Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на двадесети октомври две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА
ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 1884 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано по касационна жалба на директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите-Варна, представлявано от
директора В.Д.К.Д.против Решение № 817/16.06.22г. по НАХД №20223110200018/2022г.
на ВРС, 45 състав, с което е отменено наказателно
постановление № **********-95/17.12.2021г. на директора на дирекция
„Превантивна дейност“, за директор на РИОСВ, с което на Изпълнителна агенция
„Морска администрация“ за нарушение чл.166 т.3 вр. чл.14 ал.4 от ЗООС на
основание чл.165, ал.1 и ал.2 ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на
2000лв. Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Твърди,
че бланкетен е изводът на съда, че в АУАН и НП не е посочена дата на
нарушението, като мотивите му са абстрактни и не съответстват на
доказателствата по делото, както и че неправилно е приел, че е допуснато
нарушение на чл.18 ЗАНН. Видно от административнонаказателната преписка, във
връзка с аварийна ситуация със заседналия м/к „VERA
SU“ и
осъществяване на контролирано разтоварване на товара, и с цел недопускане
замърсяването на околната среда, на основание чл.14 ал.4 ЗООС, с писмо изх.№
24-00-7766/А35/19.10.21г. на РИОСВ-Варна е дадено предписание на ИА“Морска
администрация“ при извършване на разтоварните дейности ежедневно да водят
записи в дневник, относно консистенцията на товара, придружени със снимков
материал, като копие от записите и снимковия материал да се изпращат на
електронната поща на РИОСВ-Варна. Твърди, че решаващият състав няма изложени
мотиви относно фактите и обстоятелствата, установени в хода на проверките,
свързани с изпълнение на даденото предписание. Бездействието на задълженото
лице се потвърждава от извършена проверка на място на 23.10.21г., при която е
установено, че към момента на проверката се извършват товаро-разтоварни
дейности. Безспорно е установено, че именно на тази дата се извършват такива
дейности и за този ден не се водят записи в дневник, относно консистенцията на
товара, придружени със снимков материал, които да се входират в РИОСВ-Варна.
Извършена е и последваща проверка в деловодна програма „Акстър офис“ на
09.11.21г., която безспорно доказва, че даденото предписание не е изпълнено.
АНО е оценил събраните доказателства и на база на тях е издал НП. Моли да бъде
отменено решението на ВРС, а издаденото НП да бъде потвърдено или делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Морска администрация“, чрез
процесуалния си представител Главен експерт Н., оспорва жалбата и моли
решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли
за присъждане на направените по делото разноски.
Представителят
на ВОП
дава заключение, че жалбата е основателна и решението на ВРС
следва да бъде отменено, като бъде потвърдено издаденото НП. Счита, че
безспорно е установено по делото, че е дадено задължително предписание, което
не е било изпълнено на посочената в НП дата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на Изпълнителна агенция
„Морска администрация“ против наказателно
постановление № **********-95/17.12.2021г. на директора на дирекция „Превантивна дейност“, за директор
на РИОСВ, с което за нарушение чл.166 т.3 вр. чл.14 ал.4 от ЗООС и на основание
чл.165, ал.1 и ал.2 ЗООС му е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.
За
да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че с
АУАН от 23.11.21г. е констатирано, че Изпълнителна агенция „Морска
администрация“ не е изпълнила предписание дадено в индивидуален административен
акт – писмо с изх. № 24-00-7766/А35/19.10.2021г. на РИОСВ- Варна, а именно:
ежедневно при извършване на разтоварни дейности с товара на м/к „VERA SU“ да се
водят записи в дневник, относно консистенцията на товара, придружени със
снимков материал, копия от които да се изпращат на електронната поща на РИОСВ
Варна. Описаното било установено при извършена проверка в деловодната програма
„Акстьр офис“, използвана от РИОСВ Варна, която е отразена в Констативен
протокол № 015354/09.11.2021г. Съгласно комуникационната бележка от системата
за вътрешен обмен на данни към деловодната
програма „Акстьр офис“ писмото с изх. № 24-00-7766/А35/19.10.2021г. на
РИОСВ Варна, с което даденото предписание е получено от Изпълнителна агенция
„Морска администрация“ и е регистрирано с вх. № 1854/19.10.2021г. Бездействието
на задълженото лице, касаещо товарно- разтоварните дейности по прехвърлянето на
товара от хамбара на м/к „VERA SU“ се потвърждава от извършената проверка на
място на 23.10.2021г., при която е установено, че към момента на проверката се
извършват товарно-разтоварни дейности, като констатациите от проверката са обективирани
в доклад с изх.№ 24-00-7766/А35/19.10.21г. на РИОСВ Варна. Деянието е
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на нарушение на чл.166, т.3 вр.
чл.14, т.4 от Закона за опазване на околната среда. Актът е съставен в
присъствието на представляващия дружеството, който в съответната графа в него
не е посочил, че има възражения, като такива не са постъпили и в законоустановения
срок по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжлавното
НП.
Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи и в срок, но е допуснато нарушение на
чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. ВРС е приел, че неправилно е
определена датата на нарушението, която е и датата на извършената проверка, тъй
като даденото предписание изисква ежедневно да се водят записи в дневника,
придружени със снимков материал и посочената дата не отговаря на изискването
„ежедневно“ предприемане на активни действия при извършване на товаро-разтоварните
дейности. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят чрез бездействие не е
изпълнил на няколко отделни дати непосочени и неиндивидуализирани изобщо в АУАН
и НП задължителното предписание, което обосновава друго нарушение, а именно на
чл.18 ЗАНН.
Касационният
съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
С обжалваното НП на Изпълнителна агенция „Морска
администрация“ е наложена имуществена санкция за това, че не е изпълнено
задължително предписание, дадено от контролен орган.
Районният съд е изяснил фактическата обстановка,
но е достигнал до неправилни правни изводи относно допуснати процесуални
нарушения при издаване на НП.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно е установено, че наказаното лице е извършило вмененото
нарушение. В случая е дадено задължително предписание и същото не е било
спазено на посочената в АУАН и НП дата.
Безспорно
е установено, че на ИА“Морска администрация“ е дадено задължително предписание
/с писмо с изх. № 24-00-7766/А35/19.10.2021г. на РИОСВ- Варна/ ежедневно при
извършване на разтоварни дейности с товара на м/к „VERA SU“ да се водят записи
в дневник, относно консистенцията на товара, придружени със снимков материал,
копия от които да се изпращат на електронната поща на РИОСВ Варна. Безспорно е
устновено и че на посочената дата 23.10.2021г., когато е била извършена и
проверка на място, адресатът на предписанието не го е изпълнил. Отговорността е
ангажирана за деяние, осъществено чрез бездействие на 23.10.2021г.
Извършеното
деяние съставлява описаното в НП нарушение по чл.166 т.3 вр.
чл.14 ал.4 ЗООС, поради което законосъобразно неговият извършител е бил
санкциониран, като му е наложена санкцията по чл.165 ЗООС в
предвидения минимален размер. Нарушението е описано със съставомерните му
белези както в АУАН, така и в НП. Нарушението е безспорно установено,
същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми визиращи състава и
наказанието за извършено такова нарушение. Задължителното
предписание е дадено от компетентен орган и същото не
е изпълнено, поради и което правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, като адресат
на предписанието. Правилно е определен и размера на наложената санкция. Не се
установи, а и не се твърди, че даденото задължително предписание е било
изпълнено към датата на съставяне на АУАН.
Дали бездействието е осъществено и на други дати е обстоятелство
ирелевантно към деянието, за което е наложена санкция с обжалваното НП. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП е констатирано едно нарушение, на конкретно посочена дата и за установеното
нарушение е наложена предвидената в закона санкция.
Разпоредбата на чл.18 ЗАНН изисква когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
В случая е констатирано едно нарушение и е наложено
едно наказание. Дали е констатирано нарушение – неизпълнение на предписанието
на други дати не е предмет на настоящото производство. В случай, че такива са
констатирани с АУАН и сътоветно санкционирани с НП, то те са предмет на
оспорване и разглеждане в друго производство.
С оглед гореизложеното, съдът намира
постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а издаденото НП да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът
намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН
вр. чл.37 ЗПП.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в
от
ЗАНН, настоящият състав на Административен
съд Варна
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 817/16.06.22г.
по НАХД №20223110200018/2022г. на ВРС, 45 състав, с което е отменено наказателно постановление № **********-95/17.12.2021г. на директора на дирекция
„Превантивна дейност“, за директор на РИОСВ, с което на Изпълнителна агенция
„Морска администрация“ за нарушение чл.166 т.3 вр. чл.14 ал.4 от ЗООС на
основание чл.165, ал.1 и ал.2 ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на
2000лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **********-95/17.12.2021г. на директора на дирекция
„Превантивна дейност“, за директор на РИОСВ, с което на Изпълнителна агенция
„Морска администрация“ за нарушение чл.166 т.3 вр. чл.14 ал.4 от ЗООС на
основание чл.165, ал.1 и ал.2 ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на
2000лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Морска администрация“ да заплати на Регионална
инспекция по околната среда и водите-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.