№ 138
гр. Разград, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20243300500181 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 143 от 05.03.2024 г. постановено по гражданско дело №
20233330101779 по описа за 2023 година на РС – Разград, съдът е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК
********* със седалище гр.София и адрес на управление *** срещу Агенция Пътна
инфраструктура за заплащане на сумите 729,59 лв. регресно вземане за платено
обезщетение за имуществена застраховка за вреди по лек автомобил л.а. Mercedes Модел: S
Class Body W222 Номер рама: *** Peг. Номер: *** при ПТП от 27.08.2021 г. и 15 лв.
ликвидационни разходи като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София
и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция Пътна инфраструктура чрез Областно
пътно управление – Разград сумата 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е ищецът "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, който го обжалва, чрез пълномощника си адвокатско дружество „И.
И СЪДРУЖНИЦИ“, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя си
адвокат В. И. Г.. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционният съд, не е
установено категорично /при пълно и главно доказване/, че именно в резултат на ПТП,
причинено именно от дупка и на път, част от републиканската мрежа са причинени вредите
на процесния автомобил, а същевременно при насрещното доказване ответникът е
представил доказателства за липса на неравности по този път, които биха могли да причинят
такива увреждания. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на
първоинстанционното решение и за уважаване на исковите претенции в цялост. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна не депозира отговор
1
на жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника не се
явява представител.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата
страна не се явява представител. Същата, чрез пълномощника си Д.Х.Й. – старши
юрисконсулт в Областно пътно управление – Разград при Агенция „Пътна инфраструктура“
депозира писмено становище. Оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника. Изложени са подробни съображения, въз основа
на които се твърди, че фактическия състав, на който се основава претенцията на ищеца,
включва кат осъществен елемент на местонахождението на дупката на пътното платно,
респективно мястото на случването на ПТП. Без точно установяване на този факт искът не
може да бъде уважен, тъй като е недоказан. Видно от исковата молба, е че ищецът сочи, че
ПТП-то е възникнало по главния път в с. Ясеновец. Във въззивната жалба ищецът е
подменил мястото на случване на ПТП-то и сочи, че било след с. Ясеновец, като го описва
като „отсечката гр. Исперих – гр. Разград“, което е недопустимо изменение на исковата
претенция. Излага подробни съображения. Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски включително юрисконсултско възнаграждение.
Разградски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните.
В процесня случай предмет на въззивна проверка е решението в неговата цялост.
При извършена проверка съдът намира, че атакуваното решението е валидно, а и допустимо.
Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба и в отговорите съдът
намира следното:
Предявени са искве с правно основание чл. 410, т.2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от установяване по делото на следните
юридически факти: 1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен между
въззивника ищец и увредения; 2) да е настъпил покрит застрахователен риск в срока на
договора; 3) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на
чл. 49 ЗЗД – възлагане на работа от ответника (възложителя) на делинквента (изпълнителя);
деяние на изпълнителя; противоправност на деянието; вреда, претърпяна от застрахования;
причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е осъществено при или по повод
изпълнението на възложената работа; вина на изпълнителя, която при установяване на
обективните предпоставки, се предполага; 4) плащане от въззивника ищец застраховател в
полза на увреденото лице на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди.
За установяване на правнорелевантните факти районният съд е събрал писмени и
гласни доказателства, и е назначил съдебна авто-техническа експертиза.
По делото е прие договор за Автомобилна застраховка „Каско+“ със
застрахователна полица № 440121241002197 от 26.04.2021г., срок на застраховката 12 месеца
- от 28.04.2021 00:00 до 27.04.2022 23:59 относно МПС марка Mercedes, Модел: S, Class Body
W222, Номер рама: *** Peг. Номер: ***. Същата не е оспорена от страните, поради което
2
съдът приема, че по делото е доказано наличие на валиден договор за имуществено
застраховане, сключен между въззивника ищец и увредения. Следователно е налице първия
елемент от фактическия състав.
По отношение на втората предпоставка - възникнали права на увредения срещу
причинителя на вредата на основание на чл. 49 ЗЗД въззивният съд намира следното:
Въззивникът ищец е насочил исковата си претенция срещу ответника с твърдения,
че пътният участък, на който се твърди, че е реализирано ПТП-то поради необезопасена и
несигнализирана дупка – главен път в с. Ясеновец, е републикански път по смисъла на чл.
3, ал.2 от Закона за пътищата, поради което на основание чл. 19, ал.1, т.1 и чл. 30, ал.1 ЗП
ответникът е задължен да осъществява дейностите по управление и поддържането му, както
и дейности по упражняване на контрол върху МПС с оглед правилната експлоатация на
пътя. Тези действия съгласно чл. 19, ал.2 и § 1, т.14 от ДР ЗП включват действия по
„осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение“.
Собствеността върху пътищата в Република България е законово регламентирана.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата (ЗП) пътищата биват републикански и
местни. Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
образуват държавната пътна мрежа.
Видно от чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция
"Пътна инфраструктура", като ал. 2 посочва, че управлението включва оперативно
планиране на изграждането – проектиране и строителство, и поддържането на пътищата;
организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите свързани с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. Съгласно чл. 47 от
Правилника за прилагане на Закона за пътищата поддържането включва полагане на
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя, а текущият
ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните
принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя. В чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба № РД-02-20-12 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата се
регламентира отново, че поддържането и текущият ремонт се осъществяват от собственика
на пътя, като при републиканските пътища това е Агенция "Пътна инфраструктура". В чл.
10, ал. 3 от Наредбата са посочени основните видове дейности по текущо поддържане и
ремонт, като в т. 9 е включено почистване на пътното платно и ремонт на отделни
разрушения – дупки, пукнатини, обрушени ръбове и други.
Съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗП се изготвят списъци за републиканските и общинските
пътища, като промените в тях се утвърждават от Министерски съвет по предложение на
министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметове на
общините. Не е изключено в урбанизирани територии да преминават републикански
пътища, като чл. 30, ал. 3 ЗП е предоставена възможност на АПИ и общините да
осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждане, поддържане и
ремонт на републикански пътища в границите на урбанизираните територии при условия и
ред, определени с правилника за прилагане на закона. По делото обаче не са ангажирани
доказателства за сключване на подобно споразумение.
Основният спорен въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция е относно
мястото на настъпването на пътния инцидент, респективно дали ПТП-то при което са
причинени вредите на процесния автомобил е настъпило на път, част от републиканската
мрежа за който ответникът е задължен да осъществява дейности по управление и
поддържане.
В показанията си свид. С.Й. И. /управлявал процесното МПС/ съобщава, че
пътувайки към гр.Разград спукал две гуми след попадане в дупка. Не знае къде е била тази
3
дупка, но е категоричен, че идвал от гр. Исперих, че е пътувал към гр.Разград и минал ЖП-
прелез. За спуканите гуми разбрал по-късно, след като се появила индикация на таблото, но
дупката не усетил. Не може да каже дали е имало маркировка за неравности по пътя. След
справка с представените по делото писмени доказателства си спомня, че населеното място е
било с.Ясеновец. По делото е приета съдебна авто-техническа експертиза, в чието
заключението съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно. В същото се сочи, че
„Във връзка с локализиране мястото на произшествието и дали е настъпило в рамките
на с. Ясеновец или извън него, данните по делото включително показанията на свид. С.Й.
И. са крайно противоречиви. …. В материалите по делото не са налице данни, въз основа на
което маже да се локализира с достатъчна точност мястото на произшествието от
27.08.2021г.“.
С оглед неустановяването мястото на настъпването на пътния инцидент, се налага
изводът, че не е доказано твърдението на ищеца, че Агенция "Пътна инфраструктура" е
отговорна за поддържането и текущия ремонт на пътния участък, където е настъпило ПТП-
то, поради което следва извода, че ответникът Агенция "Пътна инфраструктура" не е
пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по заявените претенции.
Същевременно свид.Т.Д., служител на АПИ – Разград, в чиито служебни
задължения влиза наблюдаването на пътя III-205 твърди, че през м.август 2021 г. този път е
обхождан от него и целият в района на с.Ясеновец няма нито една кръпка. Съдът по реда на
чл. 172 ГПК кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите се подкрепят и от
други данни по делото - договор за възлагане на обществена поръчка от АПИ на консорциум
„ТРП Лудогорие 2019“, протокол за установяване завършването и заплащането на
натуралните видове СМР от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г. са отразени работи по път III-205
/л.63 РС/ и друг такъв за периода 12.04.2021 г. – 09.05.2021 г. /л.67 РС/, с приложени към
двата протокола сертификати /л.64 и л.68 РС/.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че въззивникът ищец не е провел
успешно пълно и главно доказване на предпоставките за ангажиране на гаранционно-
обезпечителната отговорност на АПИ, поради което искът се явява неоснователен и
недоказан и правилно е бил отхвърлен.
Предвид съвпадение на крайните изводи на двете инстанции по същество
решението на първоинстанционният съд подлежи на потвърждаване, а въззивната жалба
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само въззиваемия ответник, който
е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд като взе
предвид фактическата и правна сложност на делото, както и обема от процесуални действия,
осъществени пред настоящата инстанция, като съобрази и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП намира, че на въззиваемия се дължат разноски в размер на 300 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Предвид на изложеното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 143 от 05.03.2024 г. постановено по гражданско дело
№ 20233330101779 по описа за 2023 година на РС – Разград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 във вр. чл. 273 във вр. чл. 81 ГПК,
„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция Пътна инфраструктура чрез Областно пътно
4
управление – Разград сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5