
разписка. С оглед изложеното и при липсата на други доказателства, съдът
приема, че именно размерът на адвокатското възнаграждение посочен в този
договор е размерът на разноските, сторени от ответника за процесуалното й
представителство по делото.
Предвид това следва
да бъде разгледано възражението на ищцата по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът приема
същото за основателно. Независимо от емоционалните аспекти, свързани с ниската
възраст на ищцата, актуалното й здравословно състояние и неблагоприятната
прогноза за бъдещето му развитие, настоящето дело не показва особена правна или
фактическа сложност. Налице е значителна по обем практика, включително
задължителна такава по смисъла на чл. 290 от ГПК, които обстоятелство изключва
правната сложност на делото. Липсват и усложнения във връзка с установяване на
заявените от страните фактически
твърдения, като съдебното дирене е приключило след две проведени публични
съдебни заседания, като тези обстоятелства изключват да е налице някаква
особена фактическа сложност на делото. Предвид това разноските на ответника за
процесуалното му представителство, следва да се определят при условията на чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 33530 лева. В тежест на ищцата от тази сума следва
да се възложат 15240,91 лева съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да заплати в полза на съда сумата 24000 лв., представляваща държавна
такса, дължима по уважените срещу ответника искове, както и сумата от 600 лева,
представляваща деловодни разноски.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И. ” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ***********,
на основание чл. 226 КЗ (отменен) да
заплати на Б.Б. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адвокат К.И. Н. от САК, сумата от 600 000 (шестстотин хиляди)
лева –
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”
полица № 02114000534883/07.02.2014 г., валидна до 06.02.2015 г. за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от ПТП на 15.08.2014 г., ведно със законните лихви върху главницата
считано от 15.08.2014 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ за
разликата до пълния предявен размер от 1 100 000 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищцата Б.Б.К. за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА като недоказана, поради което и неоснователна.
ОСЪЖДА Б.Б.
К., ЕГН **********,*** ” АД,
с ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 15331,82 лева – разноски по делото, включително адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И. ” АД, с ЕИК *****, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПКТ, сумата от 24600 лева представляваща дължима държавна такса и
разноски по делото.
НЕЗАВЕРЕН ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :