Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, 05.08.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д.
№ 276/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на К.П.Г. с вх. № 5140417/27.08.2018 г. - ответник по гр.
дело № 66728/2017 г., Софийски районен съд, 64 състав срещу постановеното по
него Решение № 175691/24.07.2019 г., в частта, с която е
признато за установено по иск на „Т.С.“ ЕАД, че ответникът дължи на
дружеството: 1179,17 лв. - цена за доставена до собствен имот топлинна енергия
за периода 04. 2014 г. - 04. 2016 г.; 35,97 лв. - цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законна лихва
върху горните суми от 10.05.2017 г. (дата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение) до окончателното плащане. Със същото решение
ответницата е осъдена да заплати на ищеца 237,08 лв. - разноски в заповедното и
исковото
производства.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Поддържа се довод,
че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване твърдението
си, че въззивникът е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот,
предвид което първоинстанционният съд неправилно е приел, че дължи процесните
суми. Евентуално се твърди, че ищецът не е титуляр на правото да получи
вземането за дялово разпределение, тъй като не той, а друго лице е извършило
същото. Оспорва се и приетия размер на вземането за топлинна енергия като се
твърди неправилно изчисляване на доставеното количество и стойността на същата.
Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД не подава отговор в
законоустановения срок.
Третото
лице-помагач „П.И.“ ООД не взема становище в
законоустановения срок.
Страните
не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 ГПК.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, в обжалваната част, а по отношение на нейната правилност,
съдът намира, че подадената въззивна жалба е частично основателна.
Съображенията за това са следните:
Производството
по гр. дело № 66728/2017 г. по описа на СРС е
образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, с
която след проведено заповедно производстов, се иска да се
установи по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумите от 1821,51
лв., съставляващи цена за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2016 г. за имот собственост на
ответника; 309,40 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2014 г. - 28.04.2017 г.; 35, 97 лева - цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., ведно със законна лихва
върху тази сума и главницата от 10.05.2017 г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане; 7,84 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.
В
отговора на исковата молба ответникът е признал факта, че е съсобственик на процесния недвижим имот, която се
намира в сграда етажна собственост и притежава половината от него.
Посочил е, че през 2011 г. радиаторите са свалени. Направено е възражение за
изтичане на давност.
Пред първоинстанционният съд са представени следните
писмени доказателства: Протокол на ОС на ЕС от 25.09.2002 г.
за сключване на договор с „Т.“ ООД за извършване отчет на топломери; Договор между
ЕС и „Т.“ ООД № 171/ 30.09.2002 г. за извършване на услуга дялово разпределение
на потребено количество топлинна енергия; Заявление № 5493/20.10.2015 г. на К.Г.
до „Т.С.“ ЕАД за отказ от ползване на топлинна енергия; Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г.;
извлечения от сметки по месеци за процесния период; Договор № 101/07.11.2007 г.
между „Т.С.“ ЕАД и „Т.“ ООД; справки за въвеждане в експлоатация на абонатна
станция от 1984 г. и от 1991 г. и констативен протокол и протокол за 72 часова
проба на новата абонатна станция от 2012 г. От изслушаната и приета по делото
СТЕ е видно, че разпределението на топлинната енергия ставало по метода на
дяловото разпределение. Потребената топлинна енергия, определена по прогнозна
консумация била заплащана по месеци. Стойността на действително потребеното
количество топлинна енергия в имота за процесния период била 1 821,51 лв. -
разликата между начислените за периода суми по прогнозна консумация в размер на
1842,61 лв. и резултатът от изравнителните сметки, който е сума за получаване в
размер на 21,06 лв.
Ищецът не е събрал доказателства за това, че ответникът е
собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот.
Приета и неоспорена е и СТЕ, чието заключение се
кредитира и от настоящата съдебна инстанция като обективно и компетентно
изготвено, съобразно потребената топлинна енергия, определена
по прогнозна консумация била заплащана по месеци. Стойността на действително
потребеното количество топлинна енергия в имота за процесния период била 1
821,51 лв. - разликата между начислените за периода суми по прогнозна
консумация в размер на 1842,61 лв. и резултатът от изравнителните сметки, който
е сума за получаване в размер на 21,06 лв.
Въз
основа на тези доказателства съдът в процесното Решение № 175691/24.07.2019 г.
е приел, че ответникът е собственик на процесния имот. За
периода 03.2014 г. - 04.2016 г. липсват доказателства за изпадане в забава на
ответника, поради отсъствие на доказателства за
публикуване на месечните сметки на интернет страницата на дружеството. Уважено
е частично възражението за погасителна давност за периода преди 10.05.2014 г. -
трите години преди подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение. В
това число са погасени по давност и задълженията за обезщетение за периода
05.2013 г. - 02.2014 г. Съдът е приел, че липсват доказателства и за изпадане в
забава преди подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по
отношение на задължението за дялово разпределение, тъй като в Общите условия не
е посочен краен срок.
При така установеното настоящата съдебна инстанция намира
за правилни изводите на първоинстанционния съд единствено по отношение на
½ от претендираните суми за съответните периоди. С отговора на исковата
молба ответникът и настоящ жалбоподател изрично е признал факта, че е
собственик на ½ ид.част от процесния недвижим имот, поради което за това
обстоятелство ищецът не следва да събира доказателства в подкрепа на
твърдението си, тъй като същото се явява безспорно и ненуждаещо се от
доказване. В трайно
установена практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК - решение № 65/30.07.2014 г. по търг. дело № 1656/2013 г. на
ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 84/23.05.2014 г. по гр. дело № 3361/2017 г. на
ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 210/19.19.2016 г. по гр. дело № 861/2016 г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС, решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС, решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ІІІ-то
гр. отд. на ВКС, решение № 22/19.03.2015 г. по гр. д. № 2979/2014 г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС и пр. е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички
събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода
на спора факти; доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на
произволно избрани от него доказателства. При установяване на фактите от
значение за изхода на делото съдът следва да вземе предвид процесуалните
позиции на страните и направените от тях признания на неизгодни факти, които се преценяват съобразно правилото на чл. 175 от ГПК.
Признаването от страна на ищеца на факта, че е собственик
на ½ ид.част от недвижимия имот в настоящия случай се явява именно
признаване на неизгоден факт, който от своя страна, макар да няма
обвързваща съда доказателствена сила, съставлява годно доказателствено
средство и установява соченото обстоятелство при липса на
доказателства в противоположната посока.
В същото време въззиваемият, чиято е доказателствената
тежест, не е събрал доказателства, които да установяват, че въззивникът е
изключителен собственик на имота, предвид което за половината от присъдените от
първоинстанционния съд суми искът се явява неоснователен.
Въззивният съд намира, че възражението на въззивника, че
въззиваемият не е титуляр на вземането за дялово разпределение е неоснователно,
доколкото съобразно чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния
период въззивникът е задължен спрямо въззиваемия за цената за услугата дялово разпределение.
Възражението на въззивника за неправилно изчисление на
дължимите суми за предоставена и незаплатена топлинна енергия, съдът намира за
неоснователно като в тази връзка изцяло кредитира приетата и неоспорена пред
първоинстанционния съд СТЕ. Въззивникът не е събрал доказателства, които да
установяват и различен от претендирания размер на сумата, дължима за
осъществено дялово разпределение.
С оглед изложеното съдът намира, че частта от съдебното
решение, която се обжалва, следва частично да бъде отменена, в частта, с която е
признато за установено, че въззивникът дължи на въззиваемия на основание чл.150 ЗЕ сумата над 589,58
лв. до пълния признат от първоинстанционния съд размер от
1179,17 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода м.04.2014г. -
м.04.2016г., вкл. за имот на адрес: гр. София, ж.к. „***********ведно
със законна лихва по отношение на отхъвърлената част от вземането, считано от
10.05.2017г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане и сумата над 17,98
лв. до пълния присъден от първоинстанционния съд размер от
35,97 лева - цена за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2014г. -
30.04.2016г., ведно със законна лихва върху отхвърлената
част от вземането, считано от 10.05.2017г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и в тези части исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. В останалата обжалвана част съдебното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на
правния спор, въззивникът има право на направените от него разноски
пропорционално на уважения размер от материалния интерес по въззивната жалба.
Същият е освободен от задължението да заплати държавна такса за разглеждане на
правния спор и не е изплащал адвокатско възнаграждение, тъй като предоставената
му правна защита е осъществена на основание чл. 38 ЗА. Предвид изложеното на
тази страна не се следват разноски за въззивното производство. Адвокатско
възнаграждение следва да се присъди в полза на адвоката, представлявал
въззивника пред въззивната инстанция, като същото следва да е в размер на
157,52 лв. на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Доколкото възнаграждението се
определя от съда по правилото на чл. 38 ЗА и Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, възражението на въззиваемия за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се явява неоснователно. Въззиваемият следва да заплати по сметка на
СГС сумата от 12,15 лв. за държавна такса.
Въззиваемият няма право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, въпреки своевременно направеното от него искане, тъй като в
хода на въззивното производство юрисконсулт на дружеството не е подал отговор
на въззивната жалба, не е представял становища и не се е явявал в съдебно
заседание. Юрисконсулт на дружеството единствено е подал бланкетна молба за
насроченото открито съдебно заседание, с която не е изразено становище по
съществото на делото. Предвид изложеното съдът намира, че това процесуално
поведение не съставлява процесуално представителство по смисъла на чл. 78, ал.8 ГПК.
С оглед изхода на правния спор, въззивникът има право и
на направените от него разноски в първоинстанционното производство, за които са
представени доказателства, че са в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.
Срещу така претендираното възнаграждение е направено възражение за прекомерност
от страна на въззиваемия, което настоящият съд намира за основателно предвид
липсата на фактическа и правна сложност на правния спор, която да обосновава
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в посочения размер.
Предвид това съдът намира, че следва да намали тези разноски до минималния
размер, установен от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно до сумата от 390 лв. Пропорционално на отхвърлената част от иска на
въззивника се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 281 лв.
Въззиваемият, в
качеството на ищец в първоинстанционното производство, има право на направените
от него разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК в размер на 90,60 лв. заплатени деловодни разноски и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Същият има право и на направените от него
разноски в рамките на заповедното производство в размер на 12,15 лв. заплатена
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение от 24.07.2019 г., постановено
по гр.д. № 66728/2017 г. по описа на СРС в частта, с която е признато за
установено, че К.П.Г., ЕГН ********** дължи на основание чл.150
ЗЕ на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК********сумата над 589,58 лв. до
пълния признат от първоинстанционния съд размер от
1179,17 лв. - цена за доставена топлинна енергия за периода м.04.2014г. -
м.04.2016г., вкл. за имот на адрес: гр. София, ж.к. „********, ведно със
законна лихва
за горницата над 589,59 лв. до пълния признат от първоинстанционния съд размер
от 1179,17 лв., считано от 10.05.2017г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане и
сумата над 17,98 лв. до пълния присъден от първоинстанционния съд размер от 35,97 лева - цена за услуга дялово разпределение за периода
01.05.2014г. - 30.04.2016г., ведно със законна лихва за горницата над 17,98 лв.
до пълния размер от 35,97 лв., считано от
10.05.2017г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, както и в частта за разноските и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК********иск за установяване по отношение на К.П.Г.,
ЕГН **********,
че последната дължи на ищеца сумата над 589,59
лв. до 1179,17 лв., считано от 10.05.2017г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, ведно със законната лихва
върху отхвърлената част от претенцията и за сумата
над 17,98 лв. до 35,97 лева - цена за услуга дялово разпределение за периода
01.05.2014г. - 30.04.2016г., ведно със законна лихва върху отхвърлената част от
претенцията, считано от 10.05.2017г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
вр. чл. 38 ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК********да заплати на адвокат Н.К.,***, офис 2
сумата от 157,52 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК********да заплати по сметка на СГС сумата от 12,15 лв. държавна такса за въззивното
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК********да заплати на К.П.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 2 сумата от 281 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, К.П.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
офис 2 да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК********сумата от 90,60 лв. заплатени деловодни разноски и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумите от 12,15 лв. заплатена държавна такса
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА съдебното решение в
останалата част като правилно и законосъобразно.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на Т.С. ЕАД - „П.И.“
ООД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.