РЕШЕНИЕ
№ 15807
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело №
20221110153173 по описа за 2022 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
осъдителни главни и евентуални искове по чл.181,ал.1 З*** и по чл.86,ал.1 З***.
В исковата молба пълномощникът на ищеца В. Д. А. твърди, че през периода от
01.10.2019г. до 30.09.2022г., когато доверителят му изпълнявал по служебно
правоотношение като държавен служител различни длъжностти в системата на *** , не
му била осигурявана храна , съответно не му била заплащана левовавата й равностойност
(т.нар. „порциони пари”), каквито му се полагат съгласно чл.181, ал.1 З***, която разпоредба
според ищцовата страна е приложима и за държавните служители по смисъла на
чл.142,ал.1,т.2 З*** , какъвто е бил ищецът през процесния период. Според ищцовата страна
задължен да плати полагащата му се парична равностойност на храната по чл.181,ал.1 З*** е
*** , който е органът по назначаването , а за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. е ****-
*** , където е работил ищеца , тъй като **** е самостоятелно юридичеко лице и директорът
й е второстепен разпоредител с бюджет.
С писмена молба от 23.08.2023г. пълномощникът на ищеца е изменил периода на иска
по чл.86,ал.1 ЗЗД като е примонел началната дата , от която се претендира мораторната
лихва – 28.10.2019г. Изменението на периода на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД е допуснато с
протоколно определение в заседанието на 30.08.2023г.
Окончателното искане на ищеца към съда е да осъди ответника *** да му заплати
левовата равностойност на полагащата му се храна по чл.181,ал.1 З*** за периода от
1
01.10.2019г. до 30.09.2022г с общ размер от 4 320 лв, заедно с мораторната лихва по
чл.86,ал.1 ЗЗД върху тази сума за периода от 28.10.2019г. до 29.09.2022г. в размер на 631,67
лв , както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба –
30.09.2022г. до окончателното плащане и разноските по делото.
Предявени са и евентуалени искове за осъждане на ответника ****-*** да заплати
на ищеца левовата равностойност на полагащата му се храна по чл.181,ал.1 З*** за
периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. с общ размер от 2 160 лв, заедно с мораторната
лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху тази сума за периода от 01.05.2021г. до 29.09.2022г. в размер
на 154,63 лв , както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 30.09.2022г. до окончателното плащане и разноските по делото.
Процесуалното условие за разглеждането на евентуалните искове е отхвърляне на
главните искове в частта им относно вземанията за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г.
поради липса на пасивна легитимация на ответника *** .
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявените
искове. При устните състезания в заседанието на 12.07.2024г. адвокатът на ищеца е
пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът МИНИСТЕРСТВО ***** оспорва исковете видно от изявленията на
пълномощника му в представения на 07.11.2022г. отговор на исковата молба. Оспорва се
пасивната легитимация на *** по предявените искове за част от процесншя период – от
01.04.2021г. до 30.09.2022г., като се обосновава че пасивно легитимирана да отговаря по
претенцията на ищеца за този период е ****, където е работил ищецът. Обосновава се
становище за неоснователност на иска срещу *** и за периода от 01.10.2019г. до
31.03.2021г. , тъй като ищецът не е имал право на храна или левовата й равностйност по
чл.181,ал.1 З*** , защото такива се полагат само на дължавните служители по чл.142,ал.1
,т.1 З*** – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението ,
но не и на държавните служители по чл.142,ал.1,т.2 З*** в общата администрация , какъвто
е бил ищецът.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника *** поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 12.07.2024г.
юрисконсулт на ответника *** е пледирал за отхвърляне на исковете срещу него.
Ответникът ДИРЕКЦИЯ „*******” ПРИ *** оспорва исковете видно от изявленията
на пълномощника му в представения на 07.11.2022г. отговор на исковата молба и в
депозираното на 08.12.2022г. допълнение на отговор на исковата молба. Оспорва се
пасивната легитимация на **** по евентуалните искове , като се твърди , че пасивно
легитимиран да отговаря по тях е *** , тъй като министърът ***** е органът по
назначаването на ищеца. Обосновава се становище за неоснователност на евентуалния иск
срещу **** , тъй като ищецът не е имал право на храна или левовата й равностйност по
чл.181,ал.1 З*** , защото такива се полагат само на дължавните служители по чл.142,ал.1
,т.1 З*** – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението ,
но не и на държавните служители по чл.142,ал.1,т.2 З*** в общата администрация , какъвто
2
е бил ищецът.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника ****-*** поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 12.07.2024г.
юрисконсулт на ответника ****-*** е пледирал за отхвърляне на исковете срещу него.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на ищеца по реда на чл.188 ,ал.1 и ал.2 ГПК намира за установено от
правна и фактическа страна следното :
Относно допустимостта на исковете:
Предявените искове са ДОПУСТИМИ.
Въпреки че , правотношението , от което произтичат претнедираните от ищеца права
, е служебно , тъй като се касае за имуществен спор , исковете са подсъдни на
гражданските съдилища по общия исков ред , а не на административните съдилища – чл.
125 ЗДСл.
С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 12.07. 2024г. , НЕ
СА УВАЖЕНИ исканията на двамата ответници за спиране на настоящото съдебно
производство поради наличието на образувано тълкувателно дело № 1 /2024г. на ОСГК на
ВКС относно основният преюдициален въпрос, касаещ предмета на разглежданите искове ,
тъй като съгласно Тълкувателно решение № 8/2013г. по тълк. дело № 8/2013г. на ОСГТК на
ВКС „при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос
производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на
основание чл.292 ГПК , а не и във въззивната и първата инстанция”.
Относно процесуалния ред за разглеждане на исковете :
Предявените осъдителни искове по чл.181,ал.1 З*** произтичат от служебно
правоотношение между страните и не са сред изброените в чл.310 ГПК, поради което следва
да бъдат разгледани не по реда на чл.310 –чл.317 ГПК , а по общия исков ред.
Относно главните искове по чл.181, ал.1 З*** и чл.86,ал.1 ЗЗД против *** :
Главните искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Относно пасивната процесуална легитимация на ответника *** по исковете за
периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. :
Страните по настоящото дело не спорят относно съществуването на служебното
правоотошение , по силата на което ищецът е изпълнявал през част от процесния период -
от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. длъжността „държавен експерт” в **** -*** , както и относно
плащането на заплатата му от ****-***.
Съгласно чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на
Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя
орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е
съответната длъжност.
Според установената съдебната практика /в този смисъл : решение № 99/03.07.2019 г.
3
по гр.д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 11/27.01.2016 г. по гр.д. № 3330/2015 г. на
ВКС, IV г.о., решение № 470/28.02.2014 г. по гр.д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV г.о. и др./
разпоредбата на чл.61, ал.2 КТ е приложима по аналогия и към служебните
правоотношения по ЗДСл и З*** , възникващи от акт на компетентен орган по
назначението, който е част от състава на едно учреждение, но служебното правоотношение
се създава с друга организационна структура. С оглед на този извод съдебната практика
приема , че при служебни правоотношения , възникващи от акт на *** , задълженията за
плащане на вземанията , касещи изпълнението на служебните функции, възникват за
съответната структура , която е страна по служебното правоотношение , а не за органа
по назначението.
Видно е , че в конкретния случай орган по назначението на ищеца като държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 З*** е Министърът *****, но организационната
структура , в която е заеманата от него длъжност е ****І***, която като разпоредител с
бюджетни средства е задължена към служителя самостоятелно юридическо лице по
чл.37,ал.2 З*** относно плащанията, свързани с изпълнението на службата, в т.ч. и
процесните такива за левовата равностойност на храна. Това означава , че надлежен
ответник по предявените главни осъдителни искове по чл.181ал.1 З*** и по чл.86,ал.1 ЗЗД
за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. следва да бъде **** - ***, а не
Министерството *****.
Следователно *** не е материално-правно легитимирано относно претендираните
от ищеца вземания по чл.181ал.1 З*** и по чл.86,ал.1 ЗЗД за периода от 01.04.2021г. до
30.09.2022г.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото в частта относно главните искове за периода от 01.04.2021г. до
30.09.2022г. не следва да се прекратява , а главните искове по чл.181ал.1 З*** и по
чл.86,ал.1 ЗЗД против *** за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. следва да бъде
отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените главни искове в частта им за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. е
безпредметно да се установява наличието и на останалите. Като неоснователни главните
искове по чл.181ал.1 З*** и по чл.86,ал.1 ЗЗД против *** за периода от 01.04.2021г. до
30.09.2022г. следва да бъде отхвърлени.
Относно основателността на главните искове против ответника *** в частта им за
периода от 01.10.2019г. до 31.03.2021г. :
По делото е безспорно , че през част от процесния период - от 01.10.2019г. до
31.03.2021г. ищецът е изпълнявал по силата на служебно правоотношение длъжности в
системата на *** , т.е. е бил държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.2 З***.
4
Не е спорно , че през този период на ищеца не са начислявани и не са изплащани от
ответника *** суми за храна , чийто размер според ведомствените актове е бил 120 лв
месечно, както и , че не е осигурявана храна за ищеца от ***.
Единственият спорен въпрос между страните по делото е дали за държавните
служители по чл.142,ал.1,т.2 З*** (какъвто е бил ищецът през процесния период) е
приложим чл.181,ал.1 З*** , т.е. дали тези служители имат право на храна , съответно на
левовата равностойност на полагащата им се храна. Според ищеца чл.181,ал.1 З*** е
приложим и за държавните служители по чл.142,ал.1,т.2 З*** и те също имат право на храна
или на левовавата й равностйност. Според ответника чл.181,ал.1 З*** не е приложим за
държавните служители по чл.142,ал.1,т.2 З***. Възраженията на ответника са основателни.
Настоящият съдебен състав възприема становището на установената съдебна практика ,
според което статута на държавните служители по чл.142,ал.1,т.2 З*** (от т.нар. обща
администрация на ***) е различен от този на държавните служител по чл.142,ал.1,т.1 З*** –
полицейски органи , противопожарни органи и органи за защита на населението. Тези
различия в правния статут съответстват на различните функции , които изпълняват двете
групи държавни служители, както и на различните условия , при които ги изпълняват, като :
място на работа, работни смени, риск при изпълнение на задълженията и други. Спрямо
статута на държавните служители по чл.142,ал.1,т.2 З*** (от т.нар. обща администрация на
***) е приложим общият Закон за държавния служител според изричната разпоредба на
чл.142,ал.4 З*** , а за статута на държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 З*** –
полицейски органи , противопожарни органи и органи за защита на населението е приложим
специалният Закон за *** според чл.142,ал.2 З***. Спрямо държавните служители по
чл.142,ал.1,т.2 З*** (от т.нар. обща администрация на ***) се прилагат само отделни
разпоредби на специалния З*** и то само в случаите , в които това е изрично предвидено
в закона. В З*** не е предвидено , че разпоредбата на чл.181,ал.1 З*** (установяваща право
на храна , съответно на левовавата й равностойност) е приложима за държавните служители
по чл.142,ал.1,т.2 З*** (от т.нар. обща администрация на ***).
Поради посочените причини за ищеца не е възникнало право по чл.181, ал.1 З*** през
периода от 01.10.2019г. до 31.03.2021г.
Доколкото претендираното от ищеца вземане по чл.181,ал.1 З*** не съществува през
периода от 01.10.2019г. до 31.03.2021г. , предявеният главен осъдителен иск по чл.181,ал.1
З*** против ответника *** е неоснователен и в частта му относно периода от 01.10.2019г.
до 31.03.2021г. и следва да бъде отхвърлен и в тази му част.
Неоснователен е и главният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД в съответната му част , чиято
основателност е обусловена от иска по чл.181,ал.1 З*** .
Относно евентуалните искове по чл.181, ал.1 З*** и чл.86,ал.1 ЗЗД против ****-***
:
Разглеждането на евентуалните искове е обусловено от осъществяването на
процесуално условие - отхвърлянето на главните искове по чл.181, ал.1 З*** и чл.86,ал.1
ЗЗД против ***в частта им за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. поради липса на
5
процесуална легитимация на ***. Тъй като с настоящото решение тези искове се отхвърлят
в тази им част поради липса на пасивна легитимация на ***, съдът дължи произнасяне
по предявените евентуални искове срещу ответника ****- ***.
Евентуалните искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
През периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. за ищеца не е възникнало право по
чл.181,ал.1 З*** по същите причини , поради които не е възникнало такова право за ищеца и
през предходния период – от 01.10.2019г. до 31.03.2021г., което е обосновано в мотивите на
настоящото решение в частта им относно главните искове против ответника ***, а именно :
защото ищецът е държавен служител по чл.142,ал.1,т.2 З*** и за него З*** се прилага, само
доколкото това е изрично предвидено в самия З*** , а правото по чл.181,ал.1 З*** е
установено само за държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 З*** – полицейски органи и
органи по пожана безопасност и защита на населението, какъвто извод следва от чл.142,ал.4
З***.
Доколкото претендираното от ищеца вземане по чл.181,ал.1 З*** не съществува през
периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. , предявеният евентуален осъдителен иск по
чл.181,ал.1 З*** против ответника **** е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен е и евентуалният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД , чиято основателност е
обусловена от иска по чл.181,ал.1 З*** .
Относно разноските :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са отхвърлени.
На ответниците *** и ****-*** не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като не са
представени доказателства за осъществени от всеки от тях разходи във връзка с настоящото
дело.
Всеки от ответниците *** и ****-*** претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. Вяско от тези искания следва да бъде уважено, тъй
като ответниците , които са юридически лица , са представлявани по настоящото дело от
юрисконсулти. Съдът следва да присъди на всеки ответник полагащото му се
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва да бъде определен според чл.23,т.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ /2006г./ във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ във връзка с чл.78,ал.8 ГПК /редакция– изм. ДВ, бр.8/2017г./ , а именно 50
лв. В останалата част до пълния предявен размер от 200 лв всяка претенция по чл.78,ал.8
ГПК следва да бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД ,68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от В. Д. А. , ЕГН:
**********, град АДРЕС, със съдебен адрес : град АДРЕС, чрез адв. Д. Л., против
МИНИСТЕРСТВО *****, град АДРЕС, обективно съединени главни осъдителни искове :
6
по чл.181, ал.1 З*** за заплащане на сумата от 4 320 лв (четири хиляди триста и двадесет
лева), представляващи левовата равностойност на полагащата му се според ишеца храна
за периода от 01.10.2019г. до 30.09.2022г. по силата на служебното правоотношение , въз
основа на което изпълнявал длъжности в системата на ***, и по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата от
631,67 лв (шестстотин тридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки) , представляваща
мораторната лихва върху главницата за периода от 28.10.2019г. до 29.09.2022г., както и
претенцията за законната лихва върху главницата от датата на предявяне на исковата
молба– 30.09.2022г. до окончателното плащане и разноските по делото.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от В. Д. А. , ЕГН:
**********, град АДРЕС, със съдебен адрес : град АДРЕС, чрез адв. Д. Л., против
ДИРЕКЦИЯ „*******” ПРИ ***, град АДРЕС, обективно съединени евентуални
осъдителни искове : по чл.181, ал.1 З*** за заплащане на сумата от 2 160 лв ( две хиляди
сто ишестдесет лева), представляващи левовата равностойност на полагащата му се
според ишеца храна за периода от 01.04.2021г. до 30.09.2022г. по силата на служебното
правоотношение , въз основа на което изпълнявал длъжности в системата на ***, и по
чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата от 154,63 лв ( сто петдесет и четири лева и шестдесет и три
стотинки), представляваща мораторната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху тази сума за
периода от 01.05.2021г. до 29.09.2022г., както и претенцията за законната лихва върху
главницата от датата на предявяне на исковата молба– 30.09.2022г. до окончателното
плащане и разноските по делото.
ОСЪЖДА В. Д. А. , ЕГН: **********, град АДРЕС, със съдебен адрес : град
АДРЕС, чрез адв. Д. Л., ДА ЗАПЛАТИ на МИНИСТЕРСТВО *****, град АДРЕС, на
основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал. ГПК сумата от 50 лв (петдесет лева),
представляваща полагащото се на ответника юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответника
МИНИСТЕРСТВО ***** до пълния предявен размер от 200 лв (двеста лева).
ОСЪЖДА В. Д. А. , ЕГН: **********, град АДРЕС, със съдебен адрес : град
АДРЕС, чрез адв. Д. Л., ДА ЗАПЛАТИ на ДИРЕКЦИЯ „*******” ПРИ *** град АДРЕС,
на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал. ГПК сумата от 50 лв (петдесет лева),
представляваща полагащото се на ответника юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответника
ДИРЕКЦИЯ „*******” ПРИ *** до пълния предявен размер от 200 лв (двеста лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в 14 -дневен срок от
получаване на съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7