РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 14.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 15 юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6979 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.515, ал.1, т.2
от КЗ
Производството по делото е образувано
по предявени искове от В.П.К. с ЕГН:**********, против Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи” с ЕИК:********* и седалище гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ 2, ет. 2 за осъждане на ответника
да му заплати следните суми:
- сума в размер на 4000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки
и страдания, неудобства и негативни преживявания, причинени в резултат от ПТП
на 01.10.2018г., настъпило по Републикански път II-55, в пътния
участък между гр.Велико Търново и гр.Гурково, в района на с.Вонеща вода,
км.31+600;
- сума в размер на 31,26 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – сбор на
разходите за лечение и за съдебно-медицинско освидетелстване, в резултат на ПТП
на 01.10.2018г., настъпило по Републикански път II-55, в пътния
участък между гр.Велико Търново и гр.Гурково, в района на с.Вонеща вода,
км.31+600.
Претендират се законната върху
главниците от датата на деликта – 01.10.2018г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски.
Направено е искане на основание чл.38,
ал.2 от ЗА от адв. К.Х., пълномощник на ищеца, ответникът да бъде осъден да
заплати на адвоката оказал безплатна правна помощ, адвокатско възнаграждение
изчислено по Наредба N:1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за всеки един от двата предявени иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” – София е подал отговор на исковата молба, с който
изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Възраженията по същество на спора са
следните:
Оспорват се предявените искове по
основание и размер. Оспорва се механизма на настъпване на ПТП. Оспорва се
наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача на товарен
автомобил „Мерцедес“, модел Актрос с турски рег. N:43АВ510. Алтернативно се
прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца.
След даване на „Ход по същество“ по
делото, процесуалния представител на ответник релевира възражения за
недопустимост на исковете, тъй като сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” нямало качеството на компесаторен
орган.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.515, ал.1, т.2
от КЗ за присъждане на обезщетение за причинение неимуществени и имуществени вреди срещу Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” /НББАЗ/ – София, в
качеството му на компенсационен орган.
За успешното провеждане на предявените
искове, ищецът следва да докаже наличието на валидна международна автомобилна
застраховка, сключена между виновния водач и застрахователя на чуждата държава;
да установи конкретните увреждания, които са му причинени в резултат на
настъпилото ПТП; да докаже основателността на неимуществените си вреди в
претендирания им размер.
В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване на тези факти, като докаже основателността на твърденията си
в отговора, наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, както и твърденията , че
не са налице предпоставките на чл.515, ал.1, т.2 от КЗ.
Правото на обезщетение, съгласно КЗ възниква в полза на увредено лице, което пребивава в
Република България и при кумулативното наличие на предвидените в разпоредбата
предпоставки, а именно: застрахователното събитие да е настъпило в Република България
и да е причинено от моторно превозно средство, което притежава валиден
сертификат „Зелена карта“ .
Видно от доказателствата по делото
увреденият е български гражданин, пребиваващ на територията на Република
България. Причинилият ПТП водач е управлявал автомобил, собственост на
юридическо лице, със седалище извън Република България и притежаващ валиден
сертификат „Зелена карта“.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства – писмени и гласни доказателства, както и заключения на
съдебните експертизи, се установява, че
към 01.10.2018г.
ищецът К. работел във фирма „Автокомерс
93" ООД. На посочената дата той пътувал със служебен
автомобил „Форд Транзит" с рег.№Е9085МН от гр.Русе за търговски обекти на
работодателя, находящи се в различни населени места в южна България.
При тези предпоставки около 23:05 часа ищецът се движел по републикански път II-55, в пътния участък между гр.Велико Търново и гр.Гурково,
когато в района на с.Вонеща вода - км 31+600 бил блъснат от товарен автомобил
„Мерцедес Актрос" с рег.№43АВ510, рама № WDB9340621L519320, управляван от
турския гражданин ERGUN KOCAÖZ, който
нарушил правилата за движение по пътищата, като при избиране скоростта на
движение, не се съобразил с атмосферните условия и релефа на местността, в
зоната на дясна крива при спускане по мокър път, загубил контрол, навлязъл в
лентата за насрещно движение, по която се движел ищецът В.К. и
виновно причинил пътно-транспортно произшествие.
Видно от представените по делото
писмени доказателства, произшествието било посетено на място от служители на Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР
гр.Велико Търново, които съставили констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 496/01.10.2018г. Безспорно е
установено, че в резултат на
виновно причиненото ПТП от водача на товарен автомобил
„Мерцедес Актрос" с рег.№ 43АВ510 здравето
на ищеца било увредено - изпитал силни болки в
областта на коляното, глезенната става, петата и подбедрицата на левия крак,
коляното на десния крак и предмишницата и лакетната става на лявата ръка. В
резултат на силната уплаха, ищецът изпаднал в силен шок и в продължение на
няколко часа след произшествието бил неадекватно състояние. Прегледан бил в
Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ст.Черкезов" АД гр.Велико Търново, където му
била оказана първа помощ и били извършени рентгенографии на лявата ръка и
лявата подбедрица. Охлузните рани по тялото на К. зараснали за около две седмици, но в продължение на месец
след произшествието, той се придвижвал трудно, накуцвал, заради
травмите, които имал по долния ляв крайник и образувалите се отоци в лявата
глезенна става и лявото коляно. В продължение на два месеца изпитвал изтръпване и болка в лявата
ръка от кутрето нагоре към китката. Това наложило провеждането на изследвания,
при които било установено, че е засегнат нерв - налице била периферностволова
увреда на нерв улнарис в ляво и радикулопатия в ляво.
