Р Е Ш Е Н И Е
№ 135/7.6.2019г. гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
при секретар: Д.Тодорова
прокурор: Нина Величкова
Като разгледа докладваното от съдия
Димов
ВНОХД №442 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на адв. Н.И. от ВАК, като защитник на
подсъдимата Р.П.Г., против Присъда №56, постановена на 05.03.2019 год. по НОХД
№ 3461/2018 год., по описа на РС – гр. Варна, V- ти наказателен състав.
С
атакувания съдебен акт, жалбоподателката е призната за виновна в това, че през периода от месец май 2017 г. до месец
май 2018 г. включително в гр. Аксаково, обл. Варна, след като е била осъдена с
Решение № 1348/04.04.2017 г. по гражданско дело № 6106/2016 г. по описа на РС –
Варна, 40 състав, влязло в законна сила на 28.04.2017 г. да издържа свой
низходящ – детето Н.Г.Г., родена на *** г., чрез нейната баба и законен
представител Н. С. С., действаща със съгласие на лице по чл.137 ал.4 от СК,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски – 13 месечни вноски по 250 лева, на стойност 3 250 лева, с което е
осъществила състава на престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.183, ал.1 вр. чл.54,
ал.1 от НК съдът и наложил наказание
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
- по чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по
настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;
- по чл.42а ал.2 т.2 от НК – „задължителни периодични срещи
с пробационен служител” за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
ПРИСЪДАТА се
атакува като неправилна и незаконосъобразна. В
жалбата по същество се прави искане за отменяване от въззивната инстанция, като
вместо нея да постанови нова, с която подсъдимата да бъде оправдана по така
предявеното обвинение.
Жалбоподателят
редовно призован за съдебното заседание пред въззивния съд явява се лично и с
упълномощения защитник.
Пред
въззивния съд защитата на подсъдимата поддържа жалбата със сочените в нея
доводи, прави искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде
постановена оправдателна такава.
Излагат
се доводи, че действително се касае до обективна невъзможност от страна на
подсъдимата да заплаща ежемесечната издръжка. В тази насока се сочи ниското
трудово възнаграждение на подсъдимата, натрупаните от нея задължения в размер
на 169 444л77 лв., както и имотното и състояние и това на детето Н.Г..
Сочат
се доводи, че поради тези съображения не е налице пряк умисъл за извършване на
престъплението за което е постановена първоинстанционната присъда, но в същото
време се твърди, че при срещата на подсъдимата с детето, тя периодично и давала
по 10 – 20 лв. , както и малки подаръци
Жалбоподателят
поддържа доводите на защитата.
При
даване на последна дума подсъдимата моли за по – малка присъда.
В
съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за
неоснователна, моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната
присъда, като правилна и законосъобразна.
След
преценка на доводите сочени в жалбата, становището на защита и на представителя
на ВОП, както и след цялостна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314
от НПК, съставът на Варненският окръжен съд намира и приема за установено
следното:
ВЪЗЗИВНАТА
ЖАЛБА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна. Разгледана по същество се преценява като
неоснователна, поради следните съображения:
Производството
пред Варненски районен съд е било образувано по внесен обвинителен акт срещу
подсъдимата, за това, че през периода от месец май 2017 г. до месец май 2018 г.
включително в гр. Аксаково, обл. Варна, след като е била осъдена с Решение №
1348/04.04.2017 г. по гражданско дело № 6106/2016 г. по описа на РС – Варна, 40
състав, влязло в законна сила на 28.04.2017 г. да издържа свой низходящ –
детето Н.Г.Г., родена на *** г., чрез нейната баба и законен представител Н. С.
С., действаща със съгласие на лице по чл.137 ал.4 от СК, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 13 месечни
вноски по 250 лева, на стойност 3 250 лева, с което е осъществила състава
на престъпление по чл.183 ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.18,3 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК съдът НАЛОЖИЛ наказание ПРОБАЦИЯ със следните
пробационни мерки:
-
по чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по
настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;
-
по чл.42а ал.2 т.2 от НК – „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, като е протекло по общия процесуален ред.
В хода на
производството пред първата инстанция не се установяват нарушения на
процесуалните правила, с оглед реда по който проведено съдебното производство.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като от събраните по
делото доказателства, могат да се направят фактическите заключения, които е
извел ВРС.
В
съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на
доказване, ВРС е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
На
подсъдимата Р.П.Г. в резултат на съвместното ѝ съжителство със съпруга
ѝ Г. А. Г. се родили две деца – Н. Г.Г., родена на *** г. и Н.Г.Г.,
родена на *** г. Г. А. Г. починал на 05.06.2009 г.
Със Заповед № ЗД-ЗЗДВ401 от 25.06.2014 г. на Дирекция
Социално подпомагане гр.Варна Н.Г.Г. е настанена временно в семейството на
роднини – Н. С. С. до произнасяне на съда поради безотговорно отношение на
майката Р.Г. към родителските ѝ задължения.
С Решение № 4338 от 19.09.2014 г. на Районен съд Варна, 20
състав, детето Н.Г.Г. е настанено в домакинството на Н. С. С. в гр. Аксаково,
ул. ***** № 3а, за срок от две години, тъй като единственият родител – майката,
не полагала системни и пълноценни грижи за детето.
С решение № 1348 от 04.04.2017 г., влязло в сила на
28.04.2017 г. по гражданско дело № 6106/2016 г. по описа на ВРС, подсъдимата Р.П.Г.
била осъдена да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете Н.Г.Г. в
размер на 250 лева.
След постановяване на решението, от месец май 2017 година
подсъдимата Р.П.Г. не изплащала издръжката на детето си.
От писмо изх.№ 65030-1 от 10.12.2018 г. на ТД на НАП Варна е
видно, че Р.П.Г. има задължения към държавата в размер на 67,26 лева за лихви
по издадени изпълнителни листи от Районен съд Варна.
От писмо изх.№ Т18008373ВН_001ВН от 11.12.2018 г. на Община Варна,
Дирекция Местни данъци е видно, че на името на Р.П.Г. няма активни партиди за
недвижими имоти, притежава 1/3 идеална част от лек автомобил ВАЗ 2102 с рег.№ В
2794 АС и 1/3 идеална част от лек автомобил Фиат 125 Р с рег.№ * *** **.
От удостоверение изх.№ 29490 от 10.12.2018 г. на Частен
съдебен изпълнител Илиана Станчева с район на действие Окръжен съд Варна е
видно, че срещу Р. П.Г. има образувано изпълнително дело № 20167120401134 по
молба от Агенция за събиране на вземания АД за обща сума 3 530,03 лева.
От Съдебно удостоверение изх.№ 10097 от 18.12.2018 г. на
Съдебно изпълнителна служба при Районен съд Добрич е видно, че в службата срещу
Р.П.Г. има заведени изпълнително дело № 20153230400084 за допуснато обезпечение
на предявени от Д. С. искове за 15 000 лева и изпълнително дело №
20163230402065 за сумата от 24 992,34 лева в полза на С. И. В..
Според удостоверение изх.№ 12559 от 11.12.2018 г. на частен
съдебен изпълнител Станислава Янкова с район на действие Окръжен съд Варна в
нейната кантора има заведено изпълнително дело срещу Р.П.Г. с номер
20157190400926 с взискател ТНК Кепитъл Мениджмънт АД за заплащане на сумата от
45 301,77 лева.
От удостоверение изх.№ 4008-03-223 от 13.12.2018 г. на
Териториално поделение Варна на НОИ е видно, че Р.П.Г. не е получавала парични
обезщетения за безработица за периода от месец май 2017 година до месец май
2018 година.
Според удостоверение изх.№ 126 от 02.01.2019 г. в Съдебно
изпълнителна служба при Районен съд Варна има образувано изпълнително дело №
20173110408085 срещу Р.П.Г. за сумата от 58 798,46 лева, като
изпълнителното дело е изпратено на частен съдебен изпълнител Захари Димитров.
Според удостоверение изх.№ 115 от 02.01.2019 г. в Съдебно
изпълнителна служба при Районен съд Варна има образувано изпълнително дело №
20173110408121 срещу Р.П.Г. за сумата от 2 612,44 лева.
Съгласно удостоверение изх.№ 774 от 16.01.1019 г. от частен
съдебен изпълнител Н. Денчева с район на действие Окръжен съд Варна в нейната
кантора има образувано изпълнително дело № 20168070400162 срещу Р.П.Г. с
взискател ЗСК Девня АД, по което е извършена публична продан на недвижим имот в
гр.Бяла, постъпила и разпределена е сумата от 19 425 лева.
От защитника на подсъдимата бяха представени и приобщени към
делото заверени копия от:
- операционна бележка № 225 от 09.06.2017 г. за изплатена
издръжка в размер на 10 лева;
операционна бележка № 34 от 30.08.2018 г. за изплатена издръжка в размер на 60 лева; операционна бележка № 13
от 10.09.2018 г. за изплатена издръжка в
размер на 60 лева; операционна бележка № 12 от 28.09.2018 г. за изплатена
издръжка в размер на 57 лева;
операционна бележка № 4 от 05.10.2018 г. за изплатена издръжка в размер на 40 лева; операционна бележка № 21
от 09.10.2018 г. за изплатена издръжка в
размер на 75 лева; операционна бележка № 148 от 22.10.2018 г. за изплатена
издръжка в размер на 75 лева;
операционна бележка № 31 от 12.11.2018 г. за изплатена издръжка в размер на 20 лева; операционна бележка № 10
от 05.11.2018 г. за изплатена издръжка в
размер на 55 лева; операционна бележка № 4 от 10.12.2018 г. за изплатена
издръжка в размер на 70 лева;
операционна бележка № 10 от 10.12.2018 г. за изплатена издръжка в размер на 70 лева; операционна бележка № 27
от 27.12.2018 г. за изплатена издръжка в
размер на 75 лева; операционна бележка № 24 от 09.01.2019 г. за изплатена
издръжка в размер на 75 лева;
операционна бележка № 23 от 12.02.2019 г. за изплатена издръжка в размер на 75 лева; операционна бележка № 5
от 25.02.2019 г. за изплатена издръжка в
размер на 75 лева;
- Трудов договор от 08.05.2018 г. между ЕТ РОССТО 92 Росица
Мутафчиева и Р.П.Г. за длъжността готвач на 4 часово работно време с месечно
трудово възнаграждение 255 лева.
Разпитана в съдебно заседание св.Н.Г.Г. твърди, че
издръжката е присъдена от 2016 г. или от 2017 г. В края на 2018 г. майка
ѝ започнала редовно да изплаща издръжката ѝ, което продължило и
през 2019 г. За периода от май 2017 г. до май 2018 г. получавала от нея
инцидентно пари, но не точно издръжка. Когато се срещали, подс.Г. ѝ
давала понякога пари - сума от 10 или 20 лева, виждали се един път месечно и
някой път през месец. За нея това било достатъчно и нямала нужда от
по-продължително общуване с подсъдимата. Подс. Г. ѝ открила банкова
сметка ***. В момента живее в гр. Аксаково при баба си от 5 години. Преди това
живяла във Варна с майка си, а след това се преместила при баба си в Аксаково.
Има по-голяма сестра. Преместването се наложило поради неспособността на майка
ѝ да се грижи за тях. Тази неспособност се изразявала в това, че тя
понякога не се прибирала в къщи по няколко дни, не им готвела, не полагала
грижи за тях. С майка си не е в близки взаимоотношения, чувства я като
приятелка. Майка ѝ много рядко ѝ купувала дрехи.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел Н.
С. С. - баба на Н.Г., майка на починалия съпруг на подсъдимата.
Според нейните показания подсъдимата Г. знаела за решението
на съда, че трябва да дава издръжка от 250 лева, но не плащала нищо. Много
трудно се справяла с пенсия 260 лева и Н. получавала 150 лева от татко си.
Много трудно живеели и затова се принудила да подаде молба, защото имат нужда
от подкрепа. По-голямата сестра на Н. завършила образованието си, заминала за
Англия, работела и започнала тя да им помага, изпращала пари, за да могат да
изкарат. От Закрила на детето не им давали помощи, тъй като тази издръжка им се
водела като доход, а те не я получавали. До август 2018 г. нямали платени
никакви вноски, оттогава вече подсъдимата правела по 150 лева вноски. Н. *** в
къща. От лятото на 2013 г. и двете деца са били при нея, а от 2014 г. с решение
от Закрила на детето ги настанили официално при нея. Причината за това била, че
майка им не се връщала в къщи по няколко дни, не им оставяла пари, отношенията
им били обтегнати. Подаръци Н. получавала само на празници. Подсъдимата и Н. се
срещали един път или два пъти на месец.
В дадените обяснения в съдебно заседание подсъдимата Р.Г. се
признава за виновна. Заявява, че е искала да плаща издръжката, но не е имала
тази възможност. Грижела се за децата, колкото е можела, толкова е отделяла. С Н.
не живеели заедно от няколко години, но винаги я търсила. Виждали се по един
или два пъти на месец. Винаги е искала да плаща тази издръжка, поне 150 лева да
внася на детето, колкото може, ако може повече, ще внася повече.
От справката за съдимост се установява, че подсъдимата е с
чисто съдебно минало.
ПО ЖАЛБАТА ЗА НЕОБОСНОВАНОСТ И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ:
Жалбата е неоснователна
и следва да остане без уважение. Това е така поради следните съображения:
Неоснователни са
възраженията на защитата на подсъдимата, които се правят пред ВОС, тъй като
същите са били направени и пред първоинстанционния съд, който е отговорил мотивирано и обосновано на всички тях /видно от
мотивите на съда/, като същите се възприемат от настоящия състав на ВОС, поради
което не следва се преповтарят.
Същите по принцип се свеждат до това, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и некореспондираща с
доказателствения материал, постановена в противоречие с решения представляващи
константна практика на ВКС.
Излагат
се доводи, че действително се касае до обективна невъзможност от страна на
подсъдимата да заплаща ежемесечната издръжка. В тази насока се сочи ниското
трудово възнаграждение на подсъдимата, натрупаните от нея задължения в размер
на 169 444л77 лв., както и имотното и състояние и това на детето Н.Г..
Сочи
се, че поради тези съображения не е налице пряк умисъл за извършване на
престъплението за което е постановена първоинстанционната присъда, като в
същото време се твърди, че при срещата на подсъдимата с детето, тя периодично и
давала по 10 – 20 лв., както и малки подаръци
Прави се искане подсъдимата поради това
да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното обвинение.
Настоящият състав на ВОС следва да
отбележи, че фактическата обстановка е била
правилно установена от ВРС, а направените правни изводи – законосъобразни.
Първоинстанционният
съд е подложил на внимателен анализ събраните доказателства и на тази база е
постановил атакуваният съдебен акт. Осигурена е била процесуална
равнопоставеност на страните и възможност за устно изложение по направените
доводи. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти са основани
на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. Съдът е изпълнил в
пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт от
предмета на доказване в процеса. Събраните доказателства са ценени съобразно
формалната логика. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса
извършено ли е престъплението или не, за което спрямо подсъдимата е предявено
обвинение е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която решаващо
значение са данните от гласните доказателствени средства, при спазване
изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, данните от писмените
доказателства и точно, чрез кои е установено поведението и действията на
подсъдимия. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимата е
осъществила състава на инкриминираното деяние, правилно е била осъдена по
предявеното и обвинение по чл.
183 ал.1 от НК.
Изводът, че подсъдимата е осъществила
състава на престъплението от обективна и субективна страна е напълно
законосъобразен. Той се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства и
на техния задълбочен анализ.
Посочената фактическа обстановка
първостепенният съд е възприел въз основа на подробен и задълбочен анализ на събраните в хода на наказателното производството
доказателства, а именно – обяснения от подсъдимата Г.; свидетелските показания, дадени на досъдебното
и съдебното производство; писмо изх.№ 45861-1/12.10.2017 г. на Териториална
дирекция на НАП Варна; писмо рег.№ 10-03-664 от 12.10.2017 г. на Агенция по
заетостта, Дирекция Регионална служба по заетостта Варна; Удостоверение изх.№
4008-03-136 от 16.10.2017 г. от Национален осигурителен институт, Териториално
поделение Варна; писмо изх.№ 14559 от
02.04.2018 г. на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Варна; писмо изх.№ 1377 от 02.05.2018 г. на частен
съдебен изпълнител Люба Тодорова; писмо изх.№ 65030-1 от 10.12.2018 г. на ТД на
НАП Варна; писмо изх.№ Т18008373ВН_001ВН от
11.12.2018 г. на Община Варна, Дирекция Местни данъци; удостоверение изх.№ 12559 от 11.12.2018 г. на
частен съдебен изпълнител Станислава Янкова с район на действие Окръжен съд
Варна; удостоверение изх.№ 4008-03-223 от 13.12.2018 г. на Териториално
поделение Варна на НОИ; Съдебно удостоверение изх.№ 10097 от 18.12.2018 г. на
Съдебно изпълнителна служба при Районен съд Добрич; удостоверение изх.№ 126 от
02.01.2019 г. в Съдебно изпълнителна служба при Районен съд Варна;
удостоверение изх.№ 115 от 02.01.2019 г. в Съдебно изпълнителна служба при
Районен съд Варна; удостоверение изх.№ 774 от 16.01.1019 г. от частен съдебен
изпълнител Н. Денчева с район на действие Окръжен съд Варна; справки за имоти
на Н.Г.Г., Н. Г.Г., Н. С. С. от Служба по вписванията; операционна бележка №
225 от 09.06.2017 г. за изплатена издръжка
в размер на 10 лева; операционна бележка № 34 от 30.08.2018 г. за
изплатена издръжка в размер на 60 лева;
операционна бележка № 13 от 10.09.2018 г. за изплатена издръжка в размер на 60 лева; операционна бележка № 12
от 28.09.2018 г. за изплатена издръжка в
размер на 57 лева; операционна бележка № 4 от 05.10.2018 г. за изплатена
издръжка в размер на 40 лева;
операционна бележка № 21 от 09.10.2018 г. за изплатена издръжка в размер на 75 лева; операционна бележка №
148 от 22.10.2018 г. за изплатена издръжка
в размер на 75 лева; операционна бележка № 31 от 12.11.2018 г. за
изплатена издръжка в размер на 20 лева;
операционна бележка № 10 от 05.11.2018 г. за изплатена издръжка в размер на 55 лева; операционна бележка № 4
от 10.12.2018 г. за изплатена издръжка в
размер на 70 лева; операционна бележка № 10 от 10.12.2018 г. за изплатена
издръжка в размер на 70 лева; операционна
бележка № 27 от 27.12.2018 г. за изплатена издръжка в размер на 75 лева; операционна бележка № 24
от 09.01.2019 г. за изплатена издръжка в
размер на 75 лева; операционна бележка № 23 от 12.02.2019 г. за изплатена
издръжка в размер на 75 лева; операционна
бележка № 5 от 25.02.2019 г. за изплатена издръжка в размер на 75 лева; Трудов договор от
08.05.2018 г. между ЕТ РОССТО 92 Росица Мутафчиева и Р.П.Г. и бюлетин за
съдимост.
Същата както
вече беше посочено е правилно установена и се възприема от настоящия състав на
въззивния съд.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото доказателства,
които категорично установяват, че Р.П.Г.
през периода от месец май 2017 г. до месец май 2018 г.
включително в гр. Аксаково, обл. Варна, след като е била осъдена с Решение №
1348/04.04.2017 г. по гражданско дело № 6106/2016 г. по описа на РС – Варна, 40
състав, влязло в законна сила на 28.04.2017 г. да издържа свой низходящ –
детето Н.Г.Г., родена на *** г., чрез нейната баба и законен представител Н. С.
С., действаща със съгласие на лице по чл.137 ал.4 от СК, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 13 месечни
вноски по 250 лева, на стойност 3 250 лева, с което е осъществила състава
на престъпление по чл.183 ал.1 от НК
Мотивите на съда
относно това кои доказателства следва да се кредитират и поради какви
съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Настоящият състав на
съда приема и изградената въз основа на тези доказателства фактическа
обстановка.
Правилно ВРС е
кредитирал гласните доказателства – показанията на свидетелите Н. Г. и Н. С.,
както и приложените по делото писмени доказателства.
При обсъждане обясненията на
подсъдимата и възраженията направени от защитата за обективна невъзможност да
заплаща ежемесечна издръжка на детето си законосъобразно първоинстанционният
съд не ги е възприел като основателни.
Подсъдимата при дадените обяснения се
е признала за виновна, но е заявила, че в определени случаи е давала на детето
си различни суми от 10- 20 лв., както и подаръци.
Това обстоятелство не се оспорва по
никакъв начин от страните, но с това и настоящият въззивен състав на съда не приема,
че подсъдимата е изпълнявала задължението си да заплаща ежемесечната издръжка
на детето си, както е била осъдена с решението по гражданското дело. Това е
така защото задължението за издръжка според съдебната практика се заплаща
ежемесечно, тъй като по своята същност издръжката е предназначена да задоволява
ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се
издържат от личните си имущества. Поради което за неплатената издръжка за
времето, за което същата се дължи въз основа на съдебно решение, лицето носи не
само гражданска, но и наказателна отговорност. Същата дори е изискуема от
началото на месеца, за който се отнася, и не следва да се изчаква неговото
изтичане.
За
да бъде освободен от задължението си за даване на издръжка, за която е осъден,
деецът следва да представи безспорни доказателства, че е давал такава, което в
настоящият случай не е сторено.
От друга страна доводът за влошеното
финансово състояние, поради което подсъдимата не може редовно да заплаща
издръжката, за която е осъдена, съдът също е приел за неоснователен.
Това
е така, тъй като единствено в производството по иск за издръжка се вземат
предвид доходите на родителя, който е задължен да дава издръжка, както и
възможностите му за това, като важи правилото, че размерът на издръжката се
определя от нуждите на търсещия, но не повече от възможностите на дължащия.
Съгласно
чл. 86 от СК единствено при
изменение на обстоятелствата, при която размерът и основанието за даване на
издръжката е определен, присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена.
Подсъдимата
Г. не е представила доказателства, че за инкриминираният период е провела
съответното производство по гражданско-правен ред и е налице влязло в сила
съдебно решение, с което да е прието нещо различно от това.
Подсъдимата
не оспорва основанието за дължимост на издръжката, а се позовава единствено на
невъзможността си да изплаща присъдения размер за периода, за който е осъдена.
Това
не може до попречи на даването на издръжка, за която същата е осъдена, тъй като
родителските задължения стоят на първо място и се ползват с приоритет пред
всички други задължения.
Необосновани
са доводите на подсъдимата, че не е изпълнявала задълженията си поради
обстоятелството, че не е работила през целия инкриминиран период и била в тежко
финансово състояние.
Това
е така защото от доказателствата по делото се установява, че е имала сключени
трудови договори, не е била регистрирана в бюрото по труда като безработна, и
не е получавала обезщетение като такава от ТД на НОИ гр. Варна.
Възраженията
на подс. Г., че е в обективна невъзможност да дава издръжка, е длъжна да
установи причините извън нейна воля, например че изтърпява наказание лишаване
от свобода и не може да полага труд през това време.
При
всички положения обективната невъзможност да се дава издръжка не погасява
правото на издръжка завинаги и изобщо, а само за времето, докато тази
невъзможност продължава.
След
като дължащият издръжка е
трудоспособен, то независимо
че няма доходи, същият дължи издръжка на децата си поне в минимален
размер. Такъв е и настоящият случай.
Това
разбиране е отражение на принципа на семейното право, че родителите са длъжни
да издържат децата си до навършване на пълнолетие, доколкото същото е
проявление на основното им задължение да се грижат за тях.
Трайно
установена е практиката на съдилищата относно обстоятелството, че не се
освобождават от задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и
неоправдано не работят (вж. т. IV от Постановление на Пленума на ВС № 5 от
16.11.1970 г.).
Изложените обстоятелства се
установяват от показанията на свидетелите и всички писмени доказателства
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Подсъдимата
не разполага с писмени доказателства, за заплатена издръжка на детето си през
инкриминирания период и по принцип не оспорва, че формално е осъществила състава
на чл.183, ал.1 от НК. Сочи се от защитата, че за да носи наказателна
отговорност трябва да има съзнателно неизпълнение при налична обективна
възможност да го направи.
Неоснователно
е и възражението за липсата на умисъл
за извършване на престъплението.
Настоящият
състав на въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая деянието
е извършено от подсъдимата под формата на пряк умисъл, чрез бездействие. Това е
така защото не се оспорва обстоятелството, че тя е знаела, че е осъдена по гр.
дело №6106/2016 год., по описа на ВРС да заплаща ежемесечна издръжка в размер
на 250 лв. на детето си Н.Г., но не го е сторила през инкриминирания период.
Поради това всички
тези доказателства в своята съвкупност очертават фактическата обстановка и
сочат, че има извършено престъпление и негов автор е именно подсъдимата Р.П.Г..
Поради тези
съображения съставът на въззивния съд намери, че правните изводи, които е извел
първостепенният съд при така установените факти, че подсъдимата е осъществила с
действията си от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 НК, са правилни и законосъобразни.
Правилно ВРС е приел, че от обективна страна подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл. 183,
ал.1 от НК, тъй като през периода от месец май
2017 г. до месец май 2018 г. включително в гр. Аксаково, обл. Варна, след като
е била осъдена с Решение № 1348/04.04.2017 г. по гражданско дело № 6106/2016 г.
по описа на РС – Варна, 40 състав, влязло в законна сила на 28.04.2017 г. да
издържа свой низходящ – детето Н.Г.Г., родена на *** г., чрез нейната баба и
законен представител Н. С. С., действаща със съгласие на лице по чл.137 ал.4 от СК, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски – 13 месечни вноски по 250 лева, на стойност 3 250 лева.
Обосновано е прието от ВРС, че от
субективна страна подсъдимата е извършила деянието при
пряк умисъл, чрез бездействие, тъй като е знаела, че е осъдена по гр.
дело №6106/2016 год., по описа на ВРС да заплаща ежемесечна издръжка в размер
на 250 лв. на детето си Н.Г., но не го е сторила през инкриминирания период.
Вината на
подсъдимата се доказва по несъмнен начин, както беше посочено малко по- горе от
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от писмените
доказателства по делото.
При така
установената фактическа обстановка, доводите на защитата, че подсъдимата следва
да бъде призната за невинна и оправдана по обвинението за извършено деяние по
чл. 183, ал.1 от НК, поради обективна невъзможност да изплаща ежемесечната
издръжка на детето си, както и поради липса на умисъл се явява неоснователно, а
материалният закон е приложен правилно.
При така посочената правна квалификация и след като съобрази
изискванията на специалната и генералната превенция РС правилно е приел, че за
престъплението по чл. 183, ал.1 от НК следва на подсъдимата Г. да се наложи
наказание индивидуализирано при условията на чл.54 от НК, а именно наказание
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
- по чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по
настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;
- по чл.42а ал.2 т.2 от НК – „задължителни периодични срещи
с пробационен служител” за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА.
Така наложеното наказание ПРОБАЦИЯ е справедливо. С него се
постигат целите на генералната и специалната превенция.
С оглед изложеното ВОС намира атакуваната
присъда за обоснована и съответна на събраните по делото доказателства.
Не са налице основания за нейната
отмяна и изменение, поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу нея като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Пред настоящата инстанция разноски не
са претендирани, поради което не се дължат.
Въззивният
съд, след цялостна служебна проверка на постановения съдебен акт, по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, не намери основания за изменяване или
отмяна на обжалваната присъда.
По
изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда
№56, постановена на 05.03.2019 год. по НОХД № 3461/2018 год., по описа на РС –
гр. Варна, V- ти наказателен състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1./
ЧЛЕНОВЕ:
2./