Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 162 Година 2022, 02.02. град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 08.12.2021
година
в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: С. С.
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2786 по описа
за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила
е жалба от С.Г. ***, срещу Заповед №ЗСП/Д-РВ/5329 от 01.09.2021г. на Директор
на Дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ – Пловдив, потвърдена с Решение
№16-РД06-0088 от 16.09.2021г. на ИД Директор на Регионална дирекция за социално
подпомагане/РДСП/ – Пловдив, с която е отказано отпускането на целева помощ за
отопление.
Недоволен
от така издаденото решение жалбоподателят обосновава твърдения за неговата
незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. Претендират се сторените
по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, чрез
процесуален представител юриск.С., счита жалбата за неоснователна и настоява за
нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за
установено следното.
Жалбата
е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения.
От
приетата по делото пълна административна преписка се установява, че със
Заявление - декларация вх.№ЗСП/Д-РВ/5329 от 17.08.2021г. жалбоподателят С.
поискал от Директора на ДСП – Пловдив отпускане на целева помощ за отопление/л.21-24/.
Във
връзка с това искане е извършена задължителната в случая социална анкета, като
резултатите от нея били обективирани в изготвения от социалните работници Р.К.и
Е.Д. социален доклад от дата 31.08.2021г. В него бил направен краен извод, че лицето
не отговаря на условията на чл.2 ал.1 от НРД-07-7/16.05.2008г. на МТСП във
връзка с чл.10 ал.1 т.6 ППЗСП, тъй като на 09.05.2018г. е извършена замяна с
нотариален акт на ½ ид.ч. от поземлен имот в с.Крумово като материалният
интерес на сделката е в размер на 5 000 лева.
Този
решаващ извод бил възприет изцяло и в атакуваното в това производство
административно решение на ответника, който е приел, че извършеното прехвърляне
чрез замяна на поземления имот за движими вещи не попада в посочените чл.10
ал.12 ППЗСП изключения.
При така
установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.
Оспореният
административен акт – Заповедта на Директора на ДСП – Пловдив, както и
потвърждаващото го решение на ИД Директор на РДПС - Пловдив, са постановени от
материално компетентни органи, в изискуемата от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Изводите на административния орган се
споделят от настоящия съдебен състав като съответстващи на установените факти и
приложимия материален закон.
На
първо място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от
Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ
за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, право на
целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход
за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е
по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на
условията по чл.10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане/ППЗСП/.
Едно
от условията по чл.10 ал.1 ППЗСП е и това по т.6, според което месечната помощ се отпуска, ако лицата или
семействата не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот
и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. А като
изключения в чл.10 ал.12 ППЗСП са включени случаите, когато: 1.в семейството
има лице/лица с трайни увреждания и сделката е извършена с цел смяна на
жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с
увреждания; 2.общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на
гарантирания минимален доход за съответния период.
Както
вече се посочи и по-горе, основание за отказа на административния орган да
отпусне на жалбоподателя исканата от него целева помощ за отопление с твърдо
гориво, е обстоятелството, че през последните 5 години от С. е извършено
прехвърляне на ½ ид.ч. от поземлен имот, с оглед наличието на
извършената през 2018г. замяна на ½ ид.ч. от поземлен имот с движими
вещи с материален интерес на сделката - 5 000 лева.
От
събраните по делото доказателства се установява, че с Нотариален акт за замяна
на идеални части от недвижим имот с движими вещи №173, том III,
рег.№2867, дело №430 от 09.05.2018г. на нотариус с район на действие Пловдивски
районен съд е извършена замяна на идеални части от собствения на жалбоподателя
недвижим имот с данъчна оценка 435,55 лева за 2 бр. картини на обща стойност
5 000 лева. Или, извършено е прехвърляне на собственост върху недвижим
имот срещу заплащане в натура.
Действително,
в разпоредбата на чл.10 ал.1, т.6 ППЗСП законодателят не е предвидил изрично
способа, чрез който следва да е извършено прехвърлянето. В ЗСП, ППЗСП и Наредба
№РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика, също не е
дадено легално определение на понятието „прехвърляне на недвижим имот срещу
заплащане“. Ето защо и с оглед нормата на чл.46 ал.1 ЗНА, относно
обстоятелството извършената от жалбоподателя замяна на недвижим имот,
представлява ли прехвърляне на недвижим имот срещу заплащане, следва да се
тълкува в смисъла, заложен от законодателя в Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/. Съгласно чл.222 ЗЗД с договора за замяна страните се
задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права,
като в чл.223 е предвидено, че правилата за продажбата се прилагат съответно и
при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което
дава, и за купувач на това, което получава.
С
оглед така изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят с Нотариален акт за
замяна на идеални части от недвижим имот с движими вещи №173, том III,
рег.№2867, дело №430 от 09.05.2018г. на нотариус с район на действие Пловдивски
районен съд, е прехвърлил срещу заплащане притежаваните от него идеални
части от недвижим имот.
В
потвърждение на този извод е и обстоятелството, че съгласно §1 ал.1 т.9 б.“в“
от ДР ППЗСП, в дохода за отпускане на социални помощи се включват и приходите,
произхождащи от продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество, т.е.
законодателят е презюмирал, че тези сделки са възмездни.
Що
се касае до размера на тези приходи и наличието на обстоятелства за приложение
на разпоредбата на чл.10 ал.12, т.2 ППЗСП, следва да се посочи, че за 2018г., с
ПМС №305 на МС от 19.12.2017г./обн., ДВ,
бр.102 от 22.12. 2017г., в сила от 1.01.2018г./ е определен месечен гарантиран
минимален доход в размер на 75 лв. При това положение, за да е налице
претендираното от жалбоподателя изключение, следва общата стойност на сделката,
да не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния
период, т.е. 4 500 лева/60х75=4 500/.
В
случая не се спори между страните, че общата стойност на сделката е в размер на
5 000 лева, т.е. надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за
2018г., поради което и следва да се приеме, че жалбоподателят не отговаря на
изискването на чл.10 ал.1, т.6 ППЗСП и правилно му е отказано отпускане на
целева помощ за отоплителния сезон.
При
така установеното се следва извод, че на този етап, към датата на подаване на
заявлението-декларация, жалбоподателят не е отговарял на условията на чл.10
ППЗСП за отпускане на целева помощ за отопление, тъй като се установи, че е
прехвърлил имот през последните 5 години срещу заплащане, чиято стойност на
сделката надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за 2018г.
Изложеното
до тук обоснова и извода на настоящия състав за неоснователност на заявеното
оспорване от страна на С., поради което жалбата му следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този
изход на спора на основание чл.143 ал.3 АПК и чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.144 АПК,
вр. с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ/НЗПП/, на Агенция за социално подпомагане следва
да бъдат присъдени разноски за осъществената юрисконсултска защита, които се
констатираха в размер на 100 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Г. ***, срещу Заповед
№ЗСП/Д-РВ/5329 от 01.09.2021г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
– Пловдив, потвърдена с Решение №16-РД06-0088 от 16.09.2021г. на ИД Директор на
Регионална Дирекция за социално подпомагане – Пловдив, с която е отказано
отпускането на целева помощ за отопление, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА С.Г. *** да заплати на Агенция за
социално подпомагане с адрес за призоваване град София, ул.“Триадица“2, сумата
от 100/сто/ лева, представляващи разноски за осъществената юрисконсултска
защита.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: