№ 258
гр. София , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Русалина Димитрова Михайлова (АП-София)
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600495 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 33-та от НПК и е образувано по искане на
осъденото лице А. М. Д., чрез защитника му – адв. К., за възобновяване на наказателните
производства по ВНОХД № 375/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград и по НОХД
№ 265/2019 г. по описа на PC-Сандански. В искането се твърди наличие на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона, както
и несправедливост на наложеното му наказание, представляващи касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, които са и такива за възобновяване на наказателното
производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
1. В подкрепа на твърдението си за неправилно приложение на материалния закон,
защитникът сочи възприета и от двете предходни инстанции фактическа обстановка,
несъответстваща на събраните по делото доказателства, вследствие на неправилният им
анализ, както и липса на доказателства за авторството на деянието, поради което и
присъдата почивала на косвени доказателства - показанията на пострадалия, които били в
разрез с останалите събрани гласни и писмени доказателства. И двете инстанции
немотивирано приели, че от обективна и субективна страна, извършител на
инкриминираното деяние бил именно Д.. Така правото на защита и на конституционно
гарантирания справедлив процес било нарушено.
2. Във връзка с твърдените съществени нарушения на процесуалните правила,
1
защитникът твърди липса на мотиви на постановените съдебни актове. В хода на съдебното
следствие били събрани противоречиви доказателства, които съдът не бил изследвал и не
отговорил мотивирано на въпроса, кои от тях кредитира и кои отхвърля и защо. Не било
отговорено на нито едно направено от защитника възражение. Същото било и с въззивното
решение на ОС-Благоевград, като по този начин въззивната инстанция била нарушила
разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК - съществено процесуално нарушение от категорията
на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр.ал.1 от НПК, тъй като липсата на
мотиви довела до ограничаване правото на участие на подсъдимия и защитника му, като
страни в процеса - да разберат ясно, пълно и безпротиворечиво, каква е съдебната воля, с цел
изграждането на адекватна защита. Нарушенията на чл.348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК от
двете съдебни инстанции, предпоставяли отмяна на атакуваните съдебни актове и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
3. Явната несправедливост на наложеното наказание намирала израз в
несъответствието на наложеното на осъдения Д. наказание, с характера и тежестта на
повдигнатото обвинение, на събраните по делото характеристични данни и най - вече на
целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Защитникът моли за възобновяване на производствата по НОХД № 265/2019 г., на
РС-Сандански и ВНОХД № 375/2020 г. на ОС – Благоевград, отмяна на постановените по
тези дела съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред Софийски апелативен съд, осъденият А. М. Д., редовно
призован, не се явява. Явява се адв. Р. Т., преупълномощена от защитника на осъдения Д. –
адв. К., с изричното съгласие на самия Д., която поддържа искането за възобновяване, като
подробно преповтаря изложените в искането за възобновяване доводи.
Моли за уважаване на искането, отмяна на присъдата на РС- Сандански и решение
на ОС-Благоевград и връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за
неоснователност на искането и моли за неуважаването му. Становището му е, че не са
посочени основанията в нормата на чл.422 от НПК в хипотезата на чл.348 от НПК, като
такива, релевиращи обективни аргументи за възобновяване на наказателното производство.
Според прокурора, мотивите в актовете на първоинстанционният и въззивният съд са
изчерпателни и аргументирани, като е даден недвусмислен отговор на всеки важен за делото
въпрос. Не били установени тенденциозност или превратно тълкуване на приетите факти,
поради което и не били нарушени процесуални права или правила.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите на страните, материалите по
делото и в пределите на правомощията си в настоящото извънредно производство, намери
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, като депозирано в
2
законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК, от правно заинтересована страна. Предмет
на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Постановеното по ВНОХД № 375/2020 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград Решение №
39 от 23.02.2021 г., изменящо Присъда № 282 от 06.02.2020 г., по НОХД № 265/2019 г., на
Районен съд-Сандански е влязло в сила, като не е било проверявано по касационен ред.
Разгледано по същество, искането е основателно, макар и не в контекста на очертаната в
него аргументация.В Районен съд – Сандански е било образувано НОХД № 265 /2019 г., по
внесен обвинителен акт срещу подсъдимия А. М. Д., с обвинение за извършено
престъпление по чл.206, ал.3, пр.1, вр. ал.1 от НК. Производството по това дело е било
финализирано с осъдителна Присъда № 282 от 06.02.2020 година. С тази присъда Районен
съд-Сандански е признал подсъдимия за виновен в това, че на неустановен ден, в средата на
месец февруари 2018 г., в района на мотел „Гарант“, на главен път Е-79, на изхода на
гр.Сандански, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка и
модел „Мерцедес Г 500“ с рег.№ *******, рама № WDB4632361X204666, на стойност 95 000
лева, собственост на Ю. Л. Б. от гр. Сандански, която е владеел, като обсебената вещ е в
големи размери – престъпление по чл.206, ал.3, пр.1, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на
това основание и във вр. с чл.54 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 /три/ години, изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК, е отложено за
срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
А. М. Д. е осъден и да заплати на Ю. Л. Б. от гр.Сандански, обезщетение за
претърпените от деянието имуществени вреди, в размер на 95 000 лева, ведно със законната
лихва от 01.03.2018 г. до окончателното заплащане на сумата, както и сторените от
пострадалия разноски в размер на 600.00 лева, за адвокатско възнаграждение.
В тежест на подсъдимия А. М. Д., са възложени сторените в двете фази на
наказателното производство разноски, възлизащи в общ размер на 132.11 лева, както и
държавни такси в общ размер на 3805 лева – върху размера на уважения граждански иск и за
служебно издаване на изпълнителен лист.
По въззивна жалба на подсъдимия А.Д., е било образувано ВНОХД № 375/2020 г.,
по описа на Окръжен съд-Благоевград, приключило с Решение № 39 от 23.02.2021 г., с което
първоинстанционната присъда е била изменена в гражданскоосъдителната част, като
размера на присъденото на гражданския ищец обезщетение от 95000 лева, е намален на
30000 лева, което е било присъдено в полза на конституираната в хода на въззивното
производство, като гражданския ищец Я. Л. Б., поради настъпило правоприемство в процеса,
като предявения граждански иск до претендирания размер от 95 000 е бил отхвърлен, като
неоснователен. С това решение първоинстанционната присъда е била изменена и в частта
относно изчислената държавна такса върху уважения граждански иск, която е била намалена
от 3800 лева, на 1200 лева. В останалата ѝ част, присъдата е потвърдена.
В това производство преди всичко настоящата инстанция следва да разгледа
оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за да може, във
3
функция на решаването на тези въпроси, да провери правилното приложение на
материалния закон. В мотивите, подкрепящи искането за възобновяване се аргументират
оплаквания, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.т. 1-3 от НПК, които са
предвидени в закона като основания за възобновяване чрез препращането в чл.422, ал.1, т.5
от НПК.
След проверка и анализ на материалите по делото, Софийски апелативен съд
намира, че съдилищата, разгледали делото по същество, са допуснали съществени
процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на осъденото
лице, защото не са предприели необходимите действия за изясняване на обективната истина
по делото.
Повод за образуване на досъдебното производство № 425/2018 г., е бил подадената
от Ю. Л. Б. жалба, до Районна прокуратура – Сандански, против А. М. Д., затова, че в
средата на месец февруари 2018 г., Б. предоставил за временно ползване собствения си
автомобил „Мерцедес Г 500“, с рег.№ ******* на А.Д., с уговорката последният да изпробва
качествата на автомобила за около два месеца, с цел евентуално закупуване на същия. След
изтичане на този период, Б. потърсил Д. по телефона, за да се уточнят дали последният ще
купи автомобила или ще го върне. След първите няколко разговора, в които Д. не дал
категоричен отговор на Б. дали ще купи автомобила, престанал да отговаря на телефонните
повиквания на Б.. На 15.05.2018 г., на Б. била връчена от МВР – Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1030-
000472/09.03.2018 г., по чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП, от която Б. си направил извод, че А. М.
Д. бил предоставил собствения му автомобил на М. А. И. да го управлява. Тъй като И. бил
неправоспособен водач на МПС, принудителната административна мярка по чл.171, т.2а,
б“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, била наложена
на Ю. Л. Б.. При опит на Б. да си вземе автомобила „Мерцедес Г 500“, с рег. № ******* от
Пътна полиция – Пловдив, отговорили му, че автомобила бил върнат на друго лице,
неизвестно за Б., тъй като полицейските служители не били длъжни да връщат автомобила
на собственика му.
На досъдебното производство са разпитани, като свидетели, посочените от Б.
очевидци на предаването на автомобила, както и самият Б.. Независимо от категоричния
отказ на А.Д., при извършените очни ставки, да е познавал Ю. Б. и сочените от него
свидетели, както и въобще да е присъствал на среща в мотел „Гарант“, около средата на
месец февруари 2018 г., от разпита на свидетелите Б. П., Т. А., както и на пострадалия Ю.
Б., е установено, че в средата на месец февруари 2018 г., в мотел „Гарант“, находящ се на
изхода на гр. Сандански, в посока към гр. Благоевград, се е състояла среща между Ю. Б. и
А.Д.; че на тази среща са присъствали и свидетелите П. и А.; че между Б. и Д. била
постигната договорка, последният да вземе предоставения му от Б. лек автомобил
„Мерцедес“, негова собственост, да го ползва за около месец-два и ако му хареса, Д. да го
закупи за сумата от 30000 лева; че след като Б. предал на Д. лекият автомобил, заедно с един
4
ключ и всички документи /голям и малък талон и застраховка за колата/, са се разделили,
като Д. си тръгнал с „Мерцедес“-а, както и, че след тази среща Б. и Д. са провели телефонен
разговор, в който са се разбрали, че Д. ще купи колата, но тъй като в момента нямал пари,
ще плати за около месец – два, а след това Д. бил неоткриваем, защото телефонът му бил
изключен.
На досъдебното производство, в качеството на свидетел е разпитан и М. А. И. –
установеният от служителите на сектор пътна полиция при ОДМВР – Пловдив,
неправоспособен /поради отнето СУМПС/ шофьор, управлявал процесния автомобил на
09.03.2018 година. Този свидетел изрично е заявил, че е взел процесния автомобил /джип/
„Мерцедес Г 500“ от сервиз за ремонт на автомобили, находящ се в кв. „Надежда“, в гр.
София, по указания обаче на лице с имена Т. Б. от гр. Враца, който му казал да каже на
пазача на сервиза, че е дошъл да вземе джипа на Ю. /стр.77 от ДП/. По свидетелските
показания на М. И., този джип бил собственост на Ю. Л.. Свидетелят И. е заявил и, че не
познава лицето А. М. Д..
След тези действия на разследващите органи, на 28.01.2019 г., по ДП № 339 ЗМ –
425/2018 г., с постановление на РП – Сандански за привличане на обвиняем, на А. М. Д. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.206, ал.3, пр.1 от НК, затова, че на неустановен
ден в средата на месец февруари 2018 г., в района на мотел „Гарант“ на главен път Е-79, на
изхода на гр.Сандански, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил
марка и модел „Мерцедес Г 500“, с рег. № *******, рама № WDB4632361X204666, черен на
цвят, на стойност 95000 лева, собственост на Ю. Л. Б. от гр. Сандански, която е владеел,
като обсебената вещ е в големи размери. Това обвинение обаче, е повдигнато при драстични
процесуални нарушения, свързани с правото на обвиняемия да разбере за какво деяние е
привлечен към наказателна отговорност.
Настоящата съдебна инстанция намира, че повдигнатото на А. М. Д., обвинение е в
нарушение и на чл.219, ал.1, вр. чл.13, 14 и чл.107, ал.5 от НПК, тъй като то не се базира на
безспорни и категорични доказателства, установяващи присвоителните действия на
обвиняемия Д. по отношение на автомобила „Мерцедес Г 500“, с рег. № *******.
Съставът на чл.206 от НК предполага противозаконното присвояване на чужда
движима вещ, която деецът владее или пази на правно основание. Присвояването в
доктрината се дефинира като акт на противозаконно юридическо или фактическо
разпореждане с чуждото имущество в свой или чужд интерес. Анализът на диспозицията на
нормата на чл.206 от НК, води до извода, че от обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението „обсебване“ е присвояването, на чуждата вещ, която се намира във
фактическата власт на дееца и то на конкретно правно основание.
Съгласно съдебната практика, изпълнителното деяние на присвояването се изразява
в неправомерното разпореждане, с чуждата вещ, в свой или чужд интерес, което може да
бъде осъществено с фактически или с правни действия. Деецът осъществява престъпния
5
състав на чл.206, ал.1 НК, когато се разпореди като със своя с движимата вещ, предоставена
му от собственика на правно основание, след като разпореждането е осъществено без
знанието и съгласието на собственика на вещта (Р. 330-00-ІІІ). Отчуждаването на вещта от
подсъдимия, който е бил в качеството на владеещ я несобственик, без съгласието на
собственика й, е действие на разпореждане, с което се осъществява съставът на обсебване по
чл.206, ал.1 НК (Р. 235-09-ІІІ). Съгласно Р. 608-91-I, изпълнителното деяние на обсебването
може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне, който обаче
трябва също да е противозаконен.
С оглед формулираното в закона изпълнително деяние, при всички случаи в
постановлението за привличане на обвиняем, както и в обстоятелствената част на
обвинителния акт трябва подробно да е описано естеството на присвоителните действия и те
да са индивидуализирани по време, място, начин на извършване. Простото използване на
термина на закона “присвои” не е достатъчно, защото той трябва да бъде запълнен с
конкретно съдържание. Точно това изискване на закона не е изпълнено от разследващите
органи.
Събраните на досъдебното производство доказателства установяват единствено
предаване владението на процесния автомобил от пострадалия Ю. Б. на обвиняемия А.Д..
Както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие не са събрани
никакви доказателства, установяващи кога, къде и по какъв начин Д. е извършил
присвоителни действия по отношение на процесния автомобил и в какво всъщност се
проявяват те /продажба, отдаване под наем, преотстъпване, отказ от връщане и др./.
Единственият свидетел, който би внесъл яснота относно причината за нахождението на
процесния автомобил /джип/ „Мерцедес Г 500“ в сервиза за ремонт на автомобили, в кв.
„Надежда“, в гр. София, е посоченото от свидетеля М. И. лице Т. А. Б.. От страна на
органите на досъдебното производство обаче, не са направени необходимите усилия за
издирването на Бешков и вземане на свидетелски показания, с цел разкриване на
обективната истина, нарушавайки по този начин разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК. Така, с
повдигнатото на Д. обвинение за обсебване, без да е изяснена напълно фактическата
обстановка и без да са събрани доказателства за всеки един елемент от състава на това
престъпление, е било нарушено правото на защита на обвиняемия, а именно, да научи за
какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства,
защото както в постановлението за привличане на обвиняемия, така и в обвинителния акт, за
да е обезпечено правото на защита на страните в производството, е необходимо да бъдат
формулирани конкретните действия на привлеченото да отговаря лице – в случая
конкретните присвоителни действия, с които се е осъществило обсебването, което в
настоящият случай не е сторено.
Отделно от изложеното, формулираните в постановлението за привличане на
обвиняем, действия на обвиняемия Д., формулирани като обсебване, освен, че са в
противоречие с доказателствата по делото, са и нелогични от правна гледна точка. Това е
6
така, защото след като всички свидетели твърдят, че на неустановен ден в средата на месец
февруари 2018 г., в района на мотел „Гарант“ на главен път Е-79, на изхода на гр.Сандански,
се е състояла срещата между Б. и Д., на която първият доброволно предал владението на
процесния лек автомобил на Д. с уговорката последният да го кара за месец- два - нелогично
е, както от правна, така и от житейска страна, да бъде повдигнато обвинение, че именно по
това време - в средата на месец февруари 2018 г. и именно с акта на предаването на
автомобила от Б. на Д., последният е извършил престъплението „обсебване“, защото Д. все
още не владее вещта, а изрично в нормата на чл.206, ал.1 от НК е посочено, че който
противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за
обсебване.
С внесения в Районен съд – Сандански обвинителен акт, подсъдимият А. М. Д. е
бил предаден на съд за престъпление по чл.206, ал.3, пр.1, във вр. с ал.1 от НК. Това
обвинение обаче, е повдигнато при драстични процесуални нарушения, свързани с правото
на обвиняемия да разбере за какво деяние е привлечен към наказателна отговорност, защото
посочените по-горе процесуални нарушения, свързани със събирането и анализа на
доказателствата по повдигнатото обвинение са били пренесени и в обвинителният акт.
В обстоятелствената част на този процесуален акт, представителят на държавното
обвинение не е посочил конкретните фактически действия на дееца, изразяващи
фактическия състав на присвояването и противоправното разпореждане; конкретните
действия, с които се е изразило осъществяването на изпълнителното деяние „присвояване”,
които обаче, трябва да са инкриминирани, както и да са изводими от събраните по делото
доказателства. Т.е. процесното обвинение не е ясно фактически и юридически формулирано,
с всички необходими признаци на деянието, което е довело до нарушаване правото на
защита, а от там – и до съществено процесуално нарушение.
Повдигнатото с обвинителният акт обвинение на А. М. Д. е затова, че „на
неустановен ден в средата на месец февруари 2018 г., в района на мотел „Гарант“ на главен
път Е-79, на изхода на гр.Сандански, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек
автомобил марка и модел „Мерцедес Г 500“, с рег. № *******, рама №
WDB4632361X204666, на стойност 95000 лева, собственост на Ю. Л. Б. от гр. Сандански,
която е владеел, като обсебената вещ е в големи размери“.
За да обоснове така повдигнатото обвинение, в обстоятелствената част на
обвинителния акт, представителят на държавното обвинение подробно е преразказал
показанията на свидетелите Б., П. и А. от досъдебното производство, относно уговорената и
проведена на неустановен ден в средата на месец февруари 2018 г., среща, между тези лица
и обвиняемият Д.; постигнатата уговорка и предаването на л.а. „Мерцедес Г 500“ от Б. на Д.,
заедно с един контактен ключ и всички документи на автомобила.
Изложената в обстоятелствената част на обвинителният акт фактическа обстановка,
описваща претендираното от държавното обвинение престъпление е, че след тази среща,
7
„след около седмица, св. Б. потърсил обв. Д. по телефона, като при разговора Д. го уверил,
че ще купи автомобила, но в момента няма пари и ще го плати след около месец – два.
Когато този срок изминал, св. Б. опитал отново да се свърже с обв. Д., но установил, че
телефонът му е изключен“. /стр.2 от ОА, стр.3 от СП/.
По-нататък в обстоятелствената част на обвинителният акт /на същата страница/,
прокурорът е преразказал и депозираната до РП-Сандански жалба на Ю. Б., касателно
връчената му ЗППАМ, с която се прекратявала регистрацията на л.а. „Мерцедес Г 500“, за
срок от 6 месеца, тъй като било установено, че на 09.03.2018 г., автомобилът бил управляван
от неправоспособния водач М. И. от гр. София. След този преразказ, прокурорът е
допълнил, че „Тъй като не познавал лице с такова име /М. И./ и след като отново не могъл да
се свърже с обв. Д., св. Б. приел, че автомобилът му е обсебен и подал жалба в РП-
Сандански, където изложил всичко по случая…“
По-нататък в обстоятелствената част на обвинителният акт, с цел обосноваване на
квалифицирания състав на престъплението по чл.206, ал.3, пр.1 от НК – обсебване в големи
размери, прокурорът се е позовал на заключението на приложената по ДП съдебно-
оценителна експертиза.
От този, изложен в обстоятелствената част на обвинителният акт, преразказ, по
никакъв начин не става ясно следното:
На първо място-след като прокурорът поддържа претенция, че на неустановен ден, в
средата на месец февруари 2018 г… обвиняемия Д. противозаконно е присвоил чужда
движима вещ - л.а. „Мерцедес Г 500“, собственост на Б., която владеел, е следвало, както бе
посочено и по-горе в настоящото решение, задължително да установи, попълвайки
същевременно бланкетната норма на чл.206, ал.1 от НК „противозаконно присвои“, какви
точно са присвоителните действия, какъв е механизма на извършването им и кои
обществени отношения засягат, с оглед правилната преценка за наличието или не на
противозаконността на тези действия.
Второ- Никъде в обстоятелствената част на този процесуален акт и дума не е
спомената, защо прокурора приема, че обвиняемият А.Д. е извършил престъплението
именно на неустановен ден, в средата на месец февруари 2018 година, при положение, че
според приложените по делото доказателства, а и според изложените факти в акта, до този
момент, между обвиняемия Д. и свидетеля Б. не само, че не е имало никакви отношения, но
и, че те изобщо не са се познавали.
Трето – На стр.3 от ОА /л.4 от СП/, прокурорът твърди, че „Владението на
автомобила обв. Д. по-късно предал на неустановени при разследването лица, за да се окаже
към 09.03.2018 г. във владението и на неправоспособния свидетел М. И. …“. Това твърдение
на прокурора не отговаря на истината, защото не е подкрепено от нито едно доказателство.
Никъде, в нито едно от приложените по делото доказателства, не са посочени каквито и да
било други действия на Д., освен посочените от разпитаните свидетели – че след като на
8
неустановения ден, в средата на месец февруари 2018 г., Б. му предал автомобила, заедно с
всички документи, Д. си заминал с него. Поради тази причина е невярно и следващото
твърдение на прокурора, че „С тези си действия обв. Д. е манифестирал разпоредителни
действия на собственик, какъвто не бил. Така намиращата се в негово владение чужда вещ, е
била противозаконно присвоена от обвиняемия, а в резултат на неговите действия,
собственикът на вещта св. Б. е бил лишен от възможността да я ползва и да се разпорежда с
нея.“. Освен това, прокурорът изобщо не е конкретизирал, посредством кои свои действия и
кога, Д. е манифестирал разпоредителни действия на собственик и в какво се изразяват тези
разпоредителни действия.
Четвърто-Твърдейки, че от субективна страна, обвиняемият Д. е действал при
форма на вината пряк умисъл, защото „съзнавал, че вещта е чужда, че я е взел да я ползва, с
уговорката да я закупи или да я върне /ако не е доволен/, което не е сторил. Въпреки това се
е разпоредил с вещта, като я е предоставил на други, неустановени при разследването
лица…“, прокурорът отново е отразил неверни факти, тъй като нито едно от доказателствата
не сочи на никакви действия на Д., още по-малко на разпоредителни такива и то конкретно
– предоставяне на автомобила на други, неустановени лица.
Така, в противовес на твърдението на прокурора, че „обвинението се доказва от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства“, според настоящият съдебен
състав, събраните по делото доказателства, подробно описани и в обвинителният акт, по
никакъв начин не подкрепят повдигнатото на А.Д. обвинение за престъпление по чл.206 от
НК.
От всичко изложено се налага извода, че процесният обвинителен акт на РП-
Сандански, е съставен при съществени нарушения на чл.246 от НПК. Те са довели до
повдигане на обвинение съдържащо непреодолими непълноти и противоречия, които не
могат да изпълнят служебните си функции по очертаване на обвинителна теза, с
необходимите предмет и обем на доказване и е изцяло негоден. Така повдигнато
обвинението не може да служи за основание за постановяване на законосъобразна присъда.
Абсолютното нарушение в случая е, че обвинителният акт е съставен по начин,
който го лишава от възможност да изпълни функцията си. Той е неясен, непълен и
противоречив - все обстоятелства, обосноваващи извод за липса на обвинителен акт. Тогава,
какъвто и да е изходът на делото по него - той ще е порочен и недопустим, незащитим откъм
претенциите си да е приложил правилно закона, и като такъв не може да се остави в правния
мир.
В тезата на обвинителния акт, прокурорът не е изпълнил задължението си да
представи на съда ясно и пълно фактическо изложение. Константна е съдебната практика, че
обвинението следва да е ясно и точно формулирано, „за да не поражда каквито и да било
съмнения относно действителната воля на държавното обвинение за фактическите и правни
рамки на повдигнатото обвинение”. (Р – 32 - 2011 – II н.о.)
9
Съгласно практиката на ВКС, наличието на вътрешни противоречия в прокурорския
акт и очевидна липса на корелация между фактическо и юридическо обвинение … при всяко
положение водят до ограничаване правата на обвиняемия в наказателното производство и
съставляват основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза.” (Решение №
421 от 20.10.2009 г. по н. д. № 435/2009 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС, вр. Р.300/92 г. на 1 н. о. на
ВС на РБ, Р37/93 г. на 2 н. о. на ВС и Р143/95 г. на 1 н. о. на ВС на РБ/.
По повод на този обвинителен акт, макар и неотговарящ на всички законови
условия, в Районен съд- Сандански е образувано съдебно производство по НОХД №
265/2019 г. по описа на съда. Първоинстанционният съдебен състав, разгледал
наказателното дело, не е констатирал на разпоредителното заседание, обсъдените пороци в
обвинителния акт и не е упражнил правомощието си по чл.248, ал.1, т.3 от НПК - да
прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора поради наличието на
отстраними съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати на
досъдебното производство, ограничаващи процесуалните права на обвиняемия. Вместо да
процедира в съответствие с разпоредбите на чл.249 и чл.248, ал.1, т.3 от НПК,
първостепенният съд е провел съдебно следствие и съдебни прения по наказателното дело и
е приключил последното с постановяване на осъдителна за подсъдимия А. М. Д. присъда,
която се оказва опорочена, тъй като допуснатите в хода на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения рефлектират върху правилността на крайния съдебен
акт.
На свой ред, първоинстанционният съд е привнесъл в мотивите на присъдата
съдържащите се в обвинителният акт процесуални пороци, като е възприел изцяло
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителният акт. Освен
това, на самостоятелно основание, е допуснал и вътрешни противоречия в мотивите -
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.първо
от НПК. Внимателният преглед на извършената от първоинстанционният съд процесуална
дейност и изложените от него мотиви към присъдата разкриват неточно изпълнение на
задълженията му, като основна съдебна инстанция при решаване на спора. Допуснатите
нарушения на процесуалните правила в съдебната фаза се изразяват в липсата на надлежни,
ясни и безпротиворечиви мотиви към присъдата, които да съдържат съображенията на съда
относно приетите от него за установени фактически констатации, направения от него анализ
на събраните на досъдебното производство и в съдебното следствие доказателствени
източници, дадената от него оценка за годност и достоверност или недостоверност на
конкретните доказателствени материали, направените от него правни изводи при
решаването на спора.
Освен посочените по-горе процесуални нарушения, настоящият съд, установи, че
Районен съд - Сандански е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК, при постановяването на присъдата, която е
постановена в противоречие с чл.305, ал.3 от НПК. Съдът не е изготвил мотивите към
10
присъдата при спазване на изискванията на процесуалната норма на чл.305, ал.3 от НПК.
Тяхното съдържание не е в унисон с процесуалните правила на чл.13, чл.14, ал.1 и чл.107,
ал.5 от НПК. То е непълно, тъй като не са аргументирани убедително изложените в него
фактически и правни изводи. Прочитът на мотивите показва, че преобладаващата част от
съдържанието им е идентично с изложението в обстоятелствената част на обвинителния акт
и със заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена на досъдебното
производство, което поставя под съмнение формирането на лично вътрешно убеждение в
съдебния състав, постановил атакуваната присъда, така както изисква процесуалната
разпоредба на чл.14, ал.1 от НПК.
Настоящият съд констатира и вътрешна противоречивост в мотивите на атакуваната
присъда. Докато в изложената в мотивите фактическа обстановка, РС-Сандански приема
тезата на прокуратурата за присвояването на процесния автомобил от подсъдимия Д.,
като „на тази дата /неустановен ден в средата на месец февруари 2018 г./, той /Д./ е
извършил разпоредителни действия с инкриминираната вещ“, то при изложението на
изводите по правото, РС-Сандански приема, че всъщност „по делото е установено
бездействие от страна на подсъдимия след като взел автомобила от св. Б.“, защото
„съзнателно избягвал контакт с последния“, т.е. бездействието е изразено чрез активното
действие съзнателно избягване на контакт, което е абсурдно.
Друго противоречие в мотивите е, че веднага след извода си за бездействие от
страна на подсъдимия, първоинстанционният съд излага извод, че всъщност „за периода
след като подсъдимия владеел вещта, същият е проявил безучастно поведение“, но това
безучастно поведение съдът обяснява с активни действия на подсъдимия „укрил се от
собственика , не проявил съдействие за връщане на вещта или съответно – за закупуването
“. Веднага след този извод, първоинстанционният съд отново застъпва обвинителната теза,
че подсъдимият е извършил разпоредителни действия, като „владението на автомобила
подс. Д. предал на неустановени по делото лица, за да се окаже същия към 09.03.2018 г. във
владение на неправоспособния водач – св. М. И..“
Количественият обем на мотивите на съдебния акт не може да замести качествените
му характеристики и неговата съответност с процесуалния закон, тогава, когато той не
съдържа обсъждане на фактическите обстоятелства, такива, каквито са били приети за
установени от съда; не съдържа анализ и преценка за допустимост, относимост,
достатъчност и достоверност на доказателствените материали, от които се извеждат
фактическите констатации; не съдържа правни съображения за взетите решения по
въпросите, посочени в чл.301 от НПК, логично изведени от приетата от съда фактология,
съдържа противоречие между изводите по фактите и тези по приложимото право.
Необходимостта от излагане на изрични, ясни и задълбочени съображения по
въпросите, посочени в чл.301 от НПК, изисква в мотивите на съответната присъда да се
съдържа не само формален, но и правно-логически анализ на събраните на досъдебното
производство и в съдебната фаза доказателства. Това позволява на страните да узнаят въз
11
основа на кои доказателствени източници техните твърдения се приемат за установени или
се отхвърлят като неистинни и наред с това гарантира възможността горната съдебна
инстанция да извърши проверка на направената оценка на доказателствените материали
относно тяхната достоверност и правилно тълкуване на съдържанието им, както и да
направи обоснован извод за наличието или липсата на логически или юридически грешки
при осъществяване на дейността по решаване на спора.
По изложените съображения настоящата инстанция заключи, че на досъдебното
производство и в съдебната фаза на процеса са били допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила, коментирани по-горе. Тези нарушения са съществени, тъй
като те ограничават процесуалните права на страните в наказателното производство, както
пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд, който не може да ги отстрани, а
поради липсата на надлежни мотиви не може да провери правилността и справедливостта на
атакуваната присъда и не може да осигури със своя съдебен акт адекватна правна защита на
интересите на страните, най-вече на подсъдимия, инициирал въззивния контрол чрез
защитника си. Съществените процесуални нарушения, допуснати на досъдебното
производство и при съдебното разглеждане на делото от първата инстанция и довели до
накърняване на процесуалните права на страните, представляват основания за отмяна на
съдебния акт от въззивната инстанция и за връщане на делото на първоинстанционният съд
от стадия на разпоредителното заседание, съгласно чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1, вр.
чл.334, т.1 от НПК, стига тези процесуални нарушения да са отстраними. А в случая те са
такива. Липсата на мотиви на проверявания съдебен акт, представлява порок, който е
безусловно основание за отмяна на последния и въззивният съд, в случая Благоевградски
окръжен съд, е следвало да върне делото за ново разглеждане, доколкото същият е от
абсолютните процесуални нарушения и представлява касационно основание по чл.348, ал.3,
т.2, пр. първо от НПК.
При въззивната проверка на присъдата на РС-Сандански, Благоевградски окръжен
съд, вместо да отмени първоинстанционната присъда на основание чл.335, ал.2, във вр. с
чл.348, ал.3 т.2, пр.първо от НПК и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
РС-Сандански, предвид невъзможността за отстраняване на това процесуално нарушение,
поради липса на годен съдебен акт, който да бъде надлежно проверен от него, въззивният
съд е задълбочил този неотстраним порок на присъдата, като изцяло е потвърдил същата в
наказателноосъдителната част. По изложените съображения, потвърдената от
Благоевградски окръжен съд присъда на Районен съд – Сандански, в
наказателноосъдителната част, е незаконосъобразна, поради нарушения на процесуалните
правила, от категорията на съществените - касационно основание по чл.348, ал.3, т.2, пр.
първо от НПК, които са основания за възобновяване на наказателното производство по
чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
С оглед всичко изложено, Софийски апелативен съд, заключи, че искането за
възобновяване на наказателното дело е основателно, макар и не по всички изложени от
12
искателя основания. Констатираните нарушения са допуснати от двете съдебни инстанции,
но тъй като са могли да бъдат отстранени от въззивния съд, който е също инстанция по
фактите, след възобновяването следва да бъде отменено потвърждаващото
първоинстанционната присъда въззивно решение.
Присъдата на Районен съд - Сандански също следва да бъде отменена по реда на
възобновяването и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд,
от стадия на разпоредителното заседание в съдебното производство по делото, за
отстраняване на констатираните на досъдебното производство и при съставянето на
обвинителният акт нарушения.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422,
ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.3, т.1 и ал.1, т.2 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 375/2020 г., на Окръжен съд –
Благоевград и НОХД № 265/2019 г., на Районен съд-Сандански.
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 39 от 23.02.2021 г., постановено по ВНОХД №
375/2020 г., по описа на Окръжен съд - Благоевград, 4-ти въззивен наказателен състав.
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 282 от 06.02.2020 г., постановена по НОХД №
265/2019 г., по описа на Районен съд - Сандански, Н.О. втори състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Сандански, от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13