Р Е Ш Е Н И Е
№ 402/ 15.12.2021
г., град Добрич
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на шестнадесети
ноември, две хиляди двадесет и първа година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря, Веселина Сандева и прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич, Златко Тодоров,
разгледа докладваното от съдия Каменска касационно дело с
административно–наказателен характер № 431 по описа на
съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на М.К.М. ***, подадена чрез адв. А.А. ***, редовно упълномощен, срещу Решение
№ 260054 от 09.07.2021 г. по НАХД № 285/ 2020 г. по описа на Районен съд -
Балчик.
В касационната жалба са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради неправилно прилагане на
материалния закон. Направени са възражения, че наказателното постановления е
издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като в него не било посочено
кои разпоредби на закона са нарушени. Възразява се и че не са събрани
доказателства за твърдението, че се извършва „обществен превоз“. Иска се
решението и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени
като незаконосъобразни. Претендира се и присъждане на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът, Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ –Варна представя писмен отговор, с който оспорва
касационната жалба. Изтъква, че събраните в съдебно заседание свидетелски
показания не отговарят на снетите сведения от нарушителя и служителя в „***“
ЕООД – Пантелей Велизаров. Позовава се на легалните определения на понятието
„обществен превоз“ и „ превоз на товари“, за да обоснове наличието на
нарушение. Счита изводите на РС-Балчик за правилни, а касационната жалба за
неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а събраните доказателства установявали извършването на
нарушението на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.
Административен съд –Добрич приема, че касационната жалба е
подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство,
решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни
основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита
същата за основателна.
С оспореното пред РС-Балчик наказателно постановление касаторът,
М.К.М., е наказан с административното наказание глоба в размер на 2000 лв. по
реда на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) за това, че
на 14.05.2020 г., в 12.15 часа, в област Добрич, по път, отворен за обществено
ползване, в община Балчик, к.к.„***“, от Пожарната в посока хотел „Орхидея“, в
близост до хотел „Орхидея парк“, управлява товарен автомобил „Камаз“ от
категория N3, с рег. № ***, който не е негова собственост, като извършва превоз
на инертни материали – пръст 10 тона, за сметка на „***“ ЕООД, по маршрут хотел
„***“, к.к. „***“ до място на разтоварване на депо в рамките на комплекса.
За деянието е
съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия А-2019 № 271986/14.05.2020 г., с който е
отправено обвинение за нарушаване на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Въз основа на
съставения акт на 15.06.2020 г. е издадено оспореното пред съда наказателно
постановление. В НП е изведен извода, че М. извършва обществен превоз на
товари, според устните показания на водача, без редовно издаден лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
Регламент на Европейските институции и Закон за автомобилните превози и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
За да потвърди наказателното постановление, Районен съд -
Балчик е приел, че описаната фактическа обстановка е доказана от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, в административно-наказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения и че е правилно ангажирана отговорността за нарушение на
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Съдът е отхвърлил възраженията, че М. не е извършвал
обществен превоз, с аргумента, че по делото не се доказало по категоричен
начин, че превозът е за собствена сметка. Изложени са и мотиви, че случаят не е
маловажен.
Решението е
незаконосъобразно. Настоящият състав намира, че същото е постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно прилагане
на материалния закон.
Очевидно е, че съдържанието на оспореното наказателно
постановление (НП) не съответства на императивното изискване на чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН, който определя, че НП трябва да съдържа законните разпоредби,
които са били нарушени.
Видно от съдържанието на акта и НП, нарушението е описано
словесно по следния начин: „При проверката е установено: Водачът извършва
обществен превоз на товари, без редовно издаден лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от Регламент на Европейските
институции и Закон за автомобилните превози и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му.“ Деянието е квалифицирано по чл.93, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози, който в приложимата редакция към датата на
нарушението, е със следното съдържание: „Водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва
със глоба 2000 лв. - при първо нарушение;“
Наказващият орган е възпроизвел дословно съдържанието на
цитирания законов текст без да посочи в конкретния случай с какъв/какви документи водачът на превозното средство не
разполага и кой нормативен акт изисква тяхното наличие.
Понеже в НП се твърди, че на 14.05.2020 г. М.М. е извършвал
обществен превоз на товари, то документите, необходими при извършването на
обществен превоз на товари, са определени в нормата на чл.89 от Наредба №
33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ.
Съгласно цитираната разпоредба, по време на работа водачът представя при
поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 - 3 от
Закона за движението по пътищата и следните документи: 1. удостоверение на
моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на
Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва
превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от
лиценза); 2. попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на
случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на
Република България до товарен пункт, като част от международен превоз; 3.
товарителница (приложение № 15); 4. карта за квалификация на водача, издадена
по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;5.
свидетелство за водач, извършващ превоз на опасни товари - когато се извършва
превоз на опасни товари; 6. удостоверение за психологическа годност.
Липсата на конкретизиране, какъв именно документ от
визираните в нормата водачът не е представил, представлява съществено
процесуално нарушение при издаването на НП, тъй като ограничава правото на защита на санкционираното лице да
разбере за нарушаването на кое нормативно изискване му се налага
административно наказание в немалък размер от 2000 лв. Невъзможността да се разбере
какво именно нарушение е извършено, представлява неспазване на изискването по
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН като нарушението на нормата се определя като
съществено, понеже нарушава съществено правото на защита на наказаното лице.
Съществените процесуални нарушения, допуснати при издаването на НП, са
основания за отмяна на оспорения пред въззивния съд правораздавателен акт. Като
не е констатирал този порок на НП и вместо да го отмени, съдът го е потвърдил
като законосъобразен, той е допуснал нарушение на материалния закон при
постановяване на решението си.
Основателно е и второто възражение в касационната жалба.
Противно на възприетото в мотивите на обжалваното решение, по делото не са
събрани категорични доказателства за вида на извършвания превоз. Независимо, че
нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП обявява за наказуемо, както извършването на
обществен превоз без необходимите документи, така и извършването на превоз за
собствена сметка без необходимите документи, то видът на превоза е от
съществено значения за определяне на конкретното нарушение, а именно какви
документи са необходими, съобразно вида на извършвания превоз.
Водачът е наказан за това, че на 14.05.2020 г. извършва обществен
превоз на товари за сметка на „***“ ЕООД. По делото са събрани доказателства,
че едноличното дружество има договор за СМР за обект хотелски комплекс „***“ от
12.11.2018 г. и договор за изпълнение на СМР на обект РМР хотелски комплекс „***“,
довършителни работи, от 03.10.2019 г. с „***“ АД.
Няма спор по делото, че водачът е управлявал товарен камион
със съответния регистрационен номер, че камионът е бил натоварен пръст, 10
тона, т.е. инертни материали. В обясненията си, дадени в съдебно заседание, М.М.
е посочил, че натоварената пръст му е била необходима и затова я взел с
разрешението на служител на дружеството, извършващо ремонт, тъй като е била за
изхвърляне. Тези обяснения кореспондират със събраните в хода на административнонаказателното
производство писмени сведения, дадени от ***на л.11 от делото, нает в „***“
ЕООД като снабдител, помощник-техник и домакин. В тях Велизаров посочва, че М.М.
се явил на обекта на 14.05.2020г., за да извози инертните материали. Наказващият
орган обаче не е направил искане същият да бъде разпитан като свидетел за
изясняване на обстоятелството дали е имало уговорка между дружеството и М.
последният да получи заплащане. Разпитаният по делото свидетел ***, управител
на „***“ ЕООД е заявил, че познава жалбоподателя, но не го е наемал да извозва
пръстта от обекта.
Така събраните противоречиви доказателства по делото разколебават
тезата на наказващия орган за вида на извършвания превоз, т.е. че превозът е „обществен“
превоз на товари, по см. на легалните дефиниции на понятията, дадени в § 1, т.1
и т.3 от ДР на ЗАвП.
Съгласно § 1, т.1 от цитирания нормативен акт, "Обществен
превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа
облага, който се извършва с моторно превозно средство.
А съгласно § 1, т.3 от с.з. , "Превоз на товари"
е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда
сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и
оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка
с превоза.
Доказателства, че превозът е извършван срещу заплащане, по
делото не са събрани. Не са изискани от „***“ ЕООД писмени доказателства за
издавани документи за превоз, в това число товарителница, както и документи за
извършено заплащане на работата на М.М..
Съдът незаконосъобразно е приел, че жалбоподателят трябвало
да докаже, че извършва друг вид превоз. В производствата по ЗАНН, доказателствената
тежест е изцяло за наказващия орган. Видно от нормите на чл. 52, ал.4 и чл.53,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление се издава само при наличието
на достатъчно доказателства за извършване на нарушението, нарушителя и неговата
вина. Наказващият орган е бил длъжен да направи пред съда доказателствени
искания за установяване вида на извършвания превоз, след като не е събрал
категорични такива в хода на административнонаказателното производство.
При липсата на изброените по – горе процесуални действия от
страна на съда, респ. липсата на доказателствени искания от страна на
административнонаказващия орган за установяване описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка, нарушението е останало недоказано, а съдебното решение –
немотивирано.
При гореизложеното настоящият състав счита жалбата за
основателна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено
като неправилно, постановено в противоречие с приложимия материален закон и
немотивирано.
При този изход на спора е основателно искането на
процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за въззивната
инстанция, доказателства за каквито са налице в размер на 370 лв. Възражението на ответника по касационната
жалба е неоснователно, като се съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и договореният размер, който съответства
напълно на минимално предвидения размер при материален интерес от 2000 лв.
С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд - Добрич, в касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260054 от 09.07.2021 г., постановено по
нахд № 285/2021 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 23 – 0000590/15.06.2020 г. на и.д. Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“- Варна, издадено срещу М.К.М.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 0000590/15.06.2020
г. на и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“- Варна, с
което на М.К.М., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2 000 лева. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на М.К.М., ЕГН **********,*** съдебно – деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 370 лв. (триста и седемдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: