Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 07.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К.Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2493 по описа за 2016 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от А.М.А. срещу З. „Л.И.” АД иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.
Ищецът твърди, че на 12.03.2015г., около 07:10ч., на второклА.път SHU 1004, км.1+850 настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на
водача на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ******И. С.М., който към датата
на настъпване на ПТП имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество. Твърди че водачът на лекия автомобил настигнал каруцата,
управлявана от ищеца А.А., не я забелязал своевременно и не взел мерки за
промяна в траекторията си на движение, като ударил каруцата и я разрушил.
Вследствие на инцидента ищецът понесъл следните увреждания: закрита
черепно-мозъчна травма, травматичен субдурален хематом, както и голям
субдурален хигром с компресия на предния рог на десния страничен вентригул; временна загуба на съзнание, охлузвания на лицето,
разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата и фрактура, изразяваща се в
счупване на трета дясна ребрена дъга гръбно. Непосредствено сред инцидента
ищецът постъпил по спешност в МБАЛ „Шумен“ АД, където била извършена
краниотомия за отстраняване на голям субдурален хигром. В периода на болничния
престой от 12.03.2015г. до 01.04.2015г. ищецът изпитвал силни болки в областта
на главата. След изписването се оплаквал от главоболие, световъртеж и шум в
ушите, разчитал на помощта и грижите на семейството си. Към настоящия момент продължавал
да изпитва болки от причинените при пътно-транспортното произшествие травми.
Страдал от силно главоболие, световъртеж, безсъние и шум в ушите. След
извършени прегледи при психиатър му била поставена диагноза „Постконтузионен
синдром“, който се характеризирал с бързо изчерпване на активното внимание на
пациента, емоционална и волева лабилност, нарушения в паметта и интелекта, самокритичност. Ищецът твърди, че често страдал
от безсъние, при общуване бързо ставал раздразнителен, изпитвал страх от
задълбочаването на симптомите. Изтъква, че предвид напредналата си възраст - 75
години, възстановителният период бил по-продължителен и част от последиците
имали необратим характер. Стойността на неимуществени вреди ищецът определя на 60 000 лв. Твърди,
че в резултат на пътно-транспортното произшествие претърпял имуществени вреди,
изразили се в тотална щета за разрушената
каруца, чийто стойност определя на 200 лв., и разходи за медицински услуги в
размер на 58 лв. Твърди че отправил претенция към ответното дружество с цел
доброволно уреждане на спора, но ответникът отказал да му заплати обезщетение
за претърпените вреди. Моли съда да
осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв. и обезщетение за имуществени вреди
в размер на 258 лв., ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от 12.03.2015г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва
механизма на настъпване на пътно-транспоротното произшествие, липсвали данни кое
е лицето, което управлявало МПС; поведението на сочения от ищеца деликвент не било
противоправно и виновно; оспорва съществуването на причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и твърдените
вреди; прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който предприел
изненадващо навлизане от второстепенна отбивка на главен път, с което отнел от
водача на моторното превозното средство възможността да го възприеме навреме,
за да може да реагира своевременно и да избегне катастрофата; оспорва ищецът да е претърпял описаните в ИМ травми; оспорва размера на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищецът
следва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че за лек автомобил марка „Форд Транзит“, с рег.№ ******е
имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по застрахователна полица № 22115000636368
със срок на валидност от 24.02.2015г. до 24.02.2016г.
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява,
че произшествието е настъпило на прав участък от пътя с двупосочно движение с
ширина 6 м., от двете страни със затревени банкети с ширина 2 м. В посока,
обратна на движението на процесния автомобил, е имало поставен вертикален знак
В 24 „Забранено изпреварването“.
Хоризонталната маркировка на място представлява смесена осева линия тип
М5 – непрекъсната и прекъсната осева линия. В заключението е посочено, че е
било забранено извършването на маневра „ляв завой“ за превозни средства, идващи
от пътя, по който се е движела каруцата. В открито съдебно заседание от
18.10.2017г. вещото лице променя заключението в тази част, като заявява, че за
каруцата „не е имало ограничение за завиване“. Пътят е бил разположен между
нивите, не е бил общински и липсвал поставен обозначителен знак. Според
експертизата, механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие е
следният: на прав участък от пътя с двупосочно движение на Т-образно кръстовище
отляво надясно е излязла каруца, управлявана от ищеца, и се е включила в
движението попътно пред бус „Форд Транзит“. Бусът е настигнал каруцата, не е
успял да я заобиколи и я е ударил отзад в лява странична част, при което
каруцата се е разпаднала и е изтласкана напред. При избутването на каруцата
напред е ударено магарето и е отхвърлено напред вдясно. Бусът е продължил
напред в дясно движението си и след
около 14 метра е спрял извън пътното платно в дясно. При удара каруцата се е намирала попътно
успоредно на автомобила по осевата линия на пътното платно и затова задният
мост се е набил в предната част на автомобила. Причини за настъпването на пътно-транспортното
произшествие, според вещото лице, са: субективното поведение на водача на буса,
който късно е възприел, като опасност на пътя, каруцата, поради ограничената видимост
между двете превозни средства – край пътя е имало храсти. Видимостта е била
ограничена за водача на буса и поради обстоятелството, че бусът е бил с десен
волан и предната лява колонка частично е ограничавала видимостта вляво и напред към
каруцата. Причина за произшествието е и движението на буса с по-висока скорост/65
км./час/, преди да задейства спирачната система, както и навлизането на каруцата отляво надясно на
главния път и отнемането на предимство на автомобила при наличието на
непрекъсната осева линия. На въпроса имал ли е водачът на автомобила възможност
да забележи каруцата, вещото лице е отговорило, че водачът е бил длъжен да
наблюдава пътното платно и при ограничена или намалена видимост да намали
скоростта на движение. Автомобилът е отстоял на 64.92 м., когато каруцата е
навлязла на пътното платно, поради което водачът е можел да я види в лявото
пътно платно, а и тя е била със светолоотразителни знаци. Пътно-транспортното
произшествие е било предотвратимо, ако бе извършено аварийно спиране от водача на буса от 47 метра и бе заобиколил каруцата от 35 метра, при липса на насрещно
движещо се моторно превозно средство. При изследване на разстоянието, от което
водачът на моторното превозно средство е могъл да предприеме спасителна маневра
при навлизането на каруцата на пътя и времето, с което е разполагал за това, вещото
лице е приело, че при скорост на движение на каруцата от 10 км/ч., бусът би бил на разстояние от 64.92 метра, а времето за реакция би било 3,6 сек. При скорост на движение на каруцата
от 5 км/ч. разстоянието би било 58.43 метра, а времето за реакция - 3,23 сек.,
като и при двете хипотези ударът е бил предотвратим за водача на буса. Вещото
лице е посочило стойността на каруцата – 200лв. В заключението каруцата е
описана с метален под и дървени капаци с 4 броя автомобилни колела.
От показанията на св. М. – водач на процесния бус „Форд Транзит“, се установява, че късно е възприел каруцата на
пътя. Свидетелят заявява, че тя излязла „изневиделица“ от черен път. Край пътя
имало храсти/“трънки“/, поради което не видял веднага каруцата. Когато бил на
разстояние около 30 метра я забелязал. Посочва, че водачът на каруцата се
движел бързо. Каруцата излязла и пресякла и двете платна, след което навлязла в
платното на движение на свидетеля. Водачът на каруцата не спрял преди да навлезе
на главния път. Посочва, че видял каруцата, когато започнала да навлиза в
неговото платно за движение и тогава набил спирачки. Движел се с 60 км/ч. Ударил каруцата в задната дясна гума, нямало страничен
удар. Свидетелят се опитал да избегне удара отстрани. Той редовно минавал по
този пътен участък, където се намирали изоставени лозя, но никой не излизал от
там.
С оглед на приетата по делото автотехническа експертиза и показанията на
св.М. съдът приема за установено по делото, че поведението на водача на лек автомобил
„Форд Транзит“ – И. С.М. е било противоправно и виновно. Същият е нарушил чл.20,
ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни при избиране
скоростта си на движение да се съобразяват с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Същите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От медицинската експертиза, изготвена от вещо
лице - неврохирург, която съдът приема, се установява, че при процесното пътно-транспортно
произшествие ищецът е получил черепно-мозъчна травма, състояща се от следните
компоненти: средна по тежест мозъчна контузия, остър травматичен хидром с
десностранна локализация, разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата,
обработена хирургично, охлузвания по лицето. Наред с това на ищеца е причинено счупване
на трето дясно ребро, без разместване на фрагменти, и контузия на белия дроб. Според вещото лице, получените травматични
увреждания имат следната медико-биологична характеристика: мозъчната контузия с развитие на остър субдурален хидром/акумулиране
на ликвор под твърдата мозъчна обвивка/ представлява временно разстройство на
здравето, опасно за живота; разкъсно-контузната рана в окосмената част на
главата и ожулванията по лицето са причинили болка на ищеца; фрактурата на трето ребро вдясно е довело за затруднение
на движението на снагата за период от около 25-30 дни. Четири месеца след
травмата ищецът се е оплакал от световъртеж и болки в дясното рамо. От рентгенография
на шийните прешлени е установено, че са налице дегенеративни промени, съответстващи
на възрастта на пациента. Назначено е
лечение, но не е проследен ефектът от него. Година и девет месеца след травмата
на ищеца е поставена диагноза “Нарушение на вестибуларната функция“. Според
експерта, описаното в документите лечение е било недостататъчно и е било
по-правилно ищецът да бъде приет в нервно отделение за провеждане на
изследвания и лечение. Не е проследен ефектът от предписаните на ищеца
медикаменти. В съдебно заседание от
18.10.2017г. вещото лице уточнява, че нарушенията във вестибуларната функция най-вероятно се дължат на възрастта на
ищеца. Според експертизата, полученият от ищеца травматичен субдурален
хидром, при несвоевременно лечение, би
могъл да доведе до фатален изход. При лечението на травматичния субдурален
хидром на ищеца е извършена манипулация „краниотомия“. Тя представлява оперативен
метод, чрез който се отваря черепа и се достигат и евакуират травматичните
интракраниални хематоми и хидроми. Чрез разрез на меките тъкани и направа на
трепанационно отвърствие с борер и последващо отваряне на твърдата мозъчна
обвивка е евакуиран установения при ищеца травматичен хидром. При постъпването
в болницата ищецът е съобщил за главоболие, световрътеж и болки в дясната
гръдна половина. Най-интензивни са били болките през периода на болнично
лечение и непосредствено след оперативната интервенция. При изписването от
болницата в документите е отразено, че е
ищецът е в стабилизирано соматично и неврологично състояние. При пациенти в
напреднала възраст е забавено възстановяването след черепно-мозъчни травми.
Самата травма ускорява процеса на атрофия на мозъчната тъкан. Най-чест симптом
при претърпяна черепно-мозъчна травма е главоболието. Физическото и емоционално
напрежение, както и промяната в атмосферното налягане са фактори, които предизвикват главоболие. То се влияе много
добре от обезболяващи медикаменти. При промяна на времето е възможно ищецът да
изпитва болка и в зоната на счупеното ребро вдясно. Черепно-мозъчната травма при ищеца е протекла
без отпадна неврологична симптоматика.
При постъпването в болницата и по време на лечебния престой, както и при изписването
на ищеца, неврологичният му статус е бил в границите на нормата. От чужда помощ
обичайно имат нужда пациенти, при които ЧМТ е причинила отпадна неврологична
/двигателна/ симптоматика, каквато в случая не е установена за ищеца.
Извършените от него разходи за лечение по фактура № 00065657/01.04.2015г. са
били необходими за възстановяването му. В съдебно заседание
вещото лице заявява, че предвид напредналата възраст на ищеца, възстановяването
би отнело поне три години.
От заключението на психиатричната експертиза, което съдът приема, се
установява, че в медицинските документи са описани когнитивни и афективни
нарушения при ищеца с тенденция към постепенно задълбочаване. Отразен е и постконтузионен
синдром с характерни болестни отклонения за период почти от година и половина. Постконтузионният
синдром е последица с органична същност от нанесено непосредствено увреждане на
мозъка от външен агент. Характерните болестни отклонения са най-вече от
когнитивния и афективен спектър. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
нарушенията в когнитивната област се изразяват в отслабено внимание, неуслужлива
памет, забавено мислене. Заявява, че органичният мозъчен синдром е по-вероятно
да се е развил във връзка с черепно-мозъчната травма.
С оглед на медицинските експертизи, съдът приема за
доказани по делото претърпените от ищеца неимуществени вреди и наличието на
причинно-следствена връзка между тях и процесното пътно-транспортно
произшествие.
Осъществен е ФС на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е доказан по
основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца към датата на
пътно-транспортното произшествие - 75 г., вида на телесните повреди – черепно-мозъчна
травма, състояща се от следните компоненти: средна по тежест мозъчна контузия,
остър травматичен хидром с десностранна локализация, разкъсно-контузна рана в
окосмената част на главата, охлузвания по лицето. Наред с това на ищеца са
причинени и счупване на трето дясно ребро, без разместване на фрагменти, както
и контузия на белия дроб. Съдът отчете продължителния
лечебен и възстановителен период – за черепно-мозъчната травма около 3 години,
предвид напредналата възраст на ищеца,
за фрактурата на трето дясно ребро около 25-30 дни, вида на проведеното
лечение – на ищеца е извършена оперативна интервенция, изразяваща се в
краниотомия (оперативен метод, чрез който се
отваря черепа и се евакуира травматичния интракраниален хидром), интензитета на претърпените болки страдания – най-силен
през периода на болничното лечение и непосредствено след оперативната
интервенция. По делото бе установено, че след операцията на ищеца е поставена
диагноза: “Постконтузионен синдром“ с характерни болестни отклонения за период
почти от година и половина, който, според вещото лице психиатър, е в причинно-следствена
връзка с мозъчната травма/ становище на в.л. В. в съдебно заседание от 18.10.2017г/.
Често ищецът се оплаква от главоболие, световъртеж, замаяност, нарушен сън, свързани с претърпяната черепно-мозъчна
травма, останали са и болкови усещания в
зоната на счупеното ребро вдясно при промяна на времето. При определяне размера
на обезщетението съдът отчете и стресът, който е преживял ищецът при
пътно-транспортното произшествие, както и притесненията през възстановителния
период. От друга страна, според
медицинската експертиза, след изписването от болницата, по отношение на А.А.
не е била налична неврологична или двигателна симптоматика, поради което е
могъл да се обслужва самостоятелно.
Като
отчете горепосочените обстоятелства и
социално-икономическите условия в страната към датата на произшествието, съдът
определи размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на
основание чл.52 от ЗЗД, от 50 000лв.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът направи възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който
предприел изненадващо навлизане от второстепенна отбивка на главен път, с което
отнел от водача на моторното превозно средство възможността да го възприеме
навреме, за да може да реагира своевременно и да избегне катастрофата.
Възражението е основателно, поради следните съображения:
Съгласно чл. 37, ал.3 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, излизащо
на път от крайпътна територия, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните
превозни средства, които се движат по този път, а съгласно чл. 50, ал.1 от ЗДвП,
на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В
чл. 20, ал.2 от ЗДвП е предвидено задължение на водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие като са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От приетата по делото автотехническа експертиза се
установява, че една от причините за настъпването на пътно-транспортното
произшествие е навлизането на каруцата на главния път и отнемането на
предимство на автомобила, при наличието на непрекъсваема осева линия. С оглед
заключението на автотехническата експертиза, съдът приема, че поведението на водача
на ППС - каруца не е съобразено с разпоредбите на чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.37,
ал.3 от ЗДвП, а именно - да не отнема предимството на пътните превозни средства, които се движат по
път с предимство и с разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която при
избиране на скоростта на движение водачът следва да се съобрази с характера и
интензивността на движението и с конкретните условия на видимост. С поведението
си ищецът е допринесъл за настъпването на пътно-транспортното произшествие и
настъпилия вредоносен резултат. Според вещото лице, вредите не биха настъпили в
случай, че ищецът се бе съобразил с пътната маркировка и не бе навлязъл
внезапно на главния път, без да има предимство за това. С оглед поведението на
двамата водачи на превозни средства, съдът определи процент на съпричиняване на
вредите от ищеца - 30%.
При прилагане на процент на съпричиняване от 30%, дължимото от ответника
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 35 000лв./70% от
50 000лв./, до който размер искът е основателен, а в останалата част, до
пълния предявен размер от 60 000лв., искът следва да бъде отхвърлен.
По иска за обезщетение
за имуществени вреди.
От заключението на вещото лице от автотехническата
експертиза се установява, че каруцата на ищеца е унищожена/разпаднала се е на
части/ при пътно-транспортното произшествие. Стойността на каруцата към датата
на произшествието вещото лице е определило на 200лв. От фактура №********** от
01.04.2015г., издадена от МБАЛ – Шумен АД, и касовият бон към нея се установява,
че ищецът е извършил разходи в размер на 58 лв. за използването на медицински
услуги в болнично заведение пред периода на активно лечение. Според заключението
на медицинската експертиза, изготвено от вещо лице- неврохирург, разходите по
фактурата са били необходими за лечението на ищеца.
С оглед на гореобсъдените доказателства, съдът приема за
установени по делото претърпените от А. имуществени вреди, както и наличието на
причинно-следствена връзка между тях и процесното пътно-транспортно произшествие.
Общата стойност на разходите за имуществени вреди е
258лв. При прилагане на процент на съпричиняване от 30 %, дължимото от
ответника обезщетение за имуществени вреди възлиза на 77,40лв., до който
раззмер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 258лв.,
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 127.08
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат
адв. А.М. ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 1359.16 лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
по сметка на СГС, държавна такса в размер на 1400лв. върху уважената част от
иска, а на СГС разноски за вещи лица в размер на 306.25лв., съобразно уважената
част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ******със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на А.М.А., ЕГН **********, съдебен адрес:
*** на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/,
сумата от 35 000 лв.,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от черепно-мозъчна травма, състояща се от
следните компоненти: средна по тежест мозъчна контузия, остър травматичен
хидром с десностранна локализация, разкъсно-контузна рана в окосмената част на
главата и охлузвания по лицето, както и от телесни повреди, изразили се в счупване
на трето дясно ребро, без разместване на фрагменти, и контузия на белия дроб,
причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.03.2015г. по вина
на водача на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ******- И. С.М., по време на
действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/,
ведно със законната лихва от 12.03.2015г.
до окончателното изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 60 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователна
компания „Л.И.“ АД, ЕИК ******,8 със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на А.М.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата
от 77,40лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразили се в тотална щета на каруца и разходи за лечение по фактура №********** от
01.04.2015г., причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 12.03.2015г. по вина на водача на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ******-
И. С.М., по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва от 12.03.2015г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 258лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.М.А. да заплати на „Застрахователна компания „Л.И.“ АД, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 127.08 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД да заплати на адв. А.М. ***, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 1359.16 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.“ АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на
СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 1400лв., а на
СГС разноски за вещи лица в размер на 306.25лв., съобразно отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :