Р Е
Ш Е Н
И Е № 126
гр.Пловдив,06.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на четвърти октомври през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря М.Л.,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №765/2014 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правна квалификация по чл.240,ал.2 от ТЗ.
Ищецът
„БАЛКАН“АД-гр.София с ЕИК ********* твърди,че между него и ответника А.Н.Б. е
има сключен договор за управление от 1998 г.,по силата на който последният е
назначен за изпълнителен директор на дружеството,както и че са налице
последващи договори за управление от 15.10.2004 г.,15.10.2007 г. и 15.10.2010
г.,по силата на които ответникът е изпълнявал възложената му дейност.Твърди
също,че с решение на Надзорния съвет на дружеството,взето с протокол от
02.05.2012 г. и заповед №3 от същата дата, договорните отношения с ответника
били прекратени и същият бил освободен като изпълнителен директор и член на
Управителния съвет на дружеството,но с протокол на ОС на акционерите от
14.06.2012 г. не е бил освободен от отговорност към дружеството за своята
дейност в качеството му на председател на УС и изпълнителен директор.Ищецът
твърди още,че през целия период на управление ответникът е имал оперативна
самостоятелност да осъществява управленска дейност съобразно изискванията и
клаузите на договора за управление,на ТЗ и с оглед установената търговска
практика за полагане грижите на добър търговец.Надзорният съвет му бил гласувал
доверие,в качеството му на изпълнителен директор и председател на УС да
ръководи дейността на дружеството по начин,който да кореспондира със
задължението,вменено му от разпоредбата на чл.237,ал.2 от ТЗ-да изпълнява
задълженията си в интерес на дружеството и акционерите.Това задължение
ответникът Б. не само не изпълнил,но и чрез управлението си нанесъл значителни
материални вреди на дружеството.След освобождаването му,със заповед на
изпълнителния директор и председател на УС №60/29.05.2012 г. и в изпълнение на
решение на УС и НС бил назначен финансов одит,при който било констатирано,че на
22.08.2011 г. между дружеството-ищец,представлявано от ответника в качеството
му на изпълнителен директор и „Ризов Машинен“ООД в качеството му на търговски
представител на чуждестранното търговско дружество „Шлатер
Индъстрийз“АД-Швейцария бил сключен договор за покупко-продажба на „Машина за
многоточково електросъпротивително заваряване на телени мрежи,снабдена с
микропроцесорно управление тип MG 900“ с продажна цена от 209 000 евро.В посочения
договор,както и в анекс към него от 22.08.2011 г. било уговорено плащането на
цената да стане по следната схема:а/авансово плащане в размер на 20 % от
стойността на машината;б/при подписване на договора-20 % от стойността и в/при
доставка и монтаж на машината-остатъкът от 80 %.В клаузите на договора и анекса
към него авансовото плащане от 20 % било описано като „кредитна нота“,която представлява
предварително внасяне на парична гаранция,обезпечаваща последващото задължение
за приемане на поръчаната машина и ангажимента за заплащане на продажната цена.
Ищецът
твърди още,че в изпълнение на поетото задължение на плащане на договорената цена,дружеството
е извършило по банков път четири плащания,като на 25.08.2011 г. била платена
сумата от 98 104,44 лв. с получател „Ризов Машинен“ООД,на 04.01.2012 г. били
платени сумите от 25 583,56 евро и от 16216,44 евро с получател „Шлатер
Индъстрийз“АД-Швейцария,а на 16.02.2012 г. била изплатена на последното
дружество сумата от 167 200 евро.Извършените плащания били осъществени по
нареждане на ответника А.Б. в качеството му изпълнителен директор на
„Балкан“АД,като вследствие на неупражнен от него контрол върху счетоводната
дейност,стойността на продажната цена на машината,предмет на подписания
договор,била надхвърлена с 98 104,44 лева.При тези твърдения ищецът счита,че
със своето недобросъвестно поведение,изразяващо се в неупражнен контрол върху
разходването и отчитането на сумите по процесния договор,ответникът е станал
причина за дружеството да настъпи неблагоприятен финансов резултат-намаляване
на неговото имущество с размера на надплатената сума.Твърди,че за дружеството е
настъпила значителна по размер вреда,която е пряка и непосредствена последица
от противоправните действия на ответника,изразяващи се в неизпълнение на
задълженията му на стопански ръководител на дружеството,произтичащи от
закона,устава на дружеството и договорите за управление от 15.10.2007 г. и
15.10.2010 г.,поради което следва да бъде ангажирана отговорността му на
основание чл.240,ал.2 от ТЗ за настъпилите вреди,с които е намалено имуществото
на дружеството и които възлизат на сумата от 98104,44 лв.В тази насока ищецът
твърди,че на 10.04.2014 г. е било проведено редовно общо събрание на
акционерите на „Балкан“АД,на което е било взето решение за предприемане на
действия за ангажиране отговорността на ответника по съдебен рад.
Въз
основа на горните твърдения ищецът моли да бъде постановено съдебно решение,с
което на основание чл.240,ал.2 от ТЗ ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 98 104,44 лв. имуществени вреди,настъпили вследствие на неизпълнение
от страна на ответника на задълженията му като стопански ръководител на
дружеството,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва иска изцяло,считайки го за неоснователен и моли да се отхвърли като
такъв.Подробните си защитни доводи срещу иска ответникът е изложил в писмения
си отговор на исковата молба.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите на страните,прие за установено следното:
Между
страните не е спорно,че в периода,посочен в исковата молба,ответникът е бил
изпълнителен директор на дружеството-ищец и е осъществявал управленска дейност
спрямо същото по силата на сключваните помежду им договори за управление от
15.10.2004 г.,15.10.2007 г. и 15.10.2010 г.Безспорно е и това,че към
релевантния за спора момент на сключването на описания в исковата молба договор
за покупко-продажба и към съответните дати на извършените от ищеца плащания по
този договор ответникът е бил и председател на Управителния съвет на
дружеството-ищец,което е и видно от публичните данни в графа „История“ по
партидата на ищеца в Търговския регистър към Агенция по вписванията.Не е спорно
също така и самото сключване на описания в ИМ договор от 22.08.2011 г. за покупко-продажба на
„Машина за многоточково електросъпротивително заваряване на телени
мрежи,снабдена с микропроцесорно управление тип MG 900“ с продажна цена от 209 000
евро.Самият този договор е приложен към делото в заверено копие и не е оспорен
от страните.Същият е сключен между дружеството „Ризов Машинен“ООД с ЕИК
********* в качеството му на представител на продавача-чуждестранното дружество
„Шлатер Индъстрийз“АД-Швейцария и ответното дружество като купувач,представлявано
при сключването на договора от ответника като негов изпълнителен
директор.Последният не оспорва факта,че е подписал договора в качеството си на
изпълнителен директор на дружеството-ищец,както и че в това си качество е
наредил извършването на всички описани в исковата молба плащания по този
договор от името на купувача.Самите плащания освен безспорни,се и установяват
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,изготвено от вещото лице Т.Р.,неоспорено
от страните и кредитирано от съда като компетентно и обосновано.Тези
плащания,извършени по банков път,са следните:
1/На
25.08.2011 г. в полза на „Ризов Машинен“ООД,е извършено плащане от
дружеството-ищец на сумата от 98 104,44 лв.,като посоченото основание за
превода е „проформа фактура №61/22.08.2012 г.“,а в тази фактура,както вещоот
лице е констатирало,,като основание за издаването й е посочено:“аванс в размер
на 20 % по т.3 от договор за покупко-продажба от 22.08.2011 г.“.По-късно е
издадена и фактура за авансовия превод №170 от 08.11.2011 г. с обща стойност 98
104 44 лв. с включен ДДС.;
2/На
04.01.2012 г. в полза на продавача по горния договор-„Шлатер
Индъстрийз“АД-Швейцария е изплатена по банков път от ищеца сумата от 16 216,44
евро,а посоченото основание за превода е „проформа фактура №12.31103.02 от
04.01.2012“,като в същата фактура е отразено основание за издаването й „20 % от
209 000 евро за машина MG 900 по договор...“;
3/На
04.01.2012 г.,но с друго нареждане за презграничен превод, ищецът е извършил в
полза на същото чуждестранно дружество-продавач плащането и на сумата от 25
583,56 евро,като посоченото в банковия документ основание за превода е същата
проформа фактура от 04.01.2012 г.;
4/На
16.02.2012 г. дружеството-ищец е изплатило в полза на чуждестранното
дружество-продавач сумата от 167 200 евро,като посоченото в банковия документ
/нареждане за презграничен превод/ основание за плащането е „фактура №88891806
от 12.01.2012 г.-окончателно плащане“,а записаното в самата тази фактура
основание за издаването й е „машина MG 900 по договор...“.
При
горните данни е видно,а не е и спорно,че общият размер на извършените от
„Балкан“АД плащания по договора от 22.08.2011 г. за покупко-продажба на „Машина
за многоточково електросъпротивително заваряване на телени мрежи,снабдена с
микропроцесорно управление тип MG 900“ възлиза на 209 000 евро плюс 98 104,44
лева.Уговорената в чл.2-ри от договора цена на оборудването с с включен
монтаж,пуск и обучение,възлиза на сумата от 209 000 евро и е видно при
гореизложените данни,че извършените плащания от ищеца не само покриват тази
цена,но и я надхвърлят със сумата от 98 104,44 лв.Именно тази сума ищецът
претендира от ответника с процесния осъдителен иск,като твърди,че стойността на
продажната цена на машината,предмет на договора от 22.08.2011 г.,е била надхвърлена
със същата сума вследствие на неупражнен от ответника контрол върху
счетоводната дейност на дружеството и по-специално-върху разходването и
отчитането на сумите по процесния договор,а така неупражнения контрол е станал
причина за дружеството да настъпи значителна по размер вреда,изразяваща се в
намаляване на на имуществото му с размера на надплатената сума.Предвид тези
аргументи ищецът счита,че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника
за възстановяване на надплатената сума от 98 104,44 лв. на основание
чл.240,ал.2 от ТЗ.
Съдът
намира процесния иск за неоснователен в пълния му предявен размер.Това,че с
изплатената искова сума е надвишена уговорената продажна цена по договора от
22.08.2011 г. и че ответникът като изпълнителен директор на дружеството-ищец е
наредил нейното плащане,не обосновава извод за осъществен фактически състав по
чл.240,ал.2 от ТЗ спрямо ответника.В тази връзка следва да бъдат отчетени
условията за плащане,уговорени в чл.3-ти от договора за покупко-продажба от 22.08.2011 г.,съгласно които купувачът се е
задължил да изплати оборудването,както следва:20 % авансово плащане по банков
път съгласно анекс №2 /електронна поща от Шлатер индъстрийз АД от 19.08.2011
г./;20 % след подписване на основния договор и 80 % при доставка,монтаж и пуск
на съоръжението,като продавачът /посоченото чуждестранно дружество/ издаде
кредитна нота в размер на 20 % в полза на „Балкан“АД.В същата договорна клауза
е уговорено още,че разплащането ще се извърши към конкретна банкова сметка ***
„Ризов Машинен“ООД-дружеството,за което не се спори,че е било представител на
чуждестранното търговско дружество-продавач по посочения договор.От изложеното
е видно,че самият договор за продажба предвижда освен плащането на 100 % от
цената на машината,но още и на авансово плащане от 20 % и между страните в
настоящия процес не е спорно,а и бе изрично потвърдено от ищеца чрез настоящия
му изпълнителен директор М.Т. по реда на чл.176 от ГПК в съдебното заседание на
08.03.2016 г.,че сумата от 98 104,44 лв. съставлява именно това авансово
плащане по договора,играещо ролята на гаранция за закупуване на машината.В
самия самия договор и в последващ анекс към него с дата от 15.06.2012 г.
/представен по настоящото дело/ е било предвидено издаването на кредитна нота в
полза на дружеството-ищец за въпросната авансово платена сума от 20 %,което
отново самият ищец чрез изпълнителния си директор М. Т. потвърди,че е
предвидено с цел връщането на тази сума на ищеца след изпълнение доставката и
монтажа на продадената машина.Обстоятелството,че продавачът е изпълнил
задължението си да достави машината на купувача не е спорно между страните в
настоящия процес и като цяло не се спори,че са възникнали фактическите
предпоставки за връщането на платения от ищеца аванс-гаранция.Дали обаче
платената сума от 98 104,44 лв. е била реално възстановена на ищеца или не е
без значение за изхода от спора по процесния иск,защото връщането й е
задължение на продавача по договора и няма отношение към отговорността на
ответника,основана на разпоредбата на чл.240,ал.2 от ТЗ.Междувпрочем,за
връщането на същата сума на ищеца от „Ризов Машинен“ООД,комуто същата е била
преведена по банков път в качеството му на представител на продавача по
договора от 22.08.2011 г.,е налице осъдително решение от 19.01.2015
г.,постановено по приложеното т.д.№6008/2012 г. по описа на СГС,ТО,VI-10 състав,но този факт също няма
значение за ангажиране отговорността на ответника по посочената законова
разпоредба.Съществен за изхода от процесния спор е извода,налагащ се от
гореописаните обстоятелства,че самото плащане на сумата от 98 104,44 лв. от
ищеца и даденото от ответника като негов изпълнителен директор нареждане за
плащането й е следствие от постигната договореност за това със съконтрагента по
процесния договор от 22.08.2011 г. и е в изпълнение именно на тази
договореност.Следователно,ответникът в качеството си на изпълнителен директор и
законен представител на ищеца е наредил съвсем оправдано и правомерно плащането
на същата сума,макар тя да надхвърля уговорената цена на машината по
коментирания договор и от негова страна не е налице сочения в исковата молба
неупражнен контрол върху разходването и отчитането на сумите по процесния
договор.С други думи,не само не се доказва,но дори напротив-категорично се опровергава
чрез събрани по делото доказателства твърденото в исковата молба противоправно и виновно поведение на
ответника,с което се обосновава процесния иск по чл.240,ал.2 от ТЗ.Ето защо се
налага крайния извод,че не е доказан в цялост фактическия състав на същия иск и
затова той следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
На
основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ищеца съдебни разноски
в размер на 5000 лв.-изплатено в брой адвокатско вънзаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие от 10.03.2015 г.,приложен на л.166 от
настоящото дело ведно с пълномощното за адв. Й. Ф.,с която ответникът е сключил
този договор.В последното съдебно заседание пълномощникът на ищеца-адв. К. е
направила възражение,че не са представени доказателства за сторените от
ответника разноски съгласно представения от него списък по чл.80 от ГПК.Същият
списък включва единствено адвокатското възнаграждение в посочения размер от
5000 лв. и реалното му изплащане в брой от ответника на упълномощения от него
адвокат е удостоверено в самия договор за правна защита и съдействие,както вече
се посочи по-горе,поради което възражението на ищеца за липса на доказателства
за извършването на разноските по представения от ответника списък по чл.80 от ГПК е неоснователно.Чрез своя процесуален представител-адв. К., ищецът е заявил
и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по представения от
ответника списък на разноските,но съдът намира и това възражение за
неоснователно,считайки че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не
се явява прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото или с други думи-не са налице предпоставките за приложение разпоредбата
на чл.78,ал.5 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „БАЛКАН“АД-гр.София с
ЕИК ********* против А.Н.Б. с ЕГН ********** осъдителен иск за заплащане на основание чл.240,ал.2 от ТЗ на
сумата от 98 104,44 лв.,представляваща причинена на ищеца имуществена
вреда,изразяваща се в намаляване на неговото имущество с размера на исковата
сума като надплатена сума по договор за покупко-продажба на „Машина за
многоточково електросъпротивително заваряване на телени мрежи,снабдена с микропроцесорно
управление тип MG
900“,сключен на 22.08.2011 г. между ищеца като купувач и „Ризов Машинен“ООД
в качеството му на търговски представител на чуждестранното търговско
дружество-продавач „Шлатер Индъстрийз“АД-Швейцария,която вреда настъпила вследствие
на неизпълнение от страна на ответника на задълженията му като стопански
ръководител на дружеството-ищец.
ОСЪЖДА „БАЛКАН“АД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София,ж.к.Бъкстон,ул.“Иван Сусанин“№45,вх.Б,ет.3,ап.11
и с адрес за кореспонденция: **** да заплати на А.Н.Б. с ЕГН ********** и с
адрес: *** сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/ съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :