ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 151506.10.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивIX състав
На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Виолета К. Шипоклиева
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20205300502042 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 20.08.2020 г. на А. Х. Ч. , срещу указания в съобщение
от 10.08.2020 г. (връчено на 13.08.2020 г.) на РС – Пловдив по гр. дело № 7977/2019 г. по
описа на РС – Пловдив, XIV гр. състав, и срещу действия и бездействия на в.л. Б. К., както и
действия и бездействия на съдебен състав относно защита на лични данни по цитираното
гражданско дело.
В жалбата се излагат съображения за некоректно поведение от страна на в.л. К.. Също
така се сочат и нарушения на районния съд при назначаването на повторна и допълнителна
експертиза по делото, които са довели необходимостта от предоставяне на процесните
указания. Въз основа на изложените в частната жалба аргументи се иска от ОС – Пловдив да
заличи заключението на вещите лица арх. Б. К. и инж. В. Х. по гр. дело № 7977/2019 г. по
описа на РС – Пловдив, XIV гр. състав, да се изискат обяснения от в.л. Б. К. във връзка с
вмененото и некоректно поведение, в.л. Калчева да бъде наказана, както и жалбоподателят
да не търпи последиците от неизпълнение на предоставените му със съобщение от
10.08.2020 г. указания, а именно, че при неизпълнение на същите в посочения срок той ще
бъде осъден да заплати сумата от 132,50 лв. – допълнително възнаграждение за вещо лице.
По делото е постъпил на дата 04.09.2020 г. отговор на частната жалба от адв. В. С., като
пълномощник на ищците Е. Г. П. и К. Б. П. , в който се излагат аргументи за недопустимост
на настоящата жалба. Сочи се, че в.л. К. е действала законосъобразно в хода на делото и не
са налице основания за неговия отвод или налагане на глоба на същото. В т.н. се моли
жалбата да бъде оставена без разглеждане.
Постъпил е и отговор от 31.08.2020 г. от третото лице помагач Община Пловдив, в
който също се излагат съображения за недопустимост на жалбата и също се моли частната
жалба да не се разглежда по същество.
На дата 21.09.2020 г. е депозирано и становище от Е. И. Ч., като пълномощника на А.
Х. Ч. , с което се излагат допълнителни съображение в подкрепа на частната жалба, прави се
уточнение, че жалбата е подадена и срещу разпореждането от 07.08.2020 г., въз основа на
което е изпратено съобщението, и се заявяват нови искания, а именно съдът да заличи двете
СТЕ – първоначална и допълнителна, по гр. дело № 7977/2019 г. по описа на РС – Пловдив,
1
XIV гр. състав, с вх. № 23415/12.05.2020 г. и с вх. № 26196/25.08.2020 г.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след като съобрази
обстоятелствата по делото, намира жалбата за недопустима, тъй като е подадена срещу
необжалваем съдебен акт, респ. необжалваеми с частна жалба действия на вещо лице.
По отношение атакуваните действие на първата инстанция, въззивният съд намира, че с
настоящата частна жалба реално се обжалва разпореждането от 07.08.2020 г. на РС –
Пловдив, XIV гр. състав, с което е указано на жалбоподателя да заплати сумата от 132,50
лв., респ. какви са последиците от незаплащането . До този извод се стига с оглед на това,
че на обжалване подлежат актовете на съда, а не дадените с тях указания.
Незаконосъобразността на последните може да е единствено основание за евентуалната
отмяна на акта.
Следва да се отбележи, че в принципен план с подаването на частна жалба се търси
защита срещу порочно определение на съда. Последното е видно от разпоредбата на чл. 274,
ал. 1 от ГПК, съгласно която срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни
жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и в
случаите, изрично посочени в закона. Изключенията от горното правило, когато
разпореждане на съда да подлежи на обжалвана с частна жалба, са изрично посочени в ГПК
– чл. 262, ал. 3; 286, ал. 2; чл. 407, ал. 1; чл. 413, ал. 2; чл. 419, ал. 1; чл. 619, ал. 3; чл. 623, ал.
6; чл. 642а, ал. 2; чл. 627, ал. 2 и ал. 3; чл. 627в, ал. 6; чл. 627д, ал. 6; чл. 637, ал. 8; и чл. 638,
ал. 3. В случая атакувания акт е разпореждане, което не подлежи на обжалване по реда на
Глава 22 от ГПК, доколкото не попада в нито една от тези хипотези. Допълнително, освен че
неговото обжалване не е изрично предвидено в закона (т. 2 на чл. 274, ал. 1 от ГПК),
постановяването му също така не прегражда и по-нататъшното развитие на делото (т. 1 на
чл. 274, ал. 1 от ГПК). Следователно жалбоподателят не разполага с правото да обжалва така
постановеното разпореждане на районния съд, поради което и настоящата частна жалба в
тази ѝ част се явява недопустима.
По отношение на твърденията за порочно и некоректно поведение на в.л. К. то следва
да се посочи, че действията на вещите лица не се контролират по реда на Глава 22 от ГПК.
Контролът се осъществява от разглеждащия делото съд, който разполага с възможността да
глобява вещото лице на основание чл. 86 от ГПК, ако вещо лице не се яви, откаже да даде
заключение или не го представи в срок без уважителна причина, както и на общото
основание по чл. 89 от ГПК. Извън тези случай не могат да се налагат наказания на вещите
лица по реда на ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че настоящият състав не разполага и
с правомощията да „заличи“ заключението на арх. Б. К. и инж. В.Х. по гр. дело № 7977/2019
г. на РС – Пловдив, доколкото същото е надлежно прието от районния съд и ще се цени от
същия по същество с крайния акт. Не е уредена и възможност за въззивния съд с
определението си, постановено в производството по Глава 22 от ГПК, да изисква нарочни
обяснения от вещите лица за извършени от тях действие в хода на първоинстанционното
производство. Още повече, че крайната цел на подобен диспозитив е твърде неясна.
При постановяване на своето определение настоящият съд не е взел предвид
направените искания с допълнително представеното становище от дата 21.09.2020 г.,
доколкото същите са несвоевременно заявени. Следва да се отбележи още, че дори да бяха
направени заедно с частната жалба, така заявените искания не могат да се удовлетворят в
производството по Глава 22 от ГПК. Качеството на двете СТЕ, а и на останалия
доказателствен материал, ще се преценява от районния съд с акта му по същество на
спора.
Предвид гореизложеното частната жалбата се намира за недопустима и като такава ще
бъде оставена без разглеждане.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба с вх. № 261208 от
20.08.2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, и с вх. № 24291 от 10.09.2020 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив, подадена от А. Х. Ч. , с адрес гр. Пловдив, ул. „Загреб“ № 2, по
гр. дело № 7977/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр. състав, и въз основа
на който е образувано настоящото в. ч. гр. дело № 2042/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, IX гр. състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. дело № 2042/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, IX гр. състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред
Апелативен съд – Пловдив на основание чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3