№ 5
гр. Пазарджик, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело №
20235200100431 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от непълнолетния В. Д. К.,ЕГН-
**********,участващ в производството по делото лично и със съгласието на
майка му Д. К. против В. Ю. А.,ЕГН-********** ,с постоянен адрес
с.Б.,ол.П.,ул.*** и с адрес за призоваване:***, с която е предявен иск по чл.
45 от Закона за задълженията и договорите за осъждане на ответника да
заплати обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания вследствие
на причинени от В. А. телесни увреждания, за което има постановена
присъда на Районен съд – Пазарджик, влязла в законна сила. Искането е за
обезщетение в размер на 35000,00 лева.Твърди се в исковата молба,че
ответникът е извършил деяние ,което представлява непозволено увреждане,а
именно: ***.Нараняването наложило оперативна интервенция при пълна
упойка и болничен престой на ищеца през периода от 30.01.2022г.до
05.02.2022г. с диагноза ***.Вследствие на нараняването и операцията ищецът
твърди,че претърпял множество физически болки, от които и в момента не е
възстановен.При промяна на времето изпитва силни болки в гърдите и
затруднено дишане. Продължава да изпитва страдания като ***.
Твърди се,че за така извършеното деяние ответникът е осъден с
Присъда, постановена от РС - Пазарджик по НОХД № 853 по описа на съда за
2022 г.,като му е наложено наказание ***.
1
Съдът е сезиран с искане да осъди ответника да заплати обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане в размер на
35000,00лв.и обезщетение за имуществени вреди вследствие на същото
увреждане в размер на 500,00лв.-изплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение за защита по НОХД 853/2022г.по описа на ПРС.
Представени са писмени доказателства и са формулирани
доказателствени искания.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока и по реда на
чл.131 от ГПК.В съдебно заседание оспорва предявения иск по
съображения,че не разполага със средства да заплати претендираното
обезщетение.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр.
чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди вследствие непозволено увреждане.
Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД предвижда задължение всеки да поправи
вредите,които виновно е причинил другиму.Фактическият състав на
деликтната отговорност включва противоправно поведение,вреди,причинна
връзка между вредите и противоправното поведение и вина.В тежест на
пострадалия е да докаже елементите от фактическия състав,с изключение на
вината. Съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното.
По отношение на размера на обезщетението, представляващо репарация
на увреждането,съдът следва да се произнесе по справедливост.
В настоящия казус се установява от приложеното към настоящето
гражданско дело НОХД №853 по описа на ПРС за 2022г.,че с присъда №15
от 08.02.2023г. ответникът е признат за виновен в това, че на 29.01.2022г. е
причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в ***,поради
което и на основание чл.131а,предл.2 във вр.с чл.129, ал. 2 във вр.с ал.1 във
вр.чл. 29, ал. 1 б.“а“ и б.“б“ от НК във вр.с чл.58А ал.1 от НК е осъден ***.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд,който разглежда
2
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Поради това съдът намира,че по настоящото дело е установено
противоправното поведение на ответника на 29.01.2022г.и вината,което е
причинило на ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, които са в
пряка причинна връзка с престъплението.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не подлежи на
доказване,а се определя в зависимост от характера и интензитета на
установените негативни последици от неправомерното деяние.
В тази връзка,съдът, въз основа на представената в хода на досъдебното
производство Епикриза на ищеца издадена от Хирургично отделение на
МБАЛ Пазарджик,приема за установено,че на 20.01.2022г.в 00,34ч.ищецът е
бил приет за лечение в отделението поради ***.В болницата са извършени
*** в рамките на 10 часа на 30.01.2022г.като е установен ***. Извършено е
рентгеново изследване и на 31.01.2022г.,01.02.2022г.,03.02.2022г.и на
04.02.2022г.На 01.02.2022г.е поставен ***В епикризата е отразена извадка от
оперативния протокол,от която се установява,че по време на болничния
престой на ищеца продължил до 05.02.2022г.е идвършетна ***.Няма
доказателства за проведени контролни медицински прегледи.
От заключението на съдебния лекар изготвил СМЕ по ДП №87/2022г.по
описа на РУ на МВР Пазарджик ,се установява,че травматичните увреждания
на ищеца са в резултат на действието на остър режещ предмет ,с един или два
режещи ръба,чрез удар и добре отговарят да са получени при нанесен един
удар с нож *** на ищеца .Получения вследствие нараняването *** е наложил
оперативна интервенция и е причинил разстройство на здравето на ищеца
,временно опасно за живота.
За установяване на претърпените от ищеца болки ,като свидетел по
делото е разпитан баща му Г. В. Б..Същият установява,че бил очевидец на
случилото се и видял как при влизането на ищеца в казиното ,ответникът
веднага извадил нож и го ударил с ножа.Веднага го закарали в болница
,където останал за лечение 4-5 дни.При удара бил засегнат *** на ищеца.Все
още изпитва болки в ***.По цели нощи не може да спи-бълнува.Казва ,че го
боли постоянно,че не може да диша.Не се чувства добре както преди.Освен
това свидетелят установява,че ищецът изпитва страх да излезе от дома си
3
,даже на кафе с него.Притеснява се,постоянно се оглежда като излезе от
къщи.Страхува се ответникът да не изпрати други момчета да го
нападнат.Преди инцидента ходел на училище,а сега стои вкъщи и от страх не
посещава училището.
Като свидетел на ищеца е разпитан негов приятел – св.Д. А.
М..Свидетелят установява,че след инцидента ищеца е много притеснен да
излиза,даже спрял да ходи на училище и го изключили.Записал се да учи
задочно.Много е различен,не е същия след случилото се.Ищецът споделял с
него ,че го е страх.
При това положение от правна страна съдът приема,че предявения иск
за обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Налице са елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане,визирни в правната норма на чл.45 от ЗЗД,като противоправното
деяние и вината са установени с влязла в сила присъда задължителна за съда
разглеждащ гражданските последици от деянието на основание чл.300 от
ГПК.Съдът приема за доказана и причинната връзка между деянието и
причинените болки и страдания на ищеца,както и стрес,страх и
безпокойство,които продължават и към настоящия момент –или вече две
години след инцидента.
Относно размера на претенцията съдът съобразява ,че обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Съгласно т. 2 от ППВС № 4 от 1968г. справедливостта като критерий за
определяне на размера на обезщетението на неимуществени вреди не е
абстрактен критерий.
При определяне на обезщетението трябва да се вземат предвид
характера на увреждането, начина на извършването му, нтензивността на
претърпените болки и страдания, периода на възстановяване, възрастта на
увреденото лице и социално- икономическата обстановка в Република
България към момента на настъпване на процесното увреждане на здравето.
От установеното по делото следва, че в резултат на противоправното
деяние извършено от ответника са причинени както физически, така и
психически травми на ищеца.
Физическите наранявания на ищеца изразяващи в ***,са състояние
4
временно опасно за живота.Следва да се има предвид,че ищеца е бил
подложен на болнично лечение,на множество рентгенови и други
изследвания и на оперативна интервенция.В резултат на това и най-вече на
нараняването същия е търпял значителни физически болки.Свидетелят Б.
установява,че дори и към момента ищецът изпитва болки при разваляне на
времето и трудности при дишане. При определяне на размера на
обезщетението следва да се има предвид и продължителността на болничния
престой, както и необходимостта от продължаване на лечението и
възстановителния период след изписване от болницата в домашни условия.
Освен физическите болки и страдания,по делото се установява, че
ищецът е преживял и психически и емоционални травми.Дори и сега се
страхува за живота и здравето си, като дописка,че ответникът ще изпрати
някой да му навреди.Страхува се да излиза ,да ходи на училище ,променил е
начина си на живот ,което е променило и личността му като цяло.Свидетелят
М.,установява,че е съвсем различен след инцидента.
Ето защо при съобразяване на всички обстоятелства настоящият състав
намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определен съобразно чл. 52 от ЗЗД в размер на 15 000,00лв.
лева.Обезщетение в по-голям размер не би съответствало на критериите по
чл.52 ЗЗД,доколкото в случая инцидентът не е доказано да е причинил
дълготрайни страдания и трайни увреждания на ищеца.В подкрепа на този
извод на съда е и факта,че ищеца не твърди и не представя доказателства,че е
търсил медицинска помощ след изписването си от болницата и до момента
.За разликата над 15000,00лв.до претендираните 35000,00лв.иска се явява
неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди ведно със
законната лихва,считано от деня на увреждането – 29.01.20222г.
Основателен е иска за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
имуществени вреди в размер на 500,00лв.-изплатено адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ по НОХД №853/2022г.на ПРС.На
л.19 от цитираното наказателно дело се намира сключен на 05.09.2022г.между
ищеца и адв.К. договор за правна помощ и съдействие,въз основа на който
ищецът е заплатил изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на
500,00лв.В този смисъл съдът приема,че наказателно производство,в което
5
ищецът е участвал в качеството на пострадал от престъпното деяние и
необходимостта от правна помощ с цел защита на неговите права и интереси
е в пряка причинно следствена връзка с деянието извършено от ответника ,а
заплащането на сумата представлява вреда в патримониума на ищеца,която
ответника следва да бъде осъден да репарира,ведно със законната
лихва,считано от датата посочена в исковата молба – 08.02.2023г.
При този изход на правния спор ответника следва да бъдат осъден да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца деловодни разноски
съобразно уважената част от исковете в размер на 1528,17лв.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за уважената част от
исковете в размер на 620,00лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Ю. А.,ЕГН-********** ,с постоянен адрес
с.Б.,ол.П.,ул.*** и с адрес за призоваване:*** на основание чл.45,ал.1 от ЗЗД
да заплати на непълнолетния В. Д. К.,ЕГН-**********,от
с.З.,обл.П.,ул.***,участващ в производството по делото лично и със
съгласието на майка му Д. К. сума в размер на 15000,00лева,представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие непозволено
увреждане – удар с нож на 29.01.2022г., ведно с мораторната лихва върху тази
сума,считано от 29.01.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 15000,00лв.до 35000,00лв.
ОСЪЖДА В. Ю. А.,ЕГН-**********,с постоянен адрес с.Б.,ол.П.,ул.***
и с адрес за призоваване:*** на основание чл.45,ал.1 от ЗЗД да заплати на
непълнолетния В. Д. К.,ЕГН-**********,от с.З.,обл.П.,ул.***,участващ в
производството по делото лично и със съгласието на майка му Д. К. сума в
размер на 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие непозволено увреждане – удар с нож на
29.01.2022г.,представляващи изплатено от ищеца адвокатско възнаграждение
по НОХД №853 по описа на ПРС за 2022г.,ведно със лихва върху тази
6
сума,считано от 08.02.2023г. до окончателното изплащане
ОСЪЖДА В. Ю. А.,ЕГН-********** да заплати ДТ съобразно
уважената част от исковете в размер на 620,00лв.и деловодни разноски в
полза на ищеца в размер на 1528,17лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Пловдивския Апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7