Р Е Ш Е Н И Е
№ 262930
гр. Варна, 09.12.2021
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА
ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 374 по описа на ВРС за 2021 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „В.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу „КЛИМАМАРКЕТ ЕФЕHДУЛОВ“
ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес на управление:***, с която са предявени обективно съединени искове, както
следва: иск по чл.258, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 16220,63 лева с
ДДС, представляваща незаплатена част от възнаграждение по Договор №
18018/02.01.2019г. за доставка и монтаж на лъчиста отоплителна система в обект
„Сервизен център MAN”, находящ се в гр. Варна,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане и иск по чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 648,83
лева, представляваща неустойка за забава, дължима по т.8.1 от договора, за
периода от 06.12.2020г. до 26.12.2020г.
В исковата молба са
изложени твърдения, че на 02.01.2019г. между страните е сключен Договор № 18018 за доставка и монтаж на лъчиста
отоплителна система в обект „Сервизен център MAN”, находящ се в гр. Варна. Обемът на работа и срокът за
изпълнение били определени с Приложение № 1 към договора. В чл.3.1 била
определена общата цена от 135172 лева с ДДС и сроковете за плащане.
Оборудването било доставено на 15.03.2019г., но не последвало плащане. След
преговори били платени почти всички дължими суми без последните 10 %, които
следвало да се платят след подписване на Протокол за извършени изпитания. На
13.04.2020г. монтажът на оборудването приключил, след което бил изготвен и
подписан без забележки Протокол № 2 за извършени дейности и вложени материали.
Изпитанията не били извършени, тъй като на обекта нямало осигурени от
възложителя електрическо захранване и доставен втечнен газ. С електронно писмо
от 12.11.2020г. ищецът предоставил на ответника срок до 30.11.2020г. да осигури
всички необходими условия за извършване на изпитанията, като заявил, че в
противен случай на основание чл.9.1.2. прекратява договора по вина на
възложителя, считано от 06.12.2020г. Ответникът не изпълнил задълженията си,
поради което ищецът счита, че договорът е прекратен, считано от 06.12.2020г.
Твърди, че съгласно чл.8.2 от договора при прекратяване на договора с
предизвестие от изправната страна възложителят следва да изплати на извършителя
извършената до този момент работа и стойността на доставените материали и
съоръжения. Счита, че тъй като е извършил цялата работа, без изпитанията, които
не са проведени по вина на възложителя, ответникът дължи останалата неизплатена
част от договореното възнаграждение в размер на 16220,63 лева. В чл.8.1 от
договора била предвиден неустойка при забавено изпълнение на задълженията на
страните в размер на 0,2 % от стойността на забавената част за всеки просрочен
ден, но не повече от 4 %, който размер счита за достигнат в периода от
06.12.2020г до 26.12.2020г.
В
законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването
на процесния договор. Оспорва твърдението, че ответникът е неизправна страна по
договора. В условията на евентуалност твърди, че забавянето в изпълнението на
ответника се дължи на обективни причини, които по смисъла на чл.2.3 от договора
изключват вината му и водят до удължаване на срока. Твърди, че именно ищецът е
в забава и не е изпълнил задълженията си по договора, предвид че работата е
изпълнена доста след м. април 2019г.
Сочи, че няма подписан между страните протокол за извършени изпитвания,
което е и причината да не бъде направено окончателното плащане. Ответникът
счита, че поради забавата си ищецът му
дължи неустойка в размер на 4 % от неизпълнената част по чл.8.1 от
договора за периода от 25.04.2019г. до 12.01.2021г., или 648,83 лева, за която
прави възражение за прихващане.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от
представения по делото договор, че страните са сключили Договор № 18018 от 02.01.2019г, съгласно който „КЛИМАМАРКЕТ
ЕФЕHДУЛОВ“ ЕООД в качеството си на възложител е възложило, а „В.” ООД в
качеството си на изпълнител, а приело да извърши доставка и монтаж ма лъчиста
отоплителна система Tube one в Обект: Сервизен център MAN гр. Варна, чрез използване на продуктите на
италианската фирма „Impresind”. Уговорен е срок за изпълнение до 24.04.2019г., като е
посочено, че срокът се предоговаря при необходимост от договаряне на
допълнителен обем работа и подписване на Анекс, както и че при всички случаи на
обективни причини, довели до забава изпълнението на договора и при форсмажорни
обстоятелства, срокът се удължава с времето на забавата. Цената на видовете
работи по договора е уговорена в размер на 135172 лева без ДДС, платими както
следва: до три дни след подписване на договора се заплаща авансово сума в
размер на 30 % от общата стойност – 40551,60 лева без ДДС; при доставяне на
оборудването на територията на обекта и след подписване на приемо-предавателен
протокол се заплаща сума в размер на 60
% от общата стойност – 81103,20 лева без ДДС; окончателно плащане в размер на
10 % от общата стойност до 3 дни след подписване на протокол за извършени
изпитания. Посочени са подробно правата и задълженията на страните по договора.
Предаването и приемането на извършените видове работи следва да се извърши с
протокол, съставен и подписан от двете страни. В т.8.1 от договора е уговорена
неустойка, която се дължи при неизпълнение, неточно или забавено изпълнение на
задълженията по договора от неизправната страна в полза на изправната, която е
в размер на 0,2 % от стойността на неизпълнената, неточно изпълнената или
забавена част, за всеки просрочен ден, но не повече от 4 %. Предвидено е, че
при прекратяване на договора по т.9.1.2 възложителят заплаща на изпълнителя
извършената до този момент работа и стойността на доставените материали и
съоръжения. Уговорено е прекратяване на договора по взаимно съгласие на
страните, с едностранно писмено предизвестие от 15 дни, отправено от изправната
страна към неизправната и с изтичане на срока на договора.
Представена по делото са фактура № **********/03.01.2019г. за авансово плащане
на 30 % от договора в размер на 40551,60 лева без ДДС/48661,92 лева с ДДС, фактура № **********/25.09.2019г.
за частично плащане по договора съгласно
споразумение в размер на 55964,40 лева без
ДДС/67157,28 лева с ДДС и фактура №
**********/20.12.2019г. за разликата от цялата договорена сума от 135172 лева минус сумите по предходните две фактури на стойност 38656
лева без ДДС/46387,20 лева с ДДС. Фактурите не са подписани от
представители на ищцовото и ответното дружество.
Представени от ищеца са още преводно нареждания за
преведни от ищцовото на ответното
дружество суми на основание процесния договор, както следва: от 03.01.2019г. за
сумата от 48661,92 лева, от 25.09.2019г. за сумата от 67157,28 лева и от
18.02.2020г. за сумата от 22435,37 лева.
Приети по делото са протокол за доставени стоки,
извършени дейности и вложени материали от 15.03.2019г. за обект Сервиз Център MAN, в който е вписана констатация, че е доставено
оборудване по договор 18018/19 и приложение 1 към договора и протокол за
извършени дейности и вложени материали от 13.04.2020г. за обект Сервиз Център MAN, в който е посочено, че са доставени и монтирани 3
бр. излъчватели без извършени изпитания на инсталацията. Протоколите са
подписани от представители на възложителя и изпълнителя.
Представена от ищеца е кореспонденция между страните,
проведена по ел.поща. Последното изпратено електронно съобщение е от
12.11.2020г. Със същото управителят на ищцовото дружество е уведомил ответното,
че на 13.04.2020г. е завършен монтажа на процесното оборудване, като изпитания
не са направени поради това, че от възложителя не е осигурено захранване на
обекта с газ, както и електрозахранване, като му е предоставил срок до
30.11.2020г. да осигури всички необходими условия за извършване на изпитанията,
като в случай, че това не бъде извършено прави изявление, че на основание
т.9.1.2 прекратява договора по вина на възложителя, считано от 06.12.2020г. На 04.09.2020г.
също е изпратено съобщение от управителя на ищеца до ответника, в което се
сочи, че са изминали 5 месеца от монтажа на отоплителната система, като е
отправена молба в следващите 10 дни възложителят да осигури газ и електричество
на обекта, за да могат да бъдат извършени изпитанията на съоръженията.
Приета по делото е количествено-стойностна сметка към
процесния договор, неоспорена от ответника по съдържание, а само като
преклудирана, в която подробно е описана единичната стойност на всички
материали и СМР по договора, като взети заедно всички формират сумата от
135171.93 лева, каквото е и уговореното възнаграждение.
