Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ямбол, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на десети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Л. Р. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 265/ 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Подадени са въззивни жалби от Ж.Г.К., чрез адв. В. Ч. и К.Д.Д. и М.Д.К., чрез адв.
Е.Д., против Решение №4/08.02.2019 г. на Тополовградския районен съд,
постановено по гр.д. №308/2018 г., в
частите, с които е приeто за установено по отношение на Ж.Г.К., че К.Д.Д. и М.Д.К. са
собственици на недвижим имот, представляващ ПИ-244, кв.10 по ПУП на село
Българска поляна, с изключение на
частта от имота, представляваща нива с № 096022 по КВС на землище село
Българска поляна, с площ от 5,198 дка, десета категория, находяща се в
местността „Чукарата“, при граници: имот № 096021 – нива на земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ; имот № 000102 – индивид.застр. на село Българска поляна; имот № 096023 –
пасище, мера от земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот № 096052- нива от земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ, за която част от имота искът против
М.К.М., К.К.К., С.П.К., П.Ж.К., Т.Ж.П., Ж.Г.К. и „Агроенерджи
Инвест“ АДСИЦ – гр.София е отхвърлен като
неоснователен. Ж.Г.К. е осъден да заплати
разноски на ищците. С Допълнително решение №300/25.07.2019 г., влязло в сила, е
допълнено обжалваното решение, в което да се чете, че ищците са собственици по
давностно владение.
Въззивната жалба на Ж.Г.К., допълнително уточнена, е насочена срещу тази
част на решението, с която е уважен частично искът. Иска се отмяната й и да
бъде отхвърлен искът изцяло.
Сочи се, че неправилно съдът е постановил решение извън
петитума на исковата молба и не е обсъдил мотивирано възражението за недопустимост на исковата претенция в
отговора на ответника. Недопустимостта на иска е обоснована в уточнението
на въззивната жалба с това, че липсва имот с площ от 8100 кв.м. Според въззивника,
правните изводи на
ТРС не кореспондират по никакъв начин с писмените
доказателства по делото. Сочи се, че
страната е оспорила договора от 03.02.1975 г., но същият е кредитиран от
съда. Заявено е, че няма доказателства по
възражението, че „продавачът" по него не е собственик на имота, т.е. че договорът не е „симулативен", а според въззивника това е
относимо към част от фактическия състав на придобиването по давност. Освен това счита, че доказателствата по делото не
удостоверяват безспорно, както началото на владението на имота от наследодателя, така и
необезпокояваното владение на двамата наследници, а само на единия след
откриване на наследството. В
първоначалната жалба е изложено, че въззивникът не се е разпореждал с частта от имота в регулация и не е оспорвал претенцията за собственост на тази част, а е осъден да заплати разноски и
не му се
присъждат направените от него. Иска да бъде отменено решението
в тази му част и да му се присъдят разноските и за двете съдебни
инстанции.
В отговора на жалбата от К.Д.Д. и М.Д.К. се сочи, че решението в частта,
с която искът е уважен частично, е правилно и се иска същото да бъде
потвърдено. Изложени са доводи относно доказаност на исковата претенция и
недоказаност на оспорването на договора от 1975 г., по отношение на който съдът
е открил производство по чл. 193 от ГПК, а ищците са заявили в с.з., че ще се
ползват от него. Посочено е, че доказателствената тежест за установяване на
неавтентичност на документа е била на оспорващата страна, а наследниците на
продавача по договора не са ангажирали доказателства.
Въззивната жалба на К.Д.Д. и М.Д.К., представлявани от адв.Е.Д., е насочена срещу
тези части на решението, с които са отхвърлени исковете
за частта от имота, намираща се извън
регулация и представляваща нива в местността „Чукарата“ с площ от 5,198 дка, с № 096022 по КВС за землището на с. Българска поляна. Сочи се, че решението е неправилно, постановено
при неправилна преценка на доказателствата, несъответстващо на материалния и
процесуалния закон. Излагат се доводи за противоречие в мотивите на съда, който
от една страна е приел за установен началния момент на владението, свързан с
договора за продажба от 1975 г., приел е за недоказано възражението на единия
от ответниците за нищожност на договора поради неспазване на уговорките в него
и поради това, че подписът не е на продавача, приел е, че наследодателят на
ищците е бил собственик на дворното място до смъртта си през 2000 г., а от
друга страна съдът е изложил доводи за недоказаност на владението на ищците с
оглед възстановяването на собствеността на наследниците
на К. К.К. и М.К. през 1999 г. с решение на ПК върху нивата в стари
реални граници. Въззивниците сочат, че съдът неправилно е ценил
административния акт, който има пороци, доколкото е заявен имот, на който
заявителите не са били собственици. Решението на ПК не е било оспорено, тъй
като по реда на чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ може да се повдига спор за материално
право само от лица, които са участвали в това производство. Ищците и наследодателят им не са
участвали в него и не са знаели за него. В жалбата се сочи още, че след като К. и М. К. са продали имота си през 1975г., за тях и техните наследници няма как да настъпи
реституционният ефект, нито пък могат да бъдат легитимирани като правоимащи по
отношение на процесната нива по смисъла на чл.10 от ЗСПЗЗ. Това, че
впоследствие-
след сключване на договор за доброволна делба с другите наследници, Ж.Г.К. продава на ответното дружество процесната
нива, не означава, че могат да бъдат черпани собственически права от
него, тъй като несобственици са се разпоредили с имот, по отношение на който
договорът за
доброволна делба е недействителен. Към момента на откриване на наследството на Д. В. през 2000 г. нивата е била в патримониума последния и ищците са придобили по
наследство собствеността върху нея. В
жалбата се сочи още, че според единствения и сега
действащ кадастрален и регулационен план на с. Българска поляна от 1962 г.
целият имот от 8100 кв.м. се води дворно място, като от общата площ 2900 кв.м.
са в регулационни граници, а останалите 5200 кв.м. представляват извънселищна
територия, но не и земеделска земя. В
жалбата се оспорват и констатациите на съда, че част от
процесния имот, която е извън регулацията, не се обработва и стопанисва от ищците, които противоречат на заключението на вещото лице и гласните доказателства. Въззивниците считат, че не
е доказано ползване от ответното дружество на придобития от него имот. Представените по делото
5 броя договори за наем на земеделска земя, с които го е отдало под наем, не доказват реално
ползване от страна на наемателите. В
жалбата е направено и позоваване на процесуалното поведение на останалите ответници -наследници на К. К.К. и М.К., които не предявяват претенции към имот №096022, не оспорват иска, а твърдят, че не знаят
за такъв имот, въпреки че са участвали в делбата на наследените имоти. Поради това се иска ЯОС да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете срещу
всички ответници изцяло.
Не е подаден отговор на жалбата от
насрещните страни.
В с.з. въззивната жалба на К.Д.Д. и М.Д.К. се поддържа от първия въззивник
и процесуалния им представител.
Въззивникът Ж.Г.К. не се явява и представлява. Въззиваемите М.К.М., К.К.К., С.П.К., П.Ж.К. и Т.Ж.П. не се явяват.
Въззиваемата страна „Агроенерджи Инвест“ АДСИЦ – гр.София не изпраща представител в с.з. С писмена молба, чрез адв.Д., оспорва жалбата
на К.Д.Д. и М.Д.К. и моли за отхвърлянето й, съотв. за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск, предявен от К.Д.Д.
и М.Д.К. против Ж.Г.К., М.К.М., К.К.К., С.П.К., П.Ж.К. и Т.Ж.П., с който се
претендира да бъде признато за установено, че ищците са собственици на недвижим
имот, представляващ ПИ-244, кв.10 по плана на с. Българска поляна, обл.Хасково, с площ от 8100 кв.м., а по отношение
на ответника „Агроенерджи Инвест“ АДСИЦ – гр.София се иска да бъде признато за
установено, че ищците са собственици на тази част от имота, представляваща нива
с № 096022 по КВС на землище село Българска поляна, с площ от 5,198 дка, десета
категория, находяща се в местността „Чукарата“. В исковата молба е заявено, че
ищците са наследници
на Д. Г. В.в – б.ж. на с.Българска
поляна и като такива са собственици при равни квоти на недвижимия имот с площ от 8100 кв.м., от които 2900 кв.м. в регулационни граници и 5100 кв.м.
извън регулация (по единствения план на селото от 1962 г.). Наследодателят им го е купил с Договор от
03.02.1975 г. от К.К.К. -наследодател на ответниците
-физически лица. Имотът е включвал земя и сгради - дворно място и градина
от 8000 кв.м., кухня, сушилня със сая от 120 кв.м., салма, долепена до къщата, къща
– паянтова от етаж и половина, горният етаж с четири стаи и долния етаж състоящ
се от 2 избени помещения. Съгласно договора купувачът е получил владението в края на месец май
1975 г. и го е упражнявал до смъртта си през 2000 г.. Ищците също
владеят имота непрекъснато, вкл. и след смъртта на наследодателя им. Наследниците на бившия
собственик Карчо К.К. са извършили доброволна делба на земеделски земи, възстановени с решения на ОСЗГ от
22.04.1999 г. и от 25.06.1999 г. Един от съделителите Г. К.К. е получил в дял част от процесния
имот, находяща се извън регулацията на селото-нива от
5,198 дка, 10 категория, находяща се в местността „Чукарата“, представляваща
имот № 096022 по КВС. На 14.10.2013 г. я е продал на ответното
дружество. То не е придобило собствеността, тъй като ищците са я придобили по
давностно владение.
В законоустановения
срок ответникът Ж.Г.К. е оспорил иска като недопустим и неоснователен. Недопустимостта е обосновал с това, че се касае за различни по статут имоти. Заявил е, че е неправилна
квалификацията на исковете, исковата молба е неясна-
поради несъответствие между “диспозитива и
петитума“ и защото не е ясно кой е ответник по иска по чл. 124 ал.1 ГПК и чл. 79 ал.1 ЗС. Оспорил е твърдението за упражнявано владение. Оспорил е съгласно чл.193,
ал.1 от ГПК истинността на договора от 03.02.1975 г. – че подписът преди името на К. не е положен от него. Оспорил го е и като
нищожен, с доводи, че не е
удостоверена собствеността на продавача и че е заобиколена разп. на чл. 29 ал.2
от ЗС (ред. от 08.11.1974 г.) и в нарушение на чл. 15 от ЗСГ. Възразил е още, че всички
сгради, описани в исковата молба, са незаконни и ищците не са изпълнили задължението си по договора
за заплащане на сумата от 1500 лева до края на месец май 1975 г.
Ответникът „Агроенерджи Инвест“ АДСИЦ – гр.София в отговора си е претендирал, че продажба с нот.акт от 14.10.2013 г. е действителна и е породила целените правни последици-придобил е собствеността.
Изложил е доводи, че продажбата на чужда вещ не е недействителна. Продавачите са били собственици въз основа на актове, годни да ги направят такива и от закупуването на имота
през 2013 г. до
завеждане на исковата молба дружеството го е владяло непрекъснато, явно и спокойно, като всяка от следващите продажбата години го е
отдавало под наем. Оспорило
е твърдението на
ищците за упражнявано владение от 1975 г. до момента,
като е заявило владение на продавачите си в продължение на 14 години, въз
основа на което са придобили собствеността по давност.
Ответниците М.К.М., К.К.К., С.П.К., П.Ж.К. и Т.Ж.П. са признали иска и са поискали да не бъдат осъждани да заплащат разноските по делото, тъй като не са дали повод за
завеждането му, съобразно чл.78 ал.2 от ГПК.
Фактическата обстановка по делото не
е изцяло безспорна.
Не се спори по делото, че ищците са законни наследници на Д. Г. В. – б.ж. на с.Българска
поляна, общ.Тополовград, починал на 18.11.2000 г., видно и от представеното Удостоверение за наследници №29 от 21.06.2018 г. на Кметство-с.Българска
поляна. Не е
спорно и че ответниците-физически лица са наследници на К. К.К., починал на
08.06.1988 г. според Удостоверение за наследници №61 от 13.12.2018 г. на Кметство-с.Българска
поляна. Ж.Г.К. е наследник на сина му Г. К.К., починал на 12.04.2014 г.
Ищците са представили Договор от 03.02.1975 г. между
К. К.К. като продавач и Д.Г.
В. като купувач, с който първият продава недвижим имот
в с.Българска поляна: къща – паянтова от етаж и половина, горният етаж с четири стаи и
долния етаж от 2 избени помещения, салма, долепена до къщата, сушилня със сая от 120 кв.м., кухня, дворно място и
градина от 8000 кв.м.. Съгласно договора продавачът е получил сумата от 3000 лева, част от
продажната
цена от 4500
лева, а
останалите 1500 лева ще получи до края на месец май 1975 г., като освобождава „къщата
нацяло на купувача“. Договорът е подписан от
двете страни и от двама свидетели с инициали Л.А. и Ж.А.
Предвид оспорването на договора от ответника
Ж.Г.К. съдът
е открил производство по чл. 193 от ГПК.
Съгласно Скица № 204/26.06.2018 г. на Общ. Тополовград, имот №244 в кв.10 по плана от 1962 г. на с. Българска поляна, действащ и понастоящем, е записан в разписния лист на К. К.К. и е с площ от 8100 кв.м., от които в регулационни граници 2900 кв.м. Същите обстоятелства са посочени и в заключението по техническата експертиза, както и че от имота е образуван парцел ХVII в кв.10.. В Удостоверение № 587 от 26.06.2018 г. на Община Тополовград е посочено, че имотът представлява дворно място с квадратура 8100 кв.м.: 2900 кв.м. в регулационни граници и 5200 кв.м. извънселищна територия, при граници на целия имот: от две страни път и извън селищна територия. Описани са построените в имота три сгради –паянтова жилищна сграда от 1950 г. със застр.площ от 98 кв.м., лятна кухня-60 кв.м. и второстепенна сграда-120 кв.м..
Не се спори, че по преписка
вх.№ БП82/1992 г. на ПК – Тополовград, приложена към делото, с Решение № БП82/22.04.1999 г. е възстановено правото на собственост в
стари реални граници на наследниците на К. К. и М.К. върху процесната нива от 5,198 дка в местността
„Чукарата“ на с.
Българска поляна, имот № 096022, при граници: нива на
кметство-с. Българска поляна, населено място с.Българска поляна пасище, мера на
кметство-с. Българска поляна и нива на кметство-с.
Българска поляна. Възстановена е и
върху още две ниви в същта местност с площ съотв. от 10,674 дка и 4,375 дка. Със заявлението до ПК са заявени три ниви в
местността „Чукарата“, с друга площ-една от 15 дка и две от по 4 дка. С предходно решение от
01.03.1993 г. ПК е възстановила в стари реални граници собствеността на
наследниците на К. К. върху двете ниви от по 4 дка, а с друго решение от същата
дата е признала правото за възстановяване с план за земеразделяне върху нива от
10 дка в същата местност. В
преписката няма данни за уведомяване на заявителя за решенията, нито за въвод
във владение.
Не е спорно, че е сключен Договор за доброволна делба рег.№ 777 от 16.05.2007 г., вписан в Службата по вписвания при РС – Тополовград, с който наследниците на К. К. и М. К. са поделили възстановените им земеделски земи в землището на с.Българска поляна, вкл. процесната нива- имот № 096022 в местността „Чукарата“, предоставена в дял на Г. К.К..
Не е спорно, че с Нотариален акт № 137 том V по нот.дело № 406 от 14.10.2013 г. на съдия по вписванията при РС – Тополовград Г.К.К. и съпругата му са продали на „Агроенерджи Инвест“ АДСИЦ нивата, заедно с други земеделски земи в землището на с. Българска поляна.
Свидетелите Д. Д. и К. С. сочат, че единствено ищецът К.Д. обработва градината в с. Българска поляна, която е
с площ около 8 декара. Сестра му също посещава имота и му помага в обработването (св.Д..). Сеят
зеленчуци. Има и овощни дръвчета. Никой друг не е извършвал
земеделски дейности в имота. Св.Д. посочва, че ищецът работи в двора, откакто е
починал баща му. Живее в гр.Стара Загора, но посещава имота всяка седмица.
Според св.С. повече
от 30 години ищецът
живее в имота и го поддържа. Наследодателят му го е купил от К. К.. Св.Д. знае за това обстоятелство от бащата на ищеца и от
братята А. – Л.А.
и Ж. А., които са присъствали на продажбата му през 1975 г. и са я съобщили в хоремага на селото на хората, с които са седяли на
една маса.
Св. Сакарски сочи, че след закупуването на имота семейството на ищците се е
преместило в него, а преди това са живели в друга махала. К.Д. е направил
пристройката към къщата-двуетажна пристройка, която е като вила.
