№ 324
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора Д. Ив. Й.
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600939 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал.1 НПК, вр. чл. 34 вр. чл. 20,
ал.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС.
Постъпили са въззивни жалби от адв.Й. П. Т., САК, служебен
защитник на засегнатото лице Д. У. , срещу Решение от 11.02.2022г
постановено по ЧНД № 2571/2021г.по описа на СГС. С обжалвания акт е
признато решение от 14.01.2021 година, издадено от несъдебен орган-
Бецирксхауптманшафт Гюсинг, Република Австрия, в сила от 04.02.2021 г. за
налагане на финансова санкция на Д. У. - роден на *** година, български
гражданин, ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул. „***“ № ***-
глоба в размер на 70 /седемдесет/ евро, за това, че на 26.09.2020 година, в
22:44 часа в населено място Никелсдорф е управлявал моторно превозно
средство per. № *** със скорост превишаваща разрешената такава от 130
км/ч. със 16 км/ч.- нарушение на чл. 20 от Правилник за движение по
пътищата на Република Австрия с левова равностойност по фиксинга на БНБ
към датата на влизане в сила на решението в размер на 136.90 лева /сто
1
тридесет и шест лева и деветдесет стотинки/.Решението е изпратено за
изпълнение на Националната агенция за приходите.
В жалбата са изложения твърдения за незаконосъобразност. Засегнатото
лице само формално имало регистрация на територията на Република
България, не пребивавало в страната, не получавало доходи и не притежавало
имущество. Налице били данни, че живее в Република Молдова.
Иска се отмяна на решението и по реда на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, да се постанови
решение, с което се отказва признаване на соченото решение на издаващата
държава.
В съдебно заседание пред САС защитникът на засегнатото лице
поддържа жалбата.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата.
Предлага решението на СГС да се потвърди изцяло.
Заинтересованото лице не се явява.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам
служебно провери правилността на решението, намери следното:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано
въз основа на искане на компетентни власти на Република Австрия,
придружено с удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, издадено въз основа на решение на несъдебен орган-
Бецирксхауптманшафт Гюсинг, Република Австрия, в сила от 04.02.2021 г. за
налагане на финансова санкция на Д. У., роден на *** година, български
гражданин в размер на 70 /седемдесет/ евро, за това, че на 26.09.2020 година,
в 22:44 часа в населено място Никелсдорф е управлявал моторно превозно
средство per. № *** със скорост превишаваща разрешената такава от 130
км/ч. със 16 км/ч.- нарушение на чл. 20 от Правилник за движение по
пътищата на Република Австрия..
Софийският апелативен съд приема, че от формална страна са били
налице част от предпоставките за признаване на решението посочени в чл.30,
ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Касае се за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3,
ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна -
членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод
извършено административно нарушение. Последното представлява деяние, за
2
което съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква двойна
наказуемост. Преписът от акта е постъпил като приложение към
удостоверение по чл.4, ал.1 от Закона, за което въззивният съд констатира, че
съответства на образеца съгласно приложения № 2. Видно от
Удостоверението, то е издадено, подписано и съдържанието му е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава, като отговаря на
решение на несъдебен орган- Бецирксхауптманшафт Гюсинг, Република
Австрия, в сила от 04.02.2021 г. за налагане на финансова санкция. Този акт и
удостоверението, съгласно чл.5, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС са преведени на
български език. С оглед на това съдът намира, че не е налице основание по
чл.35, т.1 от Закона за отказ да се признае и допусне изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция, както и че не е налично кое да е
друго основание за това, посочено в същата норма. Няма данни срещу
засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга
държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции.
Наложената финансова санкция е в размер над 70 евро, поради което
решението на несъдебния орган на Република Австрия подлежи на приемане
и изпълнение. Решението, чието признаване се иска е постановено на
12.08.2020г. и към момента не е изтекла давността за изпълнението му по
българското законодателство, тъй като съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок.
Засегнатото лице не се ползва с имунитет или привилегия по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.
Не се констатира и наличието на обстоятелства по чл.35, т.5 от Закона, които
да налагат отказ от признаване и изпълнение.
Въпреки изложеното са налице предпоставки за отказ от признаване
и изпълнение на решението, което първоинстанционният съд неправилно не е
констатирал. Основателно е твърдението на защитника, че не са налице
условията на чл.30, ал.З от ЗПИКОНФС, тъй като засегнатото лице нямало
имущество, доходи и местоживеене на територията на страната. Въпросът
дали засегнатото лице има имущество на територията на страната би бил
ирелевантен, ако засегнатото лице има обичайно местоживеене и адрес в
Р.България, какъвто в случая то няма. След извършена справка в регистрите
на населението се констатира, че адрес гр.***, ул.“***“ № ***, вписан като
постоянен за лицето, всъщност е адресът на който се намира сградата на
район „Средец“ при Столична община. Лицето Д. У. е регистрирано на този
адрес на основание чл.93, ал.4 от ЗГР. Същият е български граждани, живеещ
в чужбина, който не е вписан в регистъра на населението и не е могъл да
посочи постоянен адрес в Република България, поради което е вписан
3
служебно в регистъра на населението от Район "Средец" на гр. София. В
случая, постоянният адрес е формален и не отразява действителното
местоживеене на лицето. С оглед на това не може да се приеме, че Д. У. има
местоживеене или обичайно пребиваване на територията на Р България.
Действително, същият има вписан постоянен адрес в Р България, но това е
адрес, който е служебен на Район Средец, гр. София и в случая се ползва като
служебен за лицето. Този адрес не позволява да се направи извод, че
засегнатото лице има местоживеене или обичайно пребиваване на
територията на страната, каквото е изискването на чл.30, ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС.
С оглед на това въззивният съд приема, че не е изпълнено едно от
условията за признаване на решението за налагане на финансови санкции, по
чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като лицето, срещу което е постановено
решението няма местоживеене или обичайно пребиваване на територията на
Република България.
Въз основа на изложеното съдът намира, че жалбата е основателна.
Незаконосъобразно с обжалваното решение е признато и допуснато
изпълнение на решение от 14.01.2021 година, издадено от несъдебен орган-
Бецирксхауптманшафт Гюсинг, Република Австрия, в сила от 04.02.2021 г., с
което на Д. У. - роден на *** година, български гражданин, ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 70 /седемдесет/ евро, за това, че на 26.09.2020
година, в 22:44 часа в населено място Никелсдорф е управлявал моторно
превозно средство per. № *** със скорост превишаваща разрешената такава
от 130 км/ч. със 16 км/ч.- нарушение на чл. 20 от Правилник за движение по
пътищата на Република Австрия с левова равностойност по фиксинга на БНБ
към датата на влизане в сила на решението в размер на 136.90 лева /сто
тридесет и шест лева и деветдесет стотинки/. Въпреки, че Д. У. е български
гражданин, същият няма местоживеене на територията на Република
България, поради което липсва обективна предпоставка за признаване и
приемане на решението за изпълнение съгласно чл.30, ал.3 от
ЗПИИРКОРНФС. Като не е констатирал това, първоинстанционният съд е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Следва да
се откаже признаване и изпълнение на акта и производството по делото да се
прекрати.
4
Мотивиран така и на основание чл. 32, ал.1, вр. чл. 16, ал.7, т.2 от
ЗПИИРКОРНФС Софийски апелативен съд, пети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 11.02.2022г постановено по ЧНД №
2571/2021г.по описа на СГС и вместо него постановява:
ОТКАЗВА признаване и приемане за изпълнение на решение от
14.01.2021 година, издадено от несъдебен орган- Бецирксхауптманшафт
Гюсинг, Република Австрия, в сила от 04.02.2021 г. за налагане на финансова
санкция на Д. У. - роден на *** година, български гражданин, ЕГН
**********.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5