№ 1905
гр. С., 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110140422 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена
„А.Б.“ ЕАД, искова молба насочена против Ц. Р. Ж., с която са предявени
установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 226,44 лв., от която сума 52.14лв. -
представляваща неплатени услуги по договор М4322670 за периода от 23.09.2015 г. до
23.04.2016 г. и 174.30лв. – незаплатени месечни вноски за закупено устройство на
изплащане за същия период, ведно със законната лихва от 14.12.2018 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 07.10.2020 г. по ч.гр.д. 78739/2018 г., по описа на СРС, 180-ти
състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си субективни права при
твърдения, че между него и ответника е сключен Договор № М4322670 за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане от 05.12.2014 г., съгласно който
ищцовото дружество за периода 23.09.2015 г. – 23.04.2016 г. е изпълнило задълженията
си по договора, но ответникът не е заплатил задълженията си в предвидените срокове,
а именно: 52,04 лева, представляваща непогасена сума за ползвани услуги и 174,40
лева, представляваща непогасена сума за закупено устройство на изплащане. Сочи, че
сумата от 52,04 лева /цената на месечните абонаментни такси и ползвани електронни
съобщителни услуги за периода от 23.09.2015 г. до 23.04.2016 г./ представлява сбор от
следните суми: 51,54 лева, за която сума е била издадена фактура №
*********/25.11.2015 г. и 0,60 лева, за която сума е била издадена фактура №
*********/28.12.2015 г. Сумата от 174,40 лева /цената на вноските за изплащане на
закупено устройство за периода от 23.09.2015 г. до 23.04.2016 г./ представлявала сбор
от следните суми:
- 4,30 лева, обективирана във фактура № ********* от 27.10.2015 г., като по тази
фактура начислената сума за устройство е в размер на 44,90 лева, но с оглед
извършено плащане в размер на 40,60 лева, се претендира остатъкът от 4,30 лева;
1
- 10,00 лева, обективирана във фактура № ********* от 25.11.2015 г., като по
тази фактура начислената сума за устройство е в размер на 44,90 лева, но с оглед
извършено плащане в размер на 34,90 лева, се претендира остатъкът от 10,00 лева;
- 10,00 лева, обективирана във фактура № ********* от 28.12.2015 г., като по
тази фактура начислената сума за устройство е в размер на 44,90 лева, но с оглед
извършено плащане в размер на 34,90 лева, се претендира остатъкът от 10,00 лева;
- 10,00 лева, обективирана във фактура № ********* от 26.01.2016 г., като по
тази фактура начислената сума за устройство е в размер на 44,90 лева, но с оглед
извършено плащане в размер на 34,90 лева, се претендира остатъкът от 10,00 лева;
- 10,00 лева, обективирана във фактура № ********* от 25.02.2016 г., като по
тази фактура начислената сума за устройство е в размер на 44,90 лева, но с оглед
извършено плащане в размер на 34,90 лева, се претендира остатъкът от 10,00 лева;
- 10,00 лева, обективирана във фактура № ********* от 25.03.2016 г., като по
тази фактура начислената сума за устройство е в размер на 44,90 лева, но с оглед
извършено плащане в размер на 34,90 лева, се претендира остатъкът от 10,00 лева;
- 120,00 лева, обективирана във фактура № ********* от 27.04.2016 г., като по
тази фактура начислената сума за устройство е в размер на 364,30 лева, но с оглед
извършено плащане в размер на 244,30 лева, се претендира остатъкът от 120,00 лева;
При тези твърдения искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира се и законна лихва върху сумата от 226,44 лева, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането. Претендират се и
разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Ответникът оспорва наличието
на облигационна връзка. Оспорва да е получавал фактури на стойност 52,04 лева и
174,40 лева. Излага, че претенцията за сумата от 174,40 лева – непогасена сума за
закупено устройство на изплащане е неоснователна, като в тази връзка сочи, че
ищцовото дружество и „С.Б.С“ АД са сключили договор за поръчителство, съгласно
който посоченото дружество обезпечавало задълженията на абонатите, сключили
договор с „А.Б.“ ЕАД по договор за продажба на изплащане. Сочи, че третото лице
/„С.Б.С“ АД/ е предявило иск срещу него, който е бил предмет на разглеждане по гр.д.
№ 48727/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174-ти състав, в хода на което производство,
дружеството е твърдяло и представило доказателства, че е платило всички задължения
на ответника по договор за изплащане на устройства, с което е встъпил в правата на
кредитора. Излага, че не е налице правен интерес от предявяване на иск за сумата от
174,40 лева, доколкото поръчителят е погасил задължението. Оспорва да е получавал
услуги от ишцовото дружество за периода от 23.09.2015 г. до 23.04.2016 г. и по този
повод сочи, че издадените фактури не са получавани от него, както и че същите не
удостоверяват ползването на предоставените услуги по договора и начина на
начисляване на сумите. Поддържа, че дори да се приеме, че страните са били обвързани
от Договор за мобилни услуги, то ищцовото дружество е следвало да отправи писмено
предизвестие за прекратяване на договора със срок за изпълнение. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва Договор № М4322670 от
05.12.2014 г. и приложенията към него, както и Договор за продажба на изплащане,
като твърди, че подписът не е положен лично, а пренесен от друго място. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 200, ал. 1 ЗЗД
2
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно факта на сключен с ответника договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги със съдържанието, посочено в исковата молба, че е
доставил на ответника през процесния период процесната услуга на претендираната
стойност, както и че вземането е станало изискуемо.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
сключен договор за продажба на изплащане на устройство Апарат SAM Galaxy S5
Gold, Пакет LG Bello Black+Post128K-Micro, договорената цена на устройството, както
и че е предоставил същото на ответника.
В тежест на ответника е да докаже възражението си, че е заплатил
претендираните суми, в частност, че сумата е заплатена на ищеца от „С.Б.С“ АД в
качеството му на поръчител.
Не е спорно по делото наличие на облигационни правоотношения, породени от
индивидуализираните в исковата молба договори, доколкото в проведеното на
14.10.2022г. открито съдебно заседание /протокол л. 83 / процесуалният представител
на ответника посочи изрично, че не оспорва наличието на облигационни
правоотношения между страните, по процесните договори за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и договори за закупуване на устройство на изплащане,
като не оспорва и обстоятелството, че услугите предмет на договорите са предоставени
на ответника.
Този извод намира опора и в приобщените по делото писмени доказателства.
От приложените по делото копие на Договор /л.4/, копие на приложения № 1
/л.6/ и копие на приложение № 3 /л.9/ се установява, че между страните по делото са
възникнали облигационни правоотношения, свързани с предоставяне на мобилни
услуги по процесния договор № М4322670.
От приложеното на л. 12 по делото копие на Договор се установява, че ищцовото
дружество е прехвърлило правото на собственост на ответника на
индивидуализираното устройство, а именно „Апарат SAM Galaxy S5 Gold Трансфер L
23, като от положения подпис от страна на ответника в инкорпорирания в края на
договора приемо-предавателен протокол /приложение № 1/ се установя, че
устройството е предадено от продавача на купувача.
От приложеното на л. 18 по делото копие на Договор се установява, че ищцовото
дружество е прехвърлило правото на собственост на ответника на
индивидуализираното устройство, а именно „Пакет LGL Bello Black + Post128K –
Micro MAT 15 23м“, като от положения подпис от страна на ответника в
инкорпорирания в края на договора приемо-предавателен протокол /приложение № 1/
се установя, че устройството е предадено от продавача на купувача.
Спорен по делото е въпросът дали сумите, предмет на настоящото производство,
претендирани за индивидуализирания период са заплатени.
За установяване наличието на платени/неплатени задължения по процесния
договор е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението на
вещото лице, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация, сумите предмет на
настоящото производство не са заплатени. От заключението на експерта се установява,
че неизплатената част по процесните договори е в размер на 226.44лв., от които
52.14лв. за доставени мобилни услуги и 174.30лв. – неизплатена част за закупените
устройства на изплащане.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, инкорпорирано в
отговора на исковата молба и формулирано в проведеното на 14.10.2022г. открито
съдебно заседание, че сумите са платени от фирма „С.Б.С.“, в качеството и на страна
3
по сключен с ищеца договор за поръчителство. В тази връзка при формулиране на
въпросите към вещото лице съдът е указал изрично да експерта при изготвяне на
заключението да съобрази извършените плащания по договора за поръчителство от
„С.Б.С.“. Видно от заключението, експертът е посочил, че платената сума от „С.Б.С.“
във връзка с процесния договор за поръчителство е отнесена за погасяване на месечни
вноски, извън процесните, предмет на настоящото производство. При изслушването
му на въпрос на съда експертът отговори изрично, че сумите предмет на настоящото
производство не са платени, както и че при изготвяне на заключението са съобразни
плащанията от „С.Б.С.“ .
По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
претенциите се явяват доказани по основание и размер.
По изложената аргументация съдът следва да разгледа релевираното от
ответника възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставяната далекосъобщителна услуга и
месечни вноски по договор за устройство на изплащане представляват такива за
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват с
изтичане на кратката тригодишна погасителна давност.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 422 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на
14.12.2018г., респективно всички вземания станали изискуеми преди 14.12.2015г. са
погасени по давност.
Съгласно общите условия на ищцовото дружество, плащането на цената на
доставяната далекосъобщителна услуга е дължимо в 15-дневен срок от датата на
издаване на фактура за дължимите суми / чл. 26.5 от ОУ /.
Видно от таблица 4 от заключението на вещото лице /л. 98/, първата фактура, по
която има непогасени задължения е Фактура № *********, по която е налице
неизплатена част от месечна вноска за устройство на изплащане в размер на 4.30лв.
Доколкото фактурата е издадена 27.10.2015г. /л. 21/, а определеният 15 дневен срок за
плащане е изтекъл на 11.11.2015г., следва извода, че вземането за сумата от 4.30лв. е
погасено по давност, доколкото е станало изискуемо преди 14.12.2015г.
Следващата фактура, по която съдът намира, че вземането на ищеца е погасено
по давност е Фактура № *********, като от таблица 4 на заключението л. 98 по
делото е видно, че по тази фактура има неизплатена част за месечни абонаментни такси
и ползвани услуги в размер на 51.54лв. Фактурата е издадена на 25.11.2015г. /л.22/,
срокът за плащане е изтекъл на 10.12.2015г., респективно следва извода, че вземането
за сумата от 51.54лв. – месечни такси и предоставени мобилни услуги е погасено по
давност, тъй като е станало изискуемо преди 14.12.2015г. По същата фактура има
непогасено и вземане по договора за устройство на изплащане в размер на 10.00лв.,
което е погасено поради изтекла давност.
В обобщение следва извода, че претенцията за предоставени, но незаплатени
мобилни услуги следва да бъде уважена за сумата от 0.60 лв., а за разликата до
максимално предявен размер от 52.14лв. или за сумата от 51.54лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
Като погасен по давност частично неоснователен се явява и искът за заплащане
на месечни вноски за устройство на изплащане, като същият следва да бъде отхвърлен
за сумата от 14.30лв., като над тази сума, до максимално предявения размер или за
сумата от 160.00лв., претенцията се явява основателна.
По разноските:
При този изход на спора следва да бъдат разпределени разноските по делото.
4
Предявени са искови претенции за сума в общ размер на 226.44лв., уважената част е в
размер на 160.60лв., респективно отхвърлената част е в размер на 65.84лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в заповедното и исковото
производство общо в размер на 550.00лв., от които 25.00лв. – държавна такса в
заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 25.00лв. – държавна такса в исковото производство, 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 350.00лв. – депозит за
вещо лице.
С оглед уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 390.08лв.
На ответника следва да се признаят разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство в размер на 100.00лв.
С оглед отхвърлената част на претенциите, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът следва да заплати на ответника разноски за заповедното производство в размер
на 29.07лв.
С оглед отхвърлената част на исковете, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ищецът
следва да заплати на адв. Р. Р., възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
исковото производство в размер на 116.30лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Ц. Р. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., /АДРЕС/, дължи на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., /АДРЕС/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и чл. 200, ал. 1 ЗЗД сумите както следва: 0.60лв. /шестдесет стотинки /–
представляваща стойността на доставени, но неплатени мобилни услуги по договор
М4322670 за периода от 23.09.2015 г. до 23.04.2016 г., ведно със законна лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.12.2018г. до окончателно
плащане на задължението и 160.00лв. / сто и шестдесет лева/ – незаплатени месечни
вноски за закупено устройство на изплащане по договор М4322670 - „Апарат SAM
Galaxy S5 Gold Трансфер L 23 Пакет LGL Bello Black + Post128K – Micro MAT 15
23м“, за периода 23.09.2015г. – 23.04.2016г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.12.2018г. до окончателно плащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 78739/2018г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в
частта, за сумата от 51.54лв. – доставени, но незаплатени мобилни услуги, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно
изплащане на сумата и претенцията с правно основание чл. 200 ЗЗД, в частта, за
сумата от 14.30лв. – месечни такси по договор за устройство на изплащане, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението, по чл. 410 ГПК, до окончателно
изплащане на сумата, като погасени по давност.
ОСЪЖДА Ц. Р. Ж., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 390.08лв. – разноски.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на Ц. Р. Ж. , ЕГН **********, сумата от 29.07лв. – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., да
заплати на адв. Р. К. Р. от САК, сумата от 116.30лв. – възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в исковото производство.
5
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6