№ 18601
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110156322 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на В. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****,
срещу Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, и Върховен
Касационен съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с която са предявени за
разглеждане пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ,
вр. чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за осъждане на
Софийски градски съд и Върховен касационен съд да заплатят на В. А. В. при условията на
солидарна отговорност сумата в общ размер на 3 000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, в резултат от прекомерно
продължилото съдебно производство по гр. д. № 22496/2018 г. по описа на СРС, 43 състав,
пред въззивната и касационната инстанции, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 24.09.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че срещу В. А. В., в качеството
на ответник, е било образувано и водено гр. д. № 22496/2018 г. по описа на СРС, 43 състав,
по повод на искова молба на A/B. Производството пред районната инстанция е приключило
с постановено в полза на В. А. В. съдебно решение, срещу което е била подадена въззивна
жалба от ищеца по това дело – A/B. В резултат на подадената жалба делото е постъпило в
СГС на 23.04.2021 г. и е било насрочено за разглеждане на 07.10.2022 г. – 1 година и 6
месеца по-късно, считано от датата на образуване на въззивното дело, поради процесуалното
поведение на въззивницата A/B. В открито съдебно заседание по в. гр. д. № 5396/2021 г. по
описа на СГС, проведено на 07.10.2022 г., делото е било обявено за решаване. Решение по
въззивното дело е било постановено на 07.04.2023 г. – 6 месеца след обявяването му за
решаване и след подадена от въззиваемия В. А. В. молба за бавност. Срещу последното, по
повод на касационна жалба на A/B, е било образувано гр. д. № 2960/2023 г. по описа на ВКС.
1
Делото е постъпило във ВКС на 11.07.2023 г. Касационното производство е приключило с
постановяване на определение по чл. 288 ГПК на 23.06.2024 г. Така общата
продължителност на воденото срещу В. А. В. съдебно производство по дело за предаване на
владение възлязла на 6 години, 2 месеца и 20 дни. Със заявление вх. № ***** г. В. А. В. е
сезирал Инспектората към Висшия съдебен съвет с искане за заплащане на обезщетение за
нарушеното му право на разглеждане на делото в разумен срок. С изричен отказ на
министъра на правосъдието, обективиран в Писмо изх. № 94-В-195/20.09.2024 г., на В. А. В.
е било отказано заплащане на поисканото обезщетение. Излагат се твърдения, че причина за
забавеното разглеждане на делото е и недобросъвестното процесуално поведение на ищцата
по него – A/B, изразяващо се в подаването на множество неоснователни молби и искания за
отвод на съдебните състави. Последното обаче не било от естество да освободи от
отговорност ответниците по делото. Поддържа се, че в резултат на прекомерната
продължителност на съдебното производство пред въззивната и касационната инстанция В.
А. В. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания,
преживени терзания, чувство на несигурност в поведението на съдилищата и безпомощност
срещу неразумната продължителност на делото. При тези фактически твърдения се моли за
уважаване на исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Софийски градски съд е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че не са
налице основания за ангажиране на отговорността му по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 6, §1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като производството по
делото пред СГС е разгледано ритмично и в разумен срок предвид конкретно извършените в
хода му съдопроизводствени действия и процесуалното поведение на страните. Сочи, че част
от сочения в исковата молба период на забава попада в обхвата на извънредната епидемична
обстановка в страната, свързана с вируса „Ковид – 19“, наложила вземане на множество
мерки за временна организация на работата във всички съдилища, вкл. пренасрочване на
дела и др. На следващо място се изтъква, че Софийски градски съд е сред най-натоварените
съдилища в страната, което според посочената в отговора на исковата молба практика на
ЕСПЧ можело да се приеме за извинителен критерий, доколкото Държавата е предприела
мерки за преодоляване на проблемите с натовареността на съдилищата, евентуално като
основание за намаляване на размера на търсеното обезщетение. Посочва, че изискването за
разглеждане и решаване на делата в разумен срок не следва да измества останалите
принципи на гражданския процес, сред които разглеждане на делото от справедлив и
обективен съдебен състав, осигуряване на равенство на страните и др. Изтъква, че делото не
е от категорията на делата, които са с т. нар. „висок залог“, с оглед на което не е било налице
изискване по него да се извършват приоритетно действия от страна на съда. Поддържа, че в
случай, че се установи, че делото е протекло в разумен срок пред СГС, то той не следва да
носи отговорност за поведението на другите инстанции. Оспорва наличието на пряка
причинно-следствена връзка между забавянето на делото и настъпването на сочените от
ищеца вреди. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за присъждане на ищците на
обезщетение в минимален размер.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Върховен касационен съд е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че не са
налице основания за ангажиране на отговорността му по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 6, §1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тъй като производството по
делото е разгледано ритмично и в разумен срок предвид обективните фактори по делото,
обусловили забавата му в предходните инстанции – в т. ч. смърт на страна по делото,
наличие на повече от един ответник, предприемане на процесуални действия по
отстраняване на нередовностите на сезиращата съда искова молба, процесуалното поведение
на ищцата по делото, включващо депозиране на множество искания за отвод на съдебни
състави, прекомерен брой доказателствени искания, недопустими искания, вкл. искания за
2
поправки на съдебни протоколи при вече постановено съдебно решение и пр. Оспорва
наличието на причинна връзка между сочените в исковата молба вреди и поведението на
касационната инстанция по гр. д. № 2960/2023 г. Сочи, че с оглед на собствените твърдения
на ищеца, че не е търпял вреди в резултат на продължителността на производството, развило
се пред СРС, то относим към преценката за разумен срок е период от общо 4 години и 8
месеца, а не посочените в исковата молба 6 години, 2 месеца и 20 дни. Моли за отхвърляне
на иска.
На основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ участие в настоящото производство е взела
Прокуратурата на Република България, която в открито съдебно заседание на 26.03.2025 г.
изразява становище за недоказаност на предявените искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото са изискани и приложени материалите по гр. д. № 22496/2018 г. по описа
на СРС, 43 състав, в. гр. д. № 5396/2021 г. по описа на СГС, II Д въззивен състав, и гр. д.
№ 2960/2023 г. по описа на ВКС, въз основа на които съдът установи следното:
Производството по гр. д. № 22496/2018 г. по описа на СРС, 43 състав, е образувано по
повод на искова молба от 04.04.2018 г., подадена от AMБ срещу трима ответници: ИГЖ,
ЧСИ АСП и В. А. В., с която са предявени за разглеждане при условията на пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл. 75 ЗС за осъждане на ответниците
да възстановят на ищцата нарушеното й владение върху 1/2 ид. ч. от апартамент № 21,
находящ се в сграда с адрес: гр.София, ***, и върху 1/2 ид. ч. от гараж № 5, находящ се в
сутерена на жилищна сграда с адрес: гр.София, ****. С Решение № 20000067/04.01.2021 г.,
районната инстанция е отхвърлила изцяло предявените искове по чл. 75 ЗС.
Срещу първоинстанционното решение са постъпили въззивна жалба /ВЖ/ вх. №
25021336/08.02.2021 г. от AMБ и насрещна въззивна жалба /НВЖ/ вх. №
25036855/01.03.2021 г. от ЧСИ АСП.
По повод на подадените ВЖ и НВЖ срещу Решение № 20000067/04.01.2021 г. по гр.
д. № 22496/2018 г. на СРС, 43 състав, на 23.04.2021 г. е образувано в. гр. д. № 5396/2021 г. по
описа на СГС.
С протокол за избор на съдия-докладчик от 23.04.2021 г., въззивното дело е
разпределено на младши съдия ЛИ – член на II Д въззивен състав.
На 27.04.2021 г., 28.04.2021 г. и 07.05.2021 г. по въззивното дело са депозирани молби
от въззивницата AMБ, в която са обективирани искания за отвод на II Д въззивен състав.
С Определение № 268909/19.05.2021 г. председателят на II Д въззивен състав – съдия
Красимир Мазгалов, се е отвел от разглеждането на в. гр. д. № 5396/2021 г. по описа на СГС.
На 25.05.2021 г. по въззивното дело е депозирана молба-възражение от въззивницата
AMБ, с която същата поддържа, че са налице основания за отвод на целия състав на II Д, а
не само на неговия председател и прави искане в този смисъл.
С Разпореждане № РД-11-2959/26.05.2021 г. на заместник-председателя на СГС е
определен нов член на II Д въззивен състав, който да вземе участие при разглеждането на в.
гр. д. № 5396/2021 г. по описа на СГС.
На 19.07.2021 г. по въззивното дело е депозирана нова молба от въззивницата AMБ, с
искане за отвод на II Д въззивен състав.
С Определение № 272308/28.07.2021 г. е оставено без уважение искането на AMБ за
отвод на II Д въззивен състав от разглеждането на в. гр. д. № 5396/2021 г. по описа на СГС.
С Определение № 272309/28.07.2021 г. е оставена без разглеждане въззивната жалба
3
на ЧСИ АСП срещу Решение № 20000067/04.01.2021 г. по гр. д. № 22496/2018 г. на СРС, 43
състав. Видно от върналите се отрязъци от съобщения, това определение на съда е влязло в
сила на 20.08.2021 г.
На 13.08.2021 г., 15.09.2021 г., 29.10.2021 г., 10.01.2022 г., по въззивното дело са
депозирани молби от въззивницата AMБ, в която са обективирани искания за отвод на II Д
въззивен състав.
С определение от 15.03.2022 г. производството по в. гр. д. № 5396/2021 г. е насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2022 г. Със същото определение съдът
е оставил без уважения исканията на въззивницата AMБ за отвод на II Д въззивен състав.
На 22.03.2022 г. по делото е постъпило становище от въззиваемия В. А. В., за което с
разпореждане от 24.03.2022 г. съдията-докладчик е разпоредил да се докладва в открито
съдебно заседание.
На 08.04.2022 г. по делото е постъпило становище от въззиваемата ПСЖ
/конституирана в процеса по реда на чл. 227 ГПК на мястото на ИГЖ/, за което с
разпореждане от 12.04.2022 г. съдията-докладчик е разпоредил да се докладва в открито
съдебно заседание.