Съгласно първоначалното и допълнителното заключение (изслушано пред ЯОС) на техническата експертиза, по кадастрален план на
село Българска поляна от 1962 г., имот №244 е с начин
на трайно ползване- двор. По единствения, действащ и към момента регулационен
план от 1962 г., част от имота е в
регулация, а останалата част е дворно място извън регулация. Липсват данни за включени земи в блоковете на ТКЗС, които да са изключени от регулацията. Вещото лице е приложило към заключението и комбинирана скица на
ПИ-244 кв.10 по ПУП на селото, на нива с № 096022 от КВС за землището на с.
Българска поляна и на имот №
07346.96.22 по дестващата кадастрална карта, одобрена на 9 март 2018 г.
съгласно издадената от СГКК-Хасково скица от 27.11.2018 г.. В КВС частта от имот № 244, която е извън регулация, е регистрирана като земеделска земя и възстановена като такава на
наследниците на К. К. и М. К.. Този имот № 096022 в
местността „Чукарата“ в землището на с.Българска поляна
е идентичен с имот № 07346.96.22 по актуалната кадастрална карта за
същото землище, съответно с част от
ПИ 244 извън регулация по кадастралния и
регулационен план от 1962 г. (при разглеждане на скицата е видно почти пълно
съвпадение на наличните по плана от 1962 г. кадастрални граници с актуалните). При огледа на място в.л. е установило, че имотът е ограден с
ограда от дървени колове и бодлива тел, въз основа на чийто изглед преценя, че
не е поставена скоро. Застроената част на имота се намира в регулационните
граници на селото. Двете жилищни сгради се обитават и стопанските постройки се
ползват. Застроената част от имота е
оградена от останала му част с полумасивна каменна
ограда. Нанесената
на кадастралния план от 1962 г. граница в близост до постройките съвпада с нея. Същата в южната си
част изпълнява функция на подпорна стена. На кадастралния план тази граница е отбелязана
със знак за общност или е отразена като вътрешна граница. Към настоящия момент също се ползва за вътрешна граница с два изхода
на юг. Незастроената част от имота в близост до сградите е изорана, в.л. е видяло останки от корени на зеленчуци и в края - два реда лозе. На юг от
тази част е разположена овощна градина от три реда овощни дръвчета, а
останалата част от имота не се
обработва, но е почистена от храсти и високи треви и на места има плодни
дръвчета, произволно разположени. Източната и западна граници на имот 07346.96.22 съвпадат с външната ограда от дървени колове и бодлива тел, нанесена на скицата със зелен цвят, която
от своя страна съвпада със съществуващи на място
ситуационни елементи - синур, храсти. На юг, от скицата
е видно, а и в.л. заявява в с.з., че оградата на имота обхваща и площ извън
кадастралните граници на нивата, т.е. тя изцяло попада в рамките на оградения
терен, който е с по-голяма площ от нея.
Съгласно Удостоверение за данъчна
оценка от 11.06.2018
г. на Община Тополовград, имотът е деклариран от ищците при равни квоти и е открита партида на тяхно име,
като нямат данъчни задължения. Представили са
и приходни квитанции за плащани данъци за имота от 2014 г. до 2018 г.
По делото са представени 5 броя договори за наем на земеделска земя от 2014 г., 2015г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., с които „Агроенерджи инвест" АДСИЦ е отдало под наем земеделски земи, вкл. имот № 096022 в землището на с.Българска поляна,
за производство на зърнени и/или технически култури –с първия договор на „М Солар 2“ ЕООД-с.Царева
поляна, общ.Стамболово и с останалите- на „Валсиня“ ЕООД- с.Българска поляна.
С първоинстанционното решение е прието за
недоказано владението на ищите върху частта от двора, представляваща нива по
КВС. Прието е, че е налице влязъл в сила стабилен административен акт-решение
на ПК, което не е оспорено по реда на чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ и възстановява
правото на собственост на наследниците
на К. К.. Обсъдени са като неоснователни доводите на ищците в писмената им
защита за нищожност на решението, основани на липсата на възможност за
възстановяване на собствеността поради това, че имотът няма статут на
земеделска земя. Съдът е намерил, че според заключението на вещото лице
крайният граничен знак на имота е овощната градина, намираща се зад сградите,
т.е. той попада в регулацията и ищците не владеят останалата част от
имота-извън регулационните линии. Поради това е уважена частта от иска, касаеща
дворното място в регулация, а за останалата му част искът е отхвърлен като
неоснователен. За недоказано в мотивите е прието възражението на ответника, че
подписът в договора от 1975 г. не е на наследодателя му.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Въззивните жалби са подадени в
преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес от обжалване. Поради това са допустими. Разгледана по същество, жалбата
от Ж.Г.К.,
чрез адв. В. Ч. се явява неоснователна, а и жалбата от К.Д.Д.
и М.Д.К.-основателна по следните
съображения:
ТРС е
постановил валидно и допустимо, но частично неправилно решение. Възраженията
във въззивната жалба на Ж.Г.К. за
неговата недопустимост са неоснователни. Съдът не е
постановил решение извън петитума на исковата молба, нито различният статут на имота по отделните
планове за него –регулационен и кадастрален- е пречка за разглеждане на спора
по същество. Имот с площ от 8100
кв.м. (№ 244) е нанесен в кадастралния и регулационен план от 1962 г. на с. Българска поляна, действащ и понастоящем, въз основа на който е
описан в исковата молба. Описан е и въз основа на данните по КВС. Фактът, дали ищците
владеят имота или не, не обуславя допустимостта на производството (обратното е
заявил въззивникът пред ТРС). В случая за ищците е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, като такъв е налице и
когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото
право (т.2 от Тълкувателно
решение от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012, ОСГТК на ВКС).
Във въззивната жалба са изложени
доводи, че правните изводи на ТРС не кореспондират по
никакъв начин с писмените доказателства по делото. Съдът е приел за основателен иска за частта от дворното място в регулация,
обаче не само въз основа на писмените доказателства. В мотивите е приел за
недоказано оспорването на истинността
на частния писмен договор от 03.02.1975 г., като във въззивната жалба няма твърдения за
допуснати процесуални нарушения от съда в откритото производство по чл. 193 от ГПК, нито за необоснованост на извода. За въззивния съд не възникна задължение
да обсъжда тези въпроси с оглед разпоредбата на чл. 269 изр.2 от ГПК. Самият
договор не удостоверява предаване на владението върху целия имот на купувача, както е
приел ТРС, а съдържа изявление единствено за освобождаване на къщата. Същевременно са налице гласни доказателства, че след „закупуването“
на имота през 1975 г. семейството на ищците се е преместило да живее в него. В подкрепа
на това обстоятелство е становището на останалите наследници на продавача,
които признават иска и заявяват, че не знаят за този имот. Самият въззивник в
първоначалната жалба е заявил, че не е оспорвал иска в тази му част и не дължи
разноски за нея. Въззивникът е оспорил пред ТРС авторството на подписа в
договора на продавача, но не е оспорил този на купувача, чието изявление сочи
явно намерение за своене на имота. За волеизявлението на продавача пък са
налице сведения от свидетели очевидци на сделката, подписани в документа като
такива. Те са съобщили на трети лица, между които и св. Д., за личните си
възприятия. Т.е. предаването на владението е доказано по делото с безспорни
доказателства. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 3/25.01.2016
г. по
гр. д.
№ 3973/2015 г.
на I г. о, е прието, че когато владението
е установено чрез предаване от предишния
собственик или владелец (квазиправодаване-неформален
акт, изразен словесно или чрез конклудентни действия) или
чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа
презумпцията на чл. 69 ЗС
и на чл. 83 ЗС
- приема се, че имотът се владее от
владелеца за себе си и без прекъсване. (Относно „предаване на владението“ като неформален акт и установяването му чрез свидетелски
показания-и Решение
№ 32
от 8.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г., Решение № 60 от
07.06.2018 г. по гр.д. № 2420/2017 г., двете на I г. о.
на ВКС.)
Владение върху дворното място се
осъществява от ищците и понастоящем, като вещото лице при двата огледа на място
е било допускано в имота от К.Д.. Свидетелите не знаят други лица да са
ползвали имота, т.е. няма данни за прекъсване на владението. Сочат, че ищецът е
пристроил към жилищната сграда двуетажна пристройка, приспособена за ползване като
вила. Този факт сочи недвусмислено на намерение за своене на имота. Двамата
ищци сеят зеленчуци в двора и го поддържат. Оградили са го отдавна. Декларирали
са го пред данъчните органи като свой. Поради това съдът намира, че правилно
ТРС е приел владението, осъществявано както от наследодателя, така и от ищците
в продължение на многократно повече от 10 години, за релевантно и е уважил иска
за собственост в тази му част. Като правилно, решението следва да бъде
потвърдено в тази му част.
Изложените обстоятелства относно
упражняваното владение важат и за останалата част от двора, намираща се извън
регулация. ЯОС не споделя мотивите на първоинстанционния съд относно прекъсване
на владението с постановеното решение на ПК за възстановяване на собствеността
в стари реални граници. Основателни са били отхвърлените от съда доводи на
ищците относно статута на имота в частта извън регулация-същият няма земеделски
характер. По делото се установи, че по кадастралния и регулационен план от 1962
г. целият имот се води като дворно място, като в разписния лист е вписан за
собственик К. К.. Т.е. имотът не е бил отнет от собствениците му и включен в
ТКЗС. Вещото лице също не е установило данни за обобществяването му. Не е бил и
заявен за възстановяване пред поземлената комисия. Заявени са други имоти- с
различна площ, възстановени първоначално с решенията от 1993 г.. В подобни
случаи, както приема ВКС в Решение № 145/16.11.2016 г. по гр.д.№ 2412/2016 г., II г.о. и Решение №
942/24.02.2009 г. по гр.д.№ 2967/2008 г., II г.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и
цитираните в тях множество решения на ВКС, не всички земи които се намират
извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Такива земи могат да запазят селищния си характер, да не бъдат
включвани в блок на ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както и да не бъдат
отнемани юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места,
със запазване на собствеността върху тях в реални граници, в зависимост дали са
били членове на ТКЗС или не. Такива земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. Налице е още становище в съдебната практика, че ищецът не носи доказателствената тежест да установи обстоятелството,
че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а следва да установи
осъществяването на поддържания от него придобивен способ. Само този, който в
съдебния процес оспорва възможността за придобиване на такъв имот по давност,
следва да установи правоизключващото си възражение, като например докаже,
че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или
отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. В настоящия случай тези обстоятелства не са доказани,
напротив установени са противните им. Според съдебната практика, не се възстановяват права на бивши собственици, които не са им били отнети и то по някоя от хипотезите на чл.
10 от ЗСПЗЗ, една от които е включването на земята в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа
на тях селскостопански организации.
В случая с решението на ПК не могат да бъдат
възстановени права, които не са притежавани, при това върху обекти на
собственост, за които ЗСПЗЗ е неприложим.
ТРС не е разгледал възраженията на
ответника Ж.К. за наличието на забрани за придобиване по давност с оглед
ограниченията на ЗСГ, а и във въззивните жалби няма доводи в тази връзка. Следва
да се отбележи, че като находящ се извън строителните граници на населеното
място (село Българска поляна) имотът не попада в ограниченията на императивната норма
на чл. 29 от ЗСГ (като оставащ извън приложното поле на Закона за реда на
прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти). Дори
да се касаеше за имот, който не е можел да се придобива по давност до отмяната на разпоредби те в ЗСГ от 1990 г., то е налице възможност за
приложение на чл. 79, ал. 1 ЗС след това, до датата на подаване на исковата
молба.
Основателни са възраженията във
въззивната жалба на ищците, че по делото няма доказателства за прекъсване на
владението. Решението на ПК само по себе си няма такова правно действие. Няма
данни за въвод във владение на наследниците на К. К.. В самата преписка липсва
протокол за въвод. Както сочат въззивниците, договорите за наем, сключени от
ответното дружество, сами по себе си не доказват предоставяне на земите във
фактическа власт на наемателите. Това са частни документи, които нямат
материална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти (на
предоставяне на държането на имотите). От друга страна събраните доказателства
по делото сочат на непрекъснато владение от страна на ищците, съотв. на
наследодателя им до смъртта му. Както вече се посочи, вещото лице е
констатирало стара външна ограда на целия двор, достъп до който има само ищецът.
Няма данни за осъществено земеделско ползване, посочено в договорите за наем. Следователно
няма данни за владение на ответното дружество, осъществявано чрез трети лица.
Неправилно ТРС е приел и че според
заключението на вещото лице ползваната от ищците част от двора попада в
регулационните граници. Пред ЯОС вещото лице пояснява, че овощната им градина
се намира в частта извън регулация и че ищците ползват дори по-голям терен от
обхвата на имота по КВС и кадастралната карта. Що се отнася до нанесената в
плана от 1962 г. ограда в близост до сградите, тя е отбелязана на картата като
вътрешна за имота граница.
