ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7
гр. Търговище, 10.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. П.А
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20233500500012 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Делото е образувано по жалба на адв. И. И., пълномощник на И. П. от гр. П,
срещу определение № 260069 от 24.11. 2022 г., по гр.д. № 2010/ 2019 г. на РС –
Търговище. С определението се оставя без уважение молбата за изменение на
решението в частта за разноските, касаеща намаляване на определеното от съда ю.к.
възнаграждение, в два аспекта: от една страна определяне на по-нисък размер, а
именно минималният такъв от 100 лв. и от друга страна, намаляване на така
определения размер според правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Излагат се съображения
за необоснованост и незаконосъобразност на определението, като се цитира съдебна
практика на ВКС по отношение приложението на чл. 78, ал. 3 от ГПК. С оглед на това
адвокат И. моли, съдът да отмени обжалваното определение и да измени решението,
като намали присъденото ю.к. възнаграждение на 3 лв., според отхвърления размер на
иска. Моли да му бъдат заплатени направените по делото разноски, в размер на 400 лв.
за адвокатско възнаграждение.
От ответника не постъпи отговор на частната жалба.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:
Жалбата е редовна и процесуално допустима. По същество е частично основателна.
С решение № 260064 от 24.10. 2022 г., постановено по гр.д.№ 2010/ 2019 г. по
описа на РС – Търговище, съдът е осъдил ОДМВР – Търговище, да заплати на И. П.
сумата от 1751,30 лв. възнаграждение за извънреден труд, като до пълния размер от
1800 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. Присъдена е и сумата от 216,08 лв.
1
лихва за забава, до 21.11. 2019 г. Присъдени са и разноски на страните, като на адвокат
И. общо 652,59 лв. по двата иска, а на ответника сумата от 300 лв. като ю.к.
възнаграждение. Сумата от 300 лв. е определена от съда като дължима по делото за
това възнаграждение, без да е намалявана според отхвърлената част на иска.
След постановяване на решението е постъпила молба от адвокат И., с която се
иска изменение на постановеното решение в частта за разноските, обоснована със
същите доводи, които са изложени и в частната жалба. Съдът, с обжалваното
определение, е отхвърлил молбата, като е посочил, че сумата от 300 лв. е адекватно
възнаграждение за сложността и обема на делото. По другия въпрос е счел, че не може
да има определено по-малко от минимално предвиденото възнаграждение.
При така установените факти, съдът намира, че жалбата е частично основателна.
По отношение на това в какъв размер да бъде определено юрк. възнаграждение на
ю.к. на ответника, въззивният съд споделя доводите на РС – Търговище. Делото не е
елементарно и независимо от това, че в съда са се водили и други подобни дела, всеки
отделен случай е различен. Сумата от 300 лв. отговаря на сложността на делото и
положения от юриста труд.
Жалбата е основателна обаче по отношение на оплакването за нарушаване на чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Необосновани са доводите на съда, че при присъждане на разноските не може да
се слезе под определения минимум. Защото съдът съобразява минималните и
максимални размери при определяне на конкретното възнаграждение по делото, но
това не означава, че нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК не е приложима. Така
определеното възнаграждение е част от разноските по делото. Те могат да бъдат от
различно естество и според целия им размер съдът ги присъжда според отхвърлената
част на иска. Цитираната от съда практика е изолирана, докато в жалбата има посочени
няколко решения на ВКС, които подкрепят това, че чл. 78, ал. 3 от ГПК се прилага във
всички случаи. Цитираните решения показват последователност в практиката на ВКС
от 2017 до 2020 г. Т.е. това е актуална съдебна практика по този правен въпрос.
С оглед на това, направените от ответника разноски за ю.к. възнаграждение
следва да се присъдят според отхвърления размер на иска. Искът е отхвърлен за частта
от 3%. Следователно на ответника се дължи сумата от 9 лв.
Определението е неправилно и следва да се отмени, като на негово място съдът
постанови изменение на решението в частта за присъдените на ответника разноски,
като същите бъдат намалени от 300 на 9 лв.
В това производство се търсят и разноски за адвокатски хонорар от адвокат И., в
размер на 400 лв., като се представя списък и договор, в който е посочено, че сумата е
договорена по реда на чл. 38 от ЗА.
2
Съдът счита, че в производството по чл. 248 от ГПК, на страните не се следват
допълнителни разноски за адвокатски хонорари. Това производство няма
самостоятелен характер и в него съдът се произнася по правилността на изводите на
съда, по въпроси, които вече са били обсъдени и по факти, които вече са настъпили. За
производството по чл. 248 от ГПК не се следват разноски за адвокатски
възнаграждения.
В този смисъл О № 413 от 23.09. 2022 г., по ч.т.д. № 1730/ 2022 г. на второ ТО на
ВКС: „Искането на „М. ауто“ООД за присъждане на разноски в частното производство
по обжалване на определението по чл. 248 ГПК е неоснователно. Последователно в
практиката си ВКС приема, че разпоредбата на чл. 81 от ГПК е неприложима в
производството по чл. 248 ГПК, тъй като определението, което се постановява по
посочения ред, няма самостоятелен характер и не представлява акт по смисъла на чл.
81 от ГПК, доколкото с него не се решава материалноправен или процесуалноправен
въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Производството
по чл. 248, ал. 1 от ГПК не представлява образувано ново съдебно производство, с
различен предмет от исковото производство, а има акцесорен спрямо него характер,
тъй като предмет на същото са вече заявени и осъществени разноски, които са били
или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната
инстанция дело. То не слага край на съдебното производство, а с него само се изменя
или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските при направено от
страната искане. Поради това изходът от производството по чл. 248 от ГПК не
обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан
правен спор. Разноски не се дължат както в производството по чл. 248 от ГПК, така и в
това по обжалване на постановен в такова производство акт. В този смисъл са
определение №216/17.07.2017 г. по гр.д. №3648/ 2016 г. на ВКС III г.о., определение
№97/25.03.2015 г., по т.д. №987/2014 г. на ВКС I т.о.,определение №683/21.12.2015 г.
по ч.гр.д.№5089/2015 г. на ВКС III г.о., определение №29/13.01.2017 г. по ч.т.д.
№1797/2016 г. на ВКС II т.о., определение №256/01.08.2017 г., по гр.д. №1355/2017 г.
на ВКС IV г.о., определение №18/12.01. 2017 г., по ч.гр.д. №5183/ 2016г. на ВКС IV
г.о., определение № 205/19.12. 2018 г., по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС I г. о.,
определение №615/09.10. 2019 г., по ч.т.д.№2377/2017 г. на ВКС II т.о., определение
№486/14.11.2019 г., по ч.гр.д.№4270/ 2019г. на ВКС IV г.о., определение
№58/04.03.2020 г. по т.д.№112/2020 г. на ВКС I т.о., определение № 579/26.06.2020 г.
по гр. д. № 1342/2020 г. на ВКС III г. о., определение №200/19.08.2022 г. по ч.гр.д.
№869/2022 г. на ВКС I г.о. и др.“
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ определение № 260069 от 24.11. 2022 г., по гр.д. № 2010/ 2019 г. на РС –
Търговище И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 260064 от 24.10. 2022 г., постановено по гр.д.№ 2010/ 2019
г. по описа на РС – Търговище, в частта за присъдените в полза на ОД на МВР
разноски за ю.к. възнаграждение, като НАМАЛЯВА същите от 300 лв. на 9 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат И. за присъждане на адвокатско
възнаграждение в това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4