На 13.04.2022 г. е депозирана молба-становище от въззивницата AMБ във връзка с
определение на съда от 15.03.2022 г. На същата дата е депозирана втора молба от същата
въззивница, в която са обективирани доказателствени искания, и трета молба с искане за
отвод на състава.
С разпореждания от 17.05.2022 г. съдията-докладчик се е произнесъл по молбите от
13.04.2022 г., като е разпоредил препис от тях да се връчи за становище на насрещните
страни в процеса, а молбата за отвод да се докладва в открито съдебно заседание.
На 27.05.2022 г. и 01.06.2022 г. по делото са депозирани становища от въззиваемите
В. А. В. и ИГЖ.
На 08.06.2022 г. по делото е постъпила молба-становище от AMБ, за която с
разпореждане от 10.06.2022 г. съдията-докладчик е разпоредил да се докладва в открито
съдебно заседание.
На 19.09.2022 г. по делото са постъпили 2 броя молби от AMБ.
На 03.10.2022 г. е постъпила нова молба-становище от AMБ.
На 04.10.2022 г. и 06.10.2022 г. по делото са постъпили молби от въззиваемите В. А.
В. и ЧСИ АСП, със становища по хода на въззивното дело.
С определение от 03.10.2022 г. са оставени без уважение исканията на AMБ за отвод
на II Д въззивен състав и въззивният съд се е произнесъл по доказателствените искания на
страните.
На 07.10.2022 г. по делото е постъпила молба от AMБ, в която са обективирани нови
доказателствени искания.
На 07.10.2022 г. е проведено открито съдебно заседание пред Софийски градски съд,
в което въззивният съд е приключил съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е
обявил, че ще се произнесе с решение.
На 05.04.2023 г. по въззивното дело е постъпила молба от въззиваемия В. А. В., с
искане за определяне на срок при бавност.
На 07.04.2023 г. по въззивното дело е постановено Решение № 5396/2021 г., с което е
потвърдено Решение № 20000067/04.01.2021 г. по гр. д. № 22496/2018 г. на СРС, 43 състав.
Срещу въззивното решение е депозирана касационна жалба /КЖ/ вх. №
276662/27.05.2023 г. от AMБ, по повод на която, с разпореждане от 13.07.2023 г. на
председателя на II ГО на ВКС, ГК, е образувано гр. д. № 2960/2023 г. по описа на ВКС.
4
С протокол за избор на съдия-докладчик от 13.07.2023 г., касационното дело е
разпределено на съдия Гълъбина Генчева – член на I ГО, 2 състав.
На 21.08.2023 г. по делото е депозирана молба от AMБ, в която е обективирано искане
за отвод на касационния състав.
С определение № 2756/02.10.2023 г. по гр. д. № 2960/2023 г. съдебният състав с
председател **** се е отвел от разглеждането на делото, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
С разпореждане от 03.10.2023 г. заместник-председателят на ВКС и ръководител на
ГК е разпоредил извършване на електронно разпределение на принципа на случайния
подбор за определяне на нов състав, който да разгледа гр. д. № 2960/2023 г. по описа на ВКС.
С протокол за избор на съдия-докладчик от 03.10.2023 г., касационното дело е
разпределено на съдия **** – член на I ГО, 1 състав.
С разпореждане от 04.10.2023 г. съдията-докладчик е насрочил гр. д. № 2960/2023 г. за
закрито заседание на 17.04.2024 г.
На 06.11.2023 г. и 14.02.2024 г. по делото са постъпили становища от AMБ.
С разпореждане № 22/29.02.2024 г. заместник-председателят на ВКС и ръководител
на ГК е разпоредил преразпределение на делата, вкл. делата, разпределени на съдия **** за
периода 20.03.2024 г. – 24.04.2024 г., като последните са преразпределени на нов съдия-
докладчик – съдия Атанас Кеманов. Въз основа на посоченото разпореждане, с протокол за
избор на съдия-докладчик от 06.03.2024 г., гр. д. № 2960/2023 г. е ръчно разпределено на
съдия Атанас Кеманов.
На 29.04.2024 г. по делото е депозирана молба от AMБ, в която е обективирано искане
за отвод на новоопределения съдия-докладчик.
С определение № 2598/28.05.2024 г. е оставено без уважение искането на AMБ за
отвод на новоопределения съдия-докладчик по гр. д. № 2960/2023 г. на ВКС.
С определение № 3188/24.06.2024 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е
допуснато до касационно обжалване Решение № 5396/2021 г. по в. гр. д. № 5396/2021 г. по
описа на СГС.
По настоящото дело са изискани и приложени в заверен препис материалите по
административна преписка, образувана пред ИВСС с рег. № РС-24-378, от които се
установява, че В. А. В. е депозирал чрез ИВСС до министъра на правосъдието заявление за
констатиране на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок с
вх. № ***** г., в качеството си на страна по приключено гр. д. № 22496/2018 г. по описа на
СРС, 43 състав, приключило с окончателно определение от 24.06.2024 г. по гр. д. №
2960/2023 г. на ВКС. По повод на това заявление е съставен Констативен протокол от
09.08.2024 г. Министерство на правосъдието е изпратило писмо до В. А. В. с изх. № 94-В-
195 # 2/20.09.2024 г., с което последният е уведомен за извършените по повод на подаденото
от негова страна заявление действия, както и че с оглед на установените в производството
факти заявлението следва да бъде отхвърлено като неоснователно на основание чл. 60е, ал.
1, т. 1 ЗСВ, доколкото продължителността на производството не надхвърля разумния срок,
като е указано, че с това административната процедура се счита за изчерпана.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са за разглеждане пасивно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 6, §1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца в резултат от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в
разумен срок на водените с негово участие производства по в. гр. д. № 5396/2021 г. по описа
на СГС и гр. д. № 2960/2023 г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата
5
от датата на подаване на исковата молба – 24.09.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Предявените искови претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени
вреди поради нарушаване на правото на ищеца по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС са основани на
твърдения за прекомерна продължителност на воденото с негово участие съдебно
производството по искове с правно основание чл. 75 ЗС /за нарушено владение/.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, а според ал. 2 на същата норма исковете се разглеждат по реда
на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални
или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора.
По допустимостта на исковете:
В разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ е предвидена абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б, ал. 1 – изчерпването на административната
процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма
постигнато споразумение.
В разглеждания случай, предявените искове по реда на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ са
процесуално допустими предвид представените по делото доказателства за проведена по
заявление на В. А. В. процедура по Глава трета "а" от ЗСВ с предмет обезщетение за
нарушено право на разглеждане и решаване на гр. д. № 22496/2018 г. по описа на СРС, 43
състав, приключило с окончателно определение по реда на чл. 288 ГПК от 24.06.2024 г. по
гр. д. № 2960/2023 г. на ВКС, което заявление е било отхвърлено като неоснователно на
основание чл. 60е, ал. 1, т. 1 ЗСВ.
По основателността на исковете:
Нормата на чл. 2б ЗОДОВ е вътрешноправно средство за защита, предвиждаща
самостоятелна специална хипотеза на деликтна отговорност на Държавата за вреди,
причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото им на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 30/07.05.2019 г. по гр. д. №
2125/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, за вредите от забавяне на разглеждането и решаването
на гражданско дело над разумния срок отговаря Държавата. Когато са налице
предпоставките отговорността на Държавата да бъде реализирана чрез иск, тя се
представлява от процесуален субституент – едно или повече съдилища, в които е
разглеждано делото, чието разглеждане се претендира да е забавено, като е без значение
пред кое от инстанционните съдилища се претендира да е осъществено забавянето.
Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от
предявяването на иска до влизането в сила на решението, като спазването или неспазването
на инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия, е без
значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед на неговата фактическа и
правна сложност. Съдът установява осъществяването на отделните забавяния и причината,
която ги е предизвикала, доколкото Държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на
поведението претендиращата обезщетение страна. Тя отговаря за всички останали
забавяния, в т. ч. за тези вследствие поведението на вещите лица и насрещната страна по
делото, защото е длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани
последиците от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълняване на
6
задължения. Съдът може да констатира причината за всяко отделно забавяне, макар това да
няма значение за основателността на иска, но то има значение за мерките, които Държавата е
длъжна да предприеме за недопускането на други нарушения. Тези причини могат да бъдат:
действия и бездействия на съда, на другите участници в производството, на съдебни
служители, пренатовареност на съда и др., които имат значение единствено за анализа, който
компетентните държавни органи следва да извършат, за да определят, всеки според
компетентността си, мерките, които Държавата следва да предприеме за недопускането на
други нарушения.
Отговорността на Държавата е обективна и не е обусловена от това дали лицата от
състава на съдебните органи са действали виновно и дали те са нарушили съществуващите
правила или са ги спазили стриктно, но въпреки това е налице забавяне над разумния срок,
поради което при основателност на иска Държавата следва да бъде осъдена чрез
представляващите я процесуални субституенти – едно или повече съдилища, за вредите от
осъщественото забавяне, независимо от това дали някой или никой от тях има или няма
причастност към осъщественото забавяне.
Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е било допуснато
нарушение по чл. 6, § 1 КЗПЧОС са посочени примерно в разпоредбата на чл. 2б, ал. 2
ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. В тази
практика (така напр. Finger v. Bulgaria, Zmalinski v. Poland, Piatkowsky v. Poland, Scordino v.
Italy, Obermeier v. Austria, Pretto and Others v. Italy, Capuano v. Italy, Surmeli v. Germany,
Zimmermann and Steiner v. Switzerland и др.) последователно е приемано, че държавите са
длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат
да отговарят и на изискванията на чл. 6, § 1 от Конвенцията, включително задължението да
разглеждат делата в разумен срок. Държавите са отговорни за закъсненията, настъпили по
причина на съдебни или други органи. Критериите, които съдът преценява, са обективни.
Първо следва да се установи продължителността на релевантния период и след това – дали
този период е разумен. Разумността се оценява с оглед на обстоятелствата по делото, като се
търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното
производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага три
критерия: сложност на делото, поведение на страната и поведение на компетентните органи
– в този смисъл и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 66/02.04.2015 г. по гр. д.
№ 5813/2014 г., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 76/11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г., ІІІ г. о.
на ВКС. При обсъждането на сложността на делото са от значение броят на страните по
него, броят на обективно съединените искове в производството, наличието на международен
елемент, сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на
специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От
значение е и поведението на ищеца и на съответните власти, както и значението на делото за
ищеца. Извън срока, който се взема предвид, са забавянията, причинени от самата страна
поради злоупотреба с права, недобросъвестно извършвани процесуалните действия,
шиканиране и използване на тактики за протакане, стига съдът да е предприел допустимите
и възможни в конкретния случай процесуални действия за дисциплиниране – в този смисъл
и приетото в Решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на ВКС, IV ГО. За
преценката на поведението на компетентните органи от значение са създадената
организация и усилията им за ускоряване и приключване на производството. Общи
забавяния, причинени случайно (внезапно) от пренатовареността на съда, могат да бъдат
допуснати, ако не са продължителни, и когато властите са предприели съответните разумни
мерки за разглеждане на делата с оглед на тяхната спешност и значимост (вж. Zimmerman
and Steiner, §§27-32; Pretto and others, §§30-37). Освен това, ЕСПЧ приема, че чл. 6, § 1 от
Конвенцията е напълно автономен от начина, по който националното производство определя
продължителността на процесуалните действия, респ. че нарушение на законови срокове не
7
води непременно до нарушение на чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС (вж. - Khan v. the United Kingdom,
§§34-40). Съгласно практиката на ЕСПЧ, не съществуват фиксирани срокове за нито един
вид съдебно производство и всяка отделна ситуация се разглежда на принципа „случай-за-
случай“, като преценката на „разумния срок” варира в зависимост от конкретните
обстоятелства. Нормата на чл. 6, § 1 от Конвенцията изисква проверка на производството
като цяло и от гледна точка на всички етапи и възможности, предоставени на
жалбоподателя, а не оценка на отделни процедурни нарушения сами по себе си („per se“).
Следователно единствено забавянията, които се дължат на съответните държавни
органи, имащи качеството на процесуални субституенти на Държавата, могат да обосноват
заключението, че не е било спазено изискването за „разумен срок“. Съдилищата трябва да
гарантират, че делото ще бъде разгледано в разумен срок така, както изисква това чл. 6, § 1
КЗПЧОС, дори и в правни системи, при които процесуалната инициатива е в ръцете
единствено на страните.
С оглед на гореизложените принципни правни положения и предвид конкретиката на
разглеждания казус, съдът намира следното:
Производството по гр. д. № 22496/2018 г. по описа на СРС, 43 състав, е образувано по
повод на искова молба от 04.04.2018 г., подадена от AMБ срещу ИГЖ, ЧСИ АСП и В. А. В.,
с която са предявени за разглеждане при условията на пасивно субективно съединяване
искове с правно основание чл. 75 ЗС за осъждане на ответниците да възстановят на ищцата
нарушеното й владение върху 1/2 ид. ч. от апартамент № 21 и 1/2 ид. ч. от гараж № 5. Така
предявените искове са отхвърлени с влязъл в сила на 23.06.2024 г. краен съдебен акт.
Следователно, от завеждане на делото – 04.04.2018 г., до неговото приключване с
окончателен акт по същество на спора – 23.06.2024 г., е изминал период от общо 6 години, 2
месеца и 19 дни.
Периодът на разглеждане на делото пред районната инстанция датира от 04.04.2018 г.
до 04.01.2021 г., или общо 2 години и 9 месеца. Към този период следва да се добави и
времето на администриране на подадените въззивни жалби, т. е. времето до изпращане на
делото на въззивната инстанция, или следва да се добавят още около 3 месеца.
Относно производството, развило се пред въззивната инстанция:
На първо място, съблюдавайки принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес и конкретно наведените от ищцовата страна доводи в исковата молба, при преценка
на общото забавяне на производството, съдът следва да изходи от датата, на която делото е
било пренесено за разглеждане пред въззивната инстанция – 23.04.2021 г., на която същото е
било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание пред СГС – 15.03.2022 г., на
която е било разгледано в открито съдебно заседание – 07.10.2022 г., на която е било
приключено съдебното дирене, даден е бил ход по същество и делото е било обявено за
решаване – 07.10.2022 г., и датата, на която е бил постановен краен съдебен акт пред СГС –
07.04.2023 г. Отчитайки тези дати, настоящият съдебен състав констатира, че от момента на
образуване на въззивното дело до момента на постановяване на определение за неговото
насрочване са изминали 10 месеца и 23 дни, като делото е било насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание след още 9 месеца и 23 дни, а от момента на обявяване на делото
за решаване до датата на постановяване на краен съдебен акт са изминали 6 месеца.
Следователно общата продължителност на производството пред СГС е 1 година, 11 месеца и
16 дни. Въззивното производство се е развило в едно открито съдебно заседание, в което не
са били събирани доказателства или доказателствени средства, вкл. пред тази съдебна
инстанция не е било допускано изслушване на свидетели и не са били назначавани
експертизи. В рамките на общата продължителност на процеса пред СГС е налице един
постановен отвод на председателя на съдебния състав, на който делото е било разпределено
за разглеждане – постановен с определение от 19.05.2021 г., своевременно след който, с
разпореждане от 26.05.2021 г. на заместник-председателя на СГС е бил определен нов член
8
на II Д въззивен състав, който да вземе участие при разглеждането на в. гр. д. № 5396/2021 г..
От приложените в цялост материали по въззивното дело се установява, че в хода на същото
активно процесуално поведение е било проявено от ищцата A/B, която многократно е
сезирала съда с искания за отвод на съдебния състав и за събиране на доказателствени
средства, по които съдът своевременно се е произнасял. По делото не се твърди и не се
установява принос от страна на въззиваемия В. А. В. за продължителността на
производството пред СГС. Настоящият съдебен състав намира за недоказани твърденията на
последния, че проявената от A/B активност в процесуалното поведение представлява проява
на злоупотреба с процесуални права, тъй като не се доказва поведението на същата да е било
с цел умишлено забавяне на делото, изводи в каквато насока съдът не може да прави само
въз основа на изложеното от В. А. В. за наличие на множество водени помежду им съдебни
производства. Независимо от така приетото, следва да се отбележи, че Държавата отговаря
за всички забавяния на делото, които се дължат на поведението на насрещната страна по
него, тъй като тя е длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат
осуетявани последиците от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно
изпълняване на задължения – в този смисъл Решение № 30 от 07.05.2019 г. по гр. д. №
2125/2018 г., III ГО на ВКС.
Предмет на спора, пренесен за разглеждане пред СГС по в. гр. д. № 5396/2021 г., са
пасивно субективно съединени искове по чл. 75 ЗС, предявени от AMБ срещу трима
ответници: ИГЖ, ЧСИ АСП и В. А. В., за възстановяване на нарушено владение върху 1/2
ид. ч. от апартамент № 21, находящ се в сграда с адрес: гр. София, ул. “Лидице“ № 14, пети
етаж, и върху 1/2 ид. ч. от гараж № 5, находящ се в сутерена на жилищна сграда с адрес: гр.
София, ул. “Лидице“ № 14. Въззивното производство е било образувано по повод на две
въззивни жалби, като с Определение № 272309/28.07.2021 г. съдът е оставил без разглеждане
въззивната жалба на ЧСИ АСП. Като необжалвано, това определение на съда е влязло в сила
на 20.08.2021 г.
Производството по иск с правно основание чл. 75 ЗС се развива по общия исков ред.
Интересът на страните от разрешаване на правния спор по иск с правно основание чл. 75 ЗС
е съществен, тъй като същият касае спокойното и необезпокоявано фактическо ползване на
недвижим имот.
Делото е със средно /обичайно за този вид дела/ ниво на правна и фактическа
сложност, обусловена от обективното и субективно съединяване на искове по чл. 75 ЗС,
респ. участие на множество ответници, и активното процесуално поведение на ищцовата
страна по делото.
При тази конкретика на развилото се пред въззивната инстанция производство и като
съобрази горепосочените установени в практиката на ЕСПЧ три критерия: сложност на
делото, поведението на страните и поведението на компетентните органи, настоящият
съдебен състав намира, че е налице нарушаване на правото на разглеждане и решаване на
въззивното дело в разумен срок – и конкретно прекомерна е продължителността на
периодите между отделните етапи в него /от образуване до насрочване, от насрочване до
провеждане на открито заседание и от обявяване на делото за решаване до постановяване на
решение/. Най-съществена в тези етапи е забавата между момента на образуване на делото и
този на провеждане на открито съдебно заседание по него – около 1 година и половина.
Същевременно съдът съобрази, че делото се разглежда по общия ред и предвид неговия
предмет същото не следва да се разглежда по време на съдебна ваканция, която в случая
следва да бъде изключена при съобразяване на срока на забавата. На настоящия съд му е
служебно известно, че Софийски градски съд е сред съдилищата с най-висока натовареност
за страната, което води до обективна невъзможност за стриктно спазване на установените в
ГПК процесуални срокове от страна на съдиите, правораздаващи в него. В контекста на този
общоизвестен факт, съдът намира, че макар срокът, в който е постановен крайният акт по
9
въззивното дело – 6 месеца, да надвишава приетия в практиката за обичаен тримесечен срок
за постановяване на решение, забавата в извършването на това конкретно процесуално
действие не представлява само по себе си основание да се приеме, че е налице нарушение на
установеното в чл. 6, §1 от Конвенцията право на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, но преценено съвкупно с цялостното процесуално поведение на
правозащитните органи от тази съдебна инстанция то води до краен извод за обективно
засягане на правото на въззиваемия в този процес на своевременно разрешаване на правния
спор с негово участие. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че делото не разкрива
висока фактическа и правна сложност. То е образувано по повод на две въззивни жалби
/едната от които явно недопустима, подадена от лице, за което изходът на
първоинстанционното производство е благоприятен/ срещу решение на районната
инстанция, с което са отхвърлени осъдителни претенции по чл. 75 ЗС. По приложението на
нормата на чл. 75 ЗС е налице обилна съдебна практика, като същевременно пред въззивния
съд не са събирани никакви доказателства, респ. за да постанови своето решение, въззивният
съд е следвало да прецени единствено доказателствата, събрани пред първата инстанция.
Противно на поддържаното в писмения отговор на СГС, не се установява периодът на
висящност на делото пред въззивната инстанция да съвпада с периода на обявено в страната
извънредно положение, като по делото не се ангажират и доказателства за конкретно
предприети от СГС мерки за преодоляване на последиците от последното върху
организацията на работата в съда. В тази насока следва да се посочи, че съдилищата носят
отговорност за вреди по исковете по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ като процесуални субституенти на
Държавата, която следва да вземе навременни и ефикасни мерки за организиране на работата
на съдебната система по начин, който да може да осигури разглеждането на всяко дело в
разумен срок. Ако такива мерки не са взети или са неефективни, Държавата, респ.
процесуалните й субституенти, не могат да бъдат освободени от отговорност при
надхвърляне на разумния срок – в този смисъл Решение № 48/06.04.2020 г. по гр. д. №
1610/2019 г., на IV г. о. на ВКС.
Относно производството, развило се пред касационната инстанция:
Макар забавянето на разглеждането на производството да е в основната си част пред
СРС и СГС, настоящият състав намира, че не може да се приеме, че не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ВКС. Това е така, тъй като, вземайки
предвид общата продължителност на производството от 6 години, 2 месеца и 19 дни по иск
за нарушено владение по чл. 75 ЗС, и търсения баланс между интересите на страните в
съдебния процес възможно най-бързо да бъде прекратена правната несигурност, обусловена
от наличието на съдебен спор и необходимостта от пълно изясняване на фактическата
обстановка и внимателното проучване на фактите и доказателствата, съдът намира, че
продължителността на разглеждане и решаване на делото е прекомерна, поради което
Държавата, чиито процесуални субституенти се явяват ответниците Софийски градски съд и
Върховен касационен съд, не е обезпечила в достатъчна степен приключването на гр. д. №
гр. д. № 22496/2018 г. по описа на СРС, 43 състав, в разумен срок. При преценка дали е
налице фактическият състав на чл. 2б ЗОДОВ и дали е нарушено правото на разглеждане на
делото в разумен срок следва да се вземе предвид производството в цялост, а не отделните
действия на всяка една от съдебните инстанции. Може отделните процесуални действия в
съответните инстанции да не се приемат като забавени, но цялостното забавяне разглеждане
на производството да се приеме за прекомерно – така практиката на ЕСПЧ по дело ****,
2017, §§ 210-11, както и обратно – може забавяне относно определено процесуално действие
в съответния етап на разглеждане на производството да е прекомерно, но при цялостната
преценка за разглеждането на производството от образуването му до приключването му с
краен съдебен акт да се приеме, че не се нарушава принципът за разглеждането му в разумен
срок. Развитието на едно гражданско съдопроизводство представлява сложен и динамичен
фактически състав, включващ като елементи процесуални действия на отделните съдебни
10
инстанции и страните, които се извършват до момента на постановяване на крайния съдебен
акт. Процесуалните действия на съответните инстанции, извършвани в хода на
първоинстанционнното производство и в производствата по осъществяване на
инстанционен контрол не могат да се разглеждат изолирано едно от друго, тъй като те
представляват единно цяло и се осъществяват от един орган на съдебната власт – съда,
действащ като отделни инстанции с оглед спазване принципите на функционалната
компетентност, поради което всички инстанции са допринесли за настъпване на
вредоносния резултат – в този смисъл Решение № 76/11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г.,
по описа на III г.о. на ВКС.
В разглеждания случай, касационното производство е приключило с постановяване
на определение по реда на чл. 288 ГПК от 24.06.2024 г., с което не е допуснато до
касационно обжалване Решение № 5396/2021 г. по в. гр. д. № 5396/2021 г. по описа на СГС.
Следователно, продължителността на развилото се пред ВКС производство, считано от
датата на неговото образуване – 13.07.2023 г., до постановяване на краен акт – 24.06.2024 г.,
е 11 месеца и 11 дни, като по него е проведено единствено закрито заседание по реда на чл.
288 ГПК. Липсват усложнения в касационното производство. При това положение
настоящият състав намира, че е налице отклонение от средния период за разглеждане на
касационни производства, по които е постановен акт за недопускане по чл. 288 ГПК.
Независимо от изложеното следва да се посочи, че при констатираната обща
продължителност на процеса, то дори и минималната забава пред ВКС се отразява на
общата продължителност на спора.
Разпоредбата на чл. 53 ЗЗД намира приложение и при исковете по ЗОДОВ – по арг. от
§ 1 от ЗР на ЗОДОВ. Предвид регламентираната в чл. 53 ЗЗД солидарна отговорност на
причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото лице за всички причинени
от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса им – в този смисъл Решение
№ 60289 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 131/2021г. на III г. о. Няма пречки искът за пълната
обезвреда /цялото вземане/ да се предяви само срещу единия от солидарно отговорните
съпричинители –така Решение № 51 от 28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 536/2010 г., III г. о.
При горните мотиви съдът приема, че е налице нарушение на правото на ищеца по
чл. 6, § 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, което е основание
за ангажиране съгласно чл. 2б ЗОДОВ на имуществената отговорност на Държавата за
обезвреда на причинените му вреди, чрез процесуалните й субституенти-ответници в
производството. Вредоносното събитие е причинено от трите съдебни инстаннции,
разглеждали делото, поради което те носят солидарна отговорност за възмездяване на
вредите – чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ. В производството по иска за обезщетение за причинените
вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй
като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно.
Относно причинените неимуществени вреди
Съгласно практиката на ЕСПЧ, по отношение на неимуществените вреди по искове с
правно основание чл. 2б ЗОДОВ, съществува оборима презумпция, че неразумната
продължителност на производството причинява такива, като размерът на следващото се
обезщетение се определя с оглед на общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД по
смисъла на т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. При определянето му следва да се съобразят,
както относимите към всяко увреждане обстоятелства, така и общата продължителност на
производството, доколко то се явява над "разумния" срок, предвид спецификите на
конкретния казус; ангажираността на страната в съдебното производство – брой участия в
съдебни заседания, пътувания до съда; повлияло ли е и как воденото производство върху
начина на живот на страната; значението на делото за страната, вкл. вида и размера на
спорния имуществен интерес, предмет на забавеното производство; добросъвестността на
увредения. В разглеждания случай, настоящият съдебен състав счита, че размерът на
11
обезщетението за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи
се в преживян стрес, напрежение, притеснение от изхода на делото, накърнено чувство на
справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да бъде определен на 400,00 лева.
При определянето му съдът съобрази примерно изброените критерии по чл. 2б, ал. 2
ЗОДОВ, както и други факти от значение на правилното решаване на спора – предмета на
производството и обстоятелството, че то не е сред тези, които се разглеждат по реда на глава
XXV от ГПК; общата продължителност на разглеждане на производството от завеждане на
делото до приключване на производството с влязъл в сила окончателен съдебен акт;
добросъвестното процесуално поведение на ищеца; възрастта на ищеца; значението на
конкретното дело за ищеца, който сам признава, че е страна по множество дела с Анелия
Боянова Михайлов, вкл. и такова по иск за собственост; обстоятелството, че В. А. В. не е
вземал лично участие в открити съдебни заседания, проведени пред въззивната и
касационната инстанция; средната фактическа и правна сложност на делото, обусловена от
субективното пасивно съединяване на искове; социално-икономическите условия в страната
към относимия период. По делото не са ангажирани доказателства, сочещи на негативни
изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива от неразумната
продължителност на процесното гражданско дело. Не се установява по делото
продължителността на воденото производство пряко да е рефлектирало върху начина на
живот на ищеца или да му е причинило други неудобства, вън от обичайните. Ето защо,
съдът счита, че присъждането на сума по-голяма от посочената би довело до
несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване.
При горните мотиви предявеният иск за обезвреда следва да се уважи частично – до
сумата в размер на 400,00 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 3 000,00
лева искът следва да се отхвърли.
Относно разноските
С оглед на изхода на делото право на разноски имат и двете страни в процеса.
Ищецът претендира и доказва единствено сторени разноски за платена държавна
такса в размер на 8,50 лева. Съобразно уважената част от иска, в негова полза следва да се
присъди сумата в размер на 1,14 лева, като разноските следва да се възложат поравно на
двамата ответници – по 0,57 лева.
Ответниците претендират юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл. 78,
ал. 8, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП, съдът определя дължимото юрисконсултско
възнаграждение на всеки един от ответниците в размер на по 100,00 лева. Съобразно
отвхърлената част от иска, в полза на всеки ответник следва да се присъди сумата от по
86,67 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, и
Върховен Касационен съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплатят при
условията на солидарност на В. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, на
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, сумата в размер на 400,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС на съдебното производство по
гр. д. № 22496/2018 г. по описа на СРС, в. гр. д. № 5396/2021 г. по описа на СГС, и гр. д. №
2960/2023 г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 24.09.2024 г., до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 400,00 лева до пълния
12
претендиран размер от 3 000,00 лева.
ОСЪЖДА Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да
заплати на В. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 0,57 лева – сторени разноски за платена държавна такса в
производството по гр. д. № 56322/2024 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА Върховен Касационен съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да
заплати на В. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 0,57 лева – сторени разноски за платена държавна такса в
производството по гр. д. № 56322/2024 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, да заплати на
Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата в размер на 86,67 лева –разноски в производството по гр. д. № 56322/2024 г. на
СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, да заплати на
Върховен Касационен съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата в размер на 86,67 лева – разноски в производството по гр. д. № 56322/2024 г.
на СРС, 29 състав.
Делото е разгледано при участието на прокурор, на основание чл. 10, ал. 1
ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13