След като по делото са събрани
доказателства за осъществявана единствено от ищците фактическа власт върху
целия имот, независимо от правните актове в полза на ответниците –решение за
възстановаване, доброволна делба и продажба на нивата на ответното дружество,
владението на първите следва да бъде зачетено, съответно поражда правни
последици-придобиване на собствеността.
Тъй като атакуваното решение е
неправилно в отхвърлителната му част, следва да бъде отменено и искът да бъде
уважен изцяло.
Искането на въззивниците К.Д. и М.К.
за присъждане на разноски, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, следва да бъде
уважено, като се присъдят разноски пред първата инстанция в размер на 1534,72
лв., а пред въззивната- 1361 лв. Тъй като с решението на ТРС е осъден само
единият ответник за част от разноските поради отхвърляне на иска досежно
нивата, следва да бъде отменено в частта за разноските и същите да се присъдят
в тежест и на ответното дружество, и спрямо който искът се уважава изцяло.
Ето
защо ЯОС
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №4/08.02.2019 г., постановено по гр.д. № 308/2018 г.
по описа на Тополовградския районен съд в частта, с която са отхвърлени
исковете на К.Д.Д. и М.Д.К. против Ж.Г.К., М.К.М., К.К.К.,
С.П.К., П.Ж.К., Т.Ж.П. и „Агроенерджи Инвест“ АДСИЦ – гр.София – да бъде приeто за установено, че ищците
са собственици на част от недвижим имот, съставляващ ПИ-244, кв.10
по ПУП на село Българска поляна, представляваща по КВС за землището на същото село нива с № 096022, с площ от 5,198 дка,
десета категория, находяща се в местността „Чукарата“, при граници: имот №
096021 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот № 000102 – индивид.застр. на село
Българска поляна; имот № 096023 – пасище, мера от земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот № 096052- нива от земи по чл.19 от
ЗСПЗЗ, както и в частта за разноските
по делото. Вместо това постановява:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.Г.К., ЕГН ********** ***, М.К.М., ЕГН **********,***, К.К.К., ЕГН **********,***.св.К.... и М........ № 110, ет.3, ап.9,
С. П.К., ЕГН **********,***, П.Ж.К., ЕГН **********,***, Т.Ж.П., ЕГН **********,*** и „Агроенерджи Инвест“
АДСИЦ – гр.София, район Средец, П. Е.№ 22, ет.1, представлявано от Г. С. М. и П. С. Х., ЕИК *********, че К.Д.Д. ***, ЕГН ********** и М.Д.К. ***, ЕГН **********, са
собственици по давностно владение на незастроената част от
дворно място, съставляващо ПИ-244, кв.10 по ПУП на село Българска поляна, обл.Хасково, находяща се извън регулационните
граници на селото, с площ от 5200 кв.м., представляваща по КВС за землището на същото село нива с № 096022, с площ от 5,198 дка, десета категория, находяща се в местността
„Чукарата“, при граници: имот № 096021 – нива на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; имот №
000102 – индивид.застр. на село Българска поляна; имот № 096023 – пасище, мера от земи по чл.19 от ЗСПЗЗ;
имот № 096052- нива от земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, а
по действащата кадастралната карта от 2018 г. –поземлен имот с идентификатор
07346.96.22, нива в м. „Чукарата“ с площ
от 5198 кв.м., със съседи: имоти с идентификатори 07346.96.21, 07346.96.52,
07346.96.23, 07346.888.9901.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №4/08.02.2019 г., постановено
по гр.д. № 308/2018 г. по описа на Тополовградския районен съд в частта, с
която е уважен предявеният от К.Д.Д. и М.Д.К. против Ж.Г.К. иск –да бъде прието за установено, че ищците са
собственици по давностно владение на част от дворно място, съставляващо ПИ-244, кв.10 по ПУП на село Българска поляна,
обл.Хасково, находяща се в регулационните граници на селото, с площ от 2900 кв.м.
Решението в
частта, с която искът е уважен по отношение на М.К.М., К.К.К.,
С.П.К., П.Ж.К. и Т.Ж.П., е влязло в сила
като необжалвано.
ОСЪЖДА Ж.Г.К.
с ЕГН ********** *** и „Агроенерджи Инвест“ АДСИЦ – гр.София, ЕИК ********* да заплатят на К.Д.Д. и М.Д.К. направените по делото разноски за първата и
въззивната инстанции в размер на 2895,72 лв.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.