№ 12711
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110158550 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производство по делото е образувано по искова молба от [/**********] против
Д. Р. Г., с която са предявени обективно съединени искове установителни искове за
сумите, както следва: сумата в размер на 22 407,31 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № FL1035523/13.12.2019 г., ведно със законна лихва
от 06.07.2021г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 3 071,82 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.10.2020г. до 11.05.2021 г.,
сумата в размер на 927,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
13.10.2020г. до 28.06.2021 г., както и сумата в размер на 51,00 лева - дължими такси по
договора, представляваща сбор от 6 бр. такси, начислени съгласно чл.2, ал.2 от
договора, вр. с Тарифа за таксите и комисионните на банката, раздел XIV, б."В", т.10,
за периода от 15.10.2020г. до 28.06.2021 г.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№
39716/2021 г. по описа на СРС и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, която била връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед предходното ищецът обосновава правния си
интерес от предявяване на настоящите искови претенции. Поддържа, че на 13.12.2019
г. между банката и ответника бил сключен договор за потребителски кредит №
FL1035523, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в
размер на 23 000 лева, а последния се задължил да я върне с дължимите лихви, в
1
срокове и при условията на процесния договор. Сочи се, че съгласно чл.3, ал.1 от
договора, кредитополучателят дължи на банката за първите 12 месеца от срока на
издължаване на кредита лихва, изчислена при прилагането на фиксиран годишен
лихвен процент, в размер на 9,200 %, а от 13 месец до крайния срок на издължаване на
кредита – променлив годишен лихвен процент в размер на 9,200 %, който представлява
сбор от Референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката плюс договорна надбавка.
Съгласно чл.3, ал.8 от договора страните постигнали съгласие, че годишния процент на
разходите /ГПР/ по кредита е в размер на 12,93 %. В чл.2, ал.2 от договора страните
уговорили и дължимостта на такси и комисионни за проучването и отпускането на
процесния кредит, както и по отношение на разплащателната сметка, предназначена да
обслужва кредита. Сочи се, че от страна на ответника е било допуснато просрочие на
погасителни вноски, като на основание чл.14 от договора, поради неплащане в
уговорения срок на погасителна вноска с падеж 13.10.2020 г., банката обявила
предсрочната изискуемост на кредита с писмо, връчено на ответника на 11.05.2021 г.
Предходното обусловило подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 ГПК.По изложените в исковата молба доводи и
съображения ищецът претендира уважаване на предявените искове, както и
присъждане на направените по производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище .
С молба от 19.06.2023 г. и в първото по делото открито съдебно заседание ответникът
признава предявените искове.
С оглед предходното, с молба от 30.06.2023 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, е направил искане съдът да се произнесе с решение при признание на
иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл.237, ал.1 ГПК предвижда, че когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието.
Настоящият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки за
произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - ответникът е признал иска, а
ищецът е поискал съдът да постанови решение съобразно признанието. Спазени са и
изискванията, установени в чл.237, ал.3 ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната
може да се разпорежда.
С оглед гореизложеното, исковете следва да бъдат уважени изцяло, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това, съобразно
направеното от страната признание.
2
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените по производството разноски. В представения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК банката претендира разноски в исковото
производство за платена държавна такса в размер на 590,02 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1588,46 лева. Действително по делото е приложено
платежно нареждане за сумата от 590,02 лева с посочено основание държавна такса, но
дължимата такава, след приспадане размер на платената вече в заповедното
производство такава е 529,15 лева. Предходното не обуславя отговорност на ответника
за сумата над дължимата по производството. Ето защо, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от общо 2117,61 лева. Съгласно определение № 29
от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т.о. на ВКС , когато с една искова
молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно
съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи
минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички
искове. В конкретния случай сборът от цената на всички искове възлиза на сумата от
26457,39 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, надхвърля претендирания и заплатен от ищеца размер,
поради което не са налице основания за неговото намаляване.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
по чл.417 ГПК включва разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
общ размер на 1641,38 лева, които с оглед изхода на спора следва да бъдат възложени в
тежест на длъжника – настоящ ответник.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД предявени от
[/**********], ЕИК [/**********], със седалище и адрес на управление: [/**********]
срещу Д. Р. Г., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
сумата в размер на 22 407,31 лева, представляваща главница по договор за
3
потребителски кредит № FL1035523/13.12.2019 г., ведно със законна лихва, считано от
06.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 3 071,82
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.10.2020г. до 11.05.2021
г., сумата в размер на 927,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
13.10.2020г. до 28.06.2021 г., както и сумата в размер на 51,00 лева - дължими такси по
договора, представляваща сбор от 6 бр. такси, начислени съгласно чл.2, ал.2 от
договора, вр. с Тарифа за таксите и комисионните на банката, раздел XIV, б."В", т.10,
за периода от 15.10.2020г. до 28.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№
39716/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Р. Г., ЕГН ********** да заплати на
[/**********], ЕИК [/**********], със седалище и адрес на управление: [/**********]
сумата от 2117,61 лева, представляваща направени разноски в исковото производство
и сумата от 1641,38 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№
39716/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4