По делото
е разпитан като свидетел управителят на ищцовото
дружество – Венелин Живков, което е допустимо, като показанията му следва да се
преценяват при условията на чл.172 от ГПК, а при необходимост да се ценят като
обяснения на страна по чл.176 от ГПК – в този смисъл Решение № 136/25.07.2016г. по дело № 6323/2015г. по описа на
ВКС, III
г.о. Съгласно изложеното от Живков,
ищцовото дружество е предоставило оборудването на уговорения обект, след което
е постъпило частично плащане. Известно време след доставката ответникът не
осигурил възможност за монтаж на оборудването и когато впоследствие било
монтирано, от страна на ищцовото дружество имало готовност да извърши
необходимите проби за функционалност на системата, но от страна на възложителя
било заявено, че няма газ и ток на обекта и когато могат да бъдат осигурени,
тогава ще извикат отново работниците на ищеца. Изпитанието щяло да отнеме
няколко часа и би могло да стане в рамките на един работен ден. След проведени неколкократни
телефонни разговори относно изпитанията решили да прекратят договора.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.258 от ЗЗД
и чл.92 от ЗЗД и са процесуално допустими.
По иска по чл.258 от ЗЗД
Съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест
на ищеца е да докаже че е налице валидно сключен между страните договор за
изработка, изпълнение на задълженията си по него, приемане на изработеното от страна на
ответника и размера на дължимото възнаграждение, както и прекратяване на
договора по вина на ответната страна.
Безспорно между страните по
делото е, а и се установява от представените писмени доказателства, че е
сключен процесният договор за за доставка и монтаж на лъчиста отоплителна
система, че оборудването е доставено на процесния обект на 15.03.2019г., че е
монтирано на 13.04.2020г., както и че е заплатено дължимото възнаграждение с
изключение на уговорената в т. 3.2.3 част
от него в размер на 10 % от общата сума. Не е спорно и че не са проведени
предвидените с договора, вменени като задължение на изпълнителя, единични и
комплексни изпитвания и не са съставени необходимите протоколи за тях. Спорният
между страните въпрос е чия е отговорността за неизвършените изпитания и
съответно дали се дължат последните 10 % от уговореното възнаграждение за
изпълнителя.
Ответникът не е оспорил
твърденията на ищеца, че изпитанията не са извършени поради липса на осигурени
газ и електроенергия за тях, а се позовава на обстоятелството, че дължи
последното плащане едва след провеждане на изпитанията и подписване на
протоколи за тях. Представената от ищеца кореспонденция между страните,
проведена по електронна поща, също не е оспорена от ответника, а в писмата от
управителя на ищцовото дружество до ответното изрично е посочено, че
изпитанията не са проведени поради липсата на осигуряване на газ и ел. енергия,
като ответникът двукратно е поканен да осигури необходимите условия за
провеждане на изпитанията и след тях да заплати остатъка от 10 % от дължимото
възнаграждение. От монтиране на оборудването до последното съобщение от ищеца
са изминали 7 месеца. Показанията/обяснения на управителя на ищеца изцяло
кореспондират със съдържанието на електронните съобщения. От своя страна
ответникът нито оспори, че не е предоставил необходимите условия за провеждане
на изпитанията, нито ангажира доказателства за обективни обстоятелства, които
са наложили забавата. С оглед на гореизложеното се налага извода, че ищецът е
бил изправна страна по договора, за която е възникнало правото да прекрати
същия с едностранно писмено предизвестие при условията на т.9.1.2 от договора.
Установи се, че с писмо по
ел. поща от 12.11.2020г., което не е оспорено от ответната страна, управителят
на ищеца е уведомил възложителя, че ако не осигури условията за провеждане на
изпитанията, прекратява договора по негова вина, считаното от 06.12.2020г. В
този смисъл съдът намира, че ищецът се е възползвал от правото си да прекрати
договора, на основание т.9.1.2 от същия, като е изпратил едностранно
предизвестие, което е било по-дълго от предвидените 15 дни. Дори и да се
приеме, че това изявление не е достигнало до адресата, с подаване на исковата
молба ищецът ясно е заявил, че договорът е прекратен и това изявление е
достигнало до ответната страна.
Съгласно т.8.2 от договора
при прекратяване на същия по т.9.1.2. възложителят заплаща на изпълнителя
извършената до този момент работа и стойността на доставените материали и
съоръжения. Установи се категорично, че цялото оборудване е доставено и
монтирано на процесния обект, като единствената работа, която не е извършена от
изпълнителя са необходимите изпитания. В приетата по делото
количествено-стойностна сметка по отношение на изпитанията е посочено
единствено проба ел. табло на стойност 25 лева без ДДС/30 лева с ДДС. В този
смисъл съдът намира, че след прекратяваме на договора ответното дружество дължи
на ищцовото цялата останала за доплащане сума в размер на 16220,63 лева с ДДС
без посочените 30 лева, или дължи сума в размер на 16190,63 лева.
Ответникът е направил
възражение за прихващане със сумата от 648,83 лева, представляваща дължима
неустойка по чл.8.1 от договора, като се позовава на забава на изпълнителя,
предвид липсата на подписан между страните протокол за извършени изпитания.
Установи се по делото, че ищецът е доставил оборудването предмет на договора
още на 15.03.2020г., като е монтирал същото по-късно именно предвид
непредоставена от възложителя възможност да направи това в по-ранен момнет
(видно от кореспонденцията по ел.поща и обясненията на управителя на ищеца),
което обстоятелство само по себе си не се оспорва от ответника. Последният се
позовава само на неизпълненото задължение за подписване на протоколи за
изпитвания, но както бе изложено по-горе, забавата на изпълнителя е по вина на
възложителя, който именно не е осигурил необходимите условия за провеждане на
изпитанията. В случая е налице забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД,
който неоправдано не е не е дал необходимото съдействие, без което длъжникът не
би могъл да изпълни задължението си. По тази причина и на основание чл.96, ал.1
от ЗЗД длъжникът (в случая изпълнителя) се освобождава от последиците на
собствената си забава. По изложените съображения възражението за прихващане се
явява неоснователно.
С оглед горното искът се
явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 16190,63 лева и
да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер от 16220,63 лева.
По иска по чл.92 от ЗЗД
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. Фактическият състав,
който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на
неустойка поради неизпълнение
на договорно задължение, е наличие на валидно
договорно задължение, неизпълнение
на задължението и валидно уговорена неустойка.
Когато в съдържанието на
договора е уговорена неустойка, настъпилите вреди, както и размерът на вредите не подлежат на доказване.
В настоящия случай безспорно между страните е
обстоятелството, че в процесния договор за изработка е уговорена клауза за
неустойка по чл.8.1. от договора, съгласно която при неизпълнение или забавено
плащане на задълженията по настоящия договор неизправната страна дължи на
изправната неустойка в размер на 0,2 % от стойността на неизпълнената, неточно
изпълнената или забавена част, за всеки просрочен ден, но не повече от 4 %.
Установи се по делото, че процесният договор е
прекратен с едностранно предизвестие от ищцовото дружество, считано от
06.12.2020г. В този момент е възникнало задължението на ответника по т.8.2 от
договора като неизправна страна да заплати извършената до този момент работа и
стойността на доставените материали и съоръжения (подробни съображения за
изложени по главния иск). Следователно от 06.12.2020г. ответникът е в забава да
плати дължимото на ищеца възнаграждение и следователно дължи неустойка
съобразно клаузата на т.8.1 от договора.
Конкретният размер на неустойката е 0,2 % на ден от стойността на забавеното плащане. Установи
се по-горе, че дължимото плащане е в размер на 16190,63 лева, от което следва
че дневният размер на неустойката е 32,38 лева, а максимално дължимата
неустойка е в размер на 647,63 лева. Ищецът е заявил период на неустойката от
06.12.2020г. до 26.12.2020г., а именно за 20 дни, в които неустойката е
достигнала максималния си размер и в рамките на които ответникът не е изпълнил
задължението си да плати дължимата част от възнаграждението.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от
647,63 лева и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер
от 648,83 лева.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски съобразно
с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на 698,83 лева за платена държавна
такса и 1100 лева за платено адвокатско възнаграждение, от които ответникът
следва да заплати 1795,50 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника също се следва минимална част
от направените от него разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но
доказателствата за плащане на адвокатско възнаграждение са представени след
даване ход на устните състезания по делото.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „КЛИМАМАРКЕТ ЕФЕHДУЛОВ“ ЕООД,
ЕГН *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 16190,63
лева с ДДС, представляваща незаплатена част от възнаграждение по Договор №
18018/02.01.2019г. за доставка и монтаж на лъчиста отоплителна система в обект
„Сервизен център MAN”, находящ се в гр. Варна,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
12.01.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 16190,63 лева до предявения размер от 16220,63 лева, на основание
чл.258 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „КЛИМАМАРКЕТ ЕФЕHДУЛОВ“ ЕООД, ЕГН *********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „В.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 647,63 лева, представляваща
неустойка за забава, дължима по т.8.1 от Договор № 18018/02.01.2019г. за
доставка и монтаж на лъчиста отоплителна система в обект „Сервизен център MAN”, находящ се в гр. Варна, за периода от 06.12.2020г.
до 26.12.2020г., като ОТХВЪРЛЯ за разликата над сумата от 647,63 лева до
предявения размер от 648,83 лева, на основание чл.92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „КЛИМАМАРКЕТ ЕФЕHДУЛОВ“ ЕООД,
ЕГН *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 1795,50,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: