О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 13.08.2020 г.
Административен съд-Русе, І-ви състав,
в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 355 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
С
протоколно определение от 30.07.2020 г. съдът е предоставил възможност на
страните в тридневен срок да формулират задачи към поисканата съдебна
икономическа експертиза за определяне на пазарната цена на извършените
строително – монтажни дейности в имот в гр.Ветово, ул.“А. С.“ № 10, изразяващи
се в установеното и от независимия оценител в ревизионното производство (вж.
оценителски доклад на л.158-160 от ревизионната преписка) изграждане на инсталация
за водно отопление с монтирани радиатори на първия и втория етаж, включваща
котел, радиатори и тръби, и оценена от последния на 6300 лева към 30.05.2018 г.
Със същото определение съдът е
предоставил на страните възможност да посочат най-удачния, според тях, метод за
определяне на пазарната цена измежду регламентираните в чл.7 от Наредба № Н-9
от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени.
Становище е изразил
жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, който сочи, че наредбата е
неприложима, а в условията на евентуалност – ако съдът намери, че все пак тя
има приложение, предлага като метод за определяне на пазарната цена да бъде
използван методът на увеличената стойност по чл.3, т.3 от Наредба № Н-9 от
14.08.2006 г.
Възражението за неприложимост
на посочения подзаконов нормативен акт е неоснователно. Легално определение на
понятието „пазарна цена“ се съдържа в § 1, т.8 от ДР на ДОПК, според която то е
сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена
при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между
лица, които не са свързани. Пазарните цени, за целите на ДОПК, се определят
само по някой от изрично посочените в § 1, т.10 от ДР на същия кодекс методи, а
това са именно методите по чл.7 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. (вж. и чл.3 от същата).
Съдът намира, че предложеният
от жалбоподателя метод на увеличената стойност не е удачен при оценка на актив
като настоящия – изцяло завършена инсталация за водно отопление. По арг. от
чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г., този метод е подходящ при продажбата на незавършени
стоки или строителство, в случаите на производство на ишлеме или производство
на продукти с ниска сложност, или когато предметът на сделката е предоставянето
на услуги.
Видно от оценителския доклад,
приет в ревизионното производство, оценителят е използвал метода на разходите
за създаване (метода на възстановителната стойност), при който стойността на
актива се основава на евентуалните разходи за неговото създаване (заместване)
към момента на оценката, намален с акумулираната амортизация, с въведени
корекционни коефициенти, отчитащи пазарните условия. В оценителския доклад е отразено,
че експертизата по този метод включва данни за източниците на информация за
посочените параметри, но такива в самия доклад не са посочени.
Съдът намира, че методът на
разходите за създаване не е измежду регламентираните в Наредба № Н-9/14.08.2006
г., поради което не следва да бъде използван при оценка на процесната
инсталация за отопление (в този смисъл вж. решение № 8362 от 4.06.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 2087/2019 г., I о., в което приложението на разходния подход, свързан с
амортизираната заместителна стойност, е изрично отречено).
По мнение на съда експертизата
следва да използва на първо място метода на сравнимите неконтролирани цени –
чл.18 и сл. от Наредба № Н-9/14.08.2006 г., тъй като чрез него се изследва
директно пазарната цена, а при установена обективна невъзможност за това –
методът на увеличената стойност. Според трайната практика на ВАС, за целта е
необходимо наличието на реално осъществени съпоставими сделки между несвързани
лица като е недопустимо заключението на експертизата да се основава само въз
основа на "офертни цени" и информация с неустановен източник.
На жалбоподателя, на основание
чл.171, ал.4 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, следва да се укаже, че не сочи
доказателства за периода, в който е изградена посочената инсталация за водно
отопление, което обстоятелство, съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК и предвид
презумптивната доказателствена сила на оспорения ревизионен акт, е в негова доказателствена
тежест.
На основание чл.186 от ГПК вр.
§ 2 от ДР на ДОПК и във връзка с молба с вх. № 2746/10.08.2020 г. от процесуалния
представител на жалбоподателя, препис от решение № 122/20.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 843 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Русе следва да бъде изискан
служебно със заверка дали решението е влязло в сила.
Първоначалният
депозит за възнаграждение на вещото лице, който съдът определя в размер на 300
лева, следва да бъде внесен от жалбоподателя по депозитната сметка на съда в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение.
Така мотивиран и на основание чл.195,
ал.1, чл.186 от ГПК и чл.171, ал.4 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА съдебна техническа експертиза, с вещо лице Б. Б. С., който след като се
запознае с делото и извърши оглед на място, да даде заключение по следните
въпроси:
1.Налична ли е понастоящем в
имота в гр.В., ул.“А. С.“ № 10, установената от оценителя в ревизионното
производство инсталация за водно отопление, от какви компоненти се състои тя и
в какво състояние се намира ?
2.Кога е изградена посочената
инсталация за водно отопление и по какви обективни белези може да се съди за
периода на нейното изграждане ?
3.Каква е била пазарната цена
на тази инсталация за водно отопление към 30.05.2018 г. ?
Пазарната цена следва бъде определена
съгласно метода на сравнимите неконтролирани цени, а при невъзможност за
неговото прилагане – по метода на увеличената стойност по Наредба № Н-9 от
14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени. В заключението на експертизата да се посочат реални сделки с
предмет изграждане на подобни инсталации, включително доставката на
необходимите за това компоненти и материали, които сделки са били ползвани като
аналози.
ОПРЕДЕЛЯ
първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, вносим от жалбоподателя по
депозитната сметка на съда в едноседмичен срок от връчване на препис от
настоящото определение.
ДА СЕ ИЗИСКА от Окръжен съд – Русе препис от решение № 122/20.03.2020 г., постановено по
гр.д. № 843 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Русе, със заверка относно
влизането му в сила.
УКАЗВА на
жалбоподателя, че не е ангажирал доказателства за периода на изграждане на
процесната инсталация за водно отопление, състояща се от котел, радиатори и
тръби, установена в имота в гр.Ветово, ул.“А.С.“ № 10.
Определението не подлежи на
обжалване. Препис от него да се връчи на страните.
СЪДИЯ: