Решение по дело №343/2019 на Административен съд - Кюстендил

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 324

гр.Кюстендил, 17.12.2019г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№343/2019г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                Г.К.Г. *** оспорва решение №328605-142/20.06.2019г. на директора на ГД „Национална полиция“ – София в частта, с която е  отказано изтриването на лични данни на лицето, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ №661/10.11.2008г. на РУ Дупница по пр.вх.№2298/2008г. на РП Дупница. Развиват се съображения за незаконосъобразност, поради неправилно приложение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Не се претендират разноски.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

  Кюстендилският административен съд след преценка на доводите и възраженията на страните и с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

До издаване на оспореното решение се е стигнало след подаване на заявление УРИ 277-00-7/14.03.2019г. от Г.К.Г. *** за заличаване на лични данни във връзка със ЗМ №661/2008г. по описа на РУ Дупница и заповед за задържане №207/2002г. на РУ Дупница.

От събраните писмени доказателства се установява, че данните, които заявителят е поискал да бъдат заличени, но е постановен отказ, са обработвани във връзка с провеждане на наказателно производство по ЗМ №661/2008г. по описа на РУ Дупница с обвиняем жалбоподателя. Наказателното производство е приключило с присъда по НОХД №287/2009г. на КОС, частично изменена с присъда по ВНОХД №313/2011г. на САС, изменена с решение №567/03.05.2012г. по НОХД 2750/2011г. по описа на ВКС, с която Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.325, ал.2 във вр.с ал.1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Приобщена към делото е Инструкция №8121з-748/20.10.2014г. за определяне сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. В чл.3 от същата са изброени лимитативно хипотезите на заличаване на личните данни на субектите при образувано наказателно производство. В чл.4 е регламентиран срока на съхранение на лични данни на пострадало лице, в чл.5 – на заявител на престъпление.

При установената фактическа обстановка и съблюдавайки нормите на ЗЗЛД, ЗМВР и Инструкция №8121з-748/20.10.2014г. администраторът на лични данни постановил отказ за изтриване на личните данни на Г.Г. с мотив, че  липсва основание за заличаване на обработваните лични данни, доколкото не е налице нито една от хипотезите в Инструкцията и съгласно чл.26, ал.2 от ЗМВР същите не следва да бъдат заличавани.

От административния орган не са представени доказателства за връчване на оспореното решение на жалбоподателя.

                  С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от процесуално легитимент субект и пред компетентен съд.

                  След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по реда на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, съдът счита следното:

                   По своята правна същност оспореното решение №328605-142/20.06.2019г. на директора на ГД „Национална полиция“ – София в частта, с която е  отказано изтриването на лични данни на лицето, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ №661/10.11.2008г. на РУ Дупница по пр.вх.№2298/2008г. на РП Дупница е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган по арг. от чл.42, ал.1 от ЗЗЛД във вр.с §1, т.2 от ДР на ЗЗЛД във вр.с чл.4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679. Във вр.със заповед №8121з-75/28.01.2016г. изменена и допълнена със заповед №8121з-1256/03.11.2016г. и заповед №8121з-1408/20.11.2017г., в предписаната от закона форма. Същото съдържа изложение на фактически и правни констатации, които покриват изискването на чл.59, ал.2 от АПК за форма на индивидуалния административен акт. Налице е корелация между фактическо и правно основание за издаването му. Спазени са и административно производствените правила във връзка с нормативно въведеното задължение за органа за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая по чл.35 от АПК /събрани са релевантни доказателства/, както и за информиране на субекта на данните за правото му по чл.56, ал.8 от ЗЗЛД.

Изхождайки от изложените мотиви и на база събрания доказателствен материал, съдът намира отказа за материално законосъобразен. Безспорно по делото е, че се е развило административно производство по ЗЗЛД, за което са приложими правилата на гл.VІІІ от закона „Правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване“. Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1 от ЗЗЛД правилата на тази глава се прилагат при обработването на лични данни от компетентни органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. Нормата на чл.56, ал.2 от ЗЗЛД задължава администратора на лични данни/дава право на субекта на данните да поиска администраторът да изтрие личните данни, които го засягат, когато обработването нарушава разпоредбите на чл.45, чл.49 или чл.51 или когато личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазване на правно задължение на администратора.

Същевременно в разпоредбата на чл.49 от ЗЗЛД е предвидено, че обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите по чл.42, ал.1 и е предвидено в правото на Европейския съюз или в нормативен акт, в който са определени целите на обработването и категориите лични данни, които се обработват. Съгласно чл.26, ал.1, т.3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР могат да обработват всички необходими категории лични данни. Сроковете за съхранение на данните по ал.1 или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им се определят от министъра на вътрешните работи - Инструкция №8121з-748/20.10.2014г.

Анализът на доказателствения материал по делото и посочените правни норми обуславя извода, че личните данни на Г. са обработвани от органите на МВР във връзка с изпълнение на правомощията им по предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, доколкото по отношение на лицето е било образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер, приключило с осъдителна присъда /срав. присъда по НОХД №287/2009г. на КОС, частично изменена с присъда по ВНОХД №313/2011г. на САС, изменена с решение №567/03.05.2012г. по НОХД 2750/2011г. по описа на ВКС/. Основанията за заличаване на личните данни са изчерпателно изброени в чл.3 от Инструкция №8121з-748/20.10.2014г., като сред тях липсва реабилитация по право, тъй като целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на реабилитацията като институт на административното право са различни. Не се възприема възражението за незаконосъобразност на отказа, изложено в жалбата, тъй като е неприложим ЗМВР относно снемане на полицейска регистрация /а в жалбата се прави смесване на заличаване на лични данни и снемане на полицейска регистрация/.

Отчитайки целите на ЗЗЛД и разпоредбите на чл.45, чл.47 от ЗЗЛД в аспекта, че жалбоподателят е лице, осъдено за престъпление, административния орган е постановил законосъобразен отказ за изтриване на личните данни на Г.Г.. Жалбата се явява неоснователна, поради отсъствие на основанията по чл.146 от АПК.

С оглед изхода от правния спор разноски не се присъждат.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Г.К.Г. *** срещу решение №328605-142/20.06.2019г. на директора на ГД „Национална полиция“ – София в частта, с която е отказано изтриването на лични данни на лицето, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ №661/10.11.2008г. на РУ Дупница по пр.вх.№2298/2008г. на РП Дупница.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: