РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. *, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело
№ 20241600500205 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „Е.м.з.“
ЕАД, ЕИК*, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт
С.Й.-Н., срещу Решение № 122 от 15.03.2024 г., постановено по гр. д. №
-ти
2274/2023 г., по описа на Районен съд-гр. *, 4състав, с което е
отхвърлен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 2, във вр.
с чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 3, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, с
правно основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във вр. с чл. 50, ал. 2 и чл. 56, ал. 3
от ПИКЕЕ и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че „Л.Н.“ ЕООД,
ЕИК*, дължи на жалбоподателя сума в размер на 13289,20 лв., по фактура №
**********/31.03.2023 г., за периода от 29.12.2022 г. до 28.03.2023 г. и лихва
върху сумата по тази фактура в размер на 531,60 лв., за периода от 12.04.2023
г. до 11.08.2023 г. Със същото жалбоподателят е осъден да заплати на „Л.Н.“
ЕООД сумата от 1661,65 лв., представляваща направени в производството
разноски.
1
В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че
съдебното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение
на материалния закон. Изразява се несъгласие с възприетото от районния съд,
че не се доказа наличието на потребление и действителният му размер. Прави
се собствен доказателствен анализ, от който се стига до извод, че чрез
нерегламентиран достъп е извършена промяна в схемата на свързване.
Позовава се на заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза,
от което ставало ясно, че процесното СТИ не е отчитало консумираната от
абоната електрическа енергия. Посочва се, че уредената в ПИКЕЕ
корекционна процедура въвежда обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия,
което освобождава доставчика от задължението да докаже периода на
неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия. В
подкрепа на изложеното се прави и изрично позоваване на актове на
върховната съдебна инстанция.
Въз основа на изложеното, въззивниковото дружество прави искане за
отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на
друго решение, с което искът да бъде изцяло уважен. Претендира се
присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество „Л.Н.“
ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.
В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от
ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по
чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана
страна-ищец в първоинстанционното производство, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане. Същата отговаря на изискванията на закона за
форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е редовна.
За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явява представител на въззивниковото дружество. Преди
неговото провеждане е подадена писмена молба, в която се заявява, че
въззивната жалба се поддържа. В нея е инкорпориран и списък с разноски,
2
които се иска да бъдат присъдени. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай, че размерът му
е над минималния възможен по наредба. Явява се процесуален представител
на въззиваемото дружество, който моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение и да му присъди направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Окръжен съд-гр. *, като взе предвид разпоредбите на закона,
относимите доказателства по делото събрани в първоинстанционното
производство, становищата на страните, при така определения от
въззивната жалба предмет на делото, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 21.08.2023 г. пред Районен съд-гр. * е образувано заповедно
производство по повод на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от „Е.м.з.“ ЕАД, в
качеството му на кредитор срещу „Л.Н.“ ЕООД, в качеството му на длъжник,
за сумата от 13289,20 лв., дължима на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл.
56 от ПИКЕЕ, за периода от 29.12.2022 г. до 28.03.2023 г., за която има
издадена фактура № 3462435 от 31.03.2023 г. и за сумата от 531,60 лв.,
представляваща лихва за забава за сумата по тази фактура за периода от
12.04.2023 г. до 11.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-18.08.2023
г. (датата на пощенското клеймо) до окончателното изплащане на сумата.
Заявлението е изцяло уважено, като е издадена Заповед № 1047 от 22.08.2023
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В едномесечния
срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК (започнал да тече считано от 24.08.2023 г.)
длъжникът на 07.09.2023 г. е подал писмено възражение, с което е възразил
срещу издадената заповед.
Исковото производство по разгледания от Районен съд-гр. *
гражданскоправен спор е образувано на 20.10.2023 г. по повод на подадена на
19.10.2023 г., в законоустановения по чл. 415, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК
едномесечен срок (започнал да тече считано от 26.09.2023 г.) искова молба
от „Е.м.з.“ ЕАД, в качеството му на ищец, действащо чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С.Й.-Н., срещу „Л.Н.“ ЕООД, в качеството му на
ответник. С нея е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1,
3
предл. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 3, предл. 1, във вр. с ал.
1, т. 1 от ГПК, с правно основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във вр. с чл. 50, ал.
2 и чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ и чл. 86 от ЗЗД за съществуване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение.
В исковото производство проведено пред районния съд са събрани
писмени и гласни доказателства и е назначена съдебно-техническа
експертиза, по която е изготвено заключение.
С първоинстанционното съдебно решение № 122 от 15.03.2024 г.,
постановено по гр. д. № 2274/2023 г., Районен съд-гр. * е отхвърлил
изцяло предявения установителен иск, а ищцовото дружество е осъдено да
заплати направените в производството разноски в размер на 1661,65 лв.
Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
правомощията, които има, при извършена служебна проверка по чл. 269 от
ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и
допустимо. Изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на
съдебното решение въззивният съд намира за основателни.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в жалбата и
формулирания петитум намира, че спорен пред Окръжен съд-гр. * е
въпросът налице ли е основание за преизчисление по нормативно
предвидена методика поради констатирана промяна в схемата на свързване,
водеща до неизмерване на количествата електрическа енергия.
Видно от съдържанието на приложените по делото Общи условия на
договорите за използване на електроразпределителната мрежа (л. 27-31 от
първоинстанционното дело), чл. 32 от тях бланкетно препраща към
регламентирания в ПИКЕЕ ред за преизчисляване на количествата
неизмерена електрическа енергия. Съгласно приетите, въз основа на
законовата делегация по чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ на основание чл. 21, ал. 1, т.
9, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, от Комисията за енергийно и водно
регулиране с Протокол № 67/24.04.2019 г., Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г., операторът на съответната мрежа извършва проверки на
измервателни системи за съответствието им с изискванията на тези правила.
Приложими към момента на процесната проверка (28.03.2023 г.) са именно
4
посочените правила.
От фактическа страна по делото се установява, че на 28.03.2023 г.
служители от отдел „Нетехнически загуби“ към електроразпределителното
дружество-жалбоподател са направили такава проверка на обект на
въззиваемия. Във връзка с нейното осъществяване въззиваемото дружество е
потърсено, като представител на същия не е присъствал по време на
проверката. Тя е извършена в присъствието на служител на РУ на МВР,
последното уведомено на националния телефонен номер за спешни случаи и
представител на Федерацията на потребителите. В резултат на нея е съставен
Констативен протокол с № 3035527 от 28.03.2023 г. (л. 42-44 от
първоинстанционното дело), в който ясно са индивидуализирани датата,
мястото, обектът на проверка, клиентът и абонатният му номер, както и
присъстващите при съставянето му лица, в съответствие с изискванията на чл.
49, ал. 3 от ПИКЕЕ от 2019 г. Констатирано е нарушение, което е подробно
описано.
Въз основа на този констативен протокол въззивният съд приема за
установено, че на 28.03.2023 г., в 15:50 часа, служители на жалбоподателя са
извършили проверка на средство за търговско измерване (СТИ) електромер с
фабричен №*, обслужващ следния обект на проверка-производствен цех,
намиращ се на адрес с.*, ул. *, №*, за който имот е открита партида с
абонатен №* и същата е с титуляр „Л.Н.“ ЕООД. В протокола е отразено, че
СТИ с фабричен №*, тип *, клас на точност С, година на производство 2019
г., е монтиран в табло ниско напрежение в трафопост селски тип, последният
без обособен щит. Констатирано е, че е направена промяна в схемата на
свързване, водеща до неизмерване на количествата електрическа
енергия от СТИ. Промяната се изразява в присъединен кабел AL-R със
сечение 4х16 ммпреди СТИ. Детайлно е описано, че в единия си край, три от
-та
жилата са присъединени към входящи ВП 125А на три разнородни фази, а
четвъртото жило към нулева шина в табло ниско напрежение, преди СТИ. В
другия си край кабелът захранва с електрическа енергия инсталацията на
сграда-производствен цех, собственост на „Л.Н.“ ЕООД. По този начин
консумираната електрическа енергия не се измерва от СТИ и не се заплаща от
потребителя. Проверката е приключила в 16:50 часа.
В съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 8 от ПИКЕЕ от 2019 г. и с
5
оглед вида на констатираното нарушение-промяна на схемата на свързване,
което не влияе на изправността на СТИ, не е извършван демонтаж и то не е
изпращано на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до
четиринадесет дни от датата на проверката. Правилната схема на свързване е
възстановена от служителите извършили проверката.
Въззивният съд приема, че констативният протокол от проверката е
съставен по правилата на чл. 49 от ПИКЕЕ от 2019 г. и чл. 63, ал. 2 и чл. 65 от
Общите условия, доколкото видно от всеки лист на констативния протокол, в
неговия долен край, са положени подписите на съставителите му-двама
служители на оператора на електроразпределителната мрежа, в отсъствието
на управител на дружеството ползвател, поради което същият е подписан и от
свидетел, който не е служител на оператора, а е представител на Федерацията
на потребителите.
В конкретния случай, електроразпределителното дружество е
представило доказателства, че в съответствие с изискването на чл. 49, ал. 4
ПИКЕЕ от 2019 г., в седемдневен срок от извършване на проверката е
уведомило ползвателя с писмо (л. 45 от първоинстанционното дело) за
издадения констативен протокол, с приложен препис от него, и за
обстоятелството, че предстои преизчисляване на количеството електрическа
енергия по ПИКЕЕ от 2019 г., което видно от представена обратна разписка е
достигнало до ползвателя на 10.04.2023 г. (л. 46 от първоинстанционното
дело).
От електроразпределителното дружество, с оглед констатациите в
протокола, е издадена процесната фактура с № ********** от 31.03.2023 г. (л.
49 от първоинстанционното дело) за сумата от 13 289,20 лв., с включен ДДС,
по партида с клиентски № 540006497903 с получател „Л.Н.“ ЕООД, в която,
като основание за издаването на фактурата е вписано „дължима сума по чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35 от 2019 г.)“. В съответствие
с предвиденото в чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ от 2019 г., с последващо писмо, към
което е приложена фактура, справка за преизчислените количества
електрическа енергия и информация за дължимата сума за мрежови услуги (л.
48-51 от първоинстанционното дело), на 10.04.2023 г. ползвателят е уведомен
за издадената коригираща фактура (л. 52 от първоинстанционното дело).
От заключението на вещото лице изготвено по назначената съдебно-
6
техническа експертиза (л. 157-160 от първоинстанционното дело), неоспорена
от страните, се установява, че описаните в констативния протокол
констатации представляват случай на нерегламентиран достъп, респ. промяна
в схемата на свързване на електрическата измервателната система и води до
неотчитане на потребената електрическа енергия. Съобразно приетото
заключение, при преизчисляването на консумираната електрическа енергия е
спазена методиката по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ и за посочения в тях
период. Според заключението преизчисляването е извършено по действащите
за периода на преизчисляването цени, в съответствие с изискването на чл. 56,
ал. 3 от ПИКЕЕ.
Описаните в констативния протокол обстоятелства се потвърждават и
от заявените пред съда показания на разпитаните свидетели. Посочената от
свидетеля Р и свидетелката И. дата на проверка, съвпада с тази записана в
констативния протокол.
От показанията на свидетеля Р и свидетелката И. се установява видът на
нарушението, което съответства на посоченото в констативния протокол.
Свидетелят Р.Р. е служител в дружеството на жалбоподателя, на длъжност
"*", контрол нетехнически загуби. Той е участвал в проверката и е един от
двамата съставители на констативния протокол. Потвърждава наличието на
присъединен кабел, без обаче последният да минава през устройството за
измерване, поради което електромерът не отчита при използване на
електрическа енергия. Същият е категоричен, че кабелът стига до
проверявания склад, собственост на потребителите, като по този начин по
всяко време могат да бъдат пуснати консуматори на електрическа енергия.
Изрично сочи, че обект на проверка е бил единствено електромерът на
въззиваемото дружество. Свидетелката И., която е член на Федерацията на
потребителите, също излага изградените от нея непосредствени впечатления
по отношение на нарушението, като сочи, че е видяла черен кабел, който
обаче не минавал през измервателните уреди, електромера и по този начин не
се отчита потребена електрическа енергия. Свидетелят В. също излага, че е
възприел наличието на кабел, директно свързан към проверявания обект.
Освен това показанията на свидетеля Р са в синхрон с изложеното от
свидетеля В., относно това, че самото неправомерно действие по свързване е
извършено от служител на въззиваемото дружество.
7
Не може да послужи за извод в друг смисъл възражението на
въззиваемото дружество, че към момента на проверката в проверявания склад
не е имало консуматори на електрическа енергия. В случая е без значение
какви консуматори на електроенергия има на място. От значение е единствено
обективното наличие на неправомерно свързване с електроразпределителната
мрежа, каквото безспорно е установено по делото. Отделно от това, липсата
на такива по време на проверката, не изключва наличието им в склада
непосредствено преди този момент. Именно последното се потвърждава от
разпита на свидетеля В., който заявява, че по време на проверката в склада е
нямало консуматори, но такива е имало преди това.
В случаи като настоящия (при установена неправомерна намеса)
съгласно действащите от 2019 г. ПИКЕЕ отговорността е обективна и
операторът на разпределителната мрежа следва да фактурира корекционното
количество електрическа енергия, без предпоставка за това да е виновно
поведение на конкретния потребител/клиент. Обективният факт на
констатиране на неправомерното въздействие, в резултат на което е налице
неотчитане, установен с констативния протокол, е достатъчен, без да е
необходимо виновно поведение на потребителя (в този смисъл са Решение №
115 от 20.09.2017 г., постановено по т. д. № 1156/2016 г. на II т. о. на ВКС и
Определение № 935/15.04.2024 г., постановено по т. д. № 1574/2023 г., ТК, II
т. о. на ВКС). Въведената в случая обективна отговорност на потребителя е
изключение от общото правило при договорната отговорност за наличие на
вина по отношение на настъпилите вреди (в посочения смисъл са Решение №
118 от 18.09.2017 г., постановено по т. д. № 961/2016 г., II т. о на ВКС и
Решение № 115 от 20.09.2017 г., постановено по т. д. № 1156/2016 г., II т. о на
ВКС).
Наред с това, електроразпределителното дружество е освободено от
задължението да докаже реално потребеното количество електрическа
енергия. Това е така, тъй като не може да бъде точно установен периодът,
през който заради нерагламентираното свързване в електрическата мрежа
неоснователно е ползвана електрическа енергия, поради което и електромерът
не е измервал нейното количество. Предвид това изчисленото съгласно
ПИКЕЕ количество електрическа енергия е това, което следва да бъде
заплатено като потребено за посочения тримесечен период. В Чл. 50, ал. 2 от
8
ПИККЕ не се въвеждат изисквания да се правят други изчисления освен тези,
посочени в текста на тази разпоредба, включително не се предвижда да се
изследва въпросът какво реално е можел да потреби ползвателят на енергията.
Моментът-датата, от която има неточно отчитане/неизмерване, не може да
бъде определен. Съответно, не могат да бъдат определени периодът от
неизвестната дата до 28.03.2023 г. и количеството неотчетена енергия.
Точният момент, от когато е започнало неточно отчитане, респ. неотчитане и
реално присъединените консуматори, поради това, че няма как да бъдат
определени, не се използват при изчисляване на корекция. Ето защо
жалбоподателят не следва да доказва виновно поведение на абоната при
доказано неотчитане/неточно отчитане на електромера на клиента и реално
потребеното количество електрическа енергия.
За неоснователно, поради недоказаност, въззивният съд намира
въведеното от процесуалния представител на въззиваемото дружество
възражение, че кабелът е монтиран 8 дни преди извършване на проверката.
На първо място, не става ясно какъв е видът на кабелa, чието прокарване се
твърди, че е от значение в случая (неправомерно свързаният кабел или друг
кабел, който е изходящ). Приложената по делото фактура (л. 76 от
първоинстанционното дело), не може да послужи за доказване на това каква
услуга е извършило дружеството, което я е издало. В нея не е посочено за
вдигане на какъв кабел са използвани неговите услуги. Като наименование на
услугата е посочено изтегляне и монтаж на кабел. Не става ясно още и тази
фактура за обслужването на кой обект е издадена. Действително като
получател в нея е посочено въззиваемото дружество, но не е посочено в кой
обект е извършена тази услуга. Представената фактура не доказва извършване
на услуга по свързване нито на изходящ кабел, нито на неправомерно
прокараният такъв, каквито твърдения въвежда жалбоподателят, правейки
смесване между двата вида кабели. По делото е разпитан управителят на това
дружество, който изрично заявява, че не разбира от електричество и че
единствено е извършил услуга по повдигане на човек с вишка. Така нито от
писменото доказателство-фактура, нито от гласното такова- показанията на
свидетеля Д., се изяснява за какъв кабел става въпрос. В нито едно от тези
доказателства, не се сочи, че се касае за изходящ кабел, съответно за
неправомерно свързаният, за да може да се приеме, че едва от 20.03.2023 г.
проверяваният обект е разполагал с такъв. Не могат да послужат за оформяне
9
на различен извод и показанията на свидетеля Р. Същият сочи, че преди
извършване на проверката, служителите от мерене средно напрежение са
установили, че въззиваемото дружество не е било готово с изходящите
кабели. Не е доказано обаче кога служителите от другия отдел за мерене
средно напрежения са посещавали обекта, за да се приеме, че е налице по-
кратък от тримесечния срок.
От всичко изложено и с оглед на установената неправомерна намеса,
правилно в случая е приложена предвидената в раздел ІХ от ПИКЕЕ от 2019
г. корекционна процедура. Преизчислението на сметката, видно и от
констатациите на вещото лице, е извършено по действащите към момента на
корекцията цени, утвърдени от КЕВР, съгласно изискванията на чл. 56 от
ПИКЕЕ от 2019 г. С разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ от 2019 г.
е установено отклонение от общото правило, че корекцията на сметката на
потребителя е в полза на крайния снабдител (доставчика) на електроенергия,
като вместо него титуляр на вземането за дължимата сума е операторът на
електроразпределителната мрежа, какъвто именно е жалбоподателят. В тези
случаи обаче с разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ от 2019 г. е установено
и друго отклонение от общото правило, а именно че преизчислените
количества електрическа енергия се заплащат от потребителя не по
продажната цена, а по действащата за периода на преизчисляването
прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови
оператор (в този смисъл са Решение № 85/27.06.2022 г., постановено по гр. д.
№ 2528/2021 г., на IV г. о. на ВКС, Решение № 77/30.05.2022 г., постановено
по гр. д. № 2708/2021 г., на III г. о. на ВКС, Решение № 60269/27.05.2022 г.,
постановено по гр. д. № 1054/2021 г., на III г. о. на ВКС, Решение №
61/02.06.2022 г., постановено по гр. д. № 1898/2021 г., на III г. о. на ВКС,
Решение № 55/30.05.2022 г., постановено по гр. д. № 1421/2021 г., на IV г. о.
на ВКС, Решение № 56/21.06.2022 г., постановено по гр. д. № 1629/2021 г., на
IV г. о. на ВКС, Определение № 561/11.03.2024 г., постановено по т. д. №
598/2023 г., на ТК, II о. на ВКС).
Ergo налице е било основание за преизчисляване на количеството
електрическа енергия по правилото на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ от 2019 г., в
който е предвидено, че количеството електрическа енергия се изчислява за
по-краткия период между периода от датата на констатиране на
10
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва
на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване. Видно от справка за преизчислени количества електрическа
енергия (л. 51 от първоинстанционното дело), преизчисляването в случая е
извършено именно на база половината от пропусквателната способност на
присъединените съоръжения, чрез които обектът е свързан с
електроразпределителната мрежа. Предвид недоказаността за по-кратък
период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка, то правилно е извършено преизчисляване за период от три месеца,
предхождащ датата на констатиране на нарушението.
От всичко изложено следва, че по делото е доказано констатираното от
жалбоподателя наличие на нерегламентиран достъп и промяна в схемата на
свързване, довели до неотчитане на потребената електрическа енергия от
въззиваемото дружество. Въззивниковото дружество изцяло в съответствие с
правилата е извършило корекционната процедура и е начислило сумата по
процесната фактура. Липсват доказателства по делото за погасяване на
задължението за начислената в резултат на това сума в размер на 13 289,20
лв. от страна на въззиваемото дружество, поради което следва да бъде
признато вземането на жалбоподателя за сумата от 13 289,20 лв.-главница по
фактура № **********/31.03.2023, представляваща цена на начислена при
установен случай на неизмерена/неотчетена поради неправомерно
присъединяване на обекта към електрическата мрежа за времето от 29.12.2022
г. до 28.03.2023 г. Върху посочената като дължима главница в размер на
13 289,20 лв. следва да се признае и претендираната законна лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК-18.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
От основателността на главния иск за установяване съществуването на
начислени суми при установен случай на нерегламентиран достъп и промяна
в схемата на свързване, довели до неотчитане на потребената електрическа
11
енергия, следва и основателността на акцесорното вземане за мораторна
лихва върху главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Чл. 45, ал. 1 от Общите условия предвижда, че в
случай на забавено плащане, клиентът дължи обезщетение в размер на
законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от
първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението. Съобразно
чл. 40, ал. 1 от Общите условия в случаите по чл. 32 от тях
електроразпределителното дружество издава фактура за преизчислените
количества електрическа енергия за минал период по реда и условията на
ПИКЕЕ, за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база предоставена
мощност) и за „задължения към обществото“. Фактурата следва да съдържа
изрично посочените в чл. 42, ал. 2 от Общите условия реквизити,
включително съгласно чл. 42, ал. 4 от тях и срок на плащане. Видно от
съдържанието на фактурата, срокът за заплащане е от 31.03.2023 г. до
11.04.2023 г. От това следва, че вземането на жалбоподателя става ликвидно и
изискуемо, считано от изтичане на определения във фактурата срок за
нейното плащане, без да е необходимо допълнително дружеството да
изпраща съобщения до потребителя за наличните му задължения и да го кани
да ги заплати, т. е. страните са договорили, че след изтичане на определения
срок за плащане, длъжникът изпада в забава и без покана. Следователно, от
деня следващ този като определен за плащане, а именно от 12.04.2023 г.,
въззиваемото дружество е изпаднало в забава и дължи обезщетение в размер
на законната лихва. Размерът на законната лихва е нормативно определен с
Постановление на Министерския съвет. Доколкото правно релевантен за
размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с решения
на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за
установяване на размера на лихвата за претендирания период от 12.04.2023 г.
до 11.08.2023 г. не са необходими специални знания, налагащи назначаване на
вещо лице. След извършване на изчисление съобразно обявения лихвен
процент на БНБ, действащ по време на претендирания период, съдът намира,
че размерът на дължимото обезщетение за забава върху главницата от
13289,20 лв. за процесния период е 540,66 лв. При спазване на принципа на
диспозитивното началото, то искът за мораторна лихва следва да бъде уважен
12
в претендирания от страната размер от 531,60 лв.
Въз основа на изложеното, въззивната жалба се явява основателна,
поради което обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, като
неправилно.
При този резултат на делото обжалваното решение на районния съд
следва да бъде отменено в частта за разноските. Съгласно приетото в т. 12
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело №
4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения по реда на
чл. 422 от ГПК иск, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, на
заявителя, респ. ищеца следва да се присъдят в цялост направените от него
разноски в заповедното и в исковото производство.
По отговорността за разноските в заповедното производство:
Дружеството заявител в заповедното производство е доказало разноски,
видно от представен списък на разноските в заповедното производство (л. 7
от заповедното дело), в общ размер на 326,41 лв., от които 276,41 лв.
държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, последното
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, на основание чл. 26 от НЗПП,
които му се следват.
По отговорността за разноските в първоинстанционното съдебно
производство:
Ищцовото дружество в първа инстанция, видно от представен списък на
разноските в първоинстанционното производство (л. 161 от
първоинстанционното дело), е доказало следните разноски: 276,41 лв.
държавна такса, 50,00 лв. депозит за призоваване на свидетел, 500,00 лв.
депозит за съдебно-техническа експертиза. Наред с това, въззивният съд
намира, че на ищцовото дружество се дължи и претендираното
юрисконсултско възнаграждение. При определяне на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от
ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
13
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е
приета Наредба за заплащането на правната помощ. На основание чл. 25, ал. 1
от цитираната Наредба и с оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство, въззивният съд достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
ищеца следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в
размер на 100,00 лв. От това следва, че общият размер на направените
разноски в исковото производство е 926,41 лв., които следва да бъдат
присъдени изцяло в полза на ищеца.
По отговорността за разноските във въззивното съдебно
производство:
Въззивниковото дружество в настоящото въззивно производство е
доказало разноски, видно от представен списък на разноските (л. 30 от
въззивното дело), в общ размер на 376,41 лв., от които 276,41 лв. държавна
такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, на основание чл. 25, ал. 1 от НЗПП, които му се следват.
Решението по настоящото въззивно гражданско дело подлежи на
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1
от ГПК, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 2 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 122 от 15.03.2024 г., постановено по гр. д. №
-ти
2274/2023 г., по описа на Районен съд-гр. *, 4 състав, с което е изцяло
отхвърлен предявеният от „Е.м.з.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на
управление: гр.* *, бул. „*” №*, район *, *, представлявано от двама члена на
Управителния съвет, против „Л.Н.“ ЕООД, ЕИК*, с адрес гр. *, жк. „*“, вх.*,
ет.*, ап.*, иск за признаване за установено, че „Л.Н.“ ЕООД, ЕИК*, му дължи
следните суми: 13 289,20 лв. по Фактура № **********/31.03.2023 г.,
дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от
29.12.2022 г. до 28.03.2023 г. и лихва по горепосочената фактура в размер на
14
531,60 лв., за периода от 12.04.2023 г. до 11.08.2023 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
от „Е.м.з.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление гр.* *, бул. „*”
№*, район *, * срещу „Л.Н.“ ЕООД, ЕИК*, с адрес гр. *, жк. „*“, бл.*, вх.*,
ет.*, ап.*, искове с правно основание чл. 86, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във вр. с чл. 50,
ал. 2 и чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ и чл. 86 от ЗЗД, съществуването на вземане
на ищцовото дружество за сумата от 13 289,20 лв.-главница по фактура №
**********/31.03.2023 г., представляваща цена начислена при установен
случай на промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на
количествата електрическа енергия, за периода от 29.12.2022 г. до 28.03.2023
г., ведно със законната лихва върху тази суми от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането и за сумата от 531,60 лв.-лихва за забава за периода
от 12.04.2023 г. до 11.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1047 от 22.08.2023 г. по ч. гр. д. №
1847/2023 г. по описа на Районен съд-гр. *.
ОТМЕНЯ Решение № 122 от 15.03.2024 г., постановено по гр. д. №
-ти
2274/2023 г., по описа на Районен съд-гр. *, 4 състав, в частта, с която
„Е.м.з.“ ЕАД, ЕИК*, е осъдено да заплати на „Л.Н.“ ЕООД, ЕИК*, сумата от
1661,65 лв. представляваща направените в хода на производството разноски.
ОСЪЖДА „Л.Н.“ ЕООД, ЕИК*, с адрес гр. *, жк. „*“, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.* да заплати на „Е.м.з.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление
гр.* *, бул. „*” №*, район *, *, сумата от 326,41 лв., представляваща
направени разноски в заповедното производство и сумата от 926,41 лв.
представляваща направени разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Л.Н.“ ЕООД, ЕИК*, с адрес гр. *, жк. „*“, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.* да заплати на „Е.м.з.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление
гр.* *, бул. „*” №*, район *, *, сумата от 376,41 лв. представляваща
направени разноски във въззивното производство.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, подлежи
на обжалване с касационна жалба, чрез Окръжен съд-гр. *, пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, да се връчи на
15
страните, чрез процесуалните им представители.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16