Присъда по дело №79/2023 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ към Присъда № 13/31.03.2023 г. по НОХД № 79/2023 г. на
Районен съд - Несебър, НК, VII-ми състав
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура - Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия А. Л. Г., роден на
0*.0*.**** г. в гр. П., с постоянен адрес: гр. П., ул. „Б.“ № 5, настоящ адрес: гр. Несебър, кв.
Ч.М.*, № 13ж, ет.1, ап. 2, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, безработен, ЕГН: **********, е повдигнато обвинение за това, че на
неустановена дата в периода от 06.07.2020 г. до 23.07.2020 г., в търговски обект „Ф.П.“,
находящ се в гр. С.В., общ. Несебър, обл. Бургас, в качеството си на длъжностно лице –
„организатор“ към „Г.Х.М.“ ЕООД, ЕИК 204453***, присвоил чужди пари, поверени му да
ги пази – сумата от общо 7022,07 /седем хиляди и двадесет и два лева и седем стотинки/
лева, представляваща оборота на рецепция и бар в обекта, собственост на посоченото
търговско дружество, представлявано от управителя М. Г. А., с което е извършил
престъпление по чл. 201, ал. 1 от Наказателния кодекс НК/.
Производството протече по реда на Част Пета, Глава 27 „Съкратено съдебно
следствие“ от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/,като при условията на чл.371, т.2
НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на
което съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си
ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си представителят на Районна прокуратура – Бургас, Териториално
отделение – Несебър поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка,
изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството
доказателства. Счита, че на подсъдимия Й. следва да се наложи наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 18 месеца, определено при условията на чл. 54, ал. 1 от НК и редуцирано
на основание чл. 58а от НК до размер от 12 месеца, отложено за изпитателен срок от три
години, като не се налагат кумулатично предвидените наказания по чл. 201, ал. 1 от НК.
Защитникът на подсъдимия Г., излага съображения за определяне наказанието на
подзащитния му по реда на чл. 58а, ал. 4 от НК в размер на 4 месеца „Лишаване от свобода“,
което да се отложи за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият А. Г. не дава обяснения по обвинението в хода на съдебното следствие,
като признава изцяло вината си в извършване на инкриминираното деяние и се придържа
към казаното от защитника си. В последната си дума, подсъдимият изразява съжаление за
случилото се, заявява, че е допуснал грешка и моли за минимално наказание.
Настоящото производство се разви по реда на Част Пета, Глава двадесет и седма,
чл. 371 и сл. от НПК, доколкото след проведено разпоредително заседание и вземане
становищата на страните, съдът, допусна разглеждането на делото да протече при
условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
С оглед така проведеното производство по делото се установя следното от
фактическа страна:
Подсъдимият А. Л. Г. е роден на 0*.0*.**** г. в гр. П., с постоянен адрес: гр. П., ул.
„Б.“ № 5, настоящ адрес: гр. Несебър, кв. Ч.М.*, № 13ж, ет.1, ап. 2, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, безработен, ЕГН: **********.
На 03.07.2017 г. подсъдимият А. Л. Г. започнал работа като барман към фитнес
„Ф.П.“ в гр. С.В., общ. Несебър. За целта подписал трудов договор с „Гранд хотелс
Мениджмънт“ ЕООД, представлявано от свид. М. А.. Впоследствие, страните по
горепосочения договор подписвали и допълнителни споразумения - на 18.01.2018 г. и на
05.11.2018 г. С последния по време посочен договор /споразумение/, на подсъдимия Г. било
възложено от работодателя, в качеството на „организатор“ да отговаря за дейността на
фитнес центъра. Към договора била представена и длъжностна характеристика, със
съдържанието на която подсъдиият бил запознат на 05.11.2018 г. По силата на длъбностната
характеристика, подсъдимият следвало да извършва редица дейности, в т.ч. да следи за
маркиране на всеки продаден продукт, членски внос или услуга, да изисква плащане от
клиента, да приключва касовия апарат, да изготвя справки и отчети, да събира и отчита
1

оборота на обекта. Според служители във фитнес центъра, подсъдимият Г. на практика е бил
управител на самия фитнес.
Парите, които постъпвали от центъра били от няколко направления -закупуване на
клиентски карти, ползване на услуги на фитнеса и от консумация на продукти от бар, който
бил към този фитнес.
В обекта работела и свид. Христина Христова, която била рецепционист. На нея
клиентите плащали абонаментни карти, продавала продукти от протеиновия бар, като за
всяка от услугите имало отделна каса. В края на работното време, приключвала касовия
апарат. Сравнявала парите от продажбите за деня с наличната документация, изброявала
парите, описвала ги в лист - отчет и ги отчитала на подсъдимия Г.. Когато на работа бил
мениджър-продажби свид. Даниела Бозовайска, чиито служебни задължения включвали
сключване на договори с клиенти и правене на карти-пластики, тя не боравела с парични
средства. Парите се предавали на подсъдимия Г.. Освен тези две служителки, във фитнеса
работели и двама инструктори - на смени, но те не работели с пари и нямали достъп до
касите на бара.
Отговорникът на фитнеса А. Г. получавал лично от служителите парите и ги
прибирал в сейф, достъп до който имал единствено той.
Подсъдимият имал задължение периодично да отчита постъпилите парични средства
по предоставен му номер на банкова сметка, открита на името на „Гранд хотелс
Мениджмънт“ ЕООД в „Пощенска банка“ АД /с юридическо име „Юробанк България“ АД/,
с IBAN BG11 BPBI 8170 1606 4137 67. Да теглят пари от тази сметка, към 2020 г. можели
само свид. М. А. — управител на дружеството и Емил Стоименов, който към онзи момент
бил служител на дружеството. Периодът за превод на парите от страна на подсъдимия Г. не
бил фиксиран. Определял се според размера на постъпилите приходи. Срокът бил
ориентировъчен - между седмица и 20 дни.
На 23.07.2020 г. подсъдимият Г. следвало да преведе парите, постъпили във фитнес
центъра от услугите и от бара от предходни дни. Това не сторил до посочената дата
23.07.2020 г. и понеже по сметката на дружество не постъпили пари, на 24.07.2020 г. свид.
М. А. отишла във фитнес центъра и поискала парите от подсъдимия. При разговор с нея,
подсъдимият Г. й заявил, че ги бил похарчил за свои лични нужди и не можел да ги върне.
Изявил желание да възстанови парите.
С цел изясняване на причината за липсата на парите и техния размер, във фитнеса
била извършена инвентаризация на касовата наличност на обекта. За целта била сформирана
комисия, в която участвали свидетелите М. А. и Христина Христова, която констатирала
липса на парични средства — 11 103,74 лева.
Междувременно, като гаранция, че ще възстанови присвоената парична сума, на
25.07.2020 г. подсъдимият А. Г. подписал запис на заповед, по силата на която се задължил,
безусловно и неотменимо, да плати на „Гранд хотелс мениджмънт“ ЕООД, представлявано
от свид. М. А., на датата на падежа — 14.08.2020 г., в гр. София сума в размер на 5103,74
лева. Тъй като подсъдимият не платил дължимата сума на представител на дружеството, в
PC - П. било образувано изпълнително дело.
На същия ден било подадено и заявление в РУ на МВР - Несебър за присвояване на
парични средства от дружеството „Гранд хотелс Мениджмънт“ ЕООД.
За изясняване на конкретния размер на присвоената сума в хода на образуваното
досъдебно производство е била назначена експертиза, която въз основа на отчетите от
касовите апарати на фитнес център и бар, е установила, че сумата от оборота за периода след
последния превод, направен от подсъдимия Г. - от 06.07.2020 г. до 23.07.2020 г., възлизала
на 11 134,83 лева. Тя била формирана от общия оборот на двете каси - рецепция - 7576 лева
и 3558,83 лева - бар. Изчислена е въз основа на представени документи - финансови отчети/
регистър бар - оригинал книга, приобщена справка на фискални отчети на дружеството, чрез
които се отчита дейността на обекта - фитнес „Пулс“, в т.ч. и по дати, от вещо лице, по
назначена счетоводна експертиза в хода на досъдебното производство и е отразена в
представеното заключение.
От извлечението по банковата сметка на дружеството, е изяснено, че на 13.07.2020 г.
по сметката на дружеството, подсъдимият Г. е внесъл 4112,76 лева. Оставащите до
2

формирания общ размер от 11 134,83 лева, парични средства - 7022,07 лева, обаче, не превел
по сметка на дружеството.
На 07.07.2022 г. на А. Л. Г. е предявено обвинение по чл. 201, ал. 1 от НК, в
присъствието на упълномощен от него защитник. Твърди, че парите му били дадени като
заем, за което имало писмен договор.
По доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанието на
подсъдимия, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По този ред подсъдимият е
признал всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт, като това негово
признание напълно кореспондира на събраните на досъдебното производство доказателства
относно тези факти. Наред с това подсъдимият е дал и съгласието си за тези факти и
обстоятелства да не се събират доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр.
чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената
фактическа обстановка, обективирана в обстоятелствената част на обвинителния акт, се
установява от направените от подсъдимия самопризнания, подкрепящи се от събраните на
досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетелите Христина
Христова /л. 48 от Том 1 на ДП/, Даниела Бозовайска /л. 52 от ДП/, М. А. /л. 50, 70-71 от Том
1 и л. 12, 22, 94 от Том 2 на ДП/, експертнното заключение на извършената счеоводна
експертиза /л. 103-121 от Том 1 на ДП/. Фактическата обстановка се подкрепя и от
събраните и приобщени писмени доказателства - актуална справка за съдимост на
подсъдимия /л. 23 от делото/, както и от другите множество приложени по делото писмени
доказателства по ДП – трудов договор, споразумения, длъжностна характеристика,
финансови отчети, справки, банкови извлечения и други. Всички посочени доказателства си
кореспондират помежду си като в пълна степен съвпадат и с признанията на подсъдимия.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 201, ал. 1 от
НК. Съгласно цитираната правна норма на наказание подлежи длъжностно лице, което
присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му
да ги пази или управлява. Касае се до същинско престъпление по служба, при което
извършител може да бъде само длъжностно лице. /т. 5 от Постановление № 3 от 25-
27.06.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 9 от 10.12.1975 г. и
Постановление № 7 от 26.07.1987 г. по н. д. № 7/87 г./
Съгласно дефиницията на чл. 93, т. 1, б. „а“ о б. „б“ от НК, „длъжностно лице“ е това,
на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:
служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на
материално изпълнение; или ръководна работа или работа, свързана с пазене или
управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена
организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен
нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен
изпълнител. Подсъдимият е заемал длъжността „организатор“ по силата на сключени с
„Гранд хотелс Мениджмънт“ ЕООД трудов договор и допълнителни споразумения към него,
и съгласно длъжностна характеристика, като по възлагане е събирал и отчитал оборота в
стопанисвания от работодателя търговски обект – фитнес. В този смисъл, подсъдимият
безспорно се определя от съда, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от
НК.
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се харакретизира с
противозаконно разпореждане с чужди пари, вещи или други ценности в интерес на самия
деец или на другиго. Разпореждането може да бъде извършено както с фактически, така и с
правни действия. В случая и от събраните по делото доказателства се установява, че
подсъдимият се е разпоредил, като е присвоил в свой интерес, сумата от общо 7022,07 лева,
която в била оборот от дейността на търговски обект, стопанисван от „Гранд хотелс
Мениджмънт“ ЕООД. Сумата е била поверена на подсъдимия, заемащ ръководна работа при
дружеството „Гранд хотелс Мениджмънт“ ЕООД, в това му качество и не му се е следвала, с
което е осъществен и вторият обективен признак на длъжностното присвояване -
3

присвоената сума да е връчена на длъжностното лице в това му качество, или да му е
поверена за пазене или управление.
Горното налага извода за съда, че подсъдимият е осъществил от обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 201, ал. 1 от НК, като резултатното
престъпление е било довършено със засягане възможността на собственика „Гранд хотелс
Мениджмънт“ ЕООД да се разпорежда с предмета – оборот в размер на 7022,07 лева,
считано от датата 23.07.2020 г., когато сумата е следвало да бъде внесена от подсъдимия по
сметка на дружеството.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
„пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като подсъдимият Г. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведението.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че се разпорежда с
чужди парични средства, собственост на работодателя, поверени в качеството му на
длъжностно лице, в свой интерес, като е съзнавал, че не му се следват и въпреки това
неправомерно ги е присвоил.
Тук следва да се направи отграничение на длъжностното присвояване от обсебването,
въздигнато в престъпление в чл. 206 от НК. При последното субект на престъплението може
да бъде всяко наказателноотговорно лице, което има фактическа власт върху имуществото,
което присвоява, на каквото и да е друго правно основание. Длъжностно лице, въпреки
изложеното, би могло да осъществи обсебване, доколкото предметът на престъплението не
му е връчен в това му качество, а на друго правно основание. В случая, доколкото са налице
кумулативно дадените от законодателя изисквания - субектът на престъплението да е
длъжностно лице и предметът да му де даден в това му качество, съдът счита, че коректно
на подсъдимия е повдигнато обвинение за осъществено длъжностно присвояване по смисъла
на чл. 201, ал. 1 от НК.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия А. Л. Г. за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинението в настоящото
производство.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление чл. 201, ал. 1 от НК предвижда
наказание до осем години „Лишаване от свобода“, както и че съдът може на наложи
наказание „Конфискация“ до 1/2 от имуществото на подсъдимия и наказание лишаване от
права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК.
Настоящият състав счита, че за постигане целите на наказанието, като отчете и
имущественото положение на подсъдимия, факта че е безработен понастоящем, на Г. следва
да се наложи наказание „Лишаване от свобода“, без налагане на „Конфискация“. Съдът
намира, че целите на индивидуалната превенция – да се поправи и превъзпита подсъдимия
към спазване на законите и добрите нрави, както и на генералната превенция – да се
въздейства възпитателно и предупредително спрямо обществото, ще бъдат успешно
постигнати и без Г. да бъде лишен от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК. Видно от
събраните доказателства, подсъдимият е признал вината си, както в хода на ДП, така и пред
съда, предприел е действия за възстановяване на присвоените пари, включително е поел
граждански дълг спрямо ощетеното юридическо лице в тази връзка.
При индивидуализация на наказанието съдебният състав взе предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, в случай на провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, наказанието следва да бъде определено при условията на
чл. 58а от НК. Съгласно тази норма при постановяване на осъдителна присъда в случаите по
чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите,
когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага
само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
В настоящият случай приложение следва да намери чл. 54, ал. 1 от НК, доколкото
съдебният състав счете, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
4

отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 от НК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита сравнително високия
размер на присвоеното имущество, както и фактът, че същото и към датата на
постановяване на присъдата не е възстановено на собственика.
От друга страна, като смекчаващи отговорността на Г. съдът прецени чистото му
съдебно минало, съдействието му в хода на наказателното производство, изразеното
съжаление пред съда и желанието му да възстанови присвоената сума, включително
постъпленията му в тази насока.
По изложените съображения, съдът определи наказанието по реда на чл. 54, ал. 2 от
НК, при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и към
законовия минимум, а именно „Лишаване от свобода“ в размер на дванадесет месеца и
съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3, с
оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на осем месеца „Лишаване от
свобода“. Така наложеното наказание е адекватно и на целите по чл. 36 от НК.
Същевременно, съдът счете, че в случая са налице основанията за приложение на
института на „условното осъждане“ спрямо подсъдимия. Преди извършване на деянието той
не е бил осъждан, като в настоящият случай е определено наказание в размер на 8 месеца
„Лишаване от свобода“. Съставът на НРС счете, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е наложително той да изтърпи без отлагане наказанието лишаване от
свобода. Следва да се има предвид, че с оглед ниската обществена опасност на дееца, той
по-лесно би могъл да се превъзпита без да изтърпява наложеното наказание. Наред с това, с
определения тригодишен срок на отлагане изпълнението на наказанието, целите му ще
бъдат постигнати в пълна степен. Така за един сравнително дълъг период от време
подсъдимият ще е под страх от извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода, с оглед опасността да изтърпи и наказанието, наложено с настоящата присъда. Това
ще го мотивира допълнително да избягва престъпни посегателства. Ето защо съдът счита, че
към настоящия момент целите по чл. 66, ал. 1 от НК и чл. 36 от НК могат да бъдат
постигнати ефективно и с отлагане на наложеното наказание за изпитателен срок от три
години.
В тежест на подсъдимия, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът възложи и
сторените в досъдебното производство разноски за изготвяне на експертиза в размер на
487,50 /четиристотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, които да възстанови
по сметка на ОД МВР – Бургас.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	13
Дата:	31 март 2023 г. (в сила от 19 април 2023 г.)
Съдия:	Сияна Стойчева Димитрова

Дело:	20232150200079
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 януари 2023 г.

Присъда по дело №79/2023 на Районен съд - Несебър

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите