Р Е Ш Е Н И Е
№ ........................
гр. София, 15.06.2021
г.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 5911 по описа за 2020 г. на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 43814 от
18.02.2020 г., постановено по гр. д. № 22131 по описа за 2019 г. на СРС, ГО,
164 състав, е признато за установено по предявените искове по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД, че Ц.В.П. дължи на „Т.С.“
ЕАД следните суми:
- 98,95 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена в периода от 01.02.2016г. до 30.04.2018 г. топлинна
енергия в стопански обект, находящ се в гр. София, ж.к. ********, представляващ
Магазин № 15, собственост на ответника, с която стойност последният се е
обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от
29.01.2019 г. до окончателното погасяване на задължението,
- 22,52 лева, представляваща дължима такса
за услугата „дялово разпределение“, извършена от „Т.С.“ ЕАД в периода от м.06.2016 г. до
м.04.2018 г., за същия стопански обект, представляващ Магазин № 15, собственост
на ответника, с която стойност последният се е обогатил без основание за сметка
на ищеца, ведно със законната лихва от 29.01.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението, за които суми е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2019г. по ч. гр.д. № 5125/2019г.
по описа наСРС, 164 състав.
Недоволен от постановеното решение в така очертаната
част останал ответникът в производството, предвид което депозирал въззивна
жалба срещу съдебния акт, с който предявените срещу него искове са уважени. В
жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението, а също и за необоснованост, доколкото СРС постановил акта си в
противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа се, че предявените
искове са недопустими, а по същество – неоснователни, доколкото с отговора на
исковата молба ответникът оспорил да е потребител на услугите на ищеца, да се
намира в облигационна връзка със същия и да е ползвал топлинна енергия на
адреса на процесния имот, а ищецът не доказал основателността на претенциите си.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна по същата – „Т.С.“ ЕАД.
Софийски градски съд, II-B въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Предмет на инстанционен контрол са предявените за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за стойност на потребена на адреса
на процесния имот топлинна енергия и цена на предоставена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за сумите, за които тези искове за уважени от
първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо - в обжалваната от ответника
част. По същество въззивният съд приема, че решението в обжалваната част е
неправилно, като във връзка с доводите на ответника, релевирани във въззивното
производство, дължи собствен анализ на формираната в хода на съдебното дирене
пред СРС доказателствена съвкупност, както и излагането на свои мотиви по
приложението на закона и основателността на заявените от ищеца претенции.
С оглед правната квалификация на предявените искове
правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните по
спора, следователно доводите за недопустимост на предявения иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК и на постановеното решение не намират опора както в действащите
процесуален и материален закон, а също така и в дейността на съда по
разглеждане на исковете. С доклада по делото съдът е приел, че е сезиран с
претенция, произтичаща от неоснователно обогатяване, като правилно е
разпределил тежестта за същата. За пълнота следва да се посочи, че още в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в
качеството си на заявител „Т.С.“ ЕАД сочи, че извежда предявените по реда на
заповедното производство претенции въз основа на обогатяване на длъжника за сметка
на заявителя.
При иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД спорното
материално право се обуславя от кумулативната даденост на следните
предпоставки: 1) наличие на обогатяване у ответника и обедняване на ищеца, 2)
общ правопораждащ факт, причиняващ едновременно обогатяването и обедняването,
3) липса на основание (конкретен юридически факт) за едновременното настъпване
на обедняването и обогатяването и 4) правен интерес от предявяването на иска,
обусловен от липса на възможност за защита с друг иск. В конкретния случай
посочените предпоставки водят до извода, че в тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с което
ответникът се е обогатил, ползвайки същата и спестявайки дължимата за услугите
цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил задължението си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването
на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба
период, се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т.
3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
От така цитираните разпоредби следва изводът, че за
да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е
необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да
регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на
топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е сключен между страните за
процесния период.
В настоящия случай се твърди, че ответникът е
спестил разходи за доставената и ползвана топлинна енергия за процесния имот,
на който е собственик. В тази връзка съставът на съда приема, че материално
легитимиран да отговаря по предявения иск е този, който е ползвал топлинната
енергия на адреса на процесния имот и който е следвало да заплати цената на
тези услуги, с оглед което е настъпило както обедняването в правната сфера на
ищеца, така и обогатяването в тази на ответника.
Ето защо въззивният съд следва да даде отговор на
въпроса основателни ли са предявените искове, с оглед събраните в
първоинстанционното производство доказателства.
Установено е по делото от приетите от първостепенния
съд писмени доказателства: нотариален акт № 75, том IV, рег. № 8530, дело № 588/2007 г. за учредяване
на право на строеж на нотариус С.Д., рег. № 358 съгласно регистъра на НК, писмо,
изх. № 08-00-499/14.06.2012 г., издадено от ГИС София, протокол № 6 от
14.09.2014 г. за проведено общо събрание на етажните собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. София,
ж.к. „********че ответникът е собственик на процесния магазин № 15, находящ се
в гр. София, ж. к. ********.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил
обаче през исковия период да е ползвал услуги, предоставяни от ищеца на адреса
на процесния имот.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че негова
е тежестта да установи по делото, че през процесния период е доставил топлинна
енергия в процесния търговски обект, както и че ответникът е ползвател на
същата. Тежестта за доказване на правнорелевантните за спора факти е правилно
разпределена, доколкото за да се е обогатил ответникът за сметка на ищеца, по
делото следва да бъде установено при условията на главно доказване, че именно ответникът
е бил ползвател на процесния имот /и на услугите, доставяни от ищеца в същия/ през
периода.
Настоящият състав на съда намира, че от страна на
ищеца, чиято е била тежестта за това, не се установява правнорелевантният факт
на ползване на имота от ответника през периода. В тази връзка не са ангажирани
доказателства, с оглед което и необосновано първият съд е приел, че ответникът
се явява пасивно легитимиран по материалното правоотношение и задължен за
цената на предоставените от ищеца през периода услуги.
Макар от представените по делото писмени
доказателства да се установява правото на собственост върху процесния търговски
обект у ответника, следва да се обърне внимание, че искът е предявен от ищеца на
основание чл. 59 ЗЗД с твърдения, че ответникът не е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди поради липсата на сключен писмен договор с последния
и с оглед липсата на такова качество. Като не е доказал по делото, че ответникът
е ползвал имота през периода, с оглед което ползване ищецът твърди ответникът да
се е обогатил за негова сметка, то и не е изпълнил възложената му с доклада по
реда на чл. 154 ГПК доказателствена тежест.
В конкретния случай доказването на притежавано от ответника
право на собственост върху имота само по себе си не обуславя основателност на
претенцията, доколкото искът не е предявен на договорно основание, а се
претендира вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване поради ползване от
ответника на топлинна енергия на адреса на имота и незаплащане на цената за
същата. Да се приеме, че щом е собственик на имота, то е бил и ползвател на
услуги, предоставяни от ищеца през исковия период, би означавало да се допусне решението
на съда да почива на предположение. Правнорелевантният за спора факт, съставляващ
предпоставка за основателност на претенцията – ползването на имота, не е
установен пълно и главно от страна на ищеца по делото, поради което и исковете
са неоснователни.
С оглед изложеното, неправилно според въззивния съд
СРС е приел, че правото на собственост, притежавано от ответника, е достатъчно,
за да обуслови извод за основателност на предявената претенция с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Поради несъвпадение на изводите на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната от въззивника
ответник част, а предявените искове – отхвърлени.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд
достигна, решението на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта
за разноските, като се отмени в частта, с която такива са възложени в тежест на
ответника за исковото и заповедното производство. В ползва на ответника следва
да се присъди сумата от още 371,43 лева, доколкото в мотивите на решението
/което не е било предмет на инстанционен контрол по реда на чл. 248 ГПК в тази
част/ е прието, че сторените от страната разноски са в общ размер на 600 лева.
За въззивното производство разноски се следват само
на въззивника. Претендираните от страната разноски са в размер на 625 лева /25
лева за заплатена държавна такса и 600 лева за адвокатско възнаграждение,
заплатено в брой на процесуалния представител на въззивника съгласно
направеното отбелязване в договора за правна защита и съдействие, представен по
делото/. Въззиваемият своевременно е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар, сторени от въззивника.
Това възражение съдът намира за основателно, като съобрази ниската фактическа и
правна сложност на делото, обстоятелството, че въззивното производство е
протекло в едно единствено съдебно заседание без събиране на доказателства,
както и че доводите, изложени във въззивната жалба, не съответстват в пълнота
на изложеното в мотивите на обжалвания съдебен акт. Ето защо тези разноски
следва да бъдат намалени до сумата от 300 лева, а в тежест на въззиваемия да се
възложат разноски за тази фаза на производството в общ размер на 325 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 43814 от 18.02.2020 г., постановено
по гр. д. № 22131 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 164 състав, в частта, с която
е признато за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Ц.В.П., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, следните суми:
- 98,95 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена в периода от 01.02.2016 г. до
30.04.2018 г. топлинна енергия в стопански обект, находящ се в гр. София, ж.к. ********,
представляващ Магазин № 15, собственост на ответника, с която стойност
последният се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от 29.01.2019 г. до окончателното погасяване на задължението,
- 22,52 лева,
представляваща дължима такса за услугата „дялово разпределение“, извършена от „Т.С.“
ЕАД в периода от м.06.2016 г. до м.04.2018 г., за същия стопански обект,
представляващ Магазин № 15, собственост на ответника, с която стойност
последният се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от 29.01.2019 . до окончателното погасяване на задължението,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2019г. по ч. гр.д. № 5125/2019г. по
описа на СРС, 164 състав, както и
в частта за разноските, с която Ц.В.П., ЕГН **********, е осъден да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 355,95 лева – разноски в исковото
производство пред СРС, и сумата от 46,43 лева – разноски в производството по
ч.гр.д. № 5125/2019 г. по описа на СРС, 164 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Ц.В.П., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
следните суми:
- 98,95 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена в периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г. топлинна
енергия в стопански обект, находящ се в гр. София, ж.к. ********, представляващ
Магазин № 15, собственост на ответника, с която стойност последният се е
обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от
29.01.2019 г. до окончателното погасяване на задължението,
- 22,52 лева, представляваща дължима такса
за услугата „дялово разпределение“, извършена от „Т.С.“ ЕАД в периода от
м.06.2016 г. до м.04.2018 г. за същия стопански обект, представляващ Магазин №
15, собственост на ответника, с която стойност последният се е обогатил без
основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 29.01.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението, за които суми е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.02.2019г. по ч. гр.д. №
5125/2019г. по описа на СРС, 164 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, да заплати на Ц.В.П., ЕГН **********, сумата от още 371,43
лева, представляваща остатък от разноските за производствата по ч.гр.д. №
5125/2019 г. по описа на СРС, 164 състав, и по гр.д. № 22131/2019 г. по описа
на СРС, 164 състав, както и сумата от 325 лева – разноски за настоящото производство.
Първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Ц.В.П.
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
разликата над сумата от 98,95 лева до пълния предявен размер от 141,52 лева –
стойност на топлинна енергия за периода 01.02.2016 г. – 30.04.2018 г., с правно
основание чл. 86, ал. 1 ГПК за сумата от 29,13 лева - обезщетение за забавено
изпълнение на главницата за топлинна енергия за период на забавата от
31.03.2016 г. до 21.01.2019 г. и за сумата от 3,05 лева - обезщетение за
забавено изпълнение на главницата за такса „Дялово разпределение“ за период на
забавата от 31.07.2016 г. до 31.01.2019 г., е влязло в сила поради необжалването
му.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.