Видно от
заключението по изготвената и приета СМЕ вследствие на ПТП от 01.10.2018г.
ищецът В.К. е получил следните увреждания:
1. Белег от увреждане на лява
предмишница. Охлузвания и одрасквания на лява предмишница. Оток на ляво коляно
и лява глезенна става. Кръвонасядане на
лява пета. Охлузвания на лява подбедрица. Кръвонасядане на дясно коляно.
2. Радикулопатия на ниво пети лумбален –
първи сакрален прешлени в ляво.
3. Периферностволова увреда на улнарния
нерв в ляво.
Екпертът твърди, че установените
увреждания от група 1 са резултат на действието на тъпи и ръбести предмети и
могат да бъдат получени при ПТП на 01.10.2018г. Твърди, че установената
радикулопатия на ниво пети лумбален – първи сакрален прешлени в ляво е възможно
да са в резултат от инерционното рязко натоварване на гръбначния стълб при ПТП
на 01.10.2018г. Установената периферностволова увреда на улиарния нерв в ляво
не отговаря да е получена при ПТП на 01.10.2018г. Екпертът установява, че
увредата на нерва е с по-голяма давност,
за което сочи хипотрофията на лява длан , като най-вероятно е настъпило
при счупване в областта на лява лакетна става, довели до деформацията.
Съдът
приема, че освен физическите болки, ищеца е изпитал силна уплаха и стрес, в резултат на станалото произшествие. От събраните гласни доказателства се
установява, че непосредствено след инцидента ищеца бил
много уплашен и не бил на себе си. Установява се, че той често сънувал кошмари, в които виждал как огромен камион -
ТИР го приближава и блъска, будел се нощем и имал смущения в съня. Трудно му
било да преодолее страха си, тъй като непрекъснато се страхувал, че някой от
участниците в движението може да не спази правилата и да преживее отново същия
ужас. Чувствал се отчаян, тъй като след преживяното не бил уверен, че въобще ще
може да шофира и изпълнява отново трудовите си функции.
През месец юли 2019г. ищецът поканил
извънсъдебно ответника да определи и изплати справедливо по размер обезщетение
за претърпените от него вреди. По повод изпратената от него покана, при
ответника била образувана щета № ВО-19-ТК-00069. Ищецът получил
указания да представи допълнително документи, което изпълнил с препоръчана
кореспондентска пратка от 12.08.2019г., получена на 13.08.2019г. Вместо да се
произнесе по претенцията в законоустановения в чл.516, ал.2 от КЗ двумесечен срок, ответникът поискал отново да му бъдат
представени абсолютно същите документи.
При така установените факти се налагат
следните правни изводи:
Дружеството
ответник е компенсационен орган по смисъла на чл.515, ал.1, т.2 от КЗ и в това си качество следва да заплаща обезщетения на
увредено лице, в случаите когато на територията на Република България липсва представител
назначен от застрахователя на виновния водач за уреждане на претенции.
Видно от изготвения констативен протокол за ПТП с пострадали №
496/01,10.2018г, товарният автомобил, с който било причинено процесното ПТП, в
което е пострадал В.К. е бил застрахован с договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" в Gunes Sigorta A.S. -
полица № 026/4911797, която e валидна до 24.06.2019г.
Съгласно чл.493а, ал. 1, изр.2 от КЗ в случаите
на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпените
от него имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.515, ал. 1, т.2 от КЗ ответникът в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение
на увредено лице, пребиваващо в Република България, когато застрахователят на
виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република
България.
От изготвена служебна справка на сайта
на ответника - http://www.nbbaz.bg/Default.aspx е видно, че на територията на Република
България липсва представител назначен от застрахователя на виновния водач за
уреждане на претенции. Този отрицателен факт е оспорен от ответника, но до края
на съдебното дирене от него не бяха представени доказателства в обратна насока.
Безспорно е
също така, че ищеца е получил телесни увреждания, които са
в причинна връзка с претърпяното пътно-транспортно произшествие.
Съобразно чл.52 от ЗЗД
вредите от неимуществен характер следва да бъдат обезщетени по справедливост.
Съдът
счита, че принципът на справедливостта в случая
налага да бъдат съобразени характера на уврежданията, интензивността на
негативните изживявания, както и продължителността в която те са се изявили.
От
установеното по делото е видно, че получените охлузни рани са зараснали за около две седмици
но за около месец придвижването на ищеца е било затруднено. Периодът на възстановяване е
надхвърлил рамките на един месец, като установените увреждания биха могли да се преценяват по
медико-биологичен признак, като разстройство на здравето, неопасно за живота.
Следователно интензивността на болките
и продължителността им не могат да бъдат определени като високи и обосноваващи
дълго страдание за ищеца.
Действително той е изпитал стрес от случилото се, което
се установява от свидетелските показания, като са налице и обективни данни – медицинска
документация от която е видно, че ищецът е бил диагностициран от психиатър с
диагноза – „Постравматично стресово разстройство“, като му е предписано и
медикаментозно лечение. Ето защо съдът приема, че при тези данни се е било наложило
специализирано консултиране и лечение. От това следва, че негативните
емоционални преживявания са със средна, към висока интензивност.
Съдът
счита, че за обезщетяване на настъпилите вреди е достатъчна и справедлива сума
в размер на 4000,00
лева. Такъв размер не е прекомерен, предвид засягането на здравето на ищеца и факта, че е бил поставена в ситуация, която е свързана
със страх и притеснение за живота.
Неоснователно
е възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. По делото липсват категорични доказателства за поведение
на В.К., в качеството му на водач на МПС, което обективно да е допринесло за настъпването на вредите.
Изводите на вещото лице по назначената и
приета съдебно-автотехническа експертиза са категорични , че ПТП е реализирано
вследствие на неправилно избиране на скоростта на движение по мокър път, в
зоната на дясна крива при спускане и валеж от дъжд в тъмната част на
денонощието от страна на водача на товарен автомобил „Мерцедес“, модел Актрос с
турски рег. N:43АВ510
Съдът
приема, че освен причинените неимуществени вреди, на ищеца са причинени и
имуществени такива. Това е така, тъй като в резултат на виновно причинените от турския гражданин – ERGUN KOCAOZ телесни увреждания, на ищеца е било назначено и медикаментозно лечение, за което видно от приложените рецепти и
разходни документи е заплатил сума в
общ размер на 11,26 лева.
Тези разходи за лечение, както и заплатената от него такса за извършване на
съдебномедицинското му освидетелстване в размер на 20,00 лева или общо в
размер на 31,26 лева.
По
разноските:
Тъй като на
ищеца е била предоставена безплатна правна
помощ от упълномощения адвокат, съобразно чл.38, ал.2 от ЗА и съобразно
уважената част от исковете, следва ответникът да заплати на процесуалния
представител адвокатско възнаграждение в общ размер
на 810,00 лева,
съответно – 510,00 лева адвокатски хонорар по иска за неимуществени вреди и
300,00 лева адвокатски хонорар по иска за имуществени вреди.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 810,00 лева, от които – 210,00 лева
д.т. за образуване на делото, 300,00 лева депозит за вещо лице по СМЕ и 300,00
лева депозит за вещо лице по САТЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ с *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Граф Игнатиев №2, ет.2 да
заплати на В.П.К. с ЕГН:**********
*** сумата от 4000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки, страдания,
неудобства и негативни преживявания,
причинени от пътнотранспортно произшествие настъпило на 01.10.2018г. по Републикански път II-55, в пътния участък между гр.Велико Търново и
гр.Гурково, в района на с.Вонеща вода, км.31+600, причинителят на което е турския гражданин ERGUN KOCAÖZ управлявал товарен
автомобил „Мерцедес Актрос" с рег.№43АВ510, рама № WDB9340621L519320, застрахован с договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" в Gunes Sigorta A.S. - полица № 026/4911797, валидна
до 24.06.2019г., в хипотезата на чл.515, ал. 1, т.2 от КЗ, когато застрахователят на виновния водач не е
назначил представител за уреждане на претенции в Република България, ведно със законната лихва от датата
на деликта до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ с *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Граф Игнатиев №2, ет.2 да
заплати на В.П.К. с ЕГН:**********
***,26 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди - сбор на разходите за лечение и за
съдебно-медицинско освидетелстване, в резултат на ПТП на 01.10.2018г.,
настъпило по Републикански път II-55, в пътния участък между гр.Велико
Търново и гр.Гурково, в района на с.Вонеща вода, км.31+600, причинителят на което е турския гражданин ERGUN KOCAÖZ управлявал товарен автомобил „Мерцедес Актрос" с рег.№43АВ510,
рама № WDB9340621L519320, застрахован с договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" в Gunes Sigorta A.S. - полица №
026/4911797, валидна до 24.06.2019г., в хипотезата на чл.515, ал. 1, т.2 от КЗ, когато застрахователят на виновния водач не е назначил представител
за уреждане на претенции в Република България, ведно със законната лихва от 26.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ с *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Граф Игнатиев №2, ет.2 да
заплати на В.П.К. с ЕГН:**********
*** сумата от 810,00
лева разноски по делото.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ с *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Граф Игнатиев №2, ет.2 да
заплати на адв.К.Х. с ЕГН:**********,
член на Русенска адвокатска колегия сумата от 810,00 лева за предоставена
безплатна правна помощ на В.П.К. с ЕГН:**********
по гр.д. N:6979/2019г. по описа на РРС.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: