ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1252 26.05.2017 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд ХІV
граждански състав
На
двадесет и шести май две хиляди и седемнадесета година
В
закрито заседание на двадесет и
шести май две хиляди и седемнадесета година година в следния състав:
Председател: Анна Иванова
Членове: Радослав Радев
Десислава
Кацарова
Като разгледа докладваното от съдия Кацарова
гражданско дело № 1192 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278
във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и чл. 262, ал. 3 и чл. 436, ал. 4 от ГПК.
Постъпила е частна жалба
от един от длъжниците по изп.дело №
20158260400395 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, рег. № 826, район на действие
Окръжен съд – Пловдив, а именно „Булборг“ АД, ЕИК *********, против разпореждане на ЧСИ за
връщане на жалба на длъжника с вх.№ 34/ 03.01.2017 г., поради подаването на
същата след изтичане на преклузивния срок, уреден в разпоредбата на чл.436,
ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят счита, че е спазен срокът,
посочен в разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК, поради което и неправилно и
незаконосъобразно е върната жалбата му. Моли разпореждането за връщане на
жалбата да се отмени и частният съдебен изпълнител да бъде задължен да извърши
необходимите процесуални действия по администриране на жалбата.
Ответникът по жалбата - взискателят „Бургойл БГ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалния си представител, е взел становище по нея, като счита същата за
недопустима, а разгледана по същество – за неоснователна. Заявява, че
разпореждането е правилно и законосъобразно. Срокът за обжалване на
постановлението за възлагане е едноседмичен и е започнал да тече на 12.12.2016
г., като е изтекъл на 19.12.2016 г. Жалбата е подадена по куриер на 28.12.2016
г. и е получена на 03.01.2017 г. от ЧСИ Ангелаков – след изтичане на срока. С
оглед изложеното, моли частната жалба да се остави без уважение.
Не са постъпили отговори в предоставения им
срок от останалите страни в изпълнителното производство – длъжниците „Векта“
ООД – в несъстоятелност и П.В.Н..
Постъпили са в изпълнение на разпоредбата на чл. 436, ал.3 от ГПК мотиви на Помощник
- ЧСИ Сава Иванов във връзка с
обжалваното разпореждане, според които жалбата е
неоснователна.
Посочва, че датата на клеймото на куриерската служба на жалбата е 28.12.2016 г.
или съгласно чл.60, ал.4 от ГПК същата се явява просрочена и неподадена в законоустановения
срок. Моли частната жалба да се остави без уважение, а действията на ЧСИ да се
потвърдят като правилни и законосъобразни.
Съдът, след преценка на материалите по
изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, на ответника по жалбата и мотивите на ЧСИ,
намира следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:
Изпълнителното производство е образувано по
молба на взискателя „Бургойл
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, и приложен към нея изпълнителен лист от 05.10.2015 г., издаден въз основа
на Заповед
за изпълнение № 6862/02.10.2015 г. по ч.гр.дело № 12483/ 2015 г. на ПРС, с която длъжникът и настоящ жалбоподател „Булборг“ АД, ЕИК
*********, „Векта“ ООД и П.В.Н. са осъдени да заплатят
солидарно на „Бургойл БГ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1 135 927,13лв. –
главница, представляваща цена на доставени и неплатени горива по договор от
12.11.2014 г., сумата от 46 305,24лв. – неустойка по договора за периода до
30.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.10.2015 г.,
както и разноски в размер на 23644,65лв. – държавна такса и 1800лв. -
адвокатско възнаграждение. С молба от 08.10.2015 г. е представен соченият изпълнителен лист, наред с посочената заповед за изпълнение, с искане да
се образува изпълнително производство. С покани за доброволно изпълнение
длъжниците са поканени да изпълнят доброволно посочените задължения, както и
разноски по изпълнителното дело. Поканите са надлежно връчени на 22.10.2015 г.
на всички длъжници. В хода на изпълнителното производство са извършени
множество изпълнителни действия – запори на вземания на длъжниците от трети
лица, възбрани и публични продажби на техни недвижими имоти.
С Постановление за възлагане на недвижим имот
на основание чл.496 и сл. от ГПК от 06.12.2016 г. съдебният изпълнител обявил
за купувач на недвижими имоти, собственост на жалбоподателя, а именно ПИ с
идентификатор 73242.170.292, ведно с построената в него сграда с изентификатор
73242.170.292.1 и на ПИ с идентификатор 73242.170.232, единственият наддавач в
проведената в периода 29.05.2016 г. – 29.06.2016 г. публична продан, който се
явява и взискател по делото – „Бургойл БГ“ ЕООД, като възложил посочените имоти
на взискателя.
Жалбоподателят, чрез законния си представител
изп.директор П.Н., бил уведомен за изготвеното постановление за възлагане,
както и за възможността за неговото обжалване в едноседмичен срок от
връчването, на 12.12.2016 г., видно от приложеното на л.679 от изпълнителното
дело уведомление.
С жалба, вх. № 34/ 03.01.2017 г., изпратена
по куриер на 28.12.2016 г., видно от представения транспортен етикет, длъжникът
„Булборг“ АД обжалвал постановлението за възлагане като незаконосъобразно.
С процесното разпореждане, изх. № 48/
03.01.2017 г. на ЧСИ Ангелаков, на основание чл.262, ал.2, т.1 от ГПК,
подадената жалба е върната на жалбоподателя като просрочена. Съобщението му е
връчено на 30.01.2017 г., като частната жалба, въз основа на която е образувано
настоящото производство, е подадена в законоустановения срок – на 03.02.2017 г.
в кантората на ЧСИ Ангелаков.
При така установеното съдът намира жалбата за
допустима като подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК вр.
с чл.275, ал.1 от ГПК; изхождаща от легитимирано лице – длъжник; касаеща обжалваемо от
него действие на съдебния изпълнител на основанията по чл. 435 и сл. вр. с чл.262, ал.3 и чл.274 от ГПК. В този смисъл не се възприема възражението на ответника по жалбата, че
същата е недопустима, тъй като не попадала в кръга на обжалваемите актове,
посочени в чл.435 от ГПК. В случая се касае за частна жалба срещу връщане на
жалба срещу действия на ЧСИ, като тя се явява допустима, на основание чл.274,
ал.1, т.1 от ГПК като акт на ЧСИ, преграждащ по – нататъшното развитие на
делото. Обжалването не касае действия на съдебния изпълнител в тесен смисъл,
които подлежат на обжалване само в лимитативно посочените в разпоредбата на
чл.435 от ГПК случаи. Ето защо настоящият съдебен състав намира частната
въззивна жалба за допустима.
Жалбоподателят счита, че е спазен срокът,
посочен в разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК, поради което и неправилно и
незаконосъобразно е върната жалбата му. Моли разпореждането за връщане на
жалбата да се отмени и частният съдебен изпълнител да бъде задължен да извърши
необходимите процесуални действия по администриране на жалбата.
Съдът не споделя наведеното от жалбоподателя
съображение. Постановлението за възлагане подлежи на обжалване пред окръжния
съд, като срокът за подаване на жалбата е едноседмичен / чл.436, ал.1 от ГПК/ и
започва да тече от датата на извършване на действието, ако страната е
присъствала, а в останалите случаи - от уведомяване на страната за
постановлението. В настоящия случай съобщението е било надлежно връчено на
длъжника по изпълнението на 12.12.2016 г. чрез законния му представител. Срокът
за обжалване на постановлението за разноски е изтекъл на 19.12.2016 г.
/присъствен ден/. Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК срокът не се
смята за пропуснат, ако изпращането на молбата е станало по пощата. В настоящия
случай депозирането на жалбата е станало след изтичане на срока, а именно на
28.12.2016 г., което се установява от транспортния етикет от куриерската
служба, представен от самия жалбоподател.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
жалбата е просрочена, т.е. подадена след изтичане на преклузивния срок за
нейното подаване, поради което и се явява процесуално недопустима и същата
подлежи на връщане. В този смисъл разпореждането на частния съдебен изпълнител
за връщането й се явява законосъобразно, а жалбата - неоснователна.
С оглед пълнота ще се посочи, че с връщането
на жалбата ЧСИ не е превишил правомощията си. ВКС е имал повод да
се произнесе по отношение на компетентния да върне жалбата орган при наличие на
условията на чл.262 ГПК, като приема, че се овластява съдебният изпълнител да
извърши това действие – Определение № 253/19.04.2010 г. по гр. д. № 228/2010 г.
ВКС, ГК, IV ГО.
При това положение частната жалба на длъжника против
разпореждането
на ЧСИ за връщане на жалбата срещу постановлението за възлагане от 06.12.2016 г. се явява неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
Страните не претендират разноски.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на длъжника „Булборг“ АД, ЕИК
*********, по изп.дело № 20158260400395 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков, рег. №
826, район на действие Окръжен съд – Пловдив, против разпореждане на ЧСИ Ангелаков от 03.01.2017
г. за връщане на жалба на длъжника, с вх.№ 34/ 03.01.2017 г., поради подаването
на същата след изтичане на преклузивния срок, уреден в разпоредбата на чл.436,
ал.1 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчване на препис от него на страните пред Апелативен съд – гр